Оценка на риска за видовете влечуги

Предмет на опазване в ЗЗ „Карлуково” са 6 вида бозайници: видра, добруджански среден хомяк, вълк, лалугер, пъстър пор и степен пор.

Територията на инвестиционното предложение и прилежащите му територии представляват равнинни и леко хълмисти терени. Същата в голяма степен е антропогенизирана от усвояването и за земеделско ползване. Имотите които не се обработват са пасища и ливади с храсталачно- тревни съобщества. За дребните бозайници територията е подходяща за обитаване, още повече, че това са ниви за производство на зърнени култури. Срещат се предимно различни видове мишевидни гризачи и някои хищници.

Засиленото човешко присъствие, липсата на компактни горски масиви е предпоставка за отсъствието на постоянни местообитания и временно пребиваване на представители на едрата бозайна фауна. Едри бозайници вероятно преминават при хоризонтални миграции. Според местни жители тук се наблюдават лисицата (Vulpes vulpes) и дивата свиня (Sus scrofa). Рядък за района е заекът (Lepus europaeus) и таралежът (Erinaceus roumanicus).

Река Ръчане в обхвата на инвестиционото предложение не предлага подходящи местообитания за видрата.

В миналото ареалът на лалугера е обхващал цялата територия на България и е бил с висока плътност на популациите (Пешев, 1955; Марков, 1957). През последните десетилетия обаче числеността и площта на населяването територии са драстично намалели, като в крайните югозападни и югоизточни райони вида не се установява. Основните фактори, на които се дължи сегашното състояние, са масовото разораване на целинни земи, започнало през 50-те години, и създаването на плътни масиви орна земя (лалугера не населява разорани площи, само навлиза в тяхната периферия да се храни), а в настоящия момент е промяната в състоянието на местообитанията (пасища, мери, ливади и т.н.) на вида в резултат на сукцесионни промени настъпили вследствие на драстичното намаляване броя на пашуващи селскостопански животни.

Тази тенденция е характерна за целия ареал на вида, поради което в консервационно отношение европейския лалугер е категоризиран като уязвим в IUCN, и е включен в списъците на видовете подлежащи на опазване в редица международни актове.

Местообитание. Обитава открини необработваеми площи, покрай пътища, ж.п. линии и близо до културни площи. В планините достига на височина до 2500 м.н.в. Среща се в Стара планина. Спи зимен сън без пробуждане.

Лалугерът заема важно място в системата на взаимоотношенията в съобществата, като служи, в една или друга степен, за хранителна база на практически всички хищни бозайници и дневни грабливи птици. Особено това важи за такива специализирани видове като царския орел, пъстрия и степния пор и др., числеността на които е в пряка връзка със състоянието на лалугеровите популации.

Методически за установяване наличието, картиране на разпространението и определяне състоянието на европейския лалугер бе използван следния подход:

• 
  Събиране на анкетна информация от населението относно наличието на вида за текущия период и в миналото;
  
• 
  Определяне на потенциално подходящи и неподходящи за обитаване от европейския лалугер и оценка на състоянието им съобразно изискванията на вида;
  
• 
  Идентификация на наличието на лалугери в потенциално пригодните за обитаване от вида местообитания чрез визуални наблюдения с бинокъл и обследване за наличие на специфични следи от жизнената им дейност;
  
• 
  В местообитанията, за които е установено наличието на лалугери и/или на следи от жизнената им дейност, бе определена относителната плътност на вида по:
  

- брой дупки (вертикални и общ брой на единица трансект).

За измервателна единица бе приет трансект с дължина 100 m и ширина 5 m, съобразно методиката за мониторинг на европейския лалугер на НСМБР.

Картният материал е съставен по измервания с GPS “GEKO-301” (Garmin) в координатна система WGS 84.

Районът обхваща силно повлияна от човешката дейност територия свързана със селскостопанска дейност. В настоящия период обаче значителен процент от обработваемите площи не се ползва.

При проучването основно са обследвани потенциалните местообитания на лалугера и парцелите, предвидени за изграждане на ветрогенераторите. Като цяло е установено, с изключение на посочените по-долу находища на европейския лалугер (Фиг. 5.А.1.2-1), че изоставените селскостопански площи са силно обрасли с висока и гъста тревна растителност и на практика не предоставят условия за обитаване на лалугера.

» Локалитет № 1. Ориентировъчни координати N43 13.972 E23 53.928. Обширно пасище, непосредствено граничещо със с. Камено поле и предоставящо добри условия за обитаване от лалугера. Сравнително интензивно се ползва за паша на овце, крави и биволи. Локалитетът е изцяло населен със средна относителна плътност 2,3 дупки/100 м. Плътността на вида се оценява 5-15 екз/хa. Локалитета е извън границите на ветропарка.

» Локалитет № 2. Ориентировъчни координати N43 14.128 E23 52.287. Пасище, с ограничено ползване. В северната част, в мястото на разположение на ветрогенератор № 24, се наблюдава силно обрастване с храстова растителност. В източната част (местоположение на ветрогенератор № 25) на практика тревната растителност представлява също пасище и не се установява наличието на лалугери. Независимо от това, очевидно, този участък се явява биокоридор за обмен на индивиди с локалитет № 1. Относителната плътност на лалугера в западната (граничеща с гора) и централната част е под 1 дупка/100 м. В локалитета е ситуирана кула 24 и 25. Площадките на ветроенергиините съоръжения и подходите към тях не засягат лалугерови колонии. В резултат на извършените огледи на терена експертите предлагат отпадане на ветроенергийна кула 25.

