Доклад за Оценка на Съвместимостта с предмета и целите за опазване на защитени зони „Карлуково" bg 0001014 и „Карлуковски карст" bg 0000332

Съгласно Резолюция 4.7, приета на 4-тата среща на страните членки на EUROBATS през 2003 г., мониторинговите проучвания, свързани с изграждането на ветроенергийни паркове, трябва да отчитат всички известни убежища на прилепи в радиус от 10 км от мястото на изграждане на ветротурбините. В тази връзка направихме проучване върху известните пещери, разположени в близост до ВЕП “Веслец” и известни като убежища на прилепи през различните периоди от годината. Такива убежища в близост до ВЕП са:

За установяване на видовия състав, активността и летателните коридори непосредствено в територията на проектирания ветроенергиен парк, бе проведено мониторингово изследване със следния обхват:

• Полевата работа бе извършена през зимния период (2 март 2010) за проверка на зимуващи колонии в Каленската пещера, периода на пролетна миграция (7 - 8 април 2010 г.), размножителния период (20 - 23 юни 2010 г.), периода на разселване на колониите (16 юли 2010) и периода на активни есенни миграции (7 октомври 2010). Автомобилните трансекти бяха осъществени по наличната пътна мрежа, в т. ч. шосето свързващо с. Цаконица, с Кален, с. Горна Бешовица и с Камено поле, полски път в северна посока към долината на р. Ръчене и по част от полските пътища, южно от пътя с. Горна Бешовица – с. Камено поле. При тези трансекти средната скорост на автомобила варираше между 17 и 21 км/час. Автомобилните маршрути през периода на мониторинга имат следните дължини: м. Април – 22.97 км, м. Юни – 19.89 км, м. Юли – 19.72 км.

• Бе осъществено точково прослушване с ултразвуков детектор тип “Pettersson D 240” в интервал между 10 и 20 мин. на всяка точка (фиг. 5.А.1.2-5, 5.А.1.2-6, 5.А.1.2-7). Тези пунктове за мониторинг бяха избрани с цел да бъдат обхванати наличните хабитати, представени в зоната на проектирания ветроенергиен парк, а именно: открити тревни площи, обработваеми селскостопански площи и гранична зона между нискостъблени горски площи и открити пространства, тревни и храстови съобщества, долината на р. Ръчене, в границите на селища и входове на пещери.

Анализът на разпространението на прилепите в границите на мониторинговата площ и в непосредствена близост до нея, показва, че тяхното разпределение е в пряка зависимост от наличието на подходящи подземни убежища – пещери и скални формации.

» Регистрация и анализ на издаваните от прилепите ултразвуци. Използван е ултразвуков детектор Pettersson D 240 заедно със записващо miniDV устройство модел Sony.

» Получените компютърни сонограми (фиг. 5.А.1.2-9) са анализирани с помощта на специализирана софтуерна програма BatSound 3.1 for Windows.

• 
  честота с максимална енергия на звука;
  
• 
  максимална и минимална честота на звука;
  
• 
  продължителност на звука;
  
• 
  интервал между издаваните последователно звуци.
  

Изборът на методика за полева работа и анализ на резултатите в настоящото

проучване е съобразен с препоръките на EUROBATS и Шведската Национална Енергийна Администрация(Ahlen, 2003; Rodrigues et al. 2008; Петров, 2008) за оценка на влиянието на вятърните паркове върху прилепните популации.

По време на мониторинговото проучване бяха установени 11 вида прилепи. Поради спецификата на метода за анализ на ултразвуците на прилепите, част от получените сонограми не могат да бъдат определени до вид, като в списъка по-долу са дадени и трите вероятни вида, издаващи ултразвуци със сходна честота и характеристика. Това са двуцветния нощник (Vespertilio murinus), ръждивия вечерник (Nyctalus noctula) и малкия вечерник (Nyctalus leisleri). Тъй като изследваната територия е част от ареала на гореспоментите видове, тяхното присъствие в района на ВЕП трябва да бъде взето под внимание.

2. Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros): Често срещан вид. Обитава предимно подземни убежища – пещери, бункери, мазета и др. Не образува многочислени колонии, екземплярите са разположени обикновено поединично. Храни се в близост до убежищата.

