Доклад за Оценка на Съвместимостта с предмета и целите за опазване на защитени зони „Карлуково" bg 0001014 и „Карлуковски карст" bg 0000332

11. Наличие на причини от първостепенен обществен интерес за реализирането на инвестиционното предложение или съображения във връзка с човешкото здраве, обществената сигурност или благоприятни въздействия върху околната среда

Използването на вятърната енергия и преобразуването й в електрическа е налагаща се тенденция за използване на възобновяеми енергийни източници Съвременните тенденции в развитието на електроенергийните системи налагат все повече използването на индивидуални станции за генериране на електрическа енергия. Либерализира се и енергийният пазар, където много малки независими енергийни източници могат да предлагат своя продукт. Насоката в която се развиват тези независими енергийни доставчици, е използването на възобновяеми енергийни източници, което е желателно в обстановката на изчерпващите се природни ресурси и задълбочаващите се екологини проблеми.

У нас енергетиката е основният източник на парникови газове (около 60-65% от общите емисии) и главният замърсител на въздуха, почвите и водите. Отделянето на парниковите газове при горенето на фосилните горива причиняват глобалното затопляне. Вредните емисии във въздуха са причина за киселинните дъждове и замърсяването на почвата, растителността, повърхностните и подземните води.

Радикално решение на посочените проблеми у нас и в световен мащаб е алтернативното производство на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).

Процесът на значително ограничаване и намаляване на емисиите на парникови газове чрез използването на ВЕИ динамично се развива през последните години в целия свят, като пионери в него се оказаха страните членки на ЕС. Европейските лидери, събрали се в Брюксел на 8 и 9 март 2007 г., договориха План за действие за осъществяване на обща енергийна политика, която задължава страните-членки на съюза до 2020 г. да доведат до една пета от общото потребление в ЕС произвежданата от възобновяеми източници енергия като вятър, слънце и биомаса, за да бъдат ограничени промените в климата. Поставените цели в Плана за действие вече надвишават установените в Протокола от Киото (намаляване с 8% на вредните емисии до 2012 г.). ЕС се ангажира до 2020 г. да намали с поне 20% емисиите на газове, предизвикващи парников ефект (с възможност да се стигне до 30%, ако и други страни последват европейския пример).

Освет това, последните деситилетия на миналия век се характеризират със задълбочаващ се енергиен дефицит на изкопаеми горива в европейските държави, в т.ч. и в нашата страна, който продължава и понастоящем. Увеличава се икономическата зависимост на европейските държави от страните износители на петрол, природен газ и други дефицитни първични енергоизточници.

Използването на местни ресурси от ВЕИ е елемент от стратегията и политиката на Република България. От началото на 2007 година у нас са в сила преференциални цени за изкупуване на ел.енергия от ВЕИ. Освен преките ползи, свързани с намаляване на енергийната зависимост от внос на енергия и енергоносители, развитието на ВЕИ индустрията дава възможност за разкриване на нови работни места, за привличане на нови инвестиции и допринася за опазването на околната среда.

Законодателният подход, стимулиращ използването на ВЕИ в страната, е обособен в Закона за енергетиката (ЗЕ) и в Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата. В тях се предвиждат мерки за поощряване и устойчиво използване на тези алтернативни енергоизточници. Към ЗЕ е издадена и “Наредба за издаване на сертификати за произход на електрическа енергия, произведена от ВЕИ и по комбиниран начин, за издаване на зелени сертификати и търговия с тях”. Според поставените цели до 2010 г. количество от 11% от електроенергията произведена в страната трябва да бъде добивано от възобновяеми източници. За да бъде постигната тази цел е необходимо да се изградят допълнителни мощности от 1455 MW. Инвестиционното предложение е свързано с прилагането на безотпадна технология за производство на електроенергия. Реализацията няма да има негативно въздействие към човешкото здраве или обществената сигурност.

Настоящето инвестиционното предложение за изграждане на Ветроенергиен парк „Веслец” в землищата на с. Камено поле, община Роман и с. Горна Бешовица и с. Цаконица, абщина Мездра е конкретен случай на разработване и прилагане на практика на тази нова тенденция за алтернативни енергоизточници. В националната енергийна система ще се включи нова енергомощност, ползваща екологично чист енергиен източник – вятър.

Проектът е съобразен с изискванията на Директивите на Европейския съюз и Протокола от Киото за прилагането на проекти за намаляване на парниковите газове, като се използват чисти и възобновяеми енергоизточници и не се излъчват емисии от вредни вещества в околната среда.

Извършените теренни проучвания свързани с оценка на налични местообитания на предвидената площадка показват, че реализацията на инвестиционното предложение е възможно при спазване на посочените ограничения и мерки за минимизиране на нарушенията в защитената зона.

12. Наличие на обстоятелства по цл. 33 ЗБР и предложение за конкретни компенсиращи мерки по чл. 34 ЗБР – когато заключението по т. 9 е, че предметът на опазване на съответната защитена зона ще бъде значително увреден от реализирането и есплоатацията на инвестиционното предложение и че не е налце друго алтернативно решение

Не се налага прилагането на компенсиращи мерки, предвид на това, че не се засягат характерни местообитания и не се очаква значително отрицателно въздействие върху видове птици и техните популации.

13. Използвани методи на изследване, методи за прогноза и оценка на въздействието, източници на информация

При изследване на растителния свят в границите на инвестиционното предложение е използван маршрутният метод за визуално наблюдение и методът на пробните площадки. Определянето на видовете е извършено по Флора на Република България, том 1-10 и по Определител на висшите растения в България (Кожухаров (ред.) 1992). Определянето на местообитанията е според Ръководството за определяне на местообитания от европейска значимост в България (Кавръкова, Димова, Димитров, Цонев, Белев & Раковска, 2009).

За оценка състоянието на животинския свят са използвани основни методи и подходи за преки теренни изследвания. Това са маршрутния или трансектен метод (Line transects) и методът на точковото броене (Point counts) (Bibby et al., 1992). Всеки от тях има определени предимства и зависи от поставените цели и характера на местността.

Особеностите на терена (преобладаващи открити ливади и билни части) наложиха като ефективен полеви метод регистрацията на издаваните от прилепите ултразвуци и техният компютърен анализ за установяване на видовия състав и хранителна активност. Не са установени естествени карстови подземни убежища на прилепи в района на ветроенергийния парк.

Използвани са следните методи:

- Регистрация и анализ на издаваните от прилепите ултразвуци. Използван е ултразвуков детектор Pettersson D 240 заедно със записващо miniDV устройство модел Sony.

- Получените компютърни сонограми (фиг. по-долу) са анализирани с помощта на специализирана софтуерна програма BatSound 3.1 for Windows.

• 
  честота с максимална енергия на звука;
  
• 
  максимална и минимална честота на звука;
  
• 
  продължителност на звука;
  
• 
  интервал между издаваните последователно звуци.
  

Изборът на методика за полева работа и анализ на резултатите в настоящото проучване е съобразен с препоръките на EUROBATS и Шведската Национална Енергийна Администрация(Ahlen, 2003; Rodrigues et al. 2008; Петров, 2008) за оценка на влиянието на вятърните паркове върху прилепните популации.

Използвани са стандартни методи за определяне на видовия състав на птиците и за оценка на тяхната численост и плътност.

Оценките са извършени въз основа на нормативната база по българското екологично законодателство, адаптирано с европейското - Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие и Закона за защитените територии и произтичащите от тях нормативни документи – правилници, наредби и тарифи за обезщетения при нанесени неотстраними вреди. Ползвани са и „Червена книга на България”, „Орнитологично важните места в България и Натура 2000”, „Атлас на гнездещите птици в България” и др.
Методи за прогноза и оценка на въздействието-птици

Прогнозите и оценките на въздействието са извършени въз основа на многогодишния практически опит, натрупан при проучването и мониторинга на влажни зони, защитени територии, на редки, застрашени и защитени видове птици в страната.

Използвани са и резултатите от едногодишния мониторинг на птици, прилепи, лалугер и висши растения, проведен в района на ВЕП „Веслец” от Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания - БАН.
Информационните източници

БДЗП. Стандартен формуляр за набиране на данни за специални защитени зони (СЗЗ) за проекто - територии от значение за общността (ПТЗО) и за специални консервационни зони (СКЗ), Натура 2000. МОСВ.

Стандартен формулар за НАТУРА 2000 – защитена зона „Карлуково”;

Стандартен формулар за НАТУРА 2000 – защитена зона „Карлуковски карст”;

Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България, 2005, WWF, Дунавско-Карпатска програма, Федерация “Зелени Балкани”; 12

Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България.

Даскалова, Г., И. Ангелов. 2006 (с ревизия от БАН). Стандартен формуляр за набиране на данни за специално защитени зони (СЗЗ) за обекти, подлежащи на идентифициране като места от специален интерес за общността (МСИО), Сините камъни-Гребенец BG 0002058. Натура 2000, МОСВ, 14 с.

Директива 79/409 на Съвета на Европейската икономическа общност от 2.04.1979 г. за опазване на дивите птици.

Директива 92/43 на Съвета на ЕИО от 21.05.1992 г. за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост – Световен фонд за дивата природа, ФПС Зелени Балкани, МОСВ.

Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие. Основни доклади т. 2. Програма за поддържане на биологичното разнообразие, 1993.

Червена книга на НР България, 1985, БАН.

Ботев, Б., Ц. Пешев (отг. ред.)1985. Червена книга на НР България, Изд.на БАН,София 1985 г.

Бондев, И. 1991. Растителността на България. Карта в М 1:600 000 с обяснителен текст.

Бондев, Ив. 1997. Геоботаническо картиране. В: Йорданова, М., Д. Дончев. География на България, Акад. Изд., 283-304

Велчев, В. 1997. Типове растителност. В: Йорданова, М., Д. Дончев. География на България, Акад. Изд., 269-283

Велчев, В. 1971. Растителната покривка на Врачанска планина, С. 253 стр.

Йорданов, Д., (ред.) 1963-1979. Флора на Република България, томове 1-7. – София.

Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Белев, Т., Раковска, К. 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България”. Второ преработено и допълнено издание. София, Световен фонд да дивата природа, Дунавско-Карпатската програма и федерация „Зелени Балкани”.

Кожухаров, С., (ред.). 1992. Определител на висшите растения в България. – София

Кожухаров, С., (ред.). 1995. Флора на Република България, том 10. – София.

Велчев, В. (ред.). 1982-1989. Флора НР България. Томове 8-9. Издателство на БАН, София.

Физическа география на България, БАН, 2002 г.

Пеев Д., В. Бисерков. 2007. Оптимизиране на националната екологична мрежа НАТУРА 2000 и научни основи за нейното развитие. Етап 1. София, 280 с, със приложение на DVD (GIS бази данни и електронни таблици).

Марков, Г., 1957 – Изследвания върху систематиката на C.citellus L., Изв. на Зоол. инст. с музей, Изд. БАН,1957, кн. VІ, стр. 453-490

Пешев, Ц., 1955 – Систематични и биологични изследвания върху Citellus citellus L. в България. - Известия на Зоологическия институт, Отделение за биологически и медицински науки, 1955, кн. IV и V, Изд. БАН, София, стр.277 - 327.

Стефанов, В., (под печат) - Европейски лалугер. В: Червена книга на България, 2-ро изд., т. Животни. София, БАН.

Мичев, Т., П. Янков. 1993. Орнитофауна. В: Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие. Основни доклади, София, т. 1, 585-613.

Michev, T., L. Profirov, K. Nyagolov, M. Dimitrov (In press). Autumn Migration of Soaring Birds at Bourgas Bay, Bulgaria 1979-2003. – British Birds, London, 2, 2011

Michev, T., M. Stoyneva (eds). 2007. Inventory of Bulgarian Wetlands and their Мичев, Т. (ръководител). 2009. Орнитологичен мониторинг на територията на проектирания ветроенергиен парк „Вълчедръм”. - София, ЦЛОЕ при БАН (непубл. доклад).

Мичев, Т. (ръководител). 2010. Орнитологичен мониторинг на територията на проектирания ветроенергиен парк „Изворско”. - София, ЦЛОЕ при БАН (непубл. доклад).

Петров, Ц. 1981. Птиците на Средна гора. - Изв. на муз. от Южна България, 7: 9-49.

