Доклад за оценка на съвместимостта на инвестиционно предложение за „Разширяване промишлената площ на „Асарел-Медет" ад, гр. Панагюрище"
Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на защитените зони
Изтегляне 3.86 Mb.
|
Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на защитените зониОценката на вероятността и степента на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на защитените зони се базира на сравнителен анализ, на прогнозираните изменения и на експертната оценка на тяхното влияние върху съществуващото биологично разнообразие в отделни части от територията на защитена зона. 5.1. Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху типовете природни местообитания и видовете - прeдмет на опазване в двете защитени зониОписанието и анализът на въздействието на инвестиционното предложение върху типовете природни местообитания и видовете - прeдмет на опазване в двете защитени зони е извършено последователно поотделно за двете зони както следва: 5.1.1. ЗЗ BG 0001389 “Средна гора“ по Директива за местообитанията 5.1.1.1. Растителност и природни типове местообитания На основата на обобщените въздействия в таблица 3.2. е оценена вероятността дадени въздействия на инвестиционното предложение да окажат отрицателно влияние върху параметрите за благоприятен природозащитен статус (БПС) на природните местообитания и на растителните видове, обект на опазване в защитената зона. В оценката освен общите параметри за БПС са добавени и специфичните структури и функции, характерни за отделните зони. Оценките са представени в табличен вид, като с цел опростяване, не са включени параметрите за БПС, за които оценката е, че нямат отношение към никое от идентифицираните въздействия. По отношение на растителните видове, при оценката са използвани въздействията описани в точка 3. Оценката за степента на въздействие на инвестиционното предложение върху защитената зона е формирана по показателите: пряко унищожаване на части от местообитанията; въздействие върху граничните зони на местообитанията; фрагментация (разпокъсване на местообитания); замърсяване с вредни вещества при строителството и при аварии и инциденти по време на експлоатацията на изградените съоръжения; други форми на антропогенно въздействие при използуване на териториите за рекреация и туризъм; промени във флористичното разнообразие и сукцесионни изменения на растителността. Проведените проучванията на територията на инвестиционното предложение дават основание да се направи прогнозата, че не се очакват преки въздействия върху следните предвидени за опазване в защитената зона природни местообитания:
91E0 * Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae) 5210 Храсталаци с Juniperus spp. 6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi 6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик(Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи) 6230 * Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините 6520 Планински сенокосни ливади 7140 Преходни блата и плаващи подвижни торфища 8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion) 9180 * Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове 62D0 Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества 91AA * Източни гори от космат дъб 91BA Мизийски гори от обикновена ела 91CA Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори 91G0 * Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори 91W0 Мизийски букови гори 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа При реализиране на инвестиционното предложение се прогнозира частично въздействие върху местообитания: 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum и 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio Carpinetum, които са включени в Приложение 1 на ЗБР. Оценките за въздействията са представени в табличен вид, като с цел опростяване не са включени параметрите за БПС, за които се приема, че нямат отношение към идентифицираните въздействия. Фрагменти от местообитания 9130 се засягат при разширението на открития рудник, а фрагменти от местообитание 9170 се засягат при разширяваане на териториите на открития рудник, на хвостохранилище Люляковица и на Западното насипище. ( Приложена Карта към т. 8 ) Очакват се частични и незначителни въздействия върху благоприятния природозащитен статус на местообитанията по време на строителството и експлоатацията на инвестиционното предложение. В таблица е оценена вероятността определени въздействия на инвестиционните предложение да окажат отрицателно въздействие на местообитанията и видовете, обект на опазване в защитената зана. За природните местообитания и растителните видове са включени само преките въздействия. Табличната оценка служи за идентифициране на степента на въздействие. 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum Този тип местообитание е свързано с предимно неутрални, сравнително бедни, сухи до свежи почви, разпространени в планинскиите пояси от 800 до 1600 м надморска височина. Общата площ на местообитание 9130 в защитената зона е определено на около 126867 дка, което се равнява на 12.073 % от общата площ на ЗЗ. На местообитанието са дадени следните оценки: по показателя представителност – отлична представителност, по относителна площ попада в група B) 15 >= p > 2%; по приравнена степен на опазване –добро опазване; и цялостна оценка – с отлична стойност. Инвестиционното предложение засяга местообитания от този тип с координати: N42033`17,90” E24008`22,41”, N42033`15,12” E24008`15,60”, N42032`32,66” E24007`12,37”. Пряко въздействие при разширяване на открития рудник върху части от местообитание 9130 се очаква на площ от около 30 дка. (таблица 5.1). Таблица 5.1 Въздействия върху местообитание 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum
9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio Carpinetum Този тип местообитание е формирано на границата между смесените ксерофитни широколистни гори и горуновите и буковите гори при надморска височина над 500-600 м. Общата площ на местообитание 9170 в защитената зона е определено на около 154998 дка, което се равнява на 14.7514 % от общата площ на ЗЗ. На местообитанието са дадени следните оценки: по показателя представителност – отлична представителност, по относителна площ попада в група B) 15 >= p > 2%; по приравнена степен на опазване –добро опазване; и цялостна оценка – с добра стойност. Инвестиционното предложение засяга фрагменти от този тип местообитания с координати: N42032`53,63” E24007`21,83”, N42032`48,60” E24007`19,22”, N42032`45,06” E24007`16,22”, N42033`43,48” E24005`19,16”, N42033`36,18” E24005`50,64”, N42033`26,60” E24005`48,83”, N42033`49,81” E24006`21,41”, N42033`14,14” E24005`12,20”, N42032`55,41” E24005`03,41”. Пряко въздействие върху части от местообитание 9170 се очаква на площ от около 40 дка при разширяваане на тероториите на открития рудник, на хвостохранилище Люляковица и на Западното насипище. (таблица 5.2). Таблица 5.2 Въздействия върху местообитание 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio Carpinetum
При реализирането на инвестиционното предложение не се очаква да бъдат засегнати находища на растителния вид Drepanocladus vernicosus, който е включен в Приложение II на Директива 92/43/EEC. Този вид е сравнително едър мъх растящ в острицово-сфагнови торфища. Изводи относно очакваните въздействия на инвестиционното предложение за „Разширяване промишлената площ на „Асарел-Медет” АД, гр. Панагюрище” - Слабо пряко въздействие върху местообитания 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum и 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio Carpinetum, които са включени в Приложение 1 на ЗБР; - Има вероятност за навлизане на инвазивни и рудерални растителни видове, които са свързани с новите антропогенно преобразувани ландшафти; - Не се прогнозират въздействия върху растителни видове включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC и др. редки и защитени растителни видове. - Прогнозира се средно по степен въздействие върху производни и вторично преобразувани местообитания с деградирали горски насаждения и храстово-тревни съобщества в горския и селскостопанския фонд. 5.1.1.2. Животински видове – предмет на опазване в ЗЗ BG “Средна гора “по Директива за местообитанията Въздействия върху бозайниците Числеността на популацията е въведена с точните данни. Когато точният брой е неизвестен, са посочени границите, в които попада популацията. Чрез индекс е уточнено дали числеността на популацията е дадена в двойки (р) или индивиди (i). За някои видове със специална размножителна система, са отчетени отделно мъжките и женските индивиди, съответно с индекс (m) или (f). В случаите, когато няма никакви цифрови данни е отбелязан размера/плътността на популацията като е посочено дали видът е типичен (C), рядък (R) или много рядък (V). Когато липсват всякакви данни за популацията, тя е отбелязана като налична (P). Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros) Обикновен вид в цялата страна. В планините достига 1500 м.н.в. свързан преди всичко с богати на растителност карстови райони. Обитава пещери, , минни галерии, разредени гори, паркове, храсталаци, среща се и в населени места. Летните убежища са разнообразни – постройки (мазета, тавани), пещери, изкуствени галерии, скални струпвания и др. Формира размножителни групи, най-често в постройки. Зимният сън е в пещери и изкуствени подземни галерии. Предпочита вътрешните им части, където температура им е 5 - 9 градуса. Стационарен вид – прелетите между зимните и летните убежища обикновено не надвишават 15 км. Храна: малки летящи насекоми. Ловува близо до убежища (обикновено до 5 км) около гори, техни окрайнини, храсталаци, речни брегове, обрасли с растителност, над самата вода, около скали в карстови местности. В стандартният формуляр е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и тя е отбелязана като налична (Р). Размерът и плътността на популацията на вида, сравнена с популациите на цялата територия на страната се оценява на C) 2% >= p > 0%, като цялостната оценка е (С) - значима стойност. Районът на ИП не може да се използва от този вид както за хранене, така и като местообитание - липсват изброените по – горе убежища. В засегнатата територия липсват и пещери. Реализирането на проекта няма да повлияе отрицателно върху местообитанята или популацията на вида в ЗЗ. Възможно е подобряване на хранителната му база, след подходяща рекултивация. Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum) - местна популация; обитава пещери, скални ниши, хралупи, изоставени сгради и други закрити места със сравнително голям вход и обем. Среща се особено често в карстови местности. В стандартният формуляр е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и тя е отбелязана като като наличен (Р). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Реализацията на ИП няма да окаже въздействие върху популацията и местообитанието на вида. Южен подковонос (Rhinolophus euryale) Обитава гористи местности с наличие на пещери, в близост до водоеми. Среща се цялата страна, най-често в карстови райони с надморска височина до 1000 м. В стандартният формуляр е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и тя е отбелязана като като наличен (Р). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%.Реализацията на ИП няма да окаже въздействие върху популацията и местообитанието на вида. Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii) е с по-голяма численост в южните райони на страната. Обитава обрасли с храсти открити райони. Намира убежища в пещери и минни галерии. В стандартният формуляр е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и тя е отбелязана като като налична (Р). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Реализацията на ИП няма да окаже въздействие върху популацията и местообитанието на вида Остроух нощник (Myotis blythii). Разпространен е до 1400 m, най-често в карстови райони. Образува големи, често смесени с други видове прилепи корлонии. В стандартният формуляр е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и тя е отбелязана като като налична (Р). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Реализацията на ИП няма да окаже въздействие върху популацията и местообитанието на вида. Широкоухият прилеп (Barbastella barbastellus) Рядък вид, намиран в горски ландшафти, предимно в планински и полу-планински райони. Ловува в окрайнини на гори, над пътища и алеи в гори и паркове. Лятото прекарва в хралупи на дървета или подпокривни пространства, като женските образуват малки колонии, а мъжките обикновено живеят поединично. Зимният сън е главно в подземни убежища - студени пещери, с температура около 0 градуса. Храни се с малки насекоми, които често лови над водни басейни или събира от повърхността на листата. В зоната видът е наличен. В стандартният формуляр е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и тя е отбелязана като като налична (Р). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (B) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (C) не изолирана популация в широк обхват на разпространение. Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (В). Стари, хралупести дървета са местообитание на този вид и затова не трябва да се допуска отсичането им при тяхното наличие. На терените предвидени както за окисно насипище така и за разширението на хвостохранилището такива дървета няма. Местообитането на вида няма да бъде нарушено. Дългопръст нощник (Myotis capaccinii) – местна популация; обитава главно гористи карстови терени, в близост до водоеми. Мигрира между летните и зимните си убежища. През лятото живее в малки и сухи, а през зимата - в големи водни пещери, със сравнително ниска температура (4-6°C). В стандартният формуляр е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и тя е отбелязана като като налична (Р). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Както летните, така и зимните колонии на дългопръстия нощник често са смесени с тези на дългокрилия прилеп (Miniopterus schreibersii), включен в предмета й на опазване. C В стандартният формуляр е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и тя е отбелязана като като налична (Р). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Двата вида имат сходни изисквания към средата. Реализацията на ИП няма да окаже въздействие върху популациите местообитанието на двата вида. Трицветният нощник (Myotis emarginatus) избира за убежища пещери и подпокривни в цялата страна и в планините до 1500 м. н.в. По-значителни постоянни колонии са известни край с. Реселец (край Червен бряг), около Маслен нос и в Източни Родопи. При ловуване предпочита площи, покрити с храстова или дървесна растителност. Понякога ловува над водни площи. Заселва се и в карстови райони, паркове и градини. Обитава пещери, тавани на жилищни постройки и по – рядко – изкуствени галерии. Характерно за летните убежища е високата температура в тях (36-40 градуса). Зимува в пещери и по-рядко в зимни галерии при температура 5-10 градуса. Сравнително уседнал вид, чиито придвижвания рядко надхвърлят 40 км. Храни се с паяци, мухи, мрежокрили и насекоми. В стандартният формуляр е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и тя е отбелязана като като налична (Р). Размерът и плътността на популацията на вида, сравнени с популациите на цялата територия на страната се оценява на С и с цялостна оценка В. Зимува поединично или на малки групи в пещери с температура 5-10°C. Реализацията на ИП няма да окаже въздействие върху популацията и местообитанието на вида. Каталог: ovos Изтегляне 3.86 Mb. Сподели с приятели:
|