Доклад за Оценка на Съвместимостта с предмета и целите за опазване на защитени зони „Карлуково" bg 0001014 и „Карлуковски карст" bg 0000332



страница19/26
Дата24.07.2016
Размер4.31 Mb.
#3200
ТипДоклад
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   ...   26

6. Белоопашат мишелов (Buteo rufinus) – постоянен и преминаващ вид от Червената книга на България. Обитава разнообразни горски комплекси, открити пространства с единични дървета. Според Стандартния формуляр на територията на защитената зона има 6 гнездещи двойки с цялостна оценка „D”. На терена на инвестиционното предложение по време на едногодишния мониторинг е регистриран като гнездещ на отвесна скала с географски координати 43 13 48.2 N и 23 55 21.3 Е. През пролетта преминават единични птици (7 екз.), а през есента малко повече (17 екз.). Очаква се отрицателното въздействие върху популацията на вида в защитената зона да е с малка степен.

ЗЗ „Карлуковски карст”

Белоопашат мишелов (Buteo rufinus)

(за обяснения по

таблицата вж.

точка 11)

СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Размножаване

Миграция

Зимуване

Обща


Оценка

Малки

Гнезда

Яйца

Места за

Места за

Места за

Гнездене

Хранене

Хранене

Термики

Нощуване

Хранене

Нощуване

Унищожаване (0,8 т)

























Увреждане (0,5 т)**

























Влошаване (0,3 т)**




0,6




1,0




1,0




2,6

Обезпокояване (0,1 т)**

























Фрагментация (0,1 т)

























Замърсяване (0,2 т)

























Биокоридори (0,8 т)




0,8

Геогр. Свързаност (0,8 т)




0,8

Общо




0,6




1,0




1,0




4,2

7. Черношипа ветрушка (Falco tinnunculus) – постоянен и преминаващ вид. Обитава открити пространства, населени места, окрайнини на широколистни гори, скалисти места. Според Стандартния формуляр на територията на защитената зона има 17 (10-35) гнездещи двойки с цялостна оценка „B”. На терена на инвестиционното предложение по време на едногодишния мониторинг е регистриран през пролетта (13 екз.) и есента (31 екз.) само като преминаващ (не гнезди и не нощува по време на миграции). Очаква се отрицателното въздействие върху популацията на вида в защитената зона да е с малка степен.

ЗЗ „Карлуковски карст”

Черношипа ветрушка (Falco tinnunculus)

(за обяснения по

таблицата вж.

точка 11)

СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Размножаване

Миграция

Зимуване

Обща


оценка

Малки

Гнезда

Яйца

Места за

Места за

Места за

Гнездене

Хранене

Термики

Нощуване

Хранене

Нощуване

Унищожаване (0,8 т)

























Увреждане (0,5 т)**

























Влошаване (0,3 т)**







0,3

0,3




0,3




0,9

Обезпокояване (0,1 т)**

























Фрагментация (0,1 т)

























Замърсяване (0,2 т)

























Биокоридори (0,8 т)




0,8

Геогр. Свързаност (0,8 т)




0,8

Общо







0,3

0,3




0,3




2,5

8. Сoкол орко (Falco subbuteo) – гнездещо-прелетен и преминаващ вид от Червената книга на България. Обитава открити пространства, окрайнини на широколистни гори. Според Стандартния формуляр на територията на защитената зона има 3 (2-5) гнездещи двойки и преминаващи птици с цялостна оценка „D”. На терена на ИП по време на едногодишния мониторинг е регистриран през пролетта (1 екз.) и есента (14 екз.) само като преминаващ. (не гнезди и не нощува по време на миграции). Очаква се отрицателното въздействие върху популацията на вида в защитената зона да е с малка степен.

ЗЗ „Карлуковски карст”

Орко

(Falco subbuteo)

(за обяснения по

таблицата вж.

