Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за „разработване на находище на строителни материали – варовици – “лома-1”

1.11.1Геоложки строеж на района. Стратиграфия и литология

Тя се разкрива като разкъсани тела, подредени в ивица с ориентация северозапад-югоизток от село Яньовец на запад до село Плешивец на изток.

Скалите от тази група се разкриват под формата на две паралелни разкъсани ивици с посока северозапад-югоизток. Долната граница на групата е бърз литоложки преход от Бовската свита.

Западно балканската карбонатна група е изградена от среднопластови сиви, светлосиви и кремави микритни варовици. Те се редуват с пластове и пачки от алохемни варовици, такива с ядчеста и неясно ядчеста текстура, както и карбонатни конгломерати и брекчьоконгломерати. Всички варовици съдържат конкреции и тънки прослойки от сивочерни кремъчни материали. Чистите микритни варовици се състоят от 70-90 % микритен матрикс и 10-30 % алохеми от биокласти. Интракластичните микритни варовици са изграденчи от 60-70 % микрит и 30-40 % алохеми от овални или неправилни интракласти. Алохемните варовици са изградени от фрагменти, микрит и бистър спарикалцит.

Варовиците с ядчеста текстура се състоят от беден глинесто-варовит матрикс и ядки с диаметър до 6-8 см. Карбонатните конгломерати и брекчьоконгломерати са изградени от различно заоблени до ръбести варовикови късове с чакълни размери и бедна глинесто варовита до глинесто-варовито-песъчлива спойка.

Варовиците са определени видово въз основа на макроскопски белези. В основата на групата се наблюдава тънка пачка (дециметри до десетина метра) от сиви тънко до среднопластови афанитови варовици. Тази пачка е среда от Бовската свита и тя се приема за еквивалент на Яворецката свита. Следва редуване на слоеве или пачки от тънко и среднопластови сиви до светлосиви, на места розови глинести варовици с ядчеста текстура, микритни варовици, интракластични варовици. Количествените им съотношения са различни, а дебелината им достига до десетки метри. Тази алтернация се отнася към Гинска свита.

Над алтернацията, приемана за Гинска свита следва средно и дебелопластови сиви до тъмносиви плътни микритни варовици с интракласти и прослойки от интракластични варовици, които отговарят по белези на Гложенската свита. Нагоре в разреза те прехождат в средно до дебелопластови, светлосиви до сиво бели, плътни и здрави микритни варовици. Последните се приемат или за Гложенска свита или за Сливнишка свита.

Общата дебелина на Западно балканската карбонатна група варира от 150 до 300 м. Възрастовия и диапазон е долен калов-бериас.

Задругата се наблюдава като изтъняваща в източна посока ивица от село Върбовчец до село Плешивец. Долната и граница с Неподелената западнобалканска група е рязка, а горна не е наблюдавана. Определящи задругата се кремаво бели масивни рифови варовици - ургонски тип. В подчинено количество се наблюдават карбонатни конгломерати, още по-рядко мергелни прослойки.

Варовиците са с масивна текстура и зърнеста или оолитна структура. За отбелязване е обилното присъствие на останки от бивалвии. Срещат се макар и рядко т.н. бобовидни варовици, изградени от останки от дребно черупчести миди.

Карбонатни конгломерати са наблюдавани в горната част на задругата северно от Фалковец и Ружинци. Изградени са от различни по големина късове (1-20 см) споени с карбонатна маса. Мергелите се наблюдават като тънки (5-10 см) неиздържани прослойки също в горната част на разреза. Интензивно преработените биокласти говорят за образуване във високоенергийна обстановка - предрифова зона.

Дебелината на задругата изтънява от запад на изток от 100 до 45 м. Намерените амонити при Бялата стена (Mandov, Nikolov, 1 993) датират горните части на хотрива, а други до долен апт.

Рабишка свита (RbK_1-2)

В описвания район се наблюдава в две малки разкъсани петна западно от с.Ружинци и северно от с.Плешивец.

Представена е от плътни мергели, в подчинено количество глинести мергели и глинести варовици, съвсем малко глини.

Мергелите са сиво зеленикави на цвят, варовити. След изветряне добиват зеленикав или червеникав цвят. Съдържат късчета от гагат и организмови останки.

Глинестите варовици - в преход към варовити мергели са сиви до тъмносиви, окременени.

Алевролитите са глинести в преход към алевритови мергели. Цвета им варира от сиво- пепеляв до бежов. Текстурата им е слоеста, плътна.

Глините са силно варовити, плътни, мазни. Цветът им е розовобял до червеникав. На терена са установени само в едно разкритие извън разглежданата площ.

Дебелината на свитата достига 400 м, а възрастта и е определена на базата на микрофосили на алб-кампан.

Като такава е въведена от Коюмджиев, Попов (1988) със стратотип при село Димово (извън площта). Свитата се изгражда основно от пясъци и пясъчници с лещи и прослойки от варовици и глини. Пясъците са сивосинкави до оръждавени. Неравномернозърнести с алевритов до псефитов състав. Пясъчниците са сиви до ръждивокафяви, дребнозърнести, глинести или варовити. Имат неравен лом. Варовиците са сивобели до жълти с разнообразен състав: песъчливи, детритусни, глинести, оолитни.

По данни от С Р-1 - Бело поле дебелината на свитата достига 140 м. Възрастовия и диапазон е определен на горен волин-долен бесараб.

Кватернер

Алувиални наслаги от първа и втора надзаливни тераси (aQP₃)

Те са привързани към надзаливните тераси на река Лом. Разполагат се с разлив върху скали от подложката. Изградени са от полигенни чакъли. Големината на късовете достига до 20 см. Спойката е глинесто песъклива, а цвета кафяво червеникав. Дебелината им достига до 10 м.