» Локалитет № 3. Ориентировъчни координати N43 13.889 E23 52.551. Непосредствено граничи и е свързан с локалитет № 2. Пасище със действаща кошара. Относителна плътност на лалугера 1,3 дупки/100 м. Локалитета е извън границите на ветропарка.

» Локалитет № 4. Ориентировъчни координати N43 13.009 E23 53.238. Местообитанието е преимуществено пасище с парцели запустели орни площи и действаща кошара в непосредствена близост. В местообитанието, но на границата с горска растителност се предвижда изграждането на ветрогенератор № 56. Наличието на лалугери е установено само в участъците, използвани за паша и/или косене на сено. Относителната плътност е висока (до 6 дупки/100 м), но е на много малка площ, поради което реално е значително по-малка. Локалитетът е заобиколен запустели орни земи и с участъци с горска растителност, сред които са разположени парцели, вероятно бивши пасища, силно обрасли с висока и гъста трева и начални етапи на развитие на храстова растителност. Местоположението на кула 56 не засяга лалугерова колония.

» Локалитет № 5. Ориентировъчни координати N43 12.949 E23 52.833. Значително по площ пасище. Теренът е каменист с плитък почвен слой. Установено е наличие на лалугери, но с твърде ниска плътност – под 1 дупка/100 м и плътност под 1 екз/hа. В съседство на местообитанието се предвижда изграждането на ветрогенератор № 32, като площадката и пътя за достъп до нея не засягат установеното местообитание.

В района на инвестиционното предложение лалугера населява основно околностите на с. Камено поле, в които се съхраняват относително благоприятни за вида условия, а местообитанията, населявани от него, на практика са слабо изолирани и очевидно се осъществява обмен на индивиди. Състоянието на вида за конкретния период е стабилно, но лесно уязвимо, поради което са необходими насочени мерки за опазването му. Както беше посочено по-горе, обектите на инвестиционното предложение не засягат местообитания на лалугера. Благоприятно обстоятелство е, че експертите ботаници предлагат да отпадне изграждането на ветроенергийна кула № 25 (локолитет 2), като по този начин се запазва подходящо местообитание за лалугера представляващо пасище.

Предвидената площ за ветропарка заема площ от 414.905 дка, от които в границите на планирания ветропарк потенциално възможно обитавани от лалугерите са около 1200 дка. Считаме, че вида няма да бъде засегнат от реализацията на инвестиционното предложение, тъй като не се отнема територия обитавана от колония. Не се очакват преки въздействия върху популацията.

Всички установени видове са с ниска численост – единични екземпляри. Едри бозайници вероятно преминават при хоризонтални миграции.

1.ЧК – Червена книга на Република България

Категории на застрашеност на видовете за страната по ЧК: изчезнал вид, рядък вид, застрашен вид

2.ЗБР – Закон за биологичното разнообразие, Приложения 2, 3, 4 и 6

3.Бернска конвенция: ІІ – строго защитени видове от фауната

4.ЕЧС – Степен на застрашеност в Европа по категории: Е – застрашен, V – уязвим, R – рядък, D – намаляващ, L – локализиран

5. Директива 92/43 ЕЕС

6.CITES
Очаквани въздействия. Потенциални заплахи за местообитанията на бозайниците

Местообитанията в района на инвестиционното предложение поддържат популации с ниска численост. В процеса на усвояване на терените за съответното строителство е възможно да бъдат унищожени някои местообитания на животни от групите на дребните бозайници. Същите ще имат временен и краткосрочен характер, предвид бързата приспособимост на видовете към нови условия в съседни територии. Загубата на тези слабо пригодни местообитания, както и тяхната относително малка площ в зоната определят потенциалното въздействие като незначително. Поради относително малката площ на теренаите за изграждане на ветроенергийните съоръжения и комуникации и неговото местоположение, реализирането му не се очаква да окаже съществено въздействие върху структурата на защитената зона. Поради неголямата площ и местоположението на терените не се очаква съществен фрагментиращ ефект.

Негативното въздействие по време на строителството на съоръженията върху представителите на бозайниците ще се изразява и във временното им безпокоене от повишените шумови характеристики от строителните дейности, движение на транспортна и монтажна техника, човешкото присъствие, както и на такива, които обитават съседни терени и тяхното изтегляне в съседни територии. Щетите ще са минимални и обратими – ще изчезнат след приключване на строителството. Поради бързата подвижност на повечето от видовете, вероятността от физическо унищожаване на екземпляри от тях е минимална. Въздействие върху популациите на видовете няма да има. Значително засягане на техните хабитати също не се очаква. Няма да бъде нарушена структурата на местните популации.

По време на експлоатацията турбините генерират вибрации, които се предават от фундамента в земята и вероятно ще причиняват траен дискомфорт за някои видове в непосредствена близост до фундаментите. Като се вземе под внимание ниската консервационна стойност на установените видове и ниската им численост, респективно засягането местообитания на малък брой екземпляри, това вредно въздействие може да се приеме за допустимо за подобен тип обекти.
Оценка на риска за видовете бозайници, предмет на защита