точка 11)

СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Размножаване

Миграция

Зимуване

Обща


оценка

Малки

Гнезда

Яйца

Места за

Места за

Места за

Гнездене

Хранене

Термики

Нощуване

Хранене

Нощуване

Унищожаване (0,8 т)

























Увреждане (0,5 т)**

























Влошаване (0,3 т)**







0,6

0,6










1,2

Обезпокояване (0,1 т)**

























Фрагментация (0,1 т)

























Замърсяване (0,2 т)

























Биокоридори (0,8 т)




0,8

Геогр. Свързаност (0,8 т)




0,8

Общо







0,6

0,6










2,8

9. Сокол скитник (Falco peregrinus) - постоянен вид от Червената книга на България. Обитава разнообразни скални комплекси. Според Стандартния формуляр на територията на защитената зона има 1 (0-2) гнездещи двойки с цялостна оценка „С”. На терена на инвестиционното предложение по време на едногодишния мониторинг е регистриран като гнездещ на скала с географски координати 43 08 17,2 N и 23 51 13,3 Е. Очаква се отрицателното въздействие върху популацията на вида в защитената зона да е с малка степен.

ЗЗ „Карлуковски карст”

Бухал

(Bubo bubo)

(за обяснения по таблицата вж. точка 11)

СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Размножаване

Миграция

Зимуване

Обща


Оценка

Птици

Гнезда

Яйца

Места за

Места за

Места за

Гнездене

Хранене

Хранене


Нощуване

Хранене

Нощуване

Унищожаване (0,8 т)*

























Увреждане (0,5 т)**

























Влошаване (0,3 т)**

























Обезпокояване (0,1 т)**







0,2

0,2




0,2




0,6

Фрагментация (0,1 т)

























Замърсяване (0,2 т)

























Биокоридори (0,8 т)




0,8

Геогр. Свързаност (0,8 т)




0,8

Общо







0,2

0,2




0,2




2,2

  1. Пчелояд (Merops apiaster) – гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Обитава разнообразни земни стени (пясъчни, льосови и др.). Според Стандартния формуляр на територията на защитената зона има 45 гнездещи двойки с цялостна оценка „D”. На терена на инвестиционното предложение по време на едногодишния мониторинг е регистриран като гнездещ (30 двойки) в земни откоси с географски координати 43 12 43.4 N и 23 49 42.1 Е. Очаква се отрицателното въздействие върху популацията на вида в защитената зона да е с малка степен.



ЗЗ „Карлуковски карст”

Бухал

(Bubo bubo)

(за обяснения по таблицата вж. точка 11)

СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Размножаване

Миграция

Зимуване

Обща


Оценка

Птици

Гнезда

Яйца

Места за

Места за

Места за

Гнездене

Хранене

Хранене


Нощуване

Хранене

Нощуване

Унищожаване (0,8 т)*







0,8













0,8

Увреждане (0,5 т)**

























Влошаване (0,3 т)**










0,3










0,3

Обезпокояване (0,1 т)**

























Фрагментация (0,1 т)

























Замърсяване (0,2 т)

























Биокоридори (0,8 т)




0,8

Геогр. Свързаност (0,8 т)




0,8

Общо







0,8

0,3










2,7

11. Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus) - постоянен вид. Обитава разнообразни горски комплекси, паркове, градини. Според Стандартния формуляр на територията на защитената зона има45 (40-50) гнездещи двойки с цялостна оценка „C”. На терена на инвестиционното предложение по време на едногодишния мониторинг е регистриран като гнездещ. Очаква се отрицателното въздействие върху популацията на вида в защитената зона да е с малка степен.

ЗЗ „Карлуковски карст”

Сирийски пъстър кълвач

(Dendrocopos syriacus)

(за обяснения по таблицата вж. точка 11)

СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Размножаване

Миграция

Зимуване

Обща


Оценка

Птици

Гнезда

Яйца

Места за

Места за

Места за

Гнездене

Хранене

Хранене


Нощуване

Хранене

Нощуване

Унищожаване (0,8 т)*

























Увреждане (0,5 т)**

























Влошаване (0,3 т)**




0,3

0,3

0,3




0,3




1,2

Обезпокояване (0,1 т)**

























Фрагментация (0,1 т)

























Замърсяване (0,2 т)

























Биокоридори (0,8 т)




0,8

Геогр. Свързаност (0,8 т)




0,8

Общо




0,3




03




0,3




2,8

12. Горска чучулига (Lullula arborea) – гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Обитава разнообразни горски комплекси, паркове, градини. Според Стандартния формуляр на територията на защитената зона има 125 (60-150) гнездещи двойки с цялостна оценка „B”. На терена на инвестиционното предложение по време на едногодишния мониторинг е регистрирана като гнездеща с максимална плътност 90,91 двойки/km2. Очаква се отрицателното въздействие върху популацията на вида в защитената зона да е с малка степен.