Изградени са от несортирани неспоени скални късове и глинесто песъкливи материали. Според морфологията на терена оформят петна или ивици. Дебелината им достига 20 метра.

В разглежданата площ попадат части от две първоразрядни тектонски единици - Мизийската платформа и Външните Балканиди. Вторите са изградени от няколко единици от по-нисък ранг. В обхвата на разглежданата площ това са: Кулска зона (KV), от Външни Балканиди и Белоградчишка единица (Bg) от Западнобалканската зона.

На югоизток от Ружинци, Кулската зона изклинва и източно от Белотинци Мизийската платформа се стикова с Белоградчишката единица. Разглежданата площ попада в обхвата на Кулската зона и Белоградчишката единица, а площ “Лома - 1” на границата между двете.

1.11.2Геоложки строеж на находище „Лома - 1“

Находище “Лома - 1” заема билна форма изтеглена в посока почти изток-запад. Билото има платообразен характер и продължава на изток към село Плешивец. В западна посока склоновете са много стръмни (до 60°), както и в северна. В южна, те са по-плавни с наклон на юг около 40°. В западна и северна посока билото се “отсича” от надзаливната тераса на р. Лом по хоризонтал 210.

В границите на така описаната позитивна структура се разкриват горно юрски и долнокредни варовици.

Горно юрските варовици са представители на Неподелената западнобалканска карбонатна група. Те се разкриват в южната част на находището. В западна посока се покриват от терасата на р. Лом и имат разкрития на запад в двата бряга. В източна и югоизточна посока варовиците се припокриват от алувиални наслаги с голяма дебелина - чакъли, пясъци, глини в незакономерна алтернация.

Варовиците са тънко, средно до дебелопластови. Наклонът на пластовете е на север, в диапазона 50 - 60°, а посока югоизток 100 - 120° и северозапад 270 - 290°. Локални замери, различни от тези се наблюдават рядко. Гънкови и разломни структури не са установени. Варовиците са масивни, здрави. При чукане издават ясен звук, имат неравен лом. Цветът им е бледо до тъмносив. На свежа повърхност са светло или тъмно сиви, избледняващи до розово. Дебелината на пластовете е непостоянна и варира от 20 до 80 см. Междупластовите повърхнини се фиксират от прожилковидни или по-дебели агрегати от чернилки или карбонатни кори. По тях варовиците се отделят на блокове. Напречните пукнатини са с посока север-юг, наклон около вертикала + 10 - 20° в двете посоки. Натрошаването на варовиците е според гъстотата на напречните пукнатини и дебелината на пластовете. Това се илюстрира с дължината на извадените ядкови късове. Те достигат до 1,20 м (при вертикален сондаж), което предполага дебелина на пластовете до 80 - 100 см. Струпването на напречни пукнатини в по-тънки пластове води до интензивно натрошаване на варовиците. Те са устойчиви на изветряне. Не се разпадат, а образуват срутища или сипеи. Понякога тези процеси се приемат за тектоника или милонизация.

По данни от картировачните доклади тези варовици стоят в горната част на разреза на Неподелената западнобалканска карбонатна група. Те се отъждествяват с Гложенската свита. Тя е изградена от среднопластови и дебелопластови сиви до тъмно сиви плътни микритни варовици с интракласти и прослойки от интракластични варовици. Нагоре в разреза продължават средно до дебелопластови светло сиви до сивобели плътни и здрави, микритни варовици.

На север от юрските варовици е разпространена задругата на ургонските варовици. Те са сивобели, кремави (розовеещи), с масивна текстура и зърнеста или оолитна структура. Наблюдават се организмови останки, ксенолити или по-малки петнисти включения. При насищане с тях скалата добива петнист изглед на брекча. Най-вероятно това са описваните в ургонските варовици бобовидни структури или карбонатни конгломерати. Последните са изградени от различни по големина карбонатни късове, споени със същата основна маса. Варовиците са много здрави. Издават ясен звук и имат неравен лом. Късовете се цепят по пукнатини от чернилки.

Последните са налепи от глинесто вещество и карбонати под формата на кори. Харниши не се наблюдават. Рядко се срещат сутурни линии. Всички пукнатини са запълнени, циментирани. При изветряне чернилките се разпадат на прах или люспи. По този начин се фиксират и дебелините на пластовете. Напречните пукнатини са по-тънки и са запълнени с карбонати. Интензивността на натрошаване зависи от гъстотата на напречните пукнатини и дебелината на пластовете.

На повърхността визуално всички варовици са със сходни структурно текстурни особености. Те са сивобели до кремави, масивни, здрави. Благодарение на супергенните процеси повърхнините им са замаскирани.

Във варовиците е установен слаб карст. Най-вероятно той е развит по прослойки и лещи от мергели, всред варовиците. При сондиране са наблюдавани частични водозагуби в натрошени интервали. Преходът между юрските и кредни варовици е постепенен. Границата между тях е прокарана по макроскопски белези - основно цвят, текстура, структура.

От всички страни варовиците в находището се опасват от алувиални наслаги. В източна и южна посока те могат да се определят на отложения от първа и втора надзаливни тераси - глини - песъкливи глини - чакъли в дълбочина. В северна и западна посока те са смесен фациес - алувиално-делувиални отложения. Изградени са от рахли чакъли с песъкливо- глинеста спойка.

Във варовиците изветрителна зона няма развита. Те са устойчиви на супергенните процеси, които се изразяват в оръждавяване на скалата по пукнатините и отлагане на глинести продукти по отворените пукнатини.