Описание на защитените зони, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване (отчитане) при изготвянето на инвестиционното предложение

Описание на защитените зони, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване (отчитане) при изготвянето на инвестиционното предложение

4.1. Защитена зона BG 0001389 “Средна гора” по Директивата на местообитанията

Част от инвестиционното предложение попада в защитена зона BG0001389 „Средна гора” по Директивата за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Тя е от тип К и заема площ от 1,050,833.80 дка. Тази ЗЗ включва по-голямата част от Същинска Средна гора източната част от Ихтиманска Средна гора и скалистото ждрело на река Тополница на юг от село Петрич, което ги свързва.

В нея се опазва територия, в която постоянно се срещат няколко индивиди на мечка и дава възможност за възстановяване на популация на вида върху значителни площи. В ЗЗ се опазва една от малкото останали жизнени популации на сухоземни костенурки в района на планините обграждащи на Горнотракийската низина. Зоната опазва и важни местообитания на Spermophilus citellus.

Основните цели на опазване в ЗЗ BG0001389 са следните:

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

ЗЗ BG0001389 „Средна гора” има връзка със следните други обекти по Натура 2000:

BG0000494 Централен Балкан C

BG0000444 Река Пясъчник K

BG0000429 Река Стряма K

BG0001043 Етрополе - Байлово E

BG0001493 Централен Балкан - буфер K

BG0002054 Средна гора J

ЗЗ BG0001389 има връзка и със следните защитени територии:
Име Категория Т %

Габровица Природна забележителност + 0.03

Герекински гьол Природна забележителност + 0.02

Турчинов камък Природна забележителност + 0.01

Арабушка поляна Природна забележителност + 0.04

Гораница Природна забележителност + 0.03

Гарванов камък Природна забележителност + 0.02

Киселицата Природна забележителност + 0.02

Богдан Поддържан резерват + 0.11

Върлишница Защитена местност + 0.81

Средната поляна Защитена местност + 0.01

Чивира Защитена местност + 0.02

Барикадите Защитена местност + 0.01

Оборище Защитена местност * 0.23

Конско дере Защитена местност + 0.01

Арамлиец Защитена местност + 0.22

Душков пчелин Защитена местност + 0.01

Хайдушки кладенец Защитена местност + 0.02

Средногорец Защитена местност + 0.01

Венеца Защитена местност + 0.23

Сивата пирамида Защитена местност + 0.07

Бич Защитена местност + 0.02

Манзул Защитена местност + 0.02
Име - име на защитената територия. Категория - категория на защитената територия, съгласно ЗЗТ.

Т (тип на припокриване): = пълно припокриване; + съдържа се изцяло в Натура 2000 зоната; - съдържа изцяло Натура 2000 зоната; * двете места (ЗТ и ЗЗ) частично се припокриват; / граничещи места

% - процентно покритие спрямо общата площ на Натура 2000 зоната.
ЗЗ BG0001389 има връзка и със следните Корине биотопи обекти:

Код Име Т %

F00001100 Средна гора + 21.20

F00000600 Централен Балкан * 0.66

Код - код на Корине място, Име - име на Корине място

Т (тип на припокриване): = пълно припокриване; + съдържа се изцяло в Натура 2000 обекта; - съдържа изцяло

Натура 2000 обекта; * двете места частично се припокриват; / граничещи места

% - процентно покритие спрямо общата площ на Натура 2000 зоната
По класове земно покритие територията на ЗЗ BG 0001389 “Средна гора” се разпределя в следните групи:

Класове Земно покритие % Покритие

Храстови съобщества 9

Сухи тревни съобщества, степи 9

Екстензивни зърнени култури (вкл. ротационни култури с периодично

Оставяне на угар) 9

Широколистни листопадни гори 62

Иглолистни гори 3

Смесени гори 8

Общо Покритие 100
Защитената зона попада в границите на 13 общини и 9 горски стопанства:

- Общини: Антон, Ихтиман, Копривщица, Елин Пелин, Челопеч, Златица, Пирдоп, Чавдар, Мирково, Хисаря, Панагюрище, Стрелча, Карлово;

- ДГС/ДЛС: Арамлиец, Ихтиман, Карлово, Клисура, Копривщица, Панагюрище, Пиродп, Розино, Хисар.

