Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за „разработване на находище на строителни материали – варовици – “лома-1”
Изтегляне 9.17 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.13Защитени територии местности и зони
- 1.14Биологичното разнообразие и неговите елементи
- 1.14.1Съществуваща растителност и характеристика на състоянието й
- 1.14.2Характеристика на състоянието на животинския свят в района на обекта
1.12ЛандшафтРайонът на находище„Лома - 1“, съгласно класификационната система на ландшафтите в България (Петров, П., География на България, БАН, 1997 г.) се отнася към следните ландшафтни таксономични единици: Клас: Равнинни ландшафти Тип:Ландшафти на умереноконтиненталните гористи плата и възвишения в равнините Група:Ландшафти на гористите хълмове върху варовикови скали. Според схемата на последното ландшафтно регионално деление на страната (Петров, П., География на България, БАН, 1997 г.), създадена на базата на териториалното съчетаване на типовете, подтиповете и групите ландшафти, както и съобразно височинната поясност и местни природни особености, площта на находището попада в ландшафтен район със следните регионални ландшафтни единици: А -Севернобългарска зонална област на Дунавската равнина; ІІ - Южна Дунавскоравнинна подобласт;
Находище „Лома - 1“ заема билна форма изтеглена в посока почти изток-запад. Билото има платообразен характер и продължава на изток към село Плешивец. В западна посока склоновете са много стръмни (до 600) както и в северна.В южна, те са по-плавни с наклон на юг около 400. В западна и северна посока билото се „отсича“ от надзаливната тераса на река Лом по хоризонтал 210 м. Ландшафтът е нископланински с мозайка от дъбови гори, храсталаци и сухи тревни местообитания използвани, като екстензивни пасища, ливади и други земеделски земи, повечето изоставени. В морфологично отношение районът има равнинно-хълмист облик. Той е слаборазчленен. Долините на реките са асиметрични – левите притоци са по-къси, а десните са по-дълги. Има много сухи долини и алувиални низини. Реките имат добре изразени меандрови форми и изразена ландшафтна структура. Има много варовити пясъчници и пясъчници в резултат на езерна седиментация. Образуват се полезни изкопаеми. Ландшафтната структура е заета от аграрни ландшафти на оборотните култури и на трайните насаждения и ливадни ландшафти. Горските ландшафти са много ограничени около поречията на реките. Климатът е умереноконтинентален. Средната надморска височина е около 250 м. Преобладаващите почвени видове са сивите горски. Промяната на ландшафта, която ще настъпи при строителството на кариерата, след изземването на запасите от находището следва да се подобри с осъществяването на дейностите по последващата рекултивация и ландшафтно оформяне на територията на находището. 1.13Защитени територии местности и зониИнвестиционното предложение не засяга защитени територии, определени по смисъла на Закона за защитените територии. Най-близко разположените защитени територии са:
Находището попада в границите на две защитени зони от Националната екологична мрежа:
В резултат от реализирането и експлоатацията на инвестиционното предложение няма да има пряко или косвено въздействие върху защитени територии, определени по смисъла на Закона за защитените територии. 1.14Биологичното разнообразие и неговите елементи
Фигура № Биогеографски райони и подрайони (по Груев, 1988) Легенда: 1- граница на район; 2 – граница на подрайон; I – Южнобългарски район – I1 –Струмско-Местенски подрайон;I2 – Източнородопски подрайон; I3 – Долномаришко-Долнотунджански подрайон; I4 – Странджански подрайон; II – Среднобългарски район –II1 – подрайон на Горнотракийската низина; II2 – подрайон на Тунджанската хълмиста низина; II3 – Източностаропланински подрайон; II4 – Горнострумски подрайон; III – Севернобългарски район – III1 – Дунавски подрайон; III2 –Лудогорски подрайон; III3 – Добруджански подрайон; III4 – Предбалкански подрайон; III5 – Софийско – Радомирски подрайон; IV – Черноморски район; V – Планински район – V1- Старопланински подрайон; V2 – Рило-Родопски подрайон; V3 – Витошко-Ихтимански подрайон; V4 – Крайщенско – Конявски подрайон; V5 – Западнобългарски граничен планински подрайон; V6 – подрайон на Славянка; 1.14.1Съществуваща растителност и характеристика на състоянието йСпоред геоботаническото райониране на страната находище “Лома - 1” попада в Европейска широколистна горска област, Илирийска (Балканска) провинция, Дунавско Хълмисто-равнинен окръг, Монтански район. Многообразието на релефа и климатичните условия на района са причина за формирането на изключително разнообразни растителни съобщества. В района са добре представени характерните буков и дъбово-габъров растителни пояси. Първична за този район е горската растителност, като най-значителни са дъбовите гори. На много места в резултат на човешката дейност, главно дърводобив, тази растителност се е сменила от производни съобщества на келяв