6. Белоопашат мишелов (Buteo rufinus) – постоянен и преминаващ вид от Червената книга на България. Обитава разнообразни горски комплекси, открити пространства с единични дървета. Според Стандартния формуляр на територията на защитената зона има 6 гнездещи двойки с цялостна оценка „D”. На терена на инвестиционното предложение по време на едногодишния мониторинг е регистриран като гнездещ на отвесна скала с географски координати 43 13 48.2 N и 23 55 21.3 Е. През пролетта преминават единични птици (7 екз.), а през есента малко повече (17 екз.). Очаква се отрицателното въздействие върху популацията на вида в защитената зона да е с малка степен.
ЗЗ „Карлуковски карст”
Белоопашат мишелов (Buteo rufinus)
(за обяснения по
таблицата вж.
точка 11)
|
СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
|
Размножаване
|
Миграция
|
Зимуване
|
Обща
Оценка
|
Малки
Гнезда
Яйца
|
Места за
|
Места за
|
Места за
|
Гнездене
|
Хранене
|
Хранене
Термики
|
Нощуване
|
Хранене
|
Нощуване
|
Унищожаване (0,8 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Увреждане (0,5 т)**
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Влошаване (0,3 т)**
|
|
0,6
|
|
1,0
|
|
1,0
|
|
2,6
|
Обезпокояване (0,1 т)**
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Фрагментация (0,1 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Замърсяване (0,2 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Биокоридори (0,8 т)
|
|
0,8
|
Геогр. Свързаност (0,8 т)
|
|
0,8
|
Общо
|
|
0,6
|
|
1,0
|
|
1,0
|
|
4,2
|
7. Черношипа ветрушка (Falco tinnunculus) – постоянен и преминаващ вид. Обитава открити пространства, населени места, окрайнини на широколистни гори, скалисти места. Според Стандартния формуляр на територията на защитената зона има 17 (10-35) гнездещи двойки с цялостна оценка „B”. На терена на инвестиционното предложение по време на едногодишния мониторинг е регистриран през пролетта (13 екз.) и есента (31 екз.) само като преминаващ (не гнезди и не нощува по време на миграции). Очаква се отрицателното въздействие върху популацията на вида в защитената зона да е с малка степен.
ЗЗ „Карлуковски карст”
Черношипа ветрушка (Falco tinnunculus)
(за обяснения по
таблицата вж.
точка 11)
|
СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
|
Размножаване
|
Миграция
|
Зимуване
|
Обща
оценка
|
Малки
Гнезда
Яйца
|
Места за
|
Места за
|
Места за
|
Гнездене
|
Хранене
|
Термики
|
Нощуване
|
Хранене
|
Нощуване
|
Унищожаване (0,8 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Увреждане (0,5 т)**
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Влошаване (0,3 т)**
|
|
|
0,3
|
0,3
|
|
0,3
|
|
0,9
|
Обезпокояване (0,1 т)**
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Фрагментация (0,1 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Замърсяване (0,2 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Биокоридори (0,8 т)
|
|
0,8
|
Геогр. Свързаност (0,8 т)
|
|
0,8
|
Общо
|
|
|
0,3
|
0,3
|
|
0,3
|
|
2,5
|
8. Сoкол орко (Falco subbuteo) – гнездещо-прелетен и преминаващ вид от Червената книга на България. Обитава открити пространства, окрайнини на широколистни гори. Според Стандартния формуляр на територията на защитената зона има 3 (2-5) гнездещи двойки и преминаващи птици с цялостна оценка „D”. На терена на ИП по време на едногодишния мониторинг е регистриран през пролетта (1 екз.) и есента (14 екз.) само като преминаващ. (не гнезди и не нощува по време на миграции). Очаква се отрицателното въздействие върху популацията на вида в защитената зона да е с малка степен.
ЗЗ „Карлуковски карст”
Орко
(Falco subbuteo)
(за обяснения по
таблицата вж.
точка 11)
|
СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
|
Размножаване
|
Миграция
|
Зимуване
|
Обща
оценка
|
Малки
Гнезда
Яйца
|
Места за
|
Места за
|
Места за
|
Гнездене
|
Хранене
|
Термики
|
Нощуване
|
Хранене
|
Нощуване
|
Унищожаване (0,8 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Увреждане (0,5 т)**
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Влошаване (0,3 т)**
|
|
|
0,6
|
0,6
|
|
|
|
1,2
|
Обезпокояване (0,1 т)**
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Фрагментация (0,1 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Замърсяване (0,2 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Биокоридори (0,8 т)
|
|
0,8
|
Геогр. Свързаност (0,8 т)
|
|
0,8
|
Общо
|
|
|
0,6
|
0,6
|
|
|
|
2,8
|
9. Сокол скитник (Falco peregrinus) - постоянен вид от Червената книга на България. Обитава разнообразни скални комплекси. Според Стандартния формуляр на територията на защитената зона има 1 (0-2) гнездещи двойки с цялостна оценка „С”. На терена на инвестиционното предложение по време на едногодишния мониторинг е регистриран като гнездещ на скала с географски координати 43 08 17,2 N и 23 51 13,3 Е. Очаква се отрицателното въздействие върху популацията на вида в защитената зона да е с малка степен.
