Доклад за оценка на съвместимостта на инвестиционно предложение за „Разширяване промишлената площ на „Асарел-Медет" ад, гр. Панагюрище"
Изтегляне 3.86 Mb.
|
Дългоух нощник (Myotis bechsteini) – Pядък вид, среща се почти в цялата страна, главно с единични екземпляри. Обитава предимно влажни, широколистни гори, но също и смесени гори, паркове. През лятото обитава хралупи на дървета и по-рядко жилищни постройки и пещери. Формира размножителни колонии в хралупи на дървета.Често сменя убежището дори и по време на отглеждане на малките, вероятно за намаляване на опаразитеността. Излиза след залез и ловува сред дърветата. Зимува в пещери и галерии с висока влажност и температура между 4 и 11 градуса, по рядко при по-ниска от 1 до 7 градуса. Стационарен вид, извършващ само къси придвижвания, най-често между летните и зимните убежища. В храната му преобладават нелетящи наземни или живеещи по листата на дърветата безгръбначни животни, по-малко са дневно летящи насекоми, които прекарват нощта, кацнали по листата на храсти или дървета. Местна популация. В стандартният формуляр е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и тя е отбелязана като като налична (Р). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (B) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (C) не изолирана популация в широк обхват на разпространение. Описаните характерни особености в биологията на прилепната фауна показват, че не са налични обстоятелства тя да бъде засегната от реализацията на инвестиционното предложение. Гората в засегнатата територия е млада и липсват хралупати дървета. Липсват и пещери -не се засягат местобитания на вида и не се отнемат ловни територии. Големият нощник (Myotis myotis) обитава главно хралупи и подпокривни пространства, но в Южна Европа предпочита пещери и изкуствени подземни галерии. Образува големи колонии, често смесени с други видове прилепи. В стандартният формуляр е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и тя е отбелязана като като налична (Р). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Реализацията на ИП няма да окаже въздействие върху популацията и местообитанието на вида. Лалугер (Spermophilus citellus) – за зоната видът е типичен «С», но е разпространен мозаечно, с най-голяма плътност до 500 м н.в, застрашен от изчезване вид в световен мащаб. Среща се в равнините и покрити с трева местности – сухи степи, ливади, пасища. В стандартният формуляр е отчетено, че липсват цифрови данни за популацията и видът е отбелязан като много рядък (V). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (С) между 0 и 2%. Върху територията на проекта (включително и в тази попадаща в ЗЗ), както и в близост до него няма констатирано наличие на колония от лалугери – нито по литературни данни, нито от преки наблюдения при посещенията на терена. Видът е с много ниска плътност на популацията и с непрекъснато намаляващ ареал. Планинските находища са изолирани. От данните, изложени в Концепция за опазване местообитанията на Лалугера (Spermophilus citellus) в рамките на Натура 2000 (стр. 5) е видно, че известните колонии от лалугери в Средна гора се намират в Района на гр. Копривщица - гр. Пирдоп – яз. Жеков вир – яз. Душанци, както и в близост до с. Панагюрски колонии. На територията на окисното насипище и разширението на хвостохранилището, както и в близост до тях липсват колонии на лалугер. Видът и популацията му няма да бъдат засегнати. Европейски вълк (Canis lupus) – В зоната са налични 30 -31 индивида. . Според Спасов (2007) числеността на вълка започва бързо да нараства към началото на новия век наброява 1000-1200 екземпляра. Според СТЕНИН (2007) към настоящия момент числеността на вълка е достигнала 2300-2400 екземпляра – колкото е била през 50-те години на миналия век. Силно уязвим от човешко присъствие. Наличието на стабилни запаси от едри бозайници на територията на ДЛС «Еледжик» му се отразява благоприятно и допринася за относително висока концентрация. Едновременно с това почти пълната липса на пашуващи домашни животни му се отразява неблагоприятно. Вълкът е изключително мобилен хищник, който за денонощие изминава до 70 км, което му помага при намирането на храна и му позволява да затвърди трайно присъствие в природата. Размерът и плътността на популацията на вида се оценява на 30-31 индивида. Тези числености съотнесени към популациите на цялата територия на страната се оценява на (С) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (отлично запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация, с широк обхват на разпространение. Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност. По данни на ЛС Глиган, гр. Панагюрище при извършените таксации на дивеча за 2009, 2010 и 2011г. са установени 7 преминаващи екземпляра единствено за 2010 г. ИП няма да зясегне или фрагментира местообитание на вида. Кафява мечка (Ursus arctos) – Тя не е така мобилна като вълка, привързана е към по – отдалечените от населени места и по – тихи части на големите планини, наличие на стари гори, скални комплекси и др. В стандартният формуляр е отразена с численост до 6 индивида в зоната. Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (B) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване);. Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А). В голяма степен това се дължи на планомерно осъществяваната дейност по охраната в държавния ловностопански район. Според Спиридонов и Спасов (2000) числеността на метапопулацията в Стара планина (Средна Стара планина, включително най-близките склонове на Средна гора и Котленска планина) се определя на 190 индивида (възрастни, неполовозрели и малки). По данни на ЛС Глиган, гр. Панагюрище при извършените таксации на дивеча за 2009, 2010 и 2011г. не е констатирано присъствие на вида в района. Възможно е единични животни да преминават през вегитационния период. На теритирията на проектираното съоръжение няма бърлоги и подходящи за тях места. Човешкото присъствие действа отпъждащо на мечката. Предвижданите разширения няма да засегнат или фрагментират местообитанието на вида. Видра (Lutra lutra) Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (C) не изолирана популация в широк обхват на разпространение. Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност. Видът няма местообитание на териториите предвидении за разширение както на окисното насипище, така и на разширенито на хвостохранилището. Пъстър пор (Vormela peregusna) –педпочита открити степни терени, ниви, лозя и храсталаци. В стандартният формуляр е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и тя е отбелязана като налична (P). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (A) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (C) не изолирана популация в широк обхват на разпространение. Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (В). На територията на предвидена разширение на хвостохранилището и окисното насипище няма подходящи местообитания за вида. Земноводни и влечуги Голям гребенест тритон (Triturus karelinii) – видът е наличен в зоната, разпространен до надморска височина от 1400 m. Обитава блата, наводнени изкопи и други застояли водоеми, като предпочита изобилстващите с подводна растителност. Водните тела в района са с висока киселинност и съдържане на мед, среда токсична за вида. Това е причината големият гребенест тритон да не се срещата в района на комбината. 
Фигура 5.1 Временните локви и водни тела са непригодни като местообитание на земноводни Жълтокоремна бумка (Bombina variegata)- видът е типичен за зоната. Среща в цялата страна в канавки с вода, в малки блата и локви, в полупресъхнали потоци и рекички, рядко в по-големи водоеми. Живее както в равнините така и в планините, където е установена и на 1900 м. надморска височина. Високо в планините тя се среща в студени локви и езера. Видът няма да бъде зясегнат от инвестиционното намерение. Шипоопашатата костенурка (Testudo hermanni) – обитава предимно нископланински и хълмисти райони, обрасли с разредени дъбови гори и храсталаци. В стандартният формуляр е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и видът е отбелязан като рядък (R). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (C) не изолирана популация в широк обхват на разпространение. Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност. Има три компактни зони с относително висока численост –Струмската долина в Благоевградска област, Източни Родопи и Странджа планина. Територията на ИП не е типична за обитаване от вида и по време на обследването на терена не бяха открити екземпляри от него. Видът няма местообитание както на предвидената за окисно насипище площ, така и на разширението на хвостохранилище Люляковица. Шипобедрена костенурка (Testudo graeca) - Сходна е по разпространение, численост и биология с шипоопашатата костенурка. За разлика от шипоопашатата костенурка, тя е типична за тревистите ландшафти, каквито са терените предвидени за усвояване от ИП. Ограничените двигателни възможности прави затруднен естествения обмен на индивиди между популациите, разделени от някаква преграда, каквато в случая се явява оксиното насипище и хвостохранилището. В стандартният формуляр е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и тя е отбелязана като налична (Р). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите /за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (C) не изолирана популация в широк обхват на разпространение. Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност. Местообитането на костенурките е фрагментирано и нарушено от засегнатата площ на рудника и хвостохранилището. Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) - видът е типичен за зоната до надморска височина 900 m. Обитава разнородни бавно течащи води или блатисти местности, дренажни канали, рибарници, блата, езерца, реки и малки потоци. Характерно за местообитанията е наличието на богата водна растителност. Видът няма местообитание както на предвидената за окисно насипище площ, така и на разширението на хвостохранилище Люляковица. Ивичест смок (Elaphe quatrolineata), видът обитава само 3 % от територията на страната, обикновено открити терени със степна растителност, с разредени широколистни гори и храсталаци. Разпространен в южната част на Струмската долина, силно уязвим към антропогенни въздействия. Според стандартния формуляр вВ зоната видът е наличен (Р). Характерът на територията и предпочитанията на вида не предполага наличието на местообитание, както на предвидената за окисно насипище площ, така и на разширението на хвостохранилище Люляковица, рудник Асарел и Запасно насипище. Пасища, обрасли с храсти, сухи ливади, както и горски пасища и ливади заемат обща площ от 1117 дка засегната площ, от които в ЗЗ попадат около 709 дка са територии от огромно значение за опазването на видове като ивичестия смок. Местообитанията в зоната на инвестиционното предложение отговарят единствено физиономически на местообитанията на ивичестия смок. В тях липсват характерните климатични, орографски, екологични и др. условия за съществуването на вида на тази територия. По време на обследването на терена не бяха открити екземпляри, но не е изключено отделни индивиди да попадат на засегнатата територия. и не се очаква бъдещи теренни проучвания да установят вида тук. Липсват и литературни данни за наличието на ивичест смок в този район. До този момент за България видът е съобщен единствено от БЕШКОВ (1974, 1985, 1993a); БУРЕШ, ЦОНКОВ (1934); Balej, Jablonski (2006); BEЉKOV, BERON (1964); BISERKOV (1995). Находищата са изключително в района на долината на р. Струма и до момента няма нито едно съобщение за разпространение извън този регион. Във ветикално разпространение според Бешков (1974) видът се локализира до 500 м.н.в. От екологична гледна точка обитаването му в района е допустимо, но малко вероятно и твърде съмнително Като вид с медитерански генезис и разпространение, липсата на местообитания с характерните за вида условия и съобщества в зоната е предпоставка за изключването на разпространението на вида изобщо извън зоните с медитеранско влияние. Конкретно за вида съществува ясно изразена зоогеографска граница в разпространението му, преминаването на която до този момент не е потвърдена. . От екологична гледна точка обитаването му в района е допустимо. Във връзка с това буди съмнение включването на вида като обект на защита в зоната, тъй като то не се основава на научни или най-малко на достоверни литературни данни. Риби Двата целеви вида риби Маришка мряна (Barbus plebejus) и Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus) нямат местообитание в близките водоеми. В обхвата на инвестиционното предложение Река Асарелска е с повишена киселинност и практически в нея няма условия за живот. Безгръбначни животни От безгръбначните видове животни в стандартния формуляр се споменават 13 вида от различни таксони. За всеки един от целевите видове е преценено, че някои от местообитанията в защитената зона са подходящи за тяхната срещаемост. Lycaena dispar – Видът е широко разпространен в България, предимно планинските ливади до около 800 м н.