Река Джерман и Струма като биокоридор за птиците

Струмяни

Всички проектирани алтернативи в този участък пресичат тази ключова територия, като кафевият и зеленият вариант има опасност да засегнат нощувката на големия корморан.

• 
  Района на село Студена при река Струма е съществен за миграцията на видрата (Lutra lutra). При досегашните строителни работи (изградена магистрала) въздействията върху биокоридора не са отчетени. Следва да се вземат дефрагментационни мерки чрез адаптация на съществуващите съоръжения и подходящо управление на околните територии.
  
• 
  При досегашното строителство на магистралата при пресичането на Голо бърдо между селата Студена и Старо село е фрарментиран биокородорa между двете зони за миграция на вълка (Canis lupus) и мечката (Ursus arctos). Зона Острица не предлага подходящи местообитания за установяване на индивидуална територия на мечката (няма роля на стъпков биокоридор), но е важно местообитания за мирграция на вида в посока запад – изток.
  
• 
  При досегашното строителство на магистралата при пресичането на Голо бърдо в района наСтаро село е фрарментиран биокородорa за видовете шипоопашата костенурка Testudo hermanni и шипобедрена костенрука Testudo graeca. Двата вида са почти напълно изчезнали от планината, като в днешно време са останали единични екземпляри от някогашните популации на двата вида – последни потвърдени наблюдения на много възрастни индивиди от вида Testudo graeca през 2006г. в района на село Червена могила. Зона Острица в Голо Бърдо е част от историческото разпространение на двата вида и цел на зоната следва да е възстанояване на жизнени популации на двата вида.
  

• 
  Между село Делян и разклона на пътя за село Дяково има важен биокородор между двете зони за миграция на вълка (Canis lupus), мечката (Ursus arctos) и видрата (Lutra lutra). Местообитанията на коридора за мечката са частично фрагментирани (ниска залесеност), но има отлични пресепктиви за възстановяне и е ефективен за осигуряване на връзка между местообитанията (моделиране чрез модела Larch)
  
• 
  Между село Делян и село Блатино за миграциите на шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) и шипобедрена костенрука (Testudo graeca) от крайните източни разклонения на Конявска планина през подножието на Верила към зона Острица BG0001375 на север и към зона Рила - буфер- BG0001188 на юг. По анкетни данни през 70 години все още е имало жизнени популации около селата Гълъбник, Кременик, Мламолово, Дяково и Блатино от западната страна проекто магистралата и при село Тополница и Блатино от източната.
  

• 
  По кафявия вариант между село Блатино и сливането на трасето с долината на река Струма на юг от град Дупница за миграциите на шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) и шипобедрена костенрука (Testudo graeca).Територия с относително стеснен фронт на миграция. В района на има вероятно размножаващи се популации с ниска плътност (анкетни данни от 70-те години). Потвърдено наличието на костенурки с наблюдение от 2005 година в района на село Блатино.
  

• 
  По между град Дупница и село Мурсалево за миграциите на шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) и шипобедрена костенрука (Testudo graeca). Това е територия с широк фронт на миграция между източните и западните брегове на река Джерман. Земеделските земи в долината на реката, ж-п линията и самата река до голяма степен имат бариерен ефект, но със сигурност разселващи се млади индивиди могат да прекосяват тази бариера и да достигат склоновете с благоприятни местообитания на отсрещният бряг.
  
• 
  Биокоридор за миграцията на видрата (Lutra lutra) и за три вида риби: Горчивка (Rhodeus sericeus amarus); Маришка мряна (Barbus plebejus); Обикновен щипок (Cobitis taenia) по долината на река Рилска при град Кочериновои село Бараково и река Струма между село Мурсалево и Драгодан и Черниче на юг.
  

• 
  Местообитание от приложение 1 на ЗБР 91E0*(приоритетно) Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae)
  
• 
  Видра (Lutra lutra)
  
• 
  Горчивка(Rhodeus sericeus amarus)
  
• 
  Маришка мряна (Barbus plebejus)
  
• 
  Обикновен щипок (Cobitis taenia)
  

• 
  Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) – зоната е важен стъпков биокоридор по долината на река Струма
  
• 
  Шипобедрена костенурка (Testudo graeca) – зоната е важен стъпков биокоридор по долината на река Струма
  

Зоната се състои от две части разположени по склоновете на планината и е необходимо осигуряването на връзка между популациите на видовете от двете страни на пролома и по специално за шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) и шипобедрена костенрука (Testudo graeca). Местообитанията осигуряващи тази връзка са в долинните разширения на река Струма, по-голямата част от които са формално извън зоната.