Петров, Ц. 1980. Материали върху орнитофауната на Източна Стара планина в района на Сините камъни над Сливен. - Орн. инф. бюл., 7-8: 101-107.

Профиров, Л. (ръководител). 2010. Биологичен мониторинг на територията на проектен ветроенергиен парк „Безмер-Тервел” (март – декември 2009 г.). - София, ЦЛОЕ при БАН (непубл. доклад).

Стоянов, Г. 2003. Орнитофауна. В: Доклад “Фаунистична характеристика на Природен парк “Сините камъни”, План за управление на ПП “Сините камъни”, Агролеспроект ЕООД (ръкопис).

Шурулинков, П., Р. Цонев, Б. Николов, Г. Стоянов, Л. Асенов. 2005. Птиците на Средна Дунавска равнина. Федерация “Зелени Балкани”, София: 120 с.

Biodiversity. Publ. House Elsi-M, Sofia, 364 pp. + CD supplement.

Дончев, С. 1974. Птиците на Средна и Източна Стара планина. - ИЗИМ, 41: 33-65.

Костадинова, И., С. Дерелиев (съст.). 2001. Резултати от среднозимното преброяван на водолюбивите птици в България за периода 1997-2001 година. БДЗП, Природозащитна поредица, книга 3, БДЗП, София, 96 с.

Нанкинов, Д., С. Симеонов, Т. Мичев, Б. Иванов,1997. Фауна на България, Aves, част II, София, Изд.”Проф. М. Дринов”, БАН, 427 c.

Нанкинов, Д и колектив. 2004. Численост на националните популации на гнездящите в България птици. Зелени Балкани, Пловдив.

Симеонов, С., Т. Мичев, Д. Нанкинов. 1990. Фауна на България, 20, Aves, част

I, София, Изд. БАН, 350 с.

Чипев, Н. (ръководител). 2010. Едногодишен мониторинг на терена на инвестиционно намерение ”Изграждане на ветроенергиен парк Бяла” 11.11.2009 11.11.2010 г. (окончателен отчет). – ИБЕИ при БАН (непубл. доклад).

Граматиков, М. 2005. Местата с тесен фронт на миграция. – Инф. бюл. БДЗП, 14:

7-8.

Янков, П, Атлас на гнездящите птици в България, БЗДП, 2007 г.

Ahlen, I. 2003. Wind turbines and bats – a pilot study. Final report to Swedish National Energy Administration. – 5 p.

Benda, P., T. Ivanova, I. Horacek, J. Cerveny, J. Gaisler, A. Gueorguieva, B. Petrov and V. Vohralik. 2003. Bats (Mammalia: Chiroptera) of the Eastern Mediterranean. Part 3. Review of bat distribution in Bulgaria. – Acta Soc. Zool. Bohem., 67: 245-337.

Rodrigues, L. L. Bach, M. Savage, J. Goodwin, C. Harbusch. 2008. Guidelines for consideration of bats in wind farm projects. – EUROBATS, ser. No 3, 51 p.

Петров, Б. 2008. Прилепите – методика за изготвяне на оценка за въздействието върху околната среда и оценка за съвместимост. Наръчник за възложители и експерти в областта на околната среда. Нац. Природонаучен музей – БАН, 88 стр.

Попов, В, А. Седефчев. 2003. Бозайниците в България. Определител. И-во „Витоша”, 291 стр.

Bibby, C. J., N. D. Burgess, D. A. Hill. 1992. Bird Census Techniques. The University

Press, Cambridge: 257 pp.

Michev, T., L. Profirov. 2003. Midwinter Numbers of Waterbirds in Bulgaria (1977-2001). Results from 25 years of mid-winter count carried out at the most important Bulgarian Wetlands. Publ. House Pensoft, Sofia, 160 pp.

Марков, Г., 1957. Изследвания върху систематиката на C. citellus L. - Изв. на Зоол. инст. с музей, Изд. БАН, 1957, кн. VІ, стр. 453-490.

Пешев, Ц., 1955. Систематични и биологични изследвания върху Citellus citellus L. в България. - Известия на Зоологическия институт, Отделение за биологически и медицински науки, 1955, кн. IV и V, Изд. БАН, София, стр.277 - 327.

Стефанов, В., 2006. Концепция за опазване местообитанията на лалугера (Spermophilus citellus) в рамките на Натура 2000. Изготвена за: Проект “Изграждане на мрежата от защитени зони Натура 2000 в България” по Договор № 4672/ 01.02.2005 на СНЦ “Зелени Балкани – Стара Загора” с ПУДООС/МОСВ. Интернет: http://www.greenbalkans.org

Стефанов, В., (под печат). Европейски лалугер. В: Червена книга на България, 2-ро изд., т. Животни.

Koshev,Y., 2008. Distribution and status of the European Ground Squirrel (Spermophilus citellus) in Bulgaria. Lynx (Praha), n. s., 39 (2): 251–261.

Пеев Д., В. Бисерков. 2007. Оптимизиране на националната екологична мрежа НАТУРА 2000 и научни основи за нейното развитие. Етап 1. София, 280 с, със приложение на DVD (GIS бази данни и електронни таблици.

Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). 1985. Червена книга на Република България. т. 2: Животни. София. БАН, 183 с.

Edgar van der Grift, Valko Biserkov, Vanya Simeonova. 2008. Restoring Ecological Networks Across Transport Corridors in Bulgaria. Indentification of bottleneck locations and practical solutions. Alterra, Wageningen UR, 150 pp.

Бисерков В. (Ред.). (2007) Определител на земноводните и влечугите в България. София, Издателство „Зелени Балкани”, 140 с.
Законодателство

Закон за опазване на околната среда - Обн., ДВ, бр. 91 от 25.09.2002 г.; попр., бр. 98 от 18.10.2002 г.; изм., бр. 86 от 2003 г.; доп., бр. 70 от 2004 г.; доп., бр.74 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.; изм. и доп., бр. 77 от 27.09.2005 г. , последно изменение ДВ. бр. 46/2010 г.)

Закон за защитените територии – Обн., ДВ, бр. 133 от 11.11.1998 г., изм., бр. 98 от 12.11.1999 г., изм. и доп., бр. 28 от 4.04.2000 г., изм., бр. 48 от 13.06.2000 г., доп., бр. 78 от 26.09.2000 г., изм., бр. 23 от 1.03.2002 г., изм. и доп., бр. 77 от 9.08.2002 г., изм., бр. 91 от 25.09.2002 г., в сила от 1.01.2003 г.

Закон за биологичното разнообразие. - Обн. ДВ. бр.77/2002 г., посл. изм. и доп. ДВ бр. 103/2009 г.)

Закона за лечебните растения - Обн. ДВ бр. 29 от 2000 г., изм. доп. ДВ бр. 23/2002 г.

Закон за опазване на земеделските земи – Обн. ДВ, бр. 35 от 24 април 1996 г., изм. доп. ДВ бр.14 и 26 от 2000 г., изм. доп. ДВ бр. 28/2001 г., изм. доп. ДВ бр. 112/2003 г., изм. ДВ бр. 18, бр. 29, бр. 30/2006 г.

Наредба за оценка на съвместимостта с предмета и целите на защитените зони - Обн. ДВ. бр. 81/15.10.2010 г.).

14. Документи по чл. 9, ал. 2, т. 3 (Приложение № 7)

Приложение № 2 Карта - ситуация на ветроенергийния парк

Приложение № 3 Списък на имоти на подземна кабелна мрежа за присъединяване на ветроенергийния парк „Веслец” към НЕК АД

Приложение № 4 Информация от РИОСВ - Враца, съгласно Закона за достъп до обществена информация за други инвестиционни обекти - осъществени и заявени в границите на ЗЗ „Карлуково” и ЗЗ „Карлуковси карст”, писмо изх. № В-1784/21.10.2010 г

Приложение № 5 Информация от МОСВ от Закона за достъп до обществена информация, писмо изх. № ЗДОИД-2460/16.11.2010 г.и Решение № ЗД-144/16.11.2010 за достъп до обществена информация

Приложение № 6 Информация от Община Мездра и община Роман за инвестиционни предложения на територията на общините

Приложение № 7 Документи по чл. 9, ал. 2, т. 3 на експертите, изготвили оценката