2. 
   Природни местообитания, местообитания на растителни видове и растителни видове, обект на опазване
   

В Стандартния формуляр за предлаганата защитена зона по Директивата за местообитанията, като обекти на охрана са включени следните типове местообитания от Приложение І на Директива 92/43 ЕЕС:

91E0 * Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus 0.00273 B C B B

excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae,

Salicion albae)

5210 Храсталаци с Juniperus spp. 0.0179 B C B B

6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни 0.02 B C B B

съобщества от Alysso-Sedion albi

6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови 2 A C A A

съобщества върху варовик(Festuco-

Brometalia) (*важни местообитания на

орхидеи)

6230 * Богати на видове картълови съобщества 2.709 A B A A

върху силикатен терен в планините

6510 Низинни сенокосни ливади 0.001 A C A A

6520 Планински сенокосни ливади 3 A B A A

7140 Преходни блата и плаващи подвижни торфища 0.01 A C B B

8220 Хазмофитна растителност по силикатни 0.01 A C A A

скални склонове

8230 Силикатни скали с пионерна растителност от 0.075 A C A A

съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-

Veronicion dillenii

9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum 0.3 A B A A

9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum 12.073 A B B A

9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero- 0.0164 A C B C

Fagion)

9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum14.7514 A B B B

сипеи и стръмни склонове

62D0 Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества 0.01 C C C C

91AA * Източни гори от космат дъб 0.0817 A C B B

91BA Мизийски гори от обикновена ела 0.0509 B C B B

91CA Рило-Родопски и Старопланински бялборови 0.00328 D C

гори

91G0 * Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus 0.0778 B C B C

91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори 5.0417 A C A A

91W0 Мизийски букови гори 1.841 A C A A

91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа 0.01192 C C C C

1393 Drepanocladus vernicosus Р A A B A

В стандартния формуляр в групата “Други значими растителни и животински видове”, свързани с природозащитата на обекта са включени следните растителни видове:

P Планински явор, жешля R B

Acer heldreichii

P Едролистен равнец R D

Achillea grandifolia

P Крилолистен равнец R B

Achillea pseudopectinatа

P Игликова айважива R B

Alkanna primuliflora

P Чернотичинков лук R B

Allium melanantherum

P Панчичиева пищялка R B

Angelica pancicii

P Европейски копитник C D

Asarum europaeum

P Лудо биле R A

Atropa bella-donna

P Дъбова манатарка C D

Boletus aestivalis

P Обикновена манатарка C D

Boletus edulis

P Огнена манатарка R D

Boletus luridus

P Пурпурночервена манатарка V A

Boletus rhodoxanthus

P Островърха урока R B

Bupleurum apiculatum

P P B

P Вълнеста камбанка R C

Campanula lanata

P Мизийска камбанка R B

Campanula moesiaca

P Велебитска камбанка R B

Campanula velebitica

P Дълголистен главопрашник C C

Cephalanthera damasonium

P Бял главопрашник C C

Cephalanthera damasonium

P Дълголистен главопрашник C C

Cephalanthera longifolia

P Дълголистен главопрашник C C

Cephalanthera longifolia

P C D

P Оливиеров минзухар R A

Crocus olivieri

P V A

P Зеленоцветен напръстник C B

Digitalis viridiflora

P R B

P Елвезиево кокиче C C

Galanthus elwesii

P Северно еньовче R A

Galium boreale

P Бохемски здравец R A

Geranium bohemicum

P R A

P Родопско омайниче R B

Geum rhodopaeum

P R D

P C D

P Родопска мишовка R B

Minuartia rhodopaea

P Истинска гнездица C C

Neottia nidus-avis

P Ръбестостъблен воден морач R A

Oenanthe angulosa

P Дървеницов салеп R C

Orchis coriophora

P Начленен салеп R C

Orchis morio

P Пеперудоцветен салеп V C

Orchis papilionacea

P Маймунски салеп R C

Orchis simia

P R C

P R D

P R B

P R A

P – растения; Име – българско и латинско наименование на видовете. Местна популация – посочени са данни за типичния максимален размер на популацията. В случаите, когато няма никакви цифрови данни е отбелязан размера/плътността на популацията като е посочено дали видът е типичен (C), рядък (R) или много рядък (V). Когато липсват всякакви данни за популацията, тя е отбелязана като налична (P).

Територията на инвестиционното предложение „Разширяване промишлената площ на „Асарел-Медет” АД, гр. Панагюрище” се отнася към Ихтиманско-Средногорски район от Средногорски геоботанически окръг към Балканската провинция на Европейската широколиства горска област. От общо очертаната концесионна площ в границите на ЗЗ BG0001389 „Средна гора” попадат 4741,066 дка, от тях обект на пряко въздействие ще бъдат 2834,829 дка. В останалите 1906,237 дка от концесионната площ не се предвижда стопанска дейност. Карта е представена в т. 8 – Картен материал.