• 
  Рефугия на реликтна средиземноморска растителност и видове запазили се в пролома по време на ледниковия период;
  
• 
  Една от най-значителните съвременни биоклиматични бариери в Европа – разликата в средните годишни температури в северния и южния край е около 1 градус (12 км по права линия, около 13 градуса в северния и 14 градуса в южния при станция Кресна);
  
• 
  Тесен фронт на миграция (сезонна, многогодишна) или разпространение (за природните местообитания);
  
• 
  Северна граница на множество видове и местообитания (био-климатична бариера или невъзможност да преодолеят тесния фронт на миграция);
  
• 
  За редица северни видове и местообитания южна граница на разпространение или комбинирана южна и нископланинска екологична граница (ако се срещат на юг, то е само в места със значително по голяма надморска височина);
  
• 
  Важен био-коридор за планинската фауна – планински видове, включително ледникови реликти се срещат на ниски надморски височини, като проникват в нископланинската зона по сенчестите дълбоки речни долини;
  
• 
  Важен био-коридор за свързването на популациите на едрите бозайници в планините от запад и изток;
  
• 
  Като резултат от всичко това район с най-голямо натрупване на видове за територията на България.
  

Голям брой местообитания и видове попадат в районите на предложените алтернативни трасета:

• 
  91E0*(приоритетно) Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae). В северният край пролома (до средата му) по бреговете и островите на река Струма се опазват уникални местообитания от този код, но от екологичен подтип характерен за река Дунав и нейните притоци с характерни видове черна топола (Populus nigra) и върби (Salix alba). На юг тези местообитания се заменят от местообитание 92C0 и частично 92A0, като черната топола се среща само с единчни дървета. В пролома и на юг от него местообитание 91Е0 е представено само в горните течения на притоците на река Струма с характерен вид черна елша (Alnus glutinosa).
  
• 
  92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba – стъпков биокоридор, в зоната има само отделни фрагменти на местообитанието, между местообитание 92C0 и няма да се оценява отделно..
  
• 
  92C0 Гори от Platanus orientalis – Местообитанията в пролома са реликтни (рефугия по време на ледниковия период), като едниствено тесният фронт на разпространение не е позволил придвижването на север след затопляне на климата. По успоредната долината на Вардар в Р Македония се среща на север до Скопие имащ биоклимат аналогичен на Благоевград. Района на Благоевград се намира се на 20 км на север от пролома и има средна годишна температура 12 градуса. Понастоящем северна граница на разпространение по река Струма е южната част на пролома. Съществени за опазване на биокоридора за разпространение на север са крайречните склонове на река Струма и съседните дълбоки долини.
  
• 
  92D0 южни крайречни галерии и храсталаци (Nerio-Tamaricetea and Securinegion tinctoriae) – най-северна зона с този тип местообитание по течението на река Струма, макар че местообитанието е разпространено на малки фрагменти на север до района на Благоевград. Най-големи площи има по разширенията на реката в южния край на пролома.
  
• 
  6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс. В зоанта до голяма степен се среща заедно с *91Е0 и няма да се оценява отделно
  
• 
  6220* Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea
  
• 
  8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове
  
• 
  8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii
  
• 
  91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа – на границата на подходящите екологични условия за местообитанието – в пролома се оформя граница на разпространение, като местообитанието се среща на малки фрагменти по влажни широки понижения на склоновете с натрупани сипейни маси и подпочвени води само в северният край на пролома.
  
• 
  91AA Източни гори от космат дъб
  
• 
  9560* Ендемични гори от Juniperus spp. – в зоната се опазва над 99 % от националната площ (има малки фрагменти по склоновете на Родопите, има показатели за наличие в миналото на местообитанието по склоновете на Лебнишка река в потенциална зона Огражден Малешево). Находището е реликтно (рефугия по време на ледниковия период), като едниствено тесният фронт на разпространение не е позволил придвижването на север (по долината на Вардар се среща до Скопие имащ биоклимат аналогичен на Благоевград) след затопляне на климата. Понастоящем северна граница на разпространение по река Струма, като в северните части се среща изцяло върху стръмни склонове с южно изложение до 400 мнв.
  