габър с мъждрян, леска, драка и др. Ареалът на естествената растителност е значително стеснен от намесата на човека и създадените от него обработваеми площи. Тя е запазена предимно в по-малко пригодните за земеделие местности, където е представена от ксерофилна лесостепна растителност. Растителността в междудолинните плоски льосови ридове е сухолюбива и понася оскъдната почвена влага. Нейни представители тук са разновидностите на дъба, полският бряст и някои сравнително сухолюбиви тревни видове. Върху алувиалните низини и крайречните легла на дунавските притоци, където нивото на подпочвените води е сравнително високо, растителността е представена от влаголюбива тревна и горска растителност, които на места образуват труднопроходими гори предимно от бяла върба, бяла топола и черна канадска топола. Територията на инвестиционното предложение е обходена и проучена детайлно. Събрана е информация за съществуващите растителни съобщества, като са направени пълни фитоценотични описания по метода на Браун-Бланке (Braun-Blanquet 1965, vanderMaarel 2005). Размерът на пробните площадки за тревните съобщества е 16 м2, а за дървесните и храстовите е 100 м2, което е препоръчано от Chytrý &Otýpková (2003). На територията на инвестиционното предложение са установени 4 категории растителни съобщества: Горски формации с доминиране на зимен дъб /Quercuspetraea/. В територията на концесията са оформени две такива големи формации – южна и североизточна (схема 6. от т. 8. на Докладаза ОС (Приложение №13)). Общата площ, която те покриват в рамките на инвестиционното предложение, е около 278,23 дка. Горските формации заемат частично или изцяло следните имоти с планоснимачни номера от землището на с. Яньовец: 235, 1120001, 1120002, 1120003, 1120028, 1120029, 1120041, 1120050, 1120051, 1120052, 1130001, 1130002, 1130003, 1130004, 1130005, 1130006 и частично или изцяло следните имоти с планоснимачни номера от землището на с. Плешивец: 1710002, 1710003, 1710004, 1710005, 1710006, 1720002, 1720016, 1720017, 1730001, 1730002, 1730003, 1730004, 1730005 и 1730007. Дърветата в състава на формациите са издънкови, млади, като височината им варира в диапазона от 2 м до 8–10 м. Възрастта на дървостоя също варира, като е в диапазона от 5–10 год. до 35–40 год. Максимален диаметър на стъблото – до 10 см. При разработване на находището, тези горски формации ще бъдат унищожени. Фитоценотично описание: Възраст на дърветата – от 5 – 10 год. до 35 – 40 год.; Изложение на терена – север-северозапад, наклонено; Наклон на терена – от юг – на север-северозапад, наклон до 45о; Надморска височина – 210 - 270 м; GPS координати – гранични координатни точки на южната формация в рамките на конц. площ: N = 43o 36’ 7,00’’; E = 22o 48’ 28,24’’ N = 43o 36’ 9,80’’; E = 22o 48’ 23,15’’ N = 43o 36’ 9,36’’; E = 22o 48’ 16,15’’ N = 43o 36’ 8,87’’; E = 22o 48’ 13,51’’ N = 43o 36’ 6,89’’; E = 22o 48’ 13,70’’ N = 43o 36’ 5,99’’; E = 22o 48’ 11,05’’ N = 43o 36’ 9,58’’; E = 22o 48’ 9,36’’ N = 43o 36’ 7,62’’; E = 22o 48’ 9,14’’ N = 43o 36’ 7,62’’; E = 22o 48’ 4,08’’ N = 43o 36’ 8,43’’; E = 22o 47’ 59,79’’ N = 43o 36’ 8,28’’; E = 22o 48’ 2,25’’ N = 43o 36’ 10,95’’; E = 22o 48’ 4,90’’ N = 43o 36’ 10,02’’; E = 22o 48’ 0,46’’ N = 43o 36’ 9,45’’; E = 22o 47’ 58,07’’ N = 43o 36’ 8,89’’; E = 22o 47’ 54,14’’ N = 43o 36’ 5,79’’; E = 22o 47’ 53,72’’ N = 43o 36’ 4,55’’; E = 22o 47’ 56,77’’ N = 43o 36’ 5,79’’; E = 22o 48’ 0,25’’ N = 43o 36’ 5,49’’; E = 22o 48’ 4,13’’ N = 43o 36’ 4,71’’; E = 22o 48’ 0,72’’ N = 43o 36’ 4,18’’; E = 22o 48’ 4,29’’ N = 43o 36’ 4,46’’; E = 22o 48’ 11,67’’ N = 43o 36’ 5,45’’; E = 22o 48’ 21,39’’ гранични координатни точки на североизточната формация в рамките на конц. площ: N = 43o 36’ 6,61’’; E = 22o 48’ 28,50’’ N = 43o 36’ 6,74’’; E = 22o 48’ 37,50’’ N = 43o 36’ 15,88’’; E = 22o 48’ 38,44’’ N = 43o 36’ 16,80’’; E = 22o 48’ 34,65’’ N = 43o 36’ 15,21’’; E = 22o 48’ 31,83’’ N = 43o 36’ 20,52’’; E = 22o 48’ 22,79’’ N = 43o 36’ 23,54’’; E = 22o 48’ 14,61’’ N = 43o 36’ 34,69’’; E = 22o 48’ 9,90’’ N = 43o 36’ 34,41’’; E = 22o 48’ 1,97’’ N = 43o 36’ 26,57’’; E = 22o 48’ 5,84’’ N = 43o 36’ 22,86’’; E = 22o 48’ 1,95’’ N = 43o 36’ 19,04’’; E = 22o 48’ 13,30’’ N = 43o 36’ 15,46’’; E = 22o 48’ 24,79’’ N = 43o 36’ 13,72’’; E = 22o 48’ 29,84’’ N = 43o 36’ 11,59’’; E = 22o 48’ 28,59’’ N = 43o 36’ 10,59’’; E = 22o 48’ 31,34’’ N = 43o 36’ 10,87’’; E = 22o 48’ 33,52’’ N = 43o 36’ 9,11’’; E = 22o 48’ 33,75’’
Размер на пробната площадка – 100 м2; Основен видов състав и количествено участие на видовете:
Общо проективно покритие – 75-80 % Храстови съобщества, съставени изцяло от вторични храстови ценози (на мястото на силно деградирали гори). В територията на инвестиционното предложение тези съобщества са дифузно разпръснати, като най-честото им местонахождение е в покрайнините на горските формации от Quercuspetraea. Съсредоточени са, предимно в централната част на концесионната площ. Храстовите съобщества заемат обща площ от около 19,7 дка в рамките на инвестиционното предложение. При разработване на находището, същите ще бъдат унищожени. Фитоценотично описание: Изложение на терена – север-северозапад, наклонено Наклон на терена – от юг – на север-северозапад, наклон до 45о Надморска височина – 220 - 260 м GPS координати (средни точки на отделно формираните съобщества) – N = 43o 36’ 21,89’’; E = 22o 48’ 3,02’’ N = 43o 36’ 17,54’’; E = 22o 48’ 14,49’’ N = 43o 36’ 13,85’’; E = 22o 48’ 27,49’’ N = 43o 36’ 10,04’’; E = 22o 48’ 32,35’’ N = 43o 36’ 11,17’’; E = 22o 47’ 56,75’’ Локалитет – земл. на с. Яньовец и земл. на с. Плешивец Размер на пробната площадка – 100 м2 Основен видов състав и количествено участие на видовете:
Общо проективно покритие – 65 % Мезоксеротермно тревно съобщество, доминирано от Festucaheterophylla. Това съобщество заема частично или изцяло следните имоти с планоснимачни номера: - от землището на с. Яньовец: 280001; - от землището на с. Плешивец: 190006, 190007, 190008, 190009, 190010, 190011, 190012, 190013, 190014, 190015, 190018, 190019, 190020, 190021, 190022, 190023, 190024, 200001, 200002, 200003, 200004, 200005, 200006 и 200017. Съобществото обхваща общо около 87,17 дка от концесионната площ. При разработване на находището, същото ще бъде унищожено. Фитоценотично описание: Изложение на терена – север-северозапад, наклонено Наклон на терена – от юг – на север-северозапад, наклон до 45о Надморска височина – 220 - 260 м GPS координати (средни точки на отделно формираните съобщества) – N = 43o 36’ 11,53’’; E = 22o 48’ 21,82’’ N = 43o 36’ 11,94’’; E = 22o 48’ 25,80’’ N = 43o 36’ 16,63’’; E = 22o 48’ 31,77’’ N = 43o 36’ 10,48’’; E = 22o 47’ 58,91’’ N = 43o 36’ 5,25’’; E = 22o 48’ 0,47’’ N = 43o 36’ 8,67’’; E = 22o 48’ 7,05’’ N = 43o 36’ 8,10’’; E = 22o 48’ 11,98’’ N = 43o 36’ 19,29’’; E = 22o 48’ 9,41’’ N = 43o 36’ 20,35’’; E = 22o 48’ 5,51’’ Локалитет – земл. на с. Яньовец и земл. на с. Плешивец Размер на пробната площадка – 16 м2 Основен видов състав и количествено участие на видовете:
Общо проективно покритие – 80 % Ксерофилно пионерно съобщество от сукулентни видове. Това съобщество заема неголеми участъци, намиращи се между и по открити варовикови късове (скали), в западната част на инвестиционното предложение (части от имоти 190024 и 190013 в земл. на с. Плешивец). Общата площ, която заема е около 1,0 дка. При разработване на находището, съобществото ще бъде унищожено. Фитоценотично описание: Изложение на терена – север-северозапад, наклонено Наклон на терена – от юг – на север-северозапад, наклон до 45о Надморска височина – 220 - 260 м GPS координати – N = 43o36’ 20,10’’; E = 22o48’ 4,71’’ N = 43o36’ 10,21’’; E = 22o47’ 56,48’’ Локалитет – земл. на с. Плешивец Размер на пробната площадка – 16 м2 Основен видов състав и количествено участие на видовете:
Общо проективно покритие – 30 % На терена на инвестиционното предложение е установено наличието налечебни растения от следните видове:
При теренните проучвания е обходена и обследвана и буферна зона (до 50 м) около територията, която ще бъде засегната от инвестиционното предложение. По-голямата част от буферната зона е заета от храстови съобщества от вторични храстови ценози, както и маломерни горски формации, доминирани от Quercuspetraea. В границите на територията, обект на инвестиционното предложение не е установено наличието на растителни видове с консервационна значимост, включени в Приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие и защитени от същия закон. 1.14.2Характеристика на състоянието на животинския свят в района на обектаВ зоогеографско отношение районът на находище “Лома - 1” попада в Старопланинския регион. Преобладаващата фауна е от евросибирски и европейски тип. Тя е смесена — от равнинни и планински биологични видове. Птиците са най-добре представената група от гръбначните животни. Тук се срещат и видове, които са световно застрашени. Такива са белошипата ветрушка и ливадният дърдавец. Голяма част от птиците попадат сред видовете с европейско природозащитно значение – черен щъркел, ловен сокол, планински кеклик и др. Сред тези видове попадат и едни от най-атрактивните птици в България – земеродното рибарче, синята гарга и синият скален дрозд. Сравнително сухият континентален климат в областта, наличната на места лесостепна естествена растителност и високите добиви от зърнените култури представляват комплекс от физикогеографски условия, които благоприятстват за широкото разпространение на гризачите и най-вече на зайците, мишките и лалугерите. Среща се богата и разнообразна птича фауна, която обитава блатистите и горски места на дунавските острови и крайдунавските алувиални низини, друга — по-високите и сухи райони на тревната и горската растителност или обширните площи на обработваемите земи. В областта се срещат яребици, пъдпъдъци, гълъби гургулици и др. Най-срещаните бозайници са глиганът, благородният елен, сърната, сънливецът, язовецът и горската мишка. От влечугите тук обитават обикновената усойница, смокът-мишкар и слепокът. Земноводните са представени от пъстрия дъждовник и алпийския тритон, а от безгръбначните най-често е срещат някои карпатски и северни пеперуди, паяци и бръмбари. Извършените полеви наблюдения дават следните резултати за присъствие на животински видове в територията на инвестиционното предложение и съседните райони: Клас Насекоми (Insecta): - сем. Мравки (Formicidae). Мравките са семействонасекоми с пълно превръщане от разред Ципокрили (Hymenoptera). В световен мащаб са известни около 14 000 вида, а в България – 108 вида. Както други ципокрили като пчелите и осите, мравките също са обществени насекоми със силно изразен полиморфизъм. Последното означава, че съществуват (морфологично) различни форми индивиди, в рамките на същия вид, изпълняващи различни функции. Живеят в гнезда и колонии – мравуняци – от 10 индивида до няколко стотици милиона индивида. Те се изграждат в почвата, дървесината, под камъни и цепнатини. Има и видове, които обитават гнездата на други видове мравки като същевремено подчиняват семейството гостоприемник и го превръщат практически в свой роб. Други видове са се приспособили да живеят в жилищата на човека. Социалният им живот е особено сложен и свързан с различни форми на комуникация – най-често химическа – чрез феромони. Сложното поведение се основава на система от инстинкти. Установени са симбиотични отношения между мравки и разнообразни други организми – едноклетъчни, гъби, низши и висширастения, ракообразни, паякообразни, насекоми (включително други мравки) и други. Някои видове успяват да регулират числеността на други насекоми, които са вредители за селското стопанство. Мравките са повсеместно разпространени в територията на инвестиционното предложение. Не е установено присъствие на червена горска мравка (Formicarufa) - единственият вид от това семейство, който е защитен от Закона за биологичното разнообразие. - Зелен скакалец(Tettigoniaviridissima) е най-едрият скакалец, срещан в нашите ширини. Среща се навсякъде, а повредите които нанася се изразяват в нагризване на листата. Възрастното насекомо е зелено с кафяви петна. Пипалата са по-дълги от тялото и достигат до края на крилата. На преднегръда има два надлъжни шипа и една кафява разлята ивица по средата. При женските индивиди коремчето завършва със саблевидно яйцеполагало. Дължината на тялото е 30-40 мм, а при женските индивиди заедно с яйцепологалото достига 70 мм.Яйцата и ларвите са характерни и сходни при всички видове скакалци и не се различават съществено по форма и по начин на развитие. Зеленият скакалец развива едно поколение годишно при нашите условия, зимува като яйце в почвата; излюпването на ларвите става от средата до края на април. Ларвите преминават 5 възрасти, като по време на третата възраст се появяват зачатъчните крила. Възрастните насекоми се появяват в края на юни и през юли, чифтосват се и се движат през летните месеци по двойки. Обикновено се активизират привечер, а през нощта мъжките индивиди издават характерен звук. Оплодената женска снася яйцата си поединично, полагайки ги в необработваеми почви – ливади, поляни, целини и др. Видът не е защитен от закона за биологичното разнообразие. - Горски скакалец(Isophyatenuicerca). Това е най-дребният скакалец, разпространен в нашите ширини. Освен тревисти растения, предпочита някои широколистни дървесни видове (дъб, габър, клен), лоза, а от овощните видове – круша и слива. Широколистните дървесни видове се явяват негов пръв гостоприемник. Имагото има жълточервено оцветяване на тялото, изпъстрено по гърба с черни и жълти точки, ивици и петна. Антените имат размера на тялото, а яйцеполагалото е късо, сърповидно, назъбено в края. Дължината на тялото е 18-25 мм. Женските индивиди имат зачатъчни крила, а при мъжките те са по-добре развити. Яйцето и ларвата са както при зеления скакалец. Горският скакалец развива едно поколение годишно и зимува като яйце в почвата. Излюпването на ларвите става най-рано, в сравнение с другите скакалци – от края на март до средата на април. Видът не е защитен от закона за биологичното разнообразие. И двата вида скакалци са повсеместно разпространени в територията на инвестиционното предложение. - Обикновената златка(Cetoniaaurata) е вид едър бръмбар принадлежащ към разредТвърдокрили, семейство Листороги бръмбари. Обикновената златка достига на дължина до 2 см. Има златисто зелен цвят на гръбчето, елитрите са зелени с оттенък на тъмновиолетово, медночервено, златисто, синьо и дори черно, с тънки, криви напречни щрихи в бял цвят. В долната си част тялото е синкаво или медноблестящо. Активните сезони на златката са пролетта и лятото. През есента бръмбара се заравя в почвата или под окапалите листа, където зимува. Храни се с цветове, нектари, растителни сокове и различни плодове. По време на теренните проучвания са наблюдавани 2 екземпляра. Видът не е защитен от закона за биологичното разнообразие.
