Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за „разработване на находище на строителни материали – варовици – “лома-1”

1.39Методологии на разработване на доклада

• 
  принцип на териториалност, съгласно който територията е интегрираща категория и степента на усвояване на която определя характера на съществуване и развитие в следващ продължителен период;
  
• 
  принцип на системност, според който всеки елемент се разглежда като част от единна система;
  
• 
  принцип на приемственост, съгласно който проблемите на околната среда са предмет на внимание във всички фази на планиране, проектиране, строителство и експлоатация и колкото по активно е взаимодействието между отделните фази, толкова по-сигурно е недопускането на неблагоприятни въздействия върху околната среда;
  
• 
  принцип на относителна оптималност, съгласно който управлението на околната среда се осъществява на база оптимално съчетаване на процесите на добив с капацитета на природните ресурси и условията за живот на населението;
  
• 
  принцип на приоритетност, при който определен процес или фактор има предимствена роля пред останалите;
  
• 
  принцип на предпазването, съгласно който при липса на достатъчна информационна основа на анализ и оценка се поставя най-лошия сценарий.
  

• 
  аналитични - при проучване на съществуващото състояние се прилагат основно аналитичните подходи.
  

По компонент флора:

Теренните проучвания са проведени през вегетативния сезон на 2013 година. Първоначално територията на инвестиционното предложение е цялостно обходена и са установени съществуващите типове растителни съобщества в нея. След това в хомогенен участък на всеки хабитатен тип са избрани пробни площадки, в които са направени фитоценотични описания по метода на Браун-Бланке (Braun-Blanquet 1965, Westhoff&vanderMaarel 1973).

В Европейската фитоценология липсва общоприето стандартизиране на размера на пробните площадки в зависимост от растителността, която се изследва (Dengleretal. 2009). Приема се, че размерът на пробната площадка, трябва да е “минималната територия на растителното съобщество” (minimalarea), т.е. най-малката територия, в която се срещат всички видове разпространени в него или поне 90 % от тях. Chytrý &Otýpková (2003) препоръчват следните размери на пробните площадки: 16 м² за повечето типове тревни съобщества от умерената област и 200 м² за горски съобщества. Размерът на пробните площадки на направените фитоценотични описания в района на инвестиционното предложение са съобразени с препоръчания размер от Chytrý &Otýpková (2003).

В границите на всяка пробна площадка са отбелязвани всички видове висши растения. За всеки един вид е оценявано неговото обилие и покритие в границите на площадката в проценти, като е използвана седем степенната скала на Браун-Бланке (Braun-Blanquet 1965, Westhoff&vanderMaarel 1973), според която: r – видът е представен от единичен индивид; + - видът е рядък с ниско обилие и покритие до 5%; 1 – обилно но с покритие по-малко от 5%; 2 – видът е с обилие и покритие от 5 до 25%; 3 – видът е с обилие и покритие от 25 до 50%; 4-видът е с обилие и покритие от 50 до 75%; 5 – видът е с обилие и покритие от 75 до 100%.

Таксономията на висшите растения (без мъховете) следва Делипавлов & Чешмеджиев (2003), но също така отделни справки са правени по Кожухаров (ред.) (1992).

Всяко описание съдържа идентификаторен номер, локалитет, GPS координати (eTrexSummit на фирма Garmin, WGS84). Също така е събрана информация и за стандартните екологични характеристики.
По компонент фауна:

Безгръбначни

- Метод за отчитане на плътността при насекоми посредством ръчен сбор. Събиране за единица време по почвената повърхност, под камъни, паднали дървета, дюнна растителност и др. (Попов, Делчев и Хубенов, 2000 – БШПОБР, МОСВ) [Институт по зоология - БАН];

- Метод за отчитането на индивиди от групата Lepidoptera. Извършва се визуално по два начина - маршрутно при равномерно движение по определен трансект или стационарно за определено време. (Попов, Делчев и Хубенов, 2000 - БШПОБР, МОСВ) [Институт по зоология - БАН];

- Метод на предварително маркиране и повторно улавяне (Jolly, 1965; Mainly&Parr, 1984). Използва се ентомологичен сак и се прилага при мониторинг на Odonata. За маркиране на индивидите се използват символи, които се нанасят върху крилата с лак.[Природозащитна школа “Ешна”, София, Милен Маринов]. (Методът не е използван на практика, поради липса на екземпляри от Odonata).

- Отчитане броя на индивидите. Претърсва се целия обект. Отчитат се всички адултни, субадултни и ювенилните екземпляри;

- Отчитане на броя на клумпени, шнурове и единично снесени яйца;

- В определените места, съобразно с конкретните особености на хабитати се определят трансекти, или набелязват работни площадки, в които се извършва търсенето и отчитането на животните.

Опашати земноводни

- Претърсване на целия обект. Организират се нощни наблюдения, тъй като тогава активността на животните е по-голяма. Отчитат се само възрастни и субадултни индивиди, като регистрираните и преброени ларви могат да се водят в отделен отчет;

- Отчитане на броя на намерените яйца, както и броя на местата, в които са открити яйца.

Влечуги (костенурки)

- Трансектен метод.

В конкретния случай, дължината на трансекта е 1 км. Регистрират се всички открити индивиди: възрастни, субадулти и ювенилни.

- Площадков метод.

В конкретния случай се работи с 1 работна площадка (концесионната площ), в която се извършва търсенето на животните.

Бозайници (дребни гризачи)

- В конкретния случай мониторинговата площадка е с площ 500 м на 500 м. В границите на площадката се отчитат данните от пет паралелни трансекти, разположени на равни разстояния един от друг. Във всеки едни трансект, отчитането на данните се извършва на всеки 100 м.

- Оценка на жизнената дейност на бозайника по следите оставяни от него. Това са: дири, индивидуалните следи, оставените екскременти, местообитанията свързани с потенциални места за родилни бърлоги, евентуалните наблюдения на обитавани и необитавани родилни бърлоги, на дневни лежанки, преки наблюдения.

- Съчетаване на маршрутен (трансектен) и стационарен метод. Стационарно наблюдение от една точка в продължение на 5 часа (общо 10 точки).

При проучванията на фауната в района са използвани и данните от следните литературни източници: Бигон и др. (1989а,б), Ботев & Пешев (1985), Бешков &Нанев (2002), Костадинова (1997, 2002), Нанкинов (2000), Нанкинов и др. (1997), Наумов & Станчев (2004), Петров (1990), Симеонов § Мичев (1991), Симеонов и др. (1990), Костадинова & Михайлов (2002).