Номер по ред	Начин на трайно ползване	Брой имоти	Обща площ на имотите /дка/	Площ в контура на ЗЗ /дка/
1	Пасище, мера	3	272,551	77,908
2	Изоставени орни земи	1	21,262	18,530
3	Полски пътища	1	1,610	0,491
4	Други промишлени територии	1	99,561	84,331
5	Територии-сгради,съоръжения за добив на полезни изкопаеми	1	23,315	0,006
6	Залесени горски територии	11	1880,233	775,211
7	Други недървопроизводителни горски площи	1	0,575	0,364
8	Горски пътища	2	7,903	7,241
9	Водни течения	2	8,827	1,494
	Общо:	22	2315,837	965,576

На териториите на горския фонд в концесионната площ са формирани различни типове горски съобщества. В горските съобщества с преобладаване на обикновен горун често е формиран храстов етаж с преобладаване на обикновен глог (Crataegus monogyna Jacq.), дрян (Cornus mas L.), обикновена леска (Corylus avellana L.), черна калина (Viburnum lantana L.) и др. В тревните синузии най-често доминират видове сборна главица (Dactylis glomerara L.), горска ливадина (Poa nemoralis L.), разнолистна власатка (Festuca heterophylla Lam.), едроцветна звездица (Stellaria holostea) и др.

Смесените гори с преобладаване на обикновен габър и обикновен горун заемат най-често преходни местообитания между чистите горунови и габърови гори. В дървесния синузий единично и групово участие имат сребролистна липа (Tilia tomentosa Monch.), полски клен (Acer campestre L.), явор (Acer pseudoplatanus L.) и др. В храстовите синузии преобладават обикновен глог (Crataegus monogyna Jacq.), обикновен дрян (Cornus mas L.), птиче грозде (Ligustrum vulgare L.) и др. В тревните синузии доминират характерните за горуновите гори видове сборна главица (Dactylis glomerara L.), горска ливадина (Poa nemoralis L.), разнолистна власатка (Festuca heterophylla Lam.), едроцветна звездица (Stellaria holostea) и др.

При деградация и вторични сукцесии на горуновите гори са формирани смесени гори от обикновен горун (Quercus dalechampii Ten.) и келяв габър (Carpinus orientalis Mill.). В храстовите и тревните синузии се запазват характерните за горуновите гори видове, но се появяват и нови по-ксерофитни видове характерни за откритите тревни площи.

На значителни територии са формирани гори и храсталаци с преобладание на келяв габър. В съобществата на келявия габър единично и групово участие имат ценопопулации на обикновен горун (Quercus dalechampii Ten.), благун (Quercus frainetto Ten.), цер (Quercus cerris L.), мъждрян (Fraxinus ornus L.) и др. В производните съобщества има и храстови синузии с преобладаване на обикновен глог (Crataegus monogyna Jacq.), брадавичест чашкодрян (Euonymus verucоsa Scop.), черна калина (Viburnum lantana L.), обикновен повет (Clematis vitalba L.), бръшлян (Hedera helix L.) и др. В тревните синузии участват обикновено подъбиче (Teucrium chamaedrys L.), горски късокрак (Brachypodium sylvaticum (Huds.) P.B.), сборна главица (Dactylis glomerata L.), горска ливадина (Poa nemoralis P.), пролетна гергевка (Criciata glabra (L.) Ehrh.), обикновен кукуряк (Helleborus odorus W.et K. ex Willd.), черно секирче (Lathyrus niger L.), плоскосеменно великденче (Veronica chamaedrys L.) и др.

При вторичните сукцесии на местообитанията на смесените дъбови гори са формирани ксеротермни тревни фитоценози с преобладаване на белизма (Dichantium ischaemum (L.) Roberty), луковична ливадина (Poa bolbosa L.) и др. едногодишни растения. В обособените фитоценози в различни количествени съотношения участват видовете черна садина (Chrysopogon gryllus (L.) Trin.), бяло подъбиче (Teucrium pollium L.), панонска мащерка (Thymus pannonicus All.), кипарисова млечка (Euphorbia cyparissias L.), малко динче (Sanguisorba minos Scop.), изправено прозорче (Potentilla erecta gr.), хиоско срещниче (Ajuga chia Schreber), полска детелина (Trifolium arvense L.), полски ветрогон (Eryngium campestre L.), кантабрийска поветица (Convolvulus cantabrica L.), ланцетолистен живовляк (Plantago lanceolata L.) и др.