ЗЗ „Карлуковски карст”
Бухал
(Bubo bubo)
(за обяснения по таблицата вж. точка 11)
|
СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
|
Размножаване
|
Миграция
|
Зимуване
|
Обща
Оценка
|
Птици
Гнезда
Яйца
|
Места за
|
Места за
|
Места за
|
Гнездене
|
Хранене
|
Хранене
|
Нощуване
|
Хранене
|
Нощуване
|
Унищожаване (0,8 т)*
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Увреждане (0,5 т)**
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Влошаване (0,3 т)**
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Обезпокояване (0,1 т)**
|
|
|
0,2
|
0,2
|
|
0,2
|
|
0,6
|
Фрагментация (0,1 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Замърсяване (0,2 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Биокоридори (0,8 т)
|
|
0,8
|
Геогр. Свързаност (0,8 т)
|
|
0,8
|
Общо
|
|
|
0,2
|
0,2
|
|
0,2
|
|
2,2
| -
Пчелояд (Merops apiaster) – гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Обитава разнообразни земни стени (пясъчни, льосови и др.). Според Стандартния формуляр на територията на защитената зона има 45 гнездещи двойки с цялостна оценка „D”. На терена на инвестиционното предложение по време на едногодишния мониторинг е регистриран като гнездещ (30 двойки) в земни откоси с географски координати 43 12 43.4 N и 23 49 42.1 Е. Очаква се отрицателното въздействие върху популацията на вида в защитената зона да е с малка степен.
ЗЗ „Карлуковски карст”
Бухал
(Bubo bubo)
(за обяснения по таблицата вж. точка 11)
|
СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
|
Размножаване
|
Миграция
|
Зимуване
|
Обща
Оценка
|
Птици
Гнезда
Яйца
|
Места за
|
Места за
|
Места за
|
Гнездене
|
Хранене
|
Хранене
|
Нощуване
|
Хранене
|
Нощуване
|
Унищожаване (0,8 т)*
|
|
|
0,8
|
|
|
|
|
0,8
|
Увреждане (0,5 т)**
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Влошаване (0,3 т)**
|
|
|
|
0,3
|
|
|
|
0,3
|
Обезпокояване (0,1 т)**
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Фрагментация (0,1 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Замърсяване (0,2 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Биокоридори (0,8 т)
|
|
0,8
|
Геогр. Свързаност (0,8 т)
|
|
0,8
|
Общо
|
|
|
0,8
|
0,3
|
|
|
|
2,7
|
11. Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus) - постоянен вид. Обитава разнообразни горски комплекси, паркове, градини. Според Стандартния формуляр на територията на защитената зона има45 (40-50) гнездещи двойки с цялостна оценка „C”. На терена на инвестиционното предложение по време на едногодишния мониторинг е регистриран като гнездещ. Очаква се отрицателното въздействие върху популацията на вида в защитената зона да е с малка степен.
ЗЗ „Карлуковски карст”
Сирийски пъстър кълвач
(Dendrocopos syriacus)
(за обяснения по таблицата вж. точка 11)
|
СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
|
Размножаване
|
Миграция
|
Зимуване
|
Обща
Оценка
|
Птици
Гнезда
Яйца
|
Места за
|
Места за
|
Места за
|
Гнездене
|
Хранене
|
Хранене
|
Нощуване
|
Хранене
|
Нощуване
|
Унищожаване (0,8 т)*
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Увреждане (0,5 т)**
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Влошаване (0,3 т)**
|
|
0,3
|
0,3
|
0,3
|
|
0,3
|
|
1,2
|
Обезпокояване (0,1 т)**
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Фрагментация (0,1 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Замърсяване (0,2 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Биокоридори (0,8 т)
|
|
0,8
|
Геогр. Свързаност (0,8 т)
|
|
0,8
|
Общо
|
|
0,3
|
|
03
|
|
0,3
|
|
2,8
|
12. Горска чучулига (Lullula arborea) – гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Обитава разнообразни горски комплекси, паркове, градини. Според Стандартния формуляр на територията на защитената зона има 125 (60-150) гнездещи двойки с цялостна оценка „B”. На терена на инвестиционното предложение по време на едногодишния мониторинг е регистрирана като гнездеща с максимална плътност 90,91 двойки/km2. Очаква се отрицателното въздействие върху популацията на вида в защитената зона да е с малка степен.