Територията на инвестиционното предложение е отдалечена от водоеми и водни течения. Не се засягат или повлияват представители на класа. Клас Влечуги (Reptilia): - Смок-стрелец (Colubercaspius). Стрелецът обитава степни и скалисти местности, храсталаци и редки гори, както и обработваеми земи. Активен е през деня, като добре се катери по дървета и храсти. Основната му храна са гризачи, гущери, други змии, дребни птици. В средата на лятото женските снасят 6 до 18 обли яйца с размер около 45 мм. Смокът стрелец зимува самостоятелно или в група от няколко десетки екземпляра в кухини в почвата или скалите. Зимният сън обикновено продължава от края на октомври до края на март, но понякога отделни животни излизат на повърхността и по-рано, когато времето е слънчево. Видът е защитен отЗакона за биологичното разнообразие (Приложение № 3). На терена е наблюдаван един екземпляр. - Стенен гущер(Podarcismuralis). В България се среща в цялата страна до надморска височина 1400 м, по изключение до 2100 м (връх Вежен). Стенният гущер живее само в скалисти терени, включително изкуствени, като железопътни и пътни насипи, подпорни стени, кариери и други. Стенният гущер е активен през деня и се храни главно с насекоми. Зимува в кухини между камъните, като при топло време излиза да се припича и през зимата. Снася 2-6 яйца в началото на лятото. Малките се излюпват 50-60 дни по-късно и не се отличават по оцветяване от възрастните. Защитен вид от Закона за биологичното разнообразие (Приложение № 3). На терена е установено присъствието на не повече от 5 екземпляра. - Зелен гущер (Lacertaviridis). Среща се в цялата страна до надморска височина 1200 м, рядко до 1700 м в южните части на Пирин. Зеленият гущер предпочита сухи и слънчеви места - скалисти терени и поляни, понякога обраснали с храсти или редки гори. Храни се с насекоми, дребни гущери и дори мишки. В началото на лятото женската снася между 5 и 13 обли яйца с големина до 18 мм. Малките се излюпват след 2-3 месеца и първоначално са кафяви и с дължина 3-4 см. Защитен вид от Закона за биологичното разнообразие (Приложение № 3). На терена е установено присъствието на не повече от 5 екземпляра. Клас Земноводни (Amphibia): В територията на инвестиционното предложение не се установяват представители на класа или техни местообитания. Клас Бозайници (Mammalia): - Лисица(Vulpesvulpes).Лисицата обикновено има оранжевочервен цвят на козината, с бял корем и черни уши и крака. Очите ѝ са златисто-жълти и имат отличителни вертикални отсечени зеници като при котките. Дългата ѝ рунтава опашка, която има характерни бели връхчета, осигурява равновесието ѝ при скокове и отскоци. В България освен обикновената лисица се среща и лисицата „въглищарка“. Тя притежава матовочервена космена покривка, няма характерното бяло петно на опашката и козината ѝ изглежда напръскана със сажди, от където всъщност идва и името ѝ. Възрастната лисица има тегло 4,1 - 5,4 кг. Дължината на тялото и достига от 80 см до 110. Големината им е различна, като тези в Европа са по-големи от тези в Северна Америка. През есента и зимата козината ѝ пораства още повече, за да я предпазва от студ. Тази козина пада през пролетта и до края на лятото лисичата козина е къса. Лисицата обитават различни биотопи — от прерии и полупустини до гори, степ и лесостепи. На трена е наблюдаван един преминаващ, млад екземпляр. Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие. - Златист чакал (Canisaureus). Хищник със среден ръст, един от най-големите представители на чакалите и единственият, който се среща извън Африка, заедно с още 13 подвида. Характерни местообитания са Северна и ИзточнаАфрика, ЮгоизточнаЕвропаиЮжна АзиядоМянмар. Предпочитат гъстите горски участъци с неголяма площ, иглолистни гори и сечища в близост до големите градове. Въпреки, че често се разглежда заедно с другите видове чакали (черногръб чакалиивичест чакал), генетичните изследвания показват, че той не е пряко свързан с тях, а е по-близо до групата на вълците, в това число:сивия вълк(и домашнотокуче) икойот. Генетично доказателство е плътната форма на черепа, която свидетелства за връзката му скойотаисивия вълк, отколкото с другите чакалови видове. Златистият чакал има къса, рошава козина, обикновено жълта до бледозлатиста с кафяв край на косъма, като цветът варира в зависимост от сезона и местообитанието. Дължината на тялото е между 70 и 105 см, на опашката е 20 – 36 см, височината при холката (изправено положение) е около 45-50 см, а теглото му от 8 до 15 кг. Мъжките са малко по-едри от женските (с около 15 %). Женските раждат от 4 до 8 малки. В територията на инвестиционното предложение е регистриран един екземпляр. При извършване на нощните наблюдения са чути характерните звуци (наподобяващи детски смях), които чакалите издават. Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие. - Див заек(Lepuseuropaeus). Дивият заек днес обитава почти цялата територия на Европа, като на север ареалът му стига почти Полярния кръг. На юг диви зайци има и в Северна Африка. В Азия те заемат обширна територия чак до Казахстан. У нас те се срещат из цялата страна, при това от нивото на морето чак до високите части на планините. Дължината на тялото на дивия заек е до 68 см, а на опашката — до 8 см. Масата му достига до около 5 кг. Предните му крака са с дължина до 20 см, а заднитедостигат до 35 см и са пригодени за скачане. Козината е от ръждивокафява до сивокафява, на корема е бяла. Заекът е предимно нощно животно, храната му е растителна. На терена е наблюдаван един възрастен екземпляр, чието вероятно убежище е в територията на концесионната площ. Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Клас Птици (Аves): - Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopossyriacus). Среща се основно в Централна и Югоизточна Европа, където е концентрирана по-голямата част от популацията на вида. Европейската му популация е оценена на над 530 000 двойки. В Близкия Изток от Турция до Кавказието и Иран обитава дъбови гори и разнообразие от открити местообитания. От края на 19 век е започнал да се разпространява на Балканския полуостров и Централна Европа. В България популацията на вида е оценена на 14-25 000 двойки. Среща се в цялата страна с изключение на високите части на планините. Почти във всяко селище гнездят минимум 3 дв като броят им е по-висок в по-големите населени места особено в равнинни райони. Снася между 4 и 7 яйца като обикновено отглежда само едно поколение в периода април - юни. Яйцата се снасят през април и се мътят 11-12 дни и от двамата родители през деня, но само от мъжкия през нощта. Гнездото си прави в стъблото на дърво или негови дебели и сухи клони, така че вътрешността му да бъде с поне 20 см широчина. Една хралупа се ползва само веднъж тъй като в нея се натрупват паразити. Честo обаче, птицата може да прави по няколко гнезда на едно и също дърво през следващи години. Обикновено гнездото се прави от мъжката птица без да се постила никакъв гнездови материал. Най-активен вокално е през март, април и септември - октомври. Обитава паркове и градини в населени места, овощни градини, открити райони с единични и групи дървета. Предпочита ивици дървета, храсти и мозайки от тях като не е задължително те да бъдат в близост до населени места. Най-чест е от 0-700 м н.в., но в отделни селища се среща и до 1250 м н.в. Тези предпочитания към местообитанието донякъде различават вида от големия пъстър кълвач, който е привързан към по-гъсти гори и по-рядко се среща в разпокъсани местообитания. Храни се с ларви и възрастни на насекоми, семена и плодове. Локализира насекомите под кората на дърветата по звука, който насекомите издават. След това пробива дупка в кората на дървото и издърпва насекомото с дългия си език. По време на теренните наблюдения, на 16.06.2013 г. и на 19.06.2013 г., е установено присъствието на един екземпляр, който се храни. Птицата е локализирана в северната част на североизточната горска формация в границите на концесионната площ (вж. схема 6. от т. 8. на доклада). Територията е хранително местообитание за вида. Не е установено гнездене. Видът е защитен от Закона за биологичното разнообразие (включен в Приложение № 3). - Червеногърба сврачка (Laniuscollurio). Видът се среща в Европа (включително и България), Азия и Африка. Прелетна птица. Обикновено гнезди в Европа (включително и България) и Азия, а зимува в Африка. Долита през началото на април и отлита през септември. Обитава предимно открити, обрасли с храсти местности и покрайнини на гори, до горната граница на гората, крайречни храсти, паркове и овощни градини. Обикновено може да се види кацнала на някоя жица или храст да наблюдава за плячка. Това тя прави стоейки и изчаквайки неподвижно. Когато забележи подходяща жертва, тя се спуска рязко върху нея. Червеногърбата сврачка, подобно на другите сврачки, може да бъде определена по-скоро като хищник, защото се храни често с животни, сходни на нея самата по размер, като дребни птици, дребни видове синигери, млади врабчета, мишки, земеровки, гущери, дребни змии, дребни жаби, тритони, едри насекоми, попови прасета, скакалци и др. Гнездото си прави в гъсти храсти или дървета на неголяма височина. То е чашковидно, добре оплетено от сламки и суха трева. В строежа му вземат участие и женската и мъжкият. Вътре гнездото е застлано с меки материали, мъх, пера, косми, вълна и пухкави тревни съцветия. Снася 5–6 яйца, които женската мъти в продължение на 12–15 дни. Малките напускат гнездото след около 2 седмици. Родителите ги хранят предимно с насекоми. Често кукувицата снася яйцата си в гнездата на този вид. Широко разпространен в България вид. Този вид у нас е многоброен и се среща от