ЗЗ „Карлуковски карст”

Горска чучулига

(Lullula arborea)

(за обяснения по таблицата вж. точка 11)

СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Размножаване

Миграция

Зимуване

Обща


Оценка

Птици

Гнезда

Яйца

Места за

Места за

Места за

Гнездене

Хранене

Хранене


Нощуване

Хранене

Нощуване

Унищожаване (0,8 т)*

0,8

0,8




0,8










2,4

Увреждане (0,5 т)**

























Влошаване (0,3 т)**

























Обезпокояване (0,1 т)**

























Фрагментация (0,1 т)

























Замърсяване (0,2 т)

























Биокоридори (0,8 т)




0,8

Геогр. Свързаност (0,8 т)




0,8

Общо

0,8

0,8




0,8










4,0

13. Червеногърба сврачка (Lanius collurio) - гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Обитава открити пространства с храстова растителност. Според Стандартния формуляр на територията на защитената зона има 225(200-250) гнездещи с цялостна оценка „C”. На терена на инвестиционното предложение по време на едногодишния мониторинг е регистрирана като гнездеща с максимална плътност 296,91 двойки/km2. Очаква се отрицателното въздействие върху популацията на вида в защитената зона да е с малка степен.

ЗЗ „Карлуковски карст”

Червеногърба сврачка



(Lanius collurio)

(за обяснения по

таблицата

Вж. точка 11)



СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Размножаване

Миграция

Зимуване


Обща

Оценка

Птици Гнезда

Яйца


Места за

Места за

Места за

Гнездене

Хранене

Хранене


Нощуване

Хранене

Нощуване

Унищожаване (0,8 т)

0,8

0,8

0,8

0,8










2,4

Увреждане (0,5 т)**

























Влошаване (0,3 т)**

























Обезпокояване (0,1 т)**

























Фрагментация (0,1 т)

























Замърсяване (0,2 т)

























Биокоридори (0,8 т)




0,8

Геогр. свързаност (0,8 т)




0,8

Общо

0,8

0,8

0,8

0,8










4,0

14. Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria) - гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Обитава открити пространства с храстова растителност. Според Стандартния формуляр на територията на защитената зона има 110 (100-120) гнездещи двойки с цялостна оценка „A”. На терена на инвестиционното предложение по време на едногодишния мониторинг е регистрирана като гнездеща с максимална плътност 47,51 двойки/km2. Очаква се отрицателното въздействие върху популацията на вида в защитената зона да е с малка степен.

ЗЗ „Карлуковски карст”

Ястребогушо коприварче

(Sylvia nisoria)

(за обяснения по

таблицата

Вж. точка 11)



СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Размножаване

Миграция

Зимуване


Обща

Оценка

Птици Гнезда

Яйца


Места за

Места за

Места за

Гнездене

Хранене

Хранене

Термики


Нощуване

Хранене

Нощуване

Унищожаване (0,8 т)

0,8

0,8

0,8

0,8










2,4

Увреждане (0,5 т)**

























Влошаване (0,3 т)**

























Обезпокояване (0,1 т)**

























Фрагментация (0,1 т)

























Замърсяване (0,2 т)

























Биокоридори (0,8 т)




0,8

Геогр. свързаност (0,8 т)




0,8

Общо

0,8

0,8

0,8

0,8










4,0

15. Градинска овесарка (Emberiza hortulana) - гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Обитава храсталаци и тревни съобщества, селскостопански площи и изкуствени ландшафти, широколистни листопадни гори. Според Стандартния формуляр на територията на защитената зона има 175 (150-200) гнездещи двойки с цялостна оценка „С”. На терена на инвестиционното предложение по време на едногодишния мониторинг е регистрирана като гнездеща с максимална плътност 3,73 двойки/km2. Очаква се отрицателното въздействие върху популацията на вида в защитената зона да е с малка степен.

