Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за „

5. Растителен и животински свят

Съобразно геоботаническото райониране на страната, районът в който е предвидено да се реализира инвестиционното предложение попада в Плевенски район на Дунавски хълмисто-равнинен окръг на Илирийската (Балканска) провинция, Европейската широколистна област. В миналото територията на Дунавския хълмисто-равнинен окръг е била заета от ксеротермни церово-благунови и благуново-церови гори. Днес по-голямата част е усвоена като селскостопански земи, а около 30% са предимно нискостъблени, издънкови гори. На много места се е настанил келявият габър. На места са се оформили ксеротермни храсталачни съобщества от драка (Paliurus spina-christi), както и ксеротермни тревни фитоценози от садина (Chrysopogon grillus), белизма (Dichantium ischaemum), лековична ливадина (Poa bulbosa), различни видове детелини (Trifolium spp.). На по-влажните места край реките съвсем ограничено се срещат остатъци от гори с доминиране на дръжкоцветен дъб (Quercus pedunculiflora), полски клен (Acer campestre), бряст (Ulmus minor) и др.

За целите на настоящата оценка е направено собствено проучване на територията определена за реализация на инвестиционното предложение в периода м. май - м. юни 2014 г. Обследвани са имотите съгласно начина на трайно ползване.
Участък „Източен” (152.802 дка). Дървесната растителност в близост до реката е представена от бяла и крехка върби (Salix alba, S. Fragilis), единични дървета от черна топола (Populus nigra), джанка (Prunus cerasifera) и по-рядко черница (Моrus alba). В тази част от концесионната територия е налична култура от черна топола. От пояса на дървесната растителност площта преминава в земи заети предимно с храстовидна растителност. В храстовия етаж доминират: шипка (Rosa canina), трънка (Prunus spinosa), къпина Rubus caesius, като в повечето случай храстите тук са обрасли с повет (Clematis vitalba).

Участък „Западен” от концесионната територия е по-голям по площ (401.696 дка). В близост до река Искър растителността по терена е типично крайречна (Снимка 5.1-4). Основни едификатори в най-дълго заливаната част са Salix alba и Salix rubens - хибрид на Salix alba и Salix fragilis. Заедно с тях често се срещат Populus alba и P. nigra, и по-рядко типичната Salix fragilis. По на изток в участъка има малка на площ (около 2 – 2,5 дка) заета c култура от черна топола (Populus nigra).

От дървесната растителност в западната част на концесионната участък се срещат още единични дървета от джанка (Prunus cerasifera), дива круша (Pyrus communis) и акация (Robinia pseudoacacia).

На места е развит храстов етаж, в който участват Rubus caesius, Crataegus monogyna, Cornus sanguinea, Euonymus europaeus, Ligustrum vulgare и по-рядко Frangula alnus, Viburnum opulus. За върбовите гори е характерно, че се срещат често увивни растения - Clematis vitalba, Humulus lupulus, Vitis sylvestris. Тревевният етаж включва предимно хигрофити, нитрофили и много рудерали. На по-осветените и по-дренирани места височината на този етаж надминава 1,5 м.

В терените, които представляват пасище и деградирали ливади тревната растителност е представена от ксеротермни и ксеромезотермни тревни съобщества от разреда Festucetalia valesiacae. Имат вторичен произход и се формират на мястото на изсечени в миналото широколистни листопадни гори. Формират пасищни територии по равнинните и леко хълмистите терени. Най-често доминантни видове са Dichantium ischaemum, Chrysopogon gryllus, Stipa spp., Festuca valesiaca, Poa angustifolia и др. На някои места, предимно в района на Предбалкана, тези съобщества се характеризират с по-мезофилен характер.

Въздействията от реализацията на предлаганата дейност ще се изразяват в поетапно пряко унищожаване на налична растителност при усвояване на концесионните участъци на площ от 377.348 дка. Тези въздействия ще са локални и дълготрайни, но няма да се отразят съществено върху общото състояние на биотата, предвид предложената мярка и широкото им разпространение. Растителни съобщества извън концесията не се засягат.

Въздействията върху растителността ще бъдат само в етапа на усвоянате на концесионните участъци

Характера на въздействията ще бъде:

- трайни нарушения там, където ще са добивните участъци;

- временни нарушения – унищожаване и утъпкване на наличната растителност (основно храсталачно-тревна) при движението на автотранспорта за извозване на добитата суровина. Тези нарушения могат да бъдат минимизирани при спазване на условието, движението транспорта, извозващ добитата суровина да се извършва само по вътрешно кариерните пътища и съществуващите стопански пътища.