морското равнище до големи надморски височини. През гнездовия период е регистриран над 1600 м и дори до 1800 м. В границите на концесионната площ е установено 1 гнездо на червеногърба сврачка, намиращо се в храсталаци(Prunusspinosa). Наблюдавани са 2 бр. възрастни екземпляри и 1 бр. ювенилен, който се учи да лети. Територията на инвестиционното предложение е място за гнездене на вида. Видът е защитен от Закона за биологичното разнообразие (включен в Приложение № 3). - Ястребогушо коприварче (Sylvianisoria). Обитава горещи и сухи места с храсти и единични дървета. За гнездото си използва гъсти храсти. Строи гнездото си в ниските части на храсталака. Храни се с насекоми и паяци. Снася 4-5 яйца, има едно поколение годишно през периода май-юли. Мигрираща птица, зимува в Източна Африка. Пролетната миграция е през април, а есенната – през август-септември. Среща се разпръснато в голяма част от страната, но с по-голяма плътност по Черноморието, Източните Родопи, централната част на Дунавската равнина, в части от Добруджа, Софийското поле и хълмовете около него, долините на реките Струма и Места. При направените полеви проучвания в територията, засегната от инвестиционното предложение е установено 1 гнездо на ястребогушо коприварче и е наблюдаван един адултен индивид. Гнездото е разположено в Prunusspinosa. Територията на инвестиционното предложение е място за гнездене на вида. Видът е защитен от Закона за биологичното разнообразие (включен в Приложение № 3). - Късопръст ястреб (Accipiterbrevipes). Прелетна птица. Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка. Обитава гористи местност в околностите на езера и реки, в предпланините и основно в равнините. На територията на България е странстващ и мигриращ вид. Храната на ястреба е разнообразна. Той е хищна птица, храни се с дребни животни, птици, гущери, насекоми. Най-често ловува следобед и привечер, като лети ниско над земята (1-5 метра). Гнезди по дърветата. Снася 3-5 яйца. Мъти 30-35 дни. Годишно отглежда едно люпило. Малките напускат гнездото след месец и половина, но още известно време се придържат в близост и нощуват там. На територията на инвестиционното предложение не е установено присъствие. Един ловуващ екземпляр е наблюдаван над р. Лом, на около 30-50 м в северозападна посока от концесионната площ. Твърде вероятно е, северната част от североизточната горска формация в територията на инвестиционното предложение да е ловен район за тази птица. Видът е защитен от Закона за биологичното разнообразие (включен в Приложение № 3). - Обикновен мишелов (Buteobuteo). Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка. Обитава гори, хълмисти терени обрасли с храсти, открити пространства с единични дървета, култивирани земи с малки или големи групи дървета и др. Широко е разпространена до горната граница на горите. Птиците от по-северните популации са прелетни. Понякога младите птици се отправят на юг, а възрастните остават цяла зима в размножителната си територия. Има сравнително къси и слаби крака и нокти, което не му позволява да ловува прекалено едра плячка. Храни се предимно с дребни бозайници, влечуги, земноводни, едри насекоми и друга подобна по размери плячка. Понякога яде и мърша. Моногамна птица. Гнезди високо по дърветата. Гнездото си прави от клони и го застила с пера, листа и мъх. Обикновено използва гнездото от предишната година, като с течение на времето то може да достигне метър в диаметър и 80 см височина. През април снася 3-4 яйца, които мътят и двамата родители (женската обаче прекарва повече време в гнездото) в продължение на около 30-35 дни. Малките се излюпват с отворени очи и покрити със светъл пух. В първите дни мъжкия носи храна в гнездото, а женската я разкъсва на по-малки парчета. По-късно и двамата родители започват да оставят храната просто на ръба на гнездото. Ако се случи родителите да не могат да осигурят достатъчно храна, малките се сбиват и в резултат най-малкото често загива. Малките напускат гнездото на 45 дневна възраст и родителите ги хранят още известно време. Оперението на обикновения мишелов е извънредно разнообразно. Най-често то е кафяво с тъмноръждиви ивици по перата. Други екземпляри имат светлокафяво оперение с кремав оттенък по коремната страна, а трети са с еднообразна тъмносива окраска. Женските са по-едри. През първата година младите екземпляри имат светли краища на перата, а гърдите им са с охрен оттенък и многобройни петна. За нашата страна обикновения мишелов е постоянна птица. Обикновеният мишелов се храни основно с дребни гризачи - мишки, полевки, лалугери, катерици и предимно болни и ранени птици. Един екземпляр унищожава годишно до 2000 мишки. По-рядко лови малки зайчета, жаби, гущери и едри насекоми. По време на теренните проучвания през м. юни и м. август 2013 г. е наблюдаван един ловуващ екземпляр, който се