ЗЗ „Карлуковски карст”

Градинска овесарка (Emberiza hortulana)

(за обяснения по

таблицата вж. точка 11)

СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Размножаване

Миграция

Зимуване

Обща


Оценка

Птици

Гнезда

Яйца

Места за

Места за

Места за

Гнездене

Хранене

Хранене

Термики

Нощуване

Хранене

Нощуване

Унищожаване (0,8 т)*

0,8

0,8

0,8

0,8










2,4

Увреждане (0,5 т)**

























Влошаване (0,3 т)**

























Обезпокояване (0,1 т)**

























Фрагментация (0,1 т)

























Замърсяване (0,2 т)

























Биокоридори (0,8 т)




0,8

Геогр. свързаност (0,8 т)




0,8

Общо

0,8

0,8

0,8

0,8










4,0

Отрицателното въздействие върху видовете предмет на опазване в защитената зона е обобщено в следната Таблица 5.Б-3:

Таблица 5.Б-3. Обобщени данни за броя на повлияните видове птици-предмет на опазване в защитената зона от различните категории отрицателни въздействия в резултат от реализирането на инвестиционното предложение.

Категория отрицателно въздействие

Брой видове предмет на опазване в ЗЗ “Карлуковски карст”

% от общия брой видове

Няма въздействие

29

65,9

С малка степен

15

34,1

Със средна степен

0

0

С голяма степен

0

0

Общо

44

100,0

Както се вижда от горната таблица над половината (65,9%) от видовете-предмет на опазване няма да бъдат повлияни отрицателно от евентуалното реализиране на инвестиционното предложение. В малка степен ще бъдат повлияни по-малко от половината видове (34,1%). Тук следва изрично да се подчертае, че засегнатите птици не са част от популациите на птиците, обитаващи защитената зона „Карлуковски карст”, тъй като теренът на инвестиционното предложение е извън границите й. Поради това популациите на посочените видове в рамките на защитената зона няма да бъдат засегнати пряко и отрицателното въздействие върху тях ще бъде косвено и слабо.

По време на миграцията

Предмет на опазване в защитената зона „Карлуковски карст“ са и редица преминаващи реещи се птици, описани подробно в окончателния отчет за едногодишния мониторинг (Чипев, 2010).

През пролетта са регистрирани 612 реещи се мигранти (518 грабливи птици и 94 реещи се водолюбиви птици, а през есента - 575 реещи се мигранти (543 грабливи птици и 32 реещи се водолюбиви птици.

Основните параметри на миграцията в района на проектирания ВЕП „Веслец” са определени в резултат от проведения едногодишен мониторинг и са представени в следващата Таблица 5.Б-4.

Таблица 5.Б-4. Основни параметри на миграцията на птиците при ВЕП „Веслец” (по Чипев, 2010)


Параметър

Пролетна миграция

Есенна миграция

Общ брой птици (екз.)

3113

6399

Най-многобройна екол. група

Пойни птици

Пойни птици

Реещи се птици ( екз.)

612

575

Реещи се водолюбиви (екз.)

94

32

Реещи се грабливи (екз.)

518

543

Пик на прелета

17 март

12 октомври

Численост на пика (екз.)

317

734

Най-многобройни реещи се видове

Buteo buteo, Falco vespertinus, Ciconia ciconia

Buteo buteo, Falco vespertinus, Accipiter nisus

Световно застрашени видове

Няма

Falco vespertinus

Територията на ветроенергийния парк „Веслец” заема последно място по общия брой на есенните мигранти при Изворско, Варненско, Малко Търново, Бургаско, Мадара, Шуменско, Златията, Монтанско, Бяла, Сливенско.

В заключение може определено да се твърди, че евентуалното реализиране на ИП при прилагане на препоръчаните смекчаващи мерки няма да окаже значително отрицателно въздействие върху миграцията на реещите се птици в тази част от територията на страната, както и върху мигриращите видове птици, предмет на опазване в защитената зона.

По време на зимуването

В района на инвестиционното предложение не са установени значителни концентрации на зимуващи водолюбиви птици (Michev & Profirov, 2003). Поради това може определено да се твърди, че евентуалното реализиране на ветропарка няма да окаже отрицателно въздействие върху зимуването на водолюбивите птици в тази част от територията на страната.






Сподели с приятели:
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   ...   26




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница