Глава 9. Заключение относно наличие на обстоятлества по чл. 33 на ЗБР и компенсиращи мерки по чл. 34

Липсва необходимост от прилагане на чл. 33 на ЗБР, респективно чл. 6.4 на Директива 92/43/ЕИО доколкото са налице изпълними алтернативи позволяващи избягването на значителните въздействия върху защитените зони при спазване на задължителни мерки за намаляване на въздействията.

1. 
   Стандартни НАТУРА 2000 формуляри
   
2. 
   Полеви проучвания.
   
3. 
   ГИС информация използвана за картиране местообитанията и оценка на националните площи/популации за нуждата на НАТУРА 2000
   
4. 
   Собствени непубликувани проучвания – 3 годишен мониторинг върху смъртността на гръбначни в Кресненски пролом, многогодишни проучвания в района на село Влахи върху биологията на вълка и мечката, проучвания за идентифициране на НАТУРА 2000 зоните (2005-2006), многогодишни наблюдения върху херпето и орнитофаунта.
   
5. 
   Предварителни резултати от изработването ръковдоство за определяне и установяване на Благоприятние природозащитен статус на видове и местообитания от Диркетива 92/43/ЕИО (Wageningen International, Daphne, Българска фондация биоразнообразие, Сдружение за дива природа БАЛКАНИ финансиран от MATRA BBI)
   
6. 
   COST 341, Habitat Fragmentation due to transport Infrastructure, A European Handbook for Identifying Conflicts and Designing Solutions
   
7. 
   Fauna/traffic Safety, Manual for Civil Engineers, Маy 1997, Ecole Polytechnique Federale de Lausanne
   
8. 
   Assessment of plans and projects significantly affecting Natura 2000 sites. Methodological guidance on the provisions of Article 6(3)and (4) of the Habitats Directive 92/43/EEC, European Commission, DG Environment
   
9. 
   Петров Б. 2001. Прилепи в (Mammalia: Chiroptera) Кресненския пролом. В: Биоразнообразие на Кресненския пролом. П. Берон ред., Национален природонаучен музей и Институт по зоология при БАН, 325-330. (бълг., англ. резюме).
   
10. 
    Benda, P., T. Ivanova, I. Horáček, Vl. Hanák, J. Červený, J. Gaisler, A. Gueorguieva, B. Petrov, Vl. Vohralík. 2003. Bats (Mammalia: Chiroptera) of the Eastern Mediterranean. Part 3. Review of bat distribution in Bulgaria. - Acta Soc. Zool. Bohem., 67: 245–357.
    
11. 
    Petrov B. 2006. Distribution and status of Myotis bechsteinii in Bulgaria (Chiroptera: Vespertilionidae).- Lynx n.s., Praha, 37: 179-195.
    
12. 
    Петров Б. 2007. Определяне на благоприятен природозащитен статус на 13 вида прилепи (Rhinolophus blasii, Rhinolophus euryale, Rhinolophus ferrumequinum, Rhinolophus hipposideros, Rhinolophus mehelyi, Barbastella barbastellus, Мiniopterus schreibersi, Myotis bechsteini, Myotis blythii, Myotis capaccinii, Myotis dasycneme, Myotis emarginatus, Myotis myotis) и две местообитания (8310 “Неблагоустроени пещери” и 8330 “Подводни или частично потопени морски пещери”). Българска фондация биоразнообразие. 14 Приложения таблици и текстова част.
    
13. 
    Бешков, С. 2001. Нощните и дневноактивните нощни пеперуди (Lepidoptera: Macrolepidoptera без Hesperioidea & Papilionoidea) на Креснския пролом, стр. 255-287. – Във: П. Берон (Ред.). – Биоразнообразие на Кресненския пролом. София, Национален природонаучен муей и Институт по зоология, БАН, 349стр.
    
14. 
    Abadjiev & Beshkov, 2007. Prime Butterfly Areas in Bulgaria – Pensoft, Sofia – Moskow, 22 pp.
    
15. 
    Beshkov, S. 2006. Nola ronkayorum sp. n., a new species from Bulgaria and Turkey (Lepidoptera: Nolidae). - Phegea, Belgium.
    

1. 
   Boarman W., Sazaki M., Jennnings B.: 1997. The effect of roads, barrier fences and culverts on Desert Tortoise Populations in California, USA. Proceedings: Conservation, Restoration and Management of Tortoises and Turtles – An International Conference, pp. 54-58.
   
2. 
   СТЕФАНОВ Т. 2001. Ихтиофауна на река Струма в участъка гара Кочериново – устието на река Струмешница, стр. 289-296. – Във: П. Берон (Ред.). – Биоразнообразие на Кресненския пролом. София, Национален природонаучен муей и Институт по зоология, БАН, 349стр.
   
3. 
   Петров Б, БЕШКОВ В.: 2001. Земноводни (Amphibia) и влечуги (Reptilia) в Кресненския пролом, стр. 297 - 304. – Във: П. Берон (Ред.). – Биоразнообразие на Кресненския пролом. София, Национален природонаучен муей и Институт по зоология, БАН, 349стр.
   
4. 
   Петров Б.: 2001. Прилепи (Mammalia: Chiroptera) в Кресненския пролом, стр. 325 - 330. – Във: П. Берон (Ред.). – Биоразнообразие на Кресненския пролом. София, Национален природонаучен муей и Институт по зоология, БАН, 349стр
   
5. 
   Спасов, Н и СТОЕВ, П.: 2001. Кресненския пролом – екологичен коридор за едрите бозайници (Macromammalia), стр. 335 - 340. – Във: П. Берон (Ред.). – Биоразнообразие на Кресненския пролом. София, Национален природонаучен муей и Институт по зоология, БАН, 349стр
   
6. 
   Кавръкова В.(ред), Димова Д.(ред), Димитров М.(ред), Цонев Р.(ред) и Белев Т.(ред): 2005. Ръководство за определяне на местообитания от Европейска значимост в България. WWF – Световен фонд за дивата природа, Зелени Балкани, Министерство на околната среда и водите, 127 стр.
   
7. 
   Tzonev R., Dimitrov D.: 2005. Syntaxonomy of the “preudomaquis” of Greek Juniper (Junniperus excelsa Bieb.) and the occurrence of Mediterranean vegetation in Southwestern Bulgaria, Botanika Chronika.
   
8. 
   Цонев Р.: 2003. Синтаксономия на горите от сребролистна липа (Tilia tomentosa Moench.) в средна Дунавска равнина – В: Роснев Б., (ред) Международна научна конференция “75 години Институт за гората при БАН”, София 1-5 октомври 2003 г.,Сборник научни доклади, Т. I: 260 – 265 стр.
   
9. 
   GUYOT G.; CLOBERT J.: 1997.Conservation measures for a population of Hermann's tortoise Testudo hermanni in southern France bisected by a major highway. Biological conservation,vol.79 (2-3), pp. 251-256