• 
  Видра (Lutra lutra) – важен стъпков биокоридор за вида и едновременно тесен фронт на миграция, основното местообитание и самият биокоридор е река Струма и нейните брегове. Годишно върху сегашния път загиват 1-3 видри. В рамките на зоната, реките и речните брегове следва да се вземат в предвид, като специфични структури за свързаността на местообитанията в зоната, въпреки, че вида може да се отдалечава и на голямо разстояние от реките.
  
• 
  *Европейски вълк (Canis lupus).Освен постоянни местообитания на вида по планинските склонове, пролома на река Струма е важен биокоридор между Пирин и Малешевска планина. В рамките на зоната няма оформени специфични структури свързани с миграциите на вида.
  
• 
  *Кафява мечка (Ursus arctos). Освен постоянни местообитания на вида по планинските склонове, пролома на река Струма е важен биокоридор между Пирин и Малешевска планина. Индивиди мигрирали от Пирин към Малешевска планина на границата с Р Македония се установяват редовно, но бързо стават жертва на бракониери. В рамките на зоната няма оформени специфични структури свързани с миграциите на вида.
  
• 
  Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum) и Южен подковонос (Rhinolophus euryale) – двата вида имат значителни летни убежища в Кресненски пролом в скални цепки. Хранителната територия им е над река Струма и растителността по бреговете и долните части на склоновете.
  
• 
  Остроух нощник (Myotis blythii) – вероятно вида има летни убежища в пролома, но досега не са открити. Чест вид през лятото хранещ се в местообитанията в долината.
  
• 
  Трицветен нощник (Myotis emarginatus) – значителна лятна колония в изоставен кантон. Хранителната територия е над река Струма и растителността по бреговете и долните части на склоновете.
  
• 
  Дългоух нощник (Myotis bechsteini) – в ниските части летни убежища в стари хралупати чинарови дървета. Хранителната територия, както при другите видове.
  
• 
  Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi) – важен мигрант – тесен фронт на миграция. Честа жертва на смъртност
  
• 
  Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) – в зоната почти няма подходящи местообитания на вида поради планинският характер на релефа, липсата на влажни зони и ниските температури и бързо течение на реките вливащи се в Струма. Малките изкуствените водоеми по планинските склонове, не са заселени от вида. Това показва, че пролома се явява преди всичко миграционен път (тесен фронт), като отделни индивиди мигрират преди всичко надолу по течението на река Струма. Всяка година се установяват единични индивиди сгазени върху сегашният път. В рамките на зоната, реките и речните брегове следва да се вземат в предвид, като специфични структури за свързаността на местообитанията в зоната.
  
• 
  Леопардов смок (Elaphe situla) – северна граница на вида по река Струма. По Вардар се среща на север до Скопие, климатичен аналог на Благоевград разположен 20 км северно от пролома. Територия с тесен фронт на миграция на север. В южния край на пролома разпространен до 400 мнв, а в северният достига до най-северните му части, но ограничен непосредствено до склоновете на река Струма, които са на около 300 мнв. Навсякъде зависим от източник на вода – водоем, непресъхващи реки, традиционни вади за напояване, дълбоки сенчести дерета в които локвите след летните дъждове се задържат за по-дълго. Екотона между сухи склонове и такива източници на вода е ключов за вида, като унищожаването на тези местообитание или тяхното прекъсване (инженерни съоръжения, застрояване, трафик) води до увреждане на цялото местообитание. Екотона по река Струма, заедно със страничните дълбоки дерета, които при увреждане на този по Струма остават местни рефугии с благоприятни условия, формират структурата на стъпковият биокоридор за разпространение на вида на север. Вида е много рядък, като се наблюдава най-лесно и често около инженерни съоръжения действащи, като капан (канавки на ж-п и др.) в близост до страничните долини. Годишно върху платното на съществуващия път намират смъртта си над 12-13 индивида от които ¾ млади индивиди във фаза на разселване. В рамките на зоната, реките и речните брегове и околните склонове следва да се вземат в предвид, като специфични структури за свързаността на местообитанията в зоната.
  