На по-големи надморски височини при по-влажен режим на местообитанията са формирани букови гори с добре развит тревен синузий, в който могат да се разграничат пролетен и летен аспект. В пролетният аспект участват предимно синчец (Scilla bifolia L.), кучешки зъб (Erythronium dens-canis L.), обикновена кокошчица (Isopyrum thalictroides L.), плътногрудеста лисичина (Corydalis solida (L.) Sch.), луковична лисичина (Corydalis bulbosa (L.) DC.), лютиковидна съсънка (Anemone ranunculoides L.) и др. В летния аспект доминират многогодишен пролез (Mercurialis perennis L.), миризливо еньовче (Galium odoratum (L.) Scop.), дебрянка (Sanicula europaea L.) и др. На по–сухи местообитания доминира обикновена светлика (Luzula luzuloides (Lam.) Dandy), горска ливадина (Poa nemoralis L.) и др.

Изкуствените горски насаждения от черен бор (Pinus nigra Arn.) най-често са формирани на територии с открити храстово-тревни съобщества на деградирани терени с протичащи ерозионни процеси. С противоерозионни и защитни функции са създадани и изкуствени горски култури от салкъм (Robinia pseudoacacia L.).

При вторични сукцесии на растителността върху деградирани местообитания и насипни субстрати са формирани рудералните растителни съобщества. В процеса на протичащите сукцесии на сухи местообитания с изпъкнали форми на микрорелефа са формирани множество микрогрупировки, в които в различни количествени съотношения участват следните видове: Onopordum tauricum Willd. (кримски гингер), Setaria viridis (L.) Beauv. (зелена кощрява), Anthemis cotula L. (смрадливо подрумиче), Arctium minus (Hill.) Bernh. (малък репей), Artemisia vulgaris L. (обикновен пелин), Centaurea orientalis L. (източна метличина), Malva nicaeensis All. (южен слез), Papaver hybridum L. (хибриден мак) и др.

По флористичния подход за класификация на растителността, формираните върху насипите растителни съобщества се отнасят към клас Artemisietea vulgaris Lohmeyer et al. ex von Rochow,1951, който включва многогодишни и богати на магарешки бодил субксерофилни рудерални съобщества. От характерните видове за този синтаксон в различни сериални съобщества участват някои от характерните за класа видове Arctium lappa L. (обикновен репей), Anchusa azurea Mill. (лазурно винче), Anthemis cotula L. (смрадливо подрумиче), Artemisia vulgaris L. (обикновен пелин), Bromus inermis Leysser (безосилеста овсига), Carduus acanthoides L. (обикновен магарешки бодил), Carthamus lanatus L. (вълнест аспурт), Centaurea calcitrapa L. (бодлива метличина), Chondrilla juncea L. (обикновен кривец), Cichorium intybus L. (синя жлъчка), Cirsium vulgare L. (обикновена паламида), Crepis foetida L. (смрадлива дрипавка), Elymus hispidus (Opiz) Melderis (четинест пирей), Linaria genistifolia (L.) Mill. (жълтуголистна луличка), Marrubium vulgare L. (обикновен пчелинок), Medicago lupulina L. (хмелна люцерна), Mellilotus alba Medic. (бяла комунига), Reseda lutea L. (жълта резеда), Salvia aethiopis L. (етиопски конски босилек), Salvia verticillata L. (прешленест конски босилек), Scolymus hispanicus L. (испански сколимус), Stachys germanica L. (германски чистец), Tragopogon dubius Scop. (съмнителна козя брада), Tussilago farfara L. (подбел), Verbascum orientale (L.) All. (източен лопен), Xeranthemum annuum L. (обикновено безсмъртниче) и др.

По флористичния подход за класификация, растителността на селскостопанските площи се отнася към клас Stellarietea mediae R.Tx. et al. ex von Rochow, 1951, който освен плевелни съобщества включва и съобщества от едногодишни растения на деградирани терени. В агрофитоценозите и във формираните съобщества на изоставени земеделски земи в различни количествени съотношения участват следните характерни за класа видове: Amaranthus retroflexus L. (обикновен щир), Arctium minus (Hill.) Bernh. (малък репей), Brassica nigra (L.) Koch. (черен синап), Bromus sterilis L. (дългоосилеста овсига), Capsella bursa-pastoris (L.) Medic. (овчарска торбичка), Carduus acanthoides L. (обикновен магарешки бодил), Centaurea orientalis L. (източна метличина), Chenopodium album L. (бяла кучешка лобода), Chenopodium murale L. (стенна кучешка лобода), Cichorium intybus L. (синя жлъчка), Euphorbia cyparissias L. (обикновена млечка), Hordeum murinum L. (миши ечемик), Lactuca serriola L. (компасна млечка), Linaria vulgaris Mill. (обикновена луличка), Malva neglecta Wallr. (незабележим слез), Melilotus officinalis (L.) Pall. (лечебна комунига), Onopordum tauricum Willd. (кримски гингер), Rumex pulcher L. (красив лапад), Senecio vulgaris L. (обикновен спореж), Sonchus oleraceus L. (градински кострец), Stellaria media (L.) Vill. (средна звездица) и др.

