Добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni) - в ЗЗ „Карлуково”, видът е отбелязана като много рядък (V). Разпространен е главно в Добруджа. Обитава тревисти места, целини, синори, каменисти или храсталаци, синори (Macdonald and Barrett 1993), люцернови площи, лозя, овощни и зеленчукови градини (Попов 2010), житни култури, царевица, слънчоглед (Зингстра и кол., ред. 2009). Вероятно изисква дълбоки почви над 50-100 cм, каквито са льосовите. Предимно нощно активен, но търси храна и през деня. Живее самостоятелно. Териториален вид (индивидуална територия около 1 хa). Среща в Северна България, изолирани находища на юг от Стара планина (Попов 2010). Според Червения списък на IUCN западната граница на разпространение в Северна България достига линията Дерманци – Телиш – Искър (Coroiu and Vohralík 2008).
Въздействия:
- Пряко нарушаване, отнемане на местообитанията на вида, бариерен ефект – Разглеждания терен се намира извън ареала на разпространение на вида. Не се очаква въздействие върху местообитанията или бариерен ефект (0)..
- Пряко унищожаване на екземпляри от вида – Не се очаква въздействие (0)..
- Безпокойство по време на строителството – Вида не се среща в района на плана. Не се очаква въздействие (0)..
- Кумулативно въздействие – Поради липса на въздействие в резултат на реализацията на плана, то кумулативно въздействие не би могло да се прояви (0).
Пъстър пор (Vormela peregusna) Видът е рядък (R) за зоната. Пъстрият пор се среща в широк спектър от местообитания – обитава открити степни терени, ниви, лозя, храсталаци; от гори до влажни и захрастени места, до полупустини, но показва предпочитание към отворени и сухи биотопи. Установяван е и в обработваеми площи, овощни градини (Macdonald and Barrett 1993). Видът обикновено не копае собствени, а разширява подземни леговища на по-едроразмерни гризачи. Гризачите са основната му храна, освен тях и птици, жаби, влечуги и насекоми, понякога плодове и трева (Попов и Седефчев 2003, Macdonald and Barrett 1993). Ловната му територия е около 50-60 (Macdonald and Barrett 1993) до 100 хa (Murariu et al. 2009). Скитащ в границите на територията си, и обикновено използва дадено укритие само веднъж (Macdonald and Barrett 1993). Не е установен при полевите проучвания. Няма сведения за срещани индивиди в района на ИП.
Въздействия:
- Пряко нарушаване, отнемане на местообитанията на вида, бариерен ефект – Може де се предположи, че територията е потенциално местообитание на вида, но няма достатъчна хранителна база. Подходящите местообитания за вида (по Зингстра и кол., ред. 2009) са всички класове земно покритие (според стандартния формуляр) без широколистни листопадни гори и т. н. други земи (градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти), или 74% от площта на зоната, което се равнява на 213430.280 дка. Доколкото разширението на концесията няма да окаже никакво въздействие върху популацията на – лалугера (съществена част то хранителния рацион на пъстрия пор и предвид широкото разпространение в зоната на подходящи за вида местообитания, може да се направи заключението, че реализацията на ИП няма да окаже въздействие върху местообитанията на вида (0).
Сподели с приятели: |