• 
  Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata) - северна граница на вида по река Струма. По Вардар се среща на север до Скопие, климатичен аналог на Благоевград разположен 20 км северно от пролома. Територия с тесен фронт на миграция на север. В южния край на пролома разпространен до 650 мнв, а на север достига до 2/3 от неговата дължина, без най-северните му части. Подобно на леопардовият смок до голяма степен зависим от източници на вода – водоем, непресъхващи реки, традиционни вади за напояване, дълбоки сенчести дерета в които локвите след летните дъждове се задържат за по-дълго. Екотона между сухи склонове с храсталачна и дървесна растителност и такива източници на вода е ключов за вида, като унищожаването на тези местообитание или тяхното прекъсване (инженерни съоръжения, застрояване, трафик) води до увреждане на цялото местообитание. Екотона по река Струма, заедно със страничните дълбоки дерета, които при увреждане на този по Струма остават местни рефугии с благоприятни условия, формират структурата на стъпковият биокоридор за разпространение на вида на север. Вида е много рядък, особено около сегашният път. За 3 годишен период ежеседмични отчитания на смъртността на гръбначни животни по пътя са установени само 3 индивида, 2 от които млади. В рамките на зоната, реките и речните брегове и околните склонове следва да се вземат в предвид, като специфични структури за свързаността на местообитанията в зоната.
  
• 
  Жълтокоремна бумка (Bombina variegatа) – разпространена в по-малките притоци с непресъхващи вирове. В рамките на зоната, реките и речните брегове следва да се вземат в предвид, като специфични структури за свързаността на местообитанията в зоната.
  
• 
  Шипобедрена костенурка.(Testudo graeca)- Зоната е важен стъпков биокоридор, но не представлява биоклиматична преграда и тесен фронт – среща се в целият Кресненски пролом до височина 1300 мнв. Рядко се намират гигантски индивиди над 30 см. дължина.Проучвания в района на село Долна Градешница показват наличие на сезонни вертикални миграции от склоновете към долините през сухите месеци на годината и обратно към склоновете през есента и пролетта. Подобни миграции са характерни за вида навсякъде, където той обитава по-топлите зони (до 1000 метра в пролома) от неговото разпространение и релефа се характеризира със стръмни склонове и дълбоки долини. Екотона долина – склон е съществено за опазване на вида, ключово местообитание. Други важни екотони са тези между открити местообитания (пасища, ливади, екстензивни земеделски земи) и склопени или разпръснати гори и храсталаци. Вида обитава освен разпръснати гори и храсталаци (неформиращи склопеност характерна за гора) и границата между склопени гори и храсталаци и отворени местообитания. Годишно в пролома по сегашния път загиват 100-150 костенурки, като около 75 % от тях са шипобедрени костенурки. В рамките на зоната няма оформени специфични структури свързани с миграциите на вида.
  
• 
  Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) - Зоната е важен стъпков биокоридор, но не представлява биоклиматична преграда и тесен фронт – среща се в целият Кресненски пролом до височина 1300 мнв. Тук е намерен най-големият индивид за вида в света – 35,7 см. Проучвания в района на село Долна Градешница показват наличие на сезонни вертикални миграции от склоновете към долините през сухите месеци на годината и обратно към склоновете през есента и пролетта, но значително по-слабо изразени от шипобедрената костенурка. Вида е с много по-малка степен на придвижване през годината, като през пролетта търси по отворените местообитания, а през лятото се премества в по-сенчести и склопени местообитания. Обитава същите местообитания, както шипобедрената костенурка, но като цяло се среща и в склопени гори и храсталаци, особено през лятото. В повечето местообитания доминира числено над шипобедрената костенурка, с изключение на местообитанията с разредена растителност до 600 мнв, където шипобедрената костенурка може значително да превишава по численост този вид. Годишно в пролома по сегашния път загиват 100-150 костенурки, като около 25 % от тях са шипоопашати костенурки. В рамките на зоната няма оформени специфични структури свързани с миграциите на вида.
  
• 
  Горчивка (Rhodeus sericeus amarus) - зоната е важен стъпков биокоридор. За свързаността на местообитанията в зоната съществена е липсата на изкуствена изолация на местообитанията от речни прагове.
  
• 
  Маришка мряна (Barbus plebejus) – реофилен вид обитаващ реки с бързо течение, зоната е важен стъпков биокоридор. За свързаността на местообитанията в зоната съществена е липсата на изкуствена изолация на местообитанията от речни прагове.
  
• 
  Обикновен щипок (Cobitis taenia) – реофилен вид обитаващ реки с бързо течение, но с пясъчно дъно, зоната е важен стъпков биокоридор. За свързаността на местообитанията в зоната съществена е липсата на изкуствена изолация на местообитанията от речни прагове.
  
• 
  Распер (Aspius aspius)- северна граница на вида, единични находки в миналото. За свързаността на местообитанията в зоната съществена е липсата на изкуствена изолация на местообитанията от речни прагове.
  
• 
  *Поточен рак (Austropotamobius torrentium) - За свързаността на местообитанията в зоната съществена е липсата на изкуствена изолация на местообитанията от речни прагове.
  

• 
  92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba – опазва най-представителните по отношение размера, видовата структура и възраст местообитания от този тип по долината на Струма. Въпреки това те са с отрицателен статус поради напълно пременения хидрологичен режим, пропадането на речното корито с повече от 1,5 метра и изчезването на естественият заливен режим. Няма възможност за възстановяването на естествените условия. Опазването на местообитанието следва да включва възстановяването му в сега оформилите заливаеми тераси и те следва да се опазват с тази цел.
  
• 
  92D0 южни крайречни галерии и храсталаци (Nerio-Tamaricetea and Securinegion tinctoriae)
  
• 
  6420 Средиземноморски влажни съобщества на високи треви от съюз Molinio-Holoschoenion – северна граница на разпространение на местообитанието
  
• 
  Видра (Lutra lutra)- – стъпков биокоридор. Характеристиките на вида са дадени в точка 4.2.8.
  
• 
  Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)
  
• 
  Остроух нощник (Myotis blythii)
  
• 
  Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) – стъпков биокоридор. Характеристиките на вида са дадени в точка 4.2.8.
  
• 
  Южна блатна костенурка (Mauremys caspica) – северна граница на вида и единствена зона с него в западна България. В рамките на зоната, реките и речните брегове следва да се вземат в предвид, като специфични структури за свързаността на местообитанията в зоната.
  
• 
  Голям гребенест тритон (Triturus karelinii). В рамките на зоната, реките и речните брегове, отводнителните канали и бреговете им,следва да се вземат в предвид, като специфични структури за свързаността на местообитанията в зоната.
  
• 
  Леопардов смок (Elaphe situla) – стъпков биокоридор. Характеристиките на вида са дадени в точка 4.2.8.
  
• 
  Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata) – стъпков биокоридор. Характеристиките на вида са дадени в точка 4.2.8.
  
• 
  Жълтокоремна бумка (Bombina variegatа). Характеристиките на вида са дадени в точка 4.2.8.
  
• 
  Шипобедрена костенурка.(Testudo graeca)- зоната е важен стъпков биокоридор. Характеристиките на вида са дадени в точка 4.2.8.
  
• 
  Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) - зоната е важен стъпков биокоридор. Характеристиките на вида са дадени в точка 4.2.8.
  
• 
  Маришка мряна (Barbus plebejus) – реофилен вид обитаващ реки с бързо течение, зоната е важен стъпков биокоридор. Характеристиките на вида са дадени в точка 4.2.8.
  
• 
  Обикновен щипок (Cobitis taenia) – реофилен вид обитаващ реки с бързо течение, но с пясъчно дъно, зоната е важен стъпков биокоридор. Характеристиките на вида са дадени в точка 4.2.8.
  
• 
  Распер (Aspius aspius)- северна граница на вида, единични находки в миналото. Характеристиките на вида са дадени в точка 4.2.8.
  
• 
  Горчивка (Rhodeus sericeus amarus) - зоната е важен стъпков биокоридор. Характеристиките на вида са дадени в точка 4.2.8.
  

• 
  Видра (Lutra lutra)
  
• 
  Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis)
  
• 
  Южна блатна костенурка (Mauremys caspica)
  
• 
  Леопардов смок (Elaphe situla)
  
• 
  Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata)
  
• 
  Шипобедрена костенурка.(Testudo graeca)
  
• 
  Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni)
  
• 
  Маришка мряна (Barbus plebejus)
  
• 
  Обикновен щипок (Cobitis taenia)
  
• 
  *Поточен рак (Austropotamobius torrentium)