Направеният анализ на флористичния състав и фитоценотичната структура на растителността на площадката на инвестиционното предложение дава основание да се направи заключението, че формираните тревни съобщества принадлежат към синантропната растителност от едногодишни растения на деградирани терени и плевелни съобщества от клас Stellarietea mediae R. Tx. Et al. ex von Rochow, 1951 (клас Chenopodietea Br.-Bl.,1951) и многогодишни и богати на магарешки бодил субксерофилни рудерални съобщества от клас Artemisietea vulgaris Lohmeyer et al.ex von Rochow,1951. Местообитанията и свързаните с тях екосистеми в района на инвестиционното предложение се оценяват като урбанизирани и техногенно преобразувани.

Анализът на флористичния състав и фитоценотичната структура на растителността в проучваните райони показва, че на тази територия няма редки, застрашени от изчезване и защитени растителни видове и растителни съобщества.

Проведените проучвания на растителността в характерни участъци дават основание да се прогнозират различни насоки на бъдещо развитие. Така например:

• 
  В растително съобщество с преобладаване на обикновен бук (Fagus sylvati ca L.), на стръмен склон с източно изложение при надморска височина 1000 м., в тревните синузии домнират горска власатка (Festuca drymeja Mert. And Koch.), горска ливадина (Poa nemoralis L.), обикновена светлика (Luzula luzuloides (Lam.) Dandy), горска ягода (Fragaria vesca L.), ягодовидно прозорче (Potentilla micrantha Ram. And DC.) и пролетна гергевка (Cruciata glabra Her.) и др. Въз основа на комплексна оценка на съвременното състояние може да се прогнозира устойчиво развитие на горската екосистема.
  
• 
  В съседство с буковото насаждение е формирано растително съобщество с преобладаване на обикновен горун (Quercus dalechampii Ten.). В храстово-тревните синузии доминират горска рунянка (Hieracium murorum gr.), висока жълтуга (Genista tinctoria L.), орлова папрат (Pteridium aquilinum Kuhn.), върболика (Epilobium angustifolium L.), полска къпина (Rubus caesius L.), космат зановец (Chamaecytisus hirsutus (L.) Link.) и др. Въз основа на комплексна оценка на съвременното състояние може да се прогнозират процеси на деградация в горската екосистема.
  
• 
  Върху насипи покрай пътищата са формирани вторични съобщества с преобладаване на подбел (Tussilago farfara L.), магарешки бодил (Carduus acanthoides L.), пълзящо прозорче (Potentilla reptans L.), козя брада (Rumex acetosella L.), винче (Nonea pulla (L.) DC.), сборна главица (Dactylia glomerata L.), синя жлъчка (Cichorium intybus L.) и др. Единично и на групи има ценопопулации на келяв габър (Carpinus orientalis Mill.), черен бор (Pinus nigra Arn.), салкъм (Robinia pseudoacacia L.) и бяла бреза (Betula pendula Roth.). Въз основа на комплексна оценка на съвременното състояние на растителността, може да се прогнозират процеси на деградация на съобществата и местообитанията.
  
• 
  В периферни участъци на рудника след рекултивация са формирани съобщества с участие на трепетлика (Populus tremula L.), бяла бреза (Betula pendula Roth.), черен бор (Pinus nigra Arn.), келяв габър (Carpinus orientalis Mill.) и др. Въз основа на комплексна оценка на съвременното състояние може да се прогнозират вторични сукцесии в различни направления.
  
• 
  На територията на комбината на южно изложение е формирана смесена издънкова гора с преобладаване на обикновен горун. В съобществата единични и групова участие имат ценопопулации на обикновен бук, (Fagus sylvatica L.) трепетлика (Populus tremula L.), бяла бреза (Betula pendula Roth.) и др. Въз основа на комплексна оценка на съвременното състояние се прогнозират устойчиво развитие на горската екосистема.
  
• 
  Покрай пътя за западното насипище са формирани издънкови съобщества с преобладаване на салкъм (Robinia psedoacacia L.), трепетлика (Populus tremula L.), келяв габър (Carpinus orientalis Mill.), черен бор (Pinus nigra Arn.), обикновен горун (Quercus dalechampii Ten.) и др. Въз основа на комплексна оценка на съвременното състояние може да се прогнозират вторични сукцесии в различни направления.
  
• 
  Покрай дол на сухи местообитания комбинация от тревни, храстови и дървесни микрогрупировки с участието на приземен вейник (Calamagrostis epigeus (L.) Roth.), тревисто звездиче (Dorycnium herbaceum Vill.), хилядолистен равнец (Achillea millefolium L.), германски чистец (Stachys germanica L.), гроздовидна къпина (Rubus thyrsanthus Focke), трепетлика (Populus tremula L.), обикновен бук (Fagus sylvatica L.) и др. Въз основа на комплексна оценка на съвременното състояние на растителността може да се прогнозират вторични сукцесии в различни направления.
  
• 
  В растително съобщество с преобладаване на келяв габър в дървесния синузий участват благун (Quercus frainetto Ten.) и цер (Quercus ceris L.). В тревните синузии доминират валезийска власатка (Festuca valesiaca Sch. Ex Gaudin), сборна главица (Dactylis glomerata L.), горски късокрак (Brachypodium sylvaticum (Huds.) P.B.), бяло подъбиче (Teucrium pollium L.), тимотейка (Phleum phleoides (L.) Karsten), тревисто звездиче (Dorycnium herbaceum Vill), мащерка (Thymus serpillum gr.) и др. Въз основа на комплексна оценка на съвременното състояние може да се прогнозира регресивно развитие на горските екосистеми.
  

При съществуващата неустойчивост на горските съобщества в резултат на ксерофитизацията на местообитанията може да се прогнозира тяхното регресивно развитие в близост до териториите с интензивна антропогенна дейност. Преобладаваща част от негативните промени в местообитанията са настъпили преди включването на територията на промишленото предприятие в Защитената зона по местообитанията и включването на тази урбанизирана територия в рамките на зоната считаме за грешка. Като се има предвид сегашното състояние на територията с деградирали местообитания, се дава оценката за незначително въздействие върху природните местообитания, предмет на опазване в ЗЗ. Има средно по степен въздействие върху производни и вторично преобразувани местообитания, но върху природни местообитания, предмет на опазване в ЗЗ, въздействието се оценява като незначително, тъй като на територията на инвестиционното предложение има само отделни малки фрагменти от тях.

Цялостният анализ на флористичния състав на растителността показва, че в района на инвестиционното предложение не са установени редки и защитени растителни видове и растителни съобщества.

Оценката на типовете местообитания на предложеното разширение на промишлената площадка на „Асарел –Медет АД и на прилежащите към нея територии е направена чрез формираните на тях основни типове растителни съобщества. Описанието и анализа на разнообразието на екосистемите е направено на базата на собствени проучвания, синтезирана информация съдържаща се в лесоустройствените и земеустройствените проекти, рекогносцировъчно обследване на територията на инвестиционото предложение и публикувани материали за различни компоненти на екосистемите в проучваната територия. Въз основа на съществуващите взаимовръзки между основните компоненти – релеф, геоложка основа, климат, почва, растителност и по физиономични признаци, в района на инвестиционното предложение за разширение но площадката на „Асарел-Медет АД” са диференцирани четири основни групи екосистеми: I. Горски екосистеми; II. Храстови и тревни екосистеми; III. Агроекосистеми; ІV. Антропогенно преобразувани екосистеми; V. Водни екосистеми

Горските екосистеми в зависимост от произхода се разделят на три групи: 1. Коренни типове горски екосистеми, формирани при естествени сукцесии; 2. Производни типове горски екосистеми, формирани при антропогенно въздействие; 3. Вторични типове горски екосистеми, формирани при залесявания и създаване на различни типове горски култури.

Към коренните типове горски екосистеми се отнасят мезофитни букови екосистеми от типа Fageta sylvaticae nudum X Fageta sylvaticae herbosum формирани на кафяви горски почви, габърово-горунови екосистеми от типа Querceta-Carpineta и горуновите екосистеми от типа Querceta dalechampii herbosum формирани на канелени горски почви. Към тази група се отнасят и фрагменти от хигрофитни крайречните елшови, върбови и тополови горски екосистеми от типа Saliceta X Populeta формирани край реките и доловете.

Към производните типове горски екосистеми се отнасят: 1. Смесени дъбови екосистеми от типа Querceta dalechampii X Querceta cerris X Querceta frainetti и Querceta mixtum на канелени горски почви. 2. Чисти и смесени келявгабърови екосистеми от типа Carpineta orientalis X Querceta mixtum.

Към вторичните горски екосистеми се отнасят създадените чисти и смесени горски култури от черен бор (Pinus nigra), топола (Populus X euroamericana), бяла акация (Robinia pseudoacacia) и др. дървесни и храстови видове.

Храстови и тревни екосистеми в зависимост от произхода се разделят на две групи: 1. Продължително производни тревни екосистеми, формирани при вторични сукцесии и антропогенно въздействие; 2.Краткопроизводни екосистеми, формирани при вторични сукцесии след деградационни процеси на ландшафта.