3. Натузиево прилепче (Pipistrellus nathusii): Мигриращ вид. Извършва прелети на стотици километри. У нас е многоброен главно през есенния период, когато край влажните зони, особено по българското черноморско крайбрежие достига численост от стотици и хиляди екземпляри. Единични индивиди и малки мигриращи групи са регистрирани често над открити обработваемите площи в цяла България.

4. Голям нощник (Myotis myotis): Често срещан вид в България. Използва за свои дневни летни и зимни убежища предимно пещери. Образува многобройни колонии. Ловува често над открити места, край водни площи, скали и храсталаци. Лети сравнително бавно в близост до земната повърхност или на 5-6 метра височина.

5. Дългопръст нощинк (Myotis capaccinii): Пещерообитаващ вид. Образува многочислени колонии, често смесени с пещерния дългокрил (Miniopterus schreibersii). Ловува над водни площи, открити пространства и край скали. Извършва сравнително големи миграции от няколко десетки километри между летните и зимни убежища. През лятото може да населява слявнително плитки и сухи подземни укрития.

6. Полунощен прилеп (Eptesicus serotinus): Често срещан в открити райони с малки групи от дървета. Свързан е както с карста, така и с човешки постройки, които използва за дневни летни убежища. Предпочита ниските части на страната, рядко до 1500-1600 м н.в.

7. Савиево прилепче (Hypsugo savii): Видът предпочита скални терени, предимно карстови. Нощем се отдалечава на десетки километри от дневното си убежище и често ловува над открити площи, включително и обработваеми. Мигриращ вид с регистрирани прелети над 250 км (Попов, Седефчев, 2003).

8. Ръждив вечерник (Nyctalus noctula): Един от едрите видове прилепи. Обитава хралупи на стари дървета, свързан е и с местообитания в селищата – цепнатини в сгради, мостове, под керемиди и др. Излита непосредствено след залез и ловува често на височина от няколко десетки метра. Мигриращ вид, включително и на разстояния от хиляди километри.

9. Малък вечерник (Nyctalus leisleri): Разпространен почти в цялата страна, като предпочита гористи райони в ниските части. Обитава хралупи. Извършва есенни миграции за намиране на зимни убежища, като са регистрирани миграции с дължина над 1000 км. Ловува високо над земната повърхност, често над 20 м. Има сходна биология с тази на ръждивия вечерник.

10. Двуцветен нощник (Vespertilio murinus): Обитава предимно планински гори. Често се среща и в кулгурни ландшафти, предимно по време на есенната миграция. Ловува над открити площи на височина около 20 метра. Предпочита подземни убежища, най-често пещери, скални цепки, а понякога и подземия на сгради. Извършва дълги миграции от Северна към Югозападна Европа, като през есента на територията на България са установени големи групи от мигриращи екземпляри.

11. Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii): Дневните убежища на вида са изключително подземни, най-често естествени карстови кухини. Прелита на големи разстояния (няколко десетки километра) в търсене на храна, поради което неговите хранителни хабитати са често отдалечени от дневното убежище. Мигриращ вид.

Всички установени видове на територията на иинвестиционното предложение имат висок природозащитен статус по българското и международното законодателство Таблица 5.А.1.2-3

Използвани съкращения в таблицата:

Червена книга на НРБ – 1985 г.; IUCN 2002: 2002 IUCN Red List of Threatened Species; Bern: Convention on the conservation of European wildlife and natural habitats. Bonn: Convention on the conservation of migratory species of wild animals (CMS). EUROBATS: The Agreement on the Conservation of Populations of European Bats; Закон за биологичното разнообразие – 2002 г.

Сезонната динамика в появата и регистрацията на отделните видове на територията на Инвестиционното предложение е представена в Таблица 5.А.1.2-4

Представената по-горе таблица ясно илюстрира неравномерното сезонното разпределение на видовия състав в територията, засегната от реализацията на Инвестиционното предложение. През зимния период установихме само един вид - Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum). Неговото присъствие е свързано единствено с дълбоките пещери в съседство на проектирания ВЕП, където има благоприятни сравнително константни микроклиатични условия за зимуване. През останалата част на годината броят на видовете почти не се изменя, докато техният видов състав варира. През пролетта ясно доминират мигриращите видове: Ръждив вечерник (Nyctalus noctula), Малък вечерник (Nyctalus leisleri), Двуцветен прилеп (Vespertilio murinis) и Пещерен дългокрил (Miniopterus schreibersii). От тях пещерният дългокрил запазва своето присъствие до края на активния есенен период, след което вероятно мигрира за зимуване в подземни убежища, както в района на ЗЗ “Карлуково”, така и в по-отдалечени пещерни убежища. Това е и единственият мигриращ вид, запазващ сравнително висока численост през есента. През размножителния период доминират видове, чието присъствие е пряко свързано с подходящите близкоразположени пещери, използвани за раждане и отглеждане на малките. Това са Дългопръст нощинк (Myotis capaccinii), Голям нощник (Myotis myotis), Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), Савиево прилепче (Hypsugo savii) и Пещерен дългокрил (Miniopterus schreibersii).