в., но рядък за зоната. Обособяването на терени за насипище няма да повлияе отрицателно на популационната численост на вида. Рекултивацията на терените повлиява добре на дневните пеперуди. Реализацията на ИП може да повлияе незначително популацията на вида и местообитанията му. Callimorpha quadripunctariа (Тигров молец на Джърси) - представител на сем. Мечи пеперуди (Arctiidae). Видът е рядък за зоната, като обитава райони с мезофитна растителност в открити пространства и окрайнини на широколистни гори.; гъсениците се развиват обикновено по живовляка (Plantago sp.) и детелината (Trifolium sp.), но също така и по листата на дъбовите и буковите дървета. Оценяваната територия само отчасти предоставя благоприятни условия за развитие на вида. Въздействието върху местната популация обаче ще бъде само по време на фазата на строителството. След рекултивация, специфичните екологични характеристики на местообитанието на вида се очаква да бъдат възстановени. Реализацията на инвестиционното предложение няма да окаже значимо отрицателно въздействие върху числеността на популациите и местообитанията на вида в района. Lucanus cervus Бръмбар рогач - Рядък вид за зоната; обитава предимно влажни букови гори, като ларвата му живее в гнилата дървесина около 5-7 години. Видът няма местообитание както на предвидената за окисно насипище площ, така и на разширението на хвостохранилище Люляковица. Osmoderma eremite Бръмбар отшелник - видът е рядък за зоната; Този сапроксилофаген бръмбар изисква първични гори, предимно от дъб, в които има стари дървета с хралупи. Видът няма местообитание както на предвидената за окисно насипище площ, така и на разширението на хвостохранилище Люляковица. Rosalia alpina Алпийска розалиа - видът е рядък за зоната; обитава предимно стари влажни букови гори с н.в. от 500 до 1000 м и вероятно се среща в околните горски масиви. Основна заплаха за вида е изсичането на старите букови дървета. Видът няма местообитание както на предвидената за окисно насипище площ, така и на разширението на хвостохранилище Люляковица. Cerambyx cerdo Обикновен (голям) сечко - среща се предимно в дъбовите гори, като ларвата му се храни с гнила дървесина. Видът е рядък за зоната; На площадката на предложението липсват дъбови насаждения, където да се развива този вид. Видът няма местообитание както на предвидената за окисно насипище площ, така и на разширението на хвостохранилище Люляковица. Morimus funereus (Буков сечко) - обитава мъртва дървесина във влажни буковите гори. Не може да лети, а само пълзи, но местата където може да се срещне са строго локализирани- т.е. места във вътрешността на горските екосистеми. Видът няма местообитание както на предвидената за окисно насипище площ, така и на разширението на хвостохранилище Люляковица. Ручеен рак (Austropotamobius torrentium). Видът няма местообитание в района на ИП. Polyommatus eroides (Полиоматус) - видът е разпространен предимно в планините до 2300-2400 м н.в. Видът е включен в целевите видове, но е рядък за зоната. Видът няма местообитание както на предвидената за окисно насипище площ, така и на разширението на хвостохранилище Люляковица. Ценагрион (Coenagrion ornatum) - рядък за зоната; лимнофилен вид, който се придържа към постоянни водоеми, където обикновено обитава ларвата му. Видът е застрашен както от употреба на инсектициди, така и от унищожаване на местообитанията за размножение и развитие на ларвите им - малки водоеми. Замърсяване на водните тела в района на инвестиционното предложение лишава вида от подходяща среда за развитие. Cordulegaster heros Кордулегастер - видът е рядък за зоната; Видът е застрашен както от употреба на инсектициди, така и от унищожаване на местообитанията за размножение и развитие на ларвите им - малки водоеми. Замърсяване на водните тела в района на инвестиционното предложение лишава вида от подходяща среда за развитие. Обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides) в зоната видът е наличен –среща се по тревистата растителност на ливади и пасища. Видът няма местообитание както на предвидената за окисно насипище площ, така и на разширението на хвостохранилище Люляковица. Одонтоподизма (Odontopodisma rubripes) - видът е рядък за зоната; среща се по мезофитна тревистата растителност на ливади и пасища които заемат обща площ от 1117 дка от които в ЗЗ попадат около 709 дка Реализацията на ИП няма да окаже съществено въздействие върху числеността и динамиката на популациите на вида и местообитанията им. Каталог: ovos Изтегляне 3.86 Mb. Сподели с приятели:
|