Продължителнопроизводните тревни екосистеми са представени от два типа. Първият тип екосистеми е формиран от мезофитни и хигромезoфитни тревни съобщества от клас Molinio-Arrhenatheretea R.Tx., 1937 и съобщества от физиономичен клас формации Pratoherbosa. Те се развиват на равни и полегати местообитания върху влажни и по-плодородни почви, като формираните на тях екосистеми са продължителнопроизводни и относително по-устойчиви.

Вторият тип продължителнопроизводни тревни екосистеми е образуван от тревните съобщества от клас Brachipodio-Chrysopogonetea Horvatic, 1958 и физиономичен клас формации Aestiduriherbosa.

Краткопроизводните тревни екосистеми са на деградирани местообитания и антропогенни почви. На тези местообитания са формирани плевелните съобщества от клас формации Theroherbosa в агрофитоценозите и синантропни съобщества в изоставените ниви на деградирани терени от клас Stellarietea mediae R.Tx. et al. ex von Rochow, 1951. Към тази група се отнасят и рудералните съобщества на деградирани терени с преобладание на многогодишни тревисти растения от клас Artemisietea vulgaris Lohmeyer et al. ex von Rochow, 1957.

Тревните съобщества от клас Brachipodio-Chrysopogonetea Horvatic, 1958 и клас формации Aestiduriherbosa са свързани с ксерофитен сукцесионен ред на тревните екосистеми и пасищна дигресия на тревните съобщества на по-сухите типове местообитания. Тревисти ксерофитни формации от клас формации Xeroherbosa, се развиват на производни местообитания на по-сухи и по-слабо плодородни канелени горски почви. Формираните на тях тревни екосистеми могат да се разглеждат като сериални и неустойчиви.

Аграрните екосистеми се разделят на две групи: 1.Агроекосистеми на окопни култури на канелени горски почви; 2. Агроекосистеми на житни култури със слята повърхност на различни типове почви.

Диференцираният анализ на екосистемното разнообразие на площадкаите около котлована на Открития рудник, Западното насипище, Окисното насипище, Хвостохранилище „Люляковица”, техническата инфраструктура и прилежащите към тях територии показва наличието на фрагменти от различни растителни съобщества, които са включени в различни комбинации от антропогенно преобразувани екосистеми.

Фрагменти на водни екосистеми са формирани от водната и крайводна растителност, която се отнася към клас Phragmito-Magnocaricetea Klika in Klica et Novak,1941 около хвостохранилището и долините на реките.

Комплексно, местообитанията на проучваната територия се оценяват като производни и вторично деградирали. На тях периодично са формирани различни типове екосистеми. Коренният тип растителност в проучваната територия са мезофитни и мезоксерофитни листопадни гори в умерените и суббореалните области на Европа от клас Querco-Fagetea Br.-Bl. Et Vlieger in Vlieger, 1937., които са свързани с климаксни или продължително производни горски екосистеми. Хигрофитните екосистеми покрай доловете са свързани с елшови и върбови гори от клас Alnetea glutinosae Br.-Bl. et R.Tx. ex Westhoff et al.,1946. Следователно съвремените местообитания могат да се разглеждат като производни и вторични, а формираните на тях екосистеми – като краткотрайни и продължително производни.

След протеклите вторични сукцесии на растителността, съществуващите преди столетия коренни типове хигрофитна, мезофитна и ксеромезофитна горска растителност са силно променени и деградирали в резултат на пряко и косвено антропогенно въздействие. Паралелно с растителността са настъпили промени и деградация на местообитанията, като формираните в настоящия момент екосистеми се оценяват като неустойчиви, краткотрайни и продължително производни, преобладаваща част от които не са свързани с природни местообитания включени в Приложение 1 на ЗБР. Във връзка с това, включването на територията на промишленото предприятие в Защитената зона по местообитанията считаме за грешка

На територията на инвестиционното предложение за разширение на площадката на “Асарел-Медет” АД в отделни участъци на дъбовия пояс има фрагменти от Дъбово-габърови гори от типа Galio Carpinetum, които могат да бъдат отнесени към местообитание 9170, което е включено в Приложение 1 на ЗБР. В зоната на буковите гори отделни участъци могат да се отнесат към местообитание 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum, което също е включено в Приложение 1 на ЗБР. към чл. 6, ал. 1, т. 1 (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) към Закона за биологично разнообразие (Обн., ДВ, бр. 77 от 09.08.2002, посл. изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г.).

Комплексният анализ на резултатите от проведеното проучване дават възможност да се направят следните обобщени изводи:

1. Растителността на територията на инвестиционното предложение се оценява като коренна, производна и вторична. Тя е формирана при протичащи вторични сукцесии при пряко или косвено антропогенно въздействие на преобразувани природни местообитания.