В заключение можем да кажем, че наблюдаваният видов състав е пряко зависим от карстовия характер на прилежащите терени на инвестиционното предложение - наличието на множество пещери и скални разкрития (напр. в долината на р. Ръчене). Видовете, използващи тези предимно подземни убежища в близките райони, използват територията на проектирания ВЕП главно като част от своята хранителна територия.
Численост и/или плътност на установените видове, към единица площ от района на проектирания парк

През целия период на мониторинг регистрирахме сравнително бедно прилепно съобщество, представено с малобройни популации. Установените видове по време на трансектите са представени само с единични екземпляри. Отчитайки чувствителността на използвания ултразвуков детектор по време на трансектите, плътността на прилепите към единица площ през отделните периоди е както следва:

• 
  пролетна миграция: 31 индивида/км²;
  
• 
  размножителен период: 23 индивида/км²;
  
• 
  периода на разселване на колониите: 51 индивида/км² .
  

Отсъствието на подходящи убежища в границите на проектирания ВЕП е най-важната причина за наблюдаваната относително ниска численост и ниско видово богатство на прилепите тук (съответно по четири и пет регистрирани вида през отделните сезони за маршрута на автомобилните трансекти). Обширните обработваеми площи са предпоставка за ниско насекомно обилие, определящо много ниската численост на индивидите над тези площи. С най-висока численост е савиевото прилепче (Hypsugo savii), регистрирана през летния период (30.7 инд./км² ). Този вид намира особено благоприятни условия за живот в близкоразположената скалиста долина на р. Ръчене.

Различните фази при изграждането и експлоатацията на ВЕП “Веслец” имат специфично въздействие върху установените тук 11 вида прилепи. Тази специфика се определя основно от следните фактори:

• 
  сезонното присъствие на видовете прилепи, непосредствено в района на ИП;
  
• 
  тяхната относителна активност в специфични хабитати, засегнати от строителството и експлоатацията на ВЕП;
  
• 
  конкретното видово поведение и по-специално височина на полет при хранене и миграции;
  
• 
  наличие или отсъствие на убежища, потенциално засегнати от строителството.
  

Реализацията на ВЕП “Веслец” не засяга дневни или зимни убежища, тъй като те отъстват в проектната площ. Голяма част от инвестиционното намерение е разположена върху обработваеми земи, чийто хранителен потенциал е нисък, поради ниското насекомно обилие и интензивното земеделие. Всички строителни дейности ще бъдат извършвани през светлата част на денонощието, когато прилепите се намират в своите убежища и на практика няма да бъдат повлияни негативно през целия етап на изграждане на ВЕП.

Строителството на ветрогенераторните кули няма да доведе до пряка смъртност на индивиди, тъй като не се унищожават техни убежища. Строителните площадки са далеч от известните убежища на прилепи, поради което въздействието върху тази група бозайници през този период е на практика нулево.
Етап на експлоатация на ВЕП “Веслец”:

Потенциалните въздействия върху прилепите при експлоатация на ВЕП “Веслец” могат да бъдат разделени на две групи:

• 
  сблъсък на животните с въртящите се перки на ветрогенераторите;
  
• 
  сблъсък с електропреносната мрежа;
  
• 
  въздействие чрез турбулентно завихряне на въздуха от ветрогенераторите;
  
• 
  звуково въздействие
  

• 
  фрагментация на хабитатите;
  
• 
  бариерен ефект, чрез прекъсване на летателни коридори.
  