рее над територията на инвестиционното предложение. Гнездене на вида в границите на концесионната площ не е установено. Вероятно, съществува гнездо в горски масив, който се намира на около 300 – 500 метра в източна посока от находище “Лома 1”. Територията на инвестиционното предложение е хранително местообитание за вида. Видът е защитен от Закона за биологичното разнообразие (включен в Приложение № 3). - Гарван гробар (Corvuscorax). Гнезди в непристъпни скалисти местности, като малките се задържат сравнително дълго време с родителите си и образуват в тези случаи малки семейни ята. Гнездото, когато е построено на дърво, е на значителна височина. Снася 3–7 светло синьозелени яйца, напръскани с кафеникави петънца. Техните размери са 46х33 мм. Мътят около 20–23 дни, като някои от сведенията сочат, че мъти само женската, а според други — и двамата родители. Малките се излюпват голи и безпомощни, но след около месец и половина вече са достатъчно развити и напускат гнездото. Достигат полова зрялост на 3 години. За разлика от други представители на семейството, той е самотник и може да се види най-често по двойки или в изключително редки случаи на малки ята. Всеяден, храни се предимно смършаи дребниживотни, но също така обича инасекоми,червеи. Ако му се наложи се храни и сплодове. В природата изпълнява, редом слешоядите, ролята на санитар. Над територията на инвестиционното предложение е наблюдаван един високо прелитащ екземпляр. Видът е защитен от Закона за биологичното разнообразие (включен в Приложение № 3). - Зеленика (Carduelischloris). Дребна пойна птица. Храни се със семена и дребни безгръбначни. Мъжката зеленика е по-силно обагрена, най-вече в областта на главата и корема, докато женската е по-слабо обагрена и преобладава повече сивия цвят; това е един от белезите, по които може да се познае полът на зелениката. Дължината на тялото е 14–16 cm. Обитава окрайнини на гори, ивици от дървета и храсти в открити райони, паркове и градини в населените места. Наблюдаван е един екземпляр на 19.06.2013 г. Видът е защитен от Закона за биологичното разнообразие (включен в Приложение № 3). - Сиво каменарче (Oenantheoenanthe). Дължина на тялото е 15 см. Оперението има полов, сезонен и възрастов диморфизъм. При мъжкия през лятото темето, шията и гърбът са сиви, челото, веждите и кръста - бели, а презочната ивица, бузите, крилата и задната половина на опашката - черни. Отдолу е белезникав, с охрист оттенък. Женската отгоре е кафява, с добре очертани белезникави вежди и тясна черна ивица на опашката. От женската на ориенталското каменарче се отличава по тъмножълтото гърло, белия корем и тъмносивата долна страна на маховите пера. Младите се неотличими от младите на другите видове каменарчета, с изключение на тези на черното каменарче. Храни се с насекоми и паяци. Обитава открити каменисти терени, скални сипеи, кариери, пасища с камъни или строителни отпадъци и др. Наблюдаван е един екземпляр на 19.06.2013 г. в котлована на съществуващата стара кариера (находище „Бялата стена”). Видът е защитен от Закона за биологичното разнообразие (включен в Приложение № 3). - Сойка(Garrulusglandarius). Тяе средно голяма (32-35 см) птицаот семействоВранови. За разлика от повечето представители на семейството е красиво оцветена. Издава силни и резки крясъци и успешно имитира други птици. Движи се енергично и ловко, обикновено се забелязва чак когато излети или за кратък момент когато се задържи за малко неподвижна, по принцип е недоверчива и потайна птица. Има малка качулка на главата, надопашката също е бяла. В България е разпространена повсевместно, но е с ниска плътност на популацията и е защитена от закона. Води уседнал начин на живот. Тя е постоянен вид, който през зимата скита. Обитава широколистнидъбовиибуковигори в средния пояс на планините. Среща се понякога и в паркове, в които растат подходящи дървета. Прави гнездо високо по дърветата, изградено от клони и застлано с коренчета, трева и косми. Женската снася 5-8 светлозелени яйца изпъстрени със синкави точки, които двете птици мътят 16-18 дена. Малките напускат гнездото на 20-дневна възраст. Храни се с жълъди,плодове, семена, пъпки,насекоми, различнибезгръбначнии много рядко по-дребнигръбначниживотни. През пролетта и лятото се храни с яйца и малки на по-дребни птици. Понякога при изобилие на жълъди си приготвя запаси, с които се храни през зимата и често такива запаси се превръщат в нови групички дървета. Така сойката "помага" в залесителната дейност. При извършването на теренните проучвания са наблюдавани два екземпляра и е установено едно гнездо, намиращо се в централната част на североизточната горска формация от територията на инвестиционното предложение. Видът не е включен в Приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие. Каталог: ovos Изтегляне 9.17 Mb. Сподели с приятели:
|