2. На площадката на инвестиционното предложение и в прилежащите територии не са установени популации на растителни видове и растителни съобщества с природозащитен статус.

3. Анализът на съвременното състояние на екосистемите в района на “Асарел-Медет“ АД показва, че в преобладаваща част от тях са протекли процеси на деградация, които са свързани със стопанското ползване на горите, изкореняване на гори за селскостопанско ползване на земите, добив на полезни изкопаеми, ерозия на почвите, урбанизация и др.

4. В зависимост от степента на отклонение от климаксното състояние, съвременните екосистеми, които участват в различни сукцесионни редове са с различна устойчивост на допълнителни отрицателни въздействия.

5. На територията на проучваната площ преобладават преобразувани производни и вторични горски екосистеми, производни храстови и тревни екосистеми. Не са установени находища на редки и застрашени от изчезване приоритетни екосистеми и местообитания.

6. В отделни участъци има фрагменти от местообитания 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum и 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio Carpinetum, които са включени в Приложение 1 на ЗБР.

4.1.4. Обща фаунистична характеристика на ЗЗ „Средна гора”. Съвременно състояние на целевите видове и техните местообитания в ЗЗ и конкретно в територията на ИП. Установени целеви животински видове и прогнози за развитието на популациите им
Инвестиционното предложение попада в границите на ЗЗ BG 0002054 „Средна гора” по директивата за дивите птици и в BG 0001389 „Средна гора” по директивата за природните местообитания по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Територията на инвестиционното предложение попада приоритетно в границите на сега съществуващата обособена производствена площадка на минно-обогатителен комплекс (МОК) «Асарел – Медет» включващ рудник «Асарел», промишлена площадка на обогатителната фабрика, Окисно насипище, хвостохранилище Люляковица, Западно насипище и инфраструктурните обекти. Тези раширения се намират в периферията на двете защитени зони, но ще фрагментират и унищожат местообитания на някои видове, предмет на защита - шипобедрена костенурка (Testudo hermanni) и тигров молец на Джърси (Callimorpha quadripunctaria)

В тази връзка и предвид десетилетните добивни и преработвателнии дейности на тази територия, ИП няма да окаже съществено влияние върху защитените зони и техни приоритетни елементи – природни местообитания, местообитания на видове и приоритетни за опазване видове, предмет на защита. Поради осезаемото антропогенно и техногенно присъствие в значителен периметър около MOK «Асарел – Медет» в продължение на около 50 г. едри видове бозайници, птици и други животински видове, чувствителни към безпокойство и промяна в местообитанията на територията на инвестиционното предложение на практика липсват. Отделните елементи на инвестиционното предложение изискват увеличение на концесионната площ с 7767.81 дка от 9830.29 дка в момента до 17 434.1 дка след реализацията им. Конкретните площи, които ще бъдат пряко засегнати от отделните обекти включени в инвестиционното предложение са общо 4087.3 дка.

Рудник Асарел - 943.5

Западно насипище – 1916.1

Хвостохранилище Люляковица - 730

Окисно насипище – 497.7

Въздействието на инвестиционното предложение върху целите и предмета на защита на защитени зони BG 0001039 «Попинци» и BG 0000426 “ Луда Яна» (на около 15 км юго-източно от минния комплекс) по Директива92/43 ЕЕС за природните местообитания не се очаква, тъй като то е извън границите им и не засяга приоритетни типове природни местообитания и видове, предмет на защита в горните зони/.

Широкоух прилеп (Barbastella barbastelus)

Европейски вълк (Canis lupus)

Видра (Lutra lutra)

Дългоух нощник (Rhinolophus hipposideros)

Maлък подковонос (Myotis bechsteini)

Лалугер (Spermophilus citellus)

Кафява мечка (Ursus arctos)

Пъстър пор (Vormela peregusna)

Земноводни и влечуги, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

Червенокоремна бумка (Bombina bombina)

Жълтокоремна бумка (Bombina variegata)

Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis)

Шипобедрена костенурка (Testudo graeca)

Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni)

Маришка мряна (Barbus plebejus)

Европейска горчивка (Rodheus sericeus amarus)

Безгръбначни, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

Ручеен рак (Austropotamobius torrentium)

Бисерна мида (Unio crassus)

Dioszegyana schmidtii

Тигров молец на Джърси (Callimorpha quadripunctaria)

Обикновен сечко (Cerambyx cerdo)

Бръмбар рогач (Lucanus cervus)

Буков сечко (Morimus funereus)

Алпийска розалиа (Rosalia alpina)