Потенциално уязвими от преките въздействия са пет от установените 11 вида, които летят и на по-големи височини, достигащи до 40-50 метра височина от земната повърхност, а понякога надвишаваща и 100 метра. Това са полунощният прилеп (Eptesicus serotinus), ръждивият вечерник (Nyctalus noctula) (по Ahlen, 2003), малкия вечерник (Nyctalus leisleri), натузиевото прилепче (Pipistrellus nathusii) и пещерният дългокрил (Miniopterus schreibersi). Поради наличието на многобройни пещерни колонии на вида в територията на ЗЗ “Карлуково”, считаме, че реализацията на ИП ще доведе до незначителна фрагментация на неговите местообитания. Тази слаба степен на въздействие се определя от сравнително ниското насекомно обилие в обработваемите площи, предвидени за строеж на ветрогенератори и като следствие ниската численост на ловуващи индивиди. Тяхната численост се варира между 5 и 15 индивида на квадратен километър през различните периоди на мониторинга.

Не са установени сезонни миграционни коридори, а миграцията има дисперсен характер, осъществявана от единичнии животни или малобройни групи.

Относителната количествена оценка на въдействието на тези фактори е представена в таблица 5.А.1.2-6.

Като потенциално най-силно въздействащ фактор върху прилепите оценяваме сблъсъка с въртящите се перки и въздействието на турбулентното движение на въздуха в близост до генераторите, предимно през периодите на пролетна миграция.

Популациите на останалите 6 вида прилепи, а именно: Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros), Голям нощник (Myotis myotis), Дългопръст нощинк (Myotis capaccinii), Двуцветен прилеп (Vespertilio murinis) и Савиево прилепче (Hypsugo savii) на практика няма да бъдат подложени на въздействие или то ще бъде в незначителна степен (максимална степен 1 по десетобалната скала), поради тяхната привързаност към подземни метообитания, много ниската тяхна численост в близките убежища и специфични изисквания към техните хранителни хабитати, оставащи незасегнати от реализацията на ИП.
Оценка на Благоприятен Природозащитен Статус на видовете прилепи, предмет на опазване в ЗЗ “Карлуково” по отношение на реализацията на инвестиционното предложение и установени в територията на проектирания ВЕП: Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros), Голям нощник (Myotis myotis), Дългопръст нощник (Myotis capaccinii) и Пещерен дългокрил (Miniopterus schreibersii)


Таблица за оценка БПС на видовете прилепи Таблица 5.А.1.2-7

 Безгръбначни

Предмет на опазване в ЗЗ BG 0001014 „Карлуково” са общо 11 вида безгръбначни животни. Два от тях (бисерната мида и ивичестия теодоксус) са водни безгръбначни и не се засягат от реализацията на ВЕП, тъй като строителството и експлоатацията не са свързани с водни тела.

Анализът на хабитатните изисквания на безгръбначната фауна, предмет на защита в двете ЗЗ е представен в следната таблица:

 Растения

От растенията, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC предмет на опазване в защитената зона е обикновената пърчовка (Himantoglossum caprinum), а друг значим вид в зоната е Дегенов порзеник (Seseli degenii).

На територията на инвестиционното предложение не бяха открити индивиди и популации на тези видове, но бяха описани други видове с природозащитен статут.

- Български рожец (Cerastium bulgaricum) (ветрокули №№ 4, 22, 24, 31);

- Златиста метличина (Centaurea chrysolepis) (ветрокула № 3);

- Карамфил (Dianthus quadrangulus) (ветрокули №№ 4, 24, 25, 47, 48 и 56);

- Скален зановец (Chamaecytisus calcareus) (ветрокула № 20);

- Пеперудоцветен салеп (Orchis papilonacea) (ветрокули № 28 и № 38)

- Мъжки салеп (Orchis mascula) (ветрокули №№. 3, 4, 20, 21, 24, 25);

- Бледен салеп (Orchis pallens) (ветрокула № 25);

- Пеперудоцветен салеп (Orchis papilonacea) (ветрокули №№ 4, 21, 25);

-Пурпурен салеп (Orchis purpurea) (ветрокули №№ 4, 21, 25).


Orchis mascula


Orchis purpurea
Препоръчва се да се подходи с особено внимание в площадките на които са установени тези видове, за да се нанесат минимални поражения върху популациите им. Ако на територията на площадките за генераторите №№ 3, 4, 20, 21, 22, 24, 28, 38 се установят индивиди от трите вида орхидеи (Orchis papilionacea, Orchis pallens и Orchis mascula) или техни хибриди, е препоръчително те да бъдат изкопани и преместени на други места в същото местообитание. Това налага при извършването на съответното строителство присъствието на специалист ботаник.