ЗЗ „Карлуковски карст”
Горска чучулига
(Lullula arborea)
(за обяснения по таблицата вж. точка 11)
|
СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
|
Размножаване
|
Миграция
|
Зимуване
|
Обща
Оценка
|
Птици
Гнезда
Яйца
|
Места за
|
Места за
|
Места за
|
Гнездене
|
Хранене
|
Хранене
|
Нощуване
|
Хранене
|
Нощуване
|
Унищожаване (0,8 т)*
|
0,8
|
0,8
|
|
0,8
|
|
|
|
2,4
|
Увреждане (0,5 т)**
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Влошаване (0,3 т)**
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Обезпокояване (0,1 т)**
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Фрагментация (0,1 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Замърсяване (0,2 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Биокоридори (0,8 т)
|
|
0,8
|
Геогр. Свързаност (0,8 т)
|
|
0,8
|
Общо
|
0,8
|
0,8
|
|
0,8
|
|
|
|
4,0
|
13. Червеногърба сврачка (Lanius collurio) - гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Обитава открити пространства с храстова растителност. Според Стандартния формуляр на територията на защитената зона има 225(200-250) гнездещи с цялостна оценка „C”. На терена на инвестиционното предложение по време на едногодишния мониторинг е регистрирана като гнездеща с максимална плътност 296,91 двойки/km2. Очаква се отрицателното въздействие върху популацията на вида в защитената зона да е с малка степен.
ЗЗ „Карлуковски карст”
Червеногърба сврачка
(Lanius collurio)
(за обяснения по
таблицата
Вж. точка 11)
|
СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
|
Размножаване
|
Миграция
|
Зимуване
|
Обща
Оценка
|
Птици Гнезда
Яйца
|
Места за
|
Места за
|
Места за
|
Гнездене
|
Хранене
|
Хранене
|
Нощуване
|
Хранене
|
Нощуване
|
Унищожаване (0,8 т)
|
0,8
|
0,8
|
0,8
|
0,8
|
|
|
|
2,4
|
Увреждане (0,5 т)**
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Влошаване (0,3 т)**
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Обезпокояване (0,1 т)**
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Фрагментация (0,1 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Замърсяване (0,2 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Биокоридори (0,8 т)
|
|
0,8
|
Геогр. свързаност (0,8 т)
|
|
0,8
|
Общо
|
0,8
|
0,8
|
0,8
|
0,8
|
|
|
|
4,0
|
14. Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria) - гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Обитава открити пространства с храстова растителност. Според Стандартния формуляр на територията на защитената зона има 110 (100-120) гнездещи двойки с цялостна оценка „A”. На терена на инвестиционното предложение по време на едногодишния мониторинг е регистрирана като гнездеща с максимална плътност 47,51 двойки/km2. Очаква се отрицателното въздействие върху популацията на вида в защитената зона да е с малка степен.
ЗЗ „Карлуковски карст”
Ястребогушо коприварче
(Sylvia nisoria)
(за обяснения по
таблицата
Вж. точка 11)
|
СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
|
Размножаване
|
Миграция
|
Зимуване
|
Обща
Оценка
|
Птици Гнезда
Яйца
|
Места за
|
Места за
|
Места за
|
Гнездене
|
Хранене
|
Хранене
Термики
|
Нощуване
|
Хранене
|
Нощуване
|
Унищожаване (0,8 т)
|
0,8
|
0,8
|
0,8
|
0,8
|
|
|
|
2,4
|
Увреждане (0,5 т)**
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Влошаване (0,3 т)**
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Обезпокояване (0,1 т)**
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Фрагментация (0,1 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Замърсяване (0,2 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Биокоридори (0,8 т)
|
|
0,8
|
Геогр. свързаност (0,8 т)
|
|
0,8
|
Общо
|
0,8
|
0,8
|
0,8
|
0,8
|
|
|
|
4,0
|
15. Градинска овесарка (Emberiza hortulana) - гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Обитава храсталаци и тревни съобщества, селскостопански площи и изкуствени ландшафти, широколистни листопадни гори. Според Стандартния формуляр на територията на защитената зона има 175 (150-200) гнездещи двойки с цялостна оценка „С”. На терена на инвестиционното предложение по време на едногодишния мониторинг е регистрирана като гнездеща с максимална плътност 3,73 двойки/km2. Очаква се отрицателното въздействие върху популацията на вида в защитената зона да е с малка степен.
ЗЗ „Карлуковски карст”
Градинска овесарка (Emberiza hortulana)
(за обяснения по
таблицата вж. точка 11)
|
СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
|
Размножаване
|
Миграция
|
Зимуване
|
Обща
Оценка
|
Птици
Гнезда
Яйца
|
Места за
|
Места за
|
Места за
|
Гнездене
|
Хранене
|
Хранене
Термики
|
Нощуване
|
Хранене
|
Нощуване
|
Унищожаване (0,8 т)*
|
0,8
|
0,8
|
0,8
|
0,8
|
|
|
|
2,4
|
Увреждане (0,5 т)**
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Влошаване (0,3 т)**
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Обезпокояване (0,1 т)**
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Фрагментация (0,1 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Замърсяване (0,2 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Биокоридори (0,8 т)
|
|
0,8
|
Геогр. свързаност (0,8 т)
|
|
0,8
|
Общо
|
0,8
|
0,8
|
0,8
|
0,8
|
|
|
|
4,0
|
Отрицателното въздействие върху видовете предмет на опазване в защитената зона е обобщено в следната Таблица 5.Б-3:
Таблица 5.Б-3. Обобщени данни за броя на повлияните видове птици-предмет на опазване в защитената зона от различните категории отрицателни въздействия в резултат от реализирането на инвестиционното предложение.
Категория отрицателно въздействие
|
Брой видове предмет на опазване в ЗЗ “Карлуковски карст”
|
% от общия брой видове
|
Няма въздействие
|
29
|
65,9
|
С малка степен
|
15
|
34,1
|
Със средна степен
|
0
|
0
|
С голяма степен
|
0
|
0
|
Общо
|
44
|
100,0
|
Както се вижда от горната таблица над половината (65,9%) от видовете-предмет на опазване няма да бъдат повлияни отрицателно от евентуалното реализиране на инвестиционното предложение. В малка степен ще бъдат повлияни по-малко от половината видове (34,1%). Тук следва изрично да се подчертае, че засегнатите птици не са част от популациите на птиците, обитаващи защитената зона „Карлуковски карст”, тъй като теренът на инвестиционното предложение е извън границите й. Поради това популациите на посочените видове в рамките на защитената зона няма да бъдат засегнати пряко и отрицателното въздействие върху тях ще бъде косвено и слабо.
По време на миграцията
Предмет на опазване в защитената зона „Карлуковски карст“ са и редица преминаващи реещи се птици, описани подробно в окончателния отчет за едногодишния мониторинг (Чипев, 2010).
През пролетта са регистрирани 612 реещи се мигранти (518 грабливи птици и 94 реещи се водолюбиви птици, а през есента - 575 реещи се мигранти (543 грабливи птици и 32 реещи се водолюбиви птици.
Основните параметри на миграцията в района на проектирания ВЕП „Веслец” са определени в резултат от проведения едногодишен мониторинг и са представени в следващата Таблица 5.Б-4.
Таблица 5.Б-4. Основни параметри на миграцията на птиците при ВЕП „Веслец” (по Чипев, 2010)
Параметър
|
Пролетна миграция
|
Есенна миграция
|
Общ брой птици (екз.)
|
3113
|
6399
|
Най-многобройна екол. група
|
Пойни птици
|
Пойни птици
|
Реещи се птици ( екз.)
|
612
|
575
|
Реещи се водолюбиви (екз.)
|
94
|
32
|
Реещи се грабливи (екз.)
|
518
|
543
|
Пик на прелета
|
17 март
|
12 октомври
|
Численост на пика (екз.)
|
317
|
734
|
Най-многобройни реещи се видове
|
Buteo buteo, Falco vespertinus, Ciconia ciconia
|
Buteo buteo, Falco vespertinus, Accipiter nisus
|
Световно застрашени видове
|
Няма
|
Falco vespertinus
|
Територията на ветроенергийния парк „Веслец” заема последно място по общия брой на есенните мигранти при Изворско, Варненско, Малко Търново, Бургаско, Мадара, Шуменско, Златията, Монтанско, Бяла, Сливенско.
В заключение може определено да се твърди, че евентуалното реализиране на ИП при прилагане на препоръчаните смекчаващи мерки няма да окаже значително отрицателно въздействие върху миграцията на реещите се птици в тази част от територията на страната, както и върху мигриращите видове птици, предмет на опазване в защитената зона.
По време на зимуването
В района на инвестиционното предложение не са установени значителни концентрации на зимуващи водолюбиви птици (Michev & Profirov, 2003). Поради това може определено да се твърди, че евентуалното реализиране на ветропарка няма да окаже отрицателно въздействие върху зимуването на водолюбивите птици в тази част от територията на страната.
Сподели с приятели: |