Експлоатацията на находището ще бъде свързана с непряко въздействието върху растителността по отношение замърсяването на приземния въздух с прах и следващото му отлагане. Не се очаква надвишаване на нормите за опазване на природните екосистеми по отношение замърсяването на въздуха със серни и азотни оксиди.
Значимост на очакваното въздействие върху растителността в процеса на подготовката, експлоатацията и закриването на кариерата

» Териториален обхват на въздействие: локално, пряко въздействие от добивни работи върху площ от 377.348 дка.

» Степен на въздействие: пряко и незначително;

» Продължителност на въздействието: дълготрайно;

» Честота на въздействието: в етапа на подготовка;

» Кумулативни въздействия: не се очакват

» Трансгранични въздействия: не се очакват.
Животински свят

Според зоогеографските класификации, района на инвестиционното предложение попада в Старопланинския подрайон на Севернобългарския район и е преходен с Дунавския район. Този подрайон обхваща територията на Стара планина, Предбалкана и Средна гора. Фауната е с преобладаващо евросибирско и европейско разпространение.

Предвижданите дейности и технологии за добива на суровината ще доведат до съществени промени в сухоземния ландшафт. В процеса на добивните работи ще има нарушаване на местообитания на животински видовете и отнемане на част от трофичната им база. В края на експлоатацията отработеното пространство на баластриерата ще представлява водоеми на площ от 377.348 дка. Ще бъдат създадени условия за друг тип местообитания.
Риби (Pisces)

Предвижданата дейност за добив на баластра ще се извършва в незаливната тераса на реката. Това обстоятелство изключва каквато и да е вероятност от възможно въздействие върху ихтиофауната на реката.

Територията на двата концесионни участъка включва крайбрежната ивица на р. Искър, открити терени (обработваеми и необработваеми земи), ивици от дървесна растителност и влажни зони (няколко различни по площ водоема с прилежащите им брегови ивици). Последните са от изключителна важност за земноводните, като временни или постоянни местообитания. При извършеното полево проучване бяха установени два вида: Голямата водна жаба (Rana ridibunda), и Зелената крастава жаба (Bufo viridis). В обхвата на дървесно-храсталачния комплекс са възможни местообитания на Жаба дървесница (Hyla arborea) и Дъждовник (Salamandra salamandra).

Основното негативно въздействие върху представителите на земноводните ще се изразява в пряко и дълготрайно нарушаване на налични местообитания при отнамане на откривка на работните участъци за изземване на суровината. В това отношение най уязвима е зелената крастава жаба, предвид биологията на вида, обитаваща сушата. Процесът на разработване на кариерата ще бъде свързан с временно безпокоене на животинските видове и тяхното изтегляне в съседни територии. Поради бързата подвижност на видовете, вероятността от физическо унищожаване на екземпляри от тях е минимална.

Рекултивацията на терена и оформянето на изкуствени кариерни езера ще бъде предпоставка за възстановяване на местообитания на земноводните.
Клас Влечуги (Reptilia)

Местообитания на видове от този клас се установяват както в границите на бъдещите баластриерни участъци, така и извън тях. Установени са: Зелен гущер (Lacerta viridis) и Сив (стенен) гущер (Lacerta muralis), а във вътрешните водоеми Сива водна змия (Natrix tessellata) и Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis). Видове от сем. Смокови (Смок мишкар - Elaphe longisima и Голям стрелец -Coluber caspius) не са установени на територията на находището в периода на проучването, но има данни от местни пастири, че смока мишкар се среща често, докато синурника е по-рядко установяван. Сухоземните костенурки (Testudo hermanni, T. gracea) не са установявани в периода на проучването, както и липсват данни за присъствието им в района.

Основното негативно въздействие върху представителите на влечугите ще се изразява в пряко и дълготрайно нарушаване на налични местообитания при поетапната откривка на участъците за изземване на баластрата. Този процес ще бъде свързан с временно безпокоене на животинските видове и тяхното изтегляне в съседни територии. Поради бързата подвижност на животните, вероятността от физическо унищожаване на екземпляри от тях е минимална.

Оформянето на изкуствени кариерни езера ще бъде предпоставка за възстановяване на местообитания на обикновената блатна костенурка и водни змии.
Птици (Aves)

В района са характерни представители, обитаващи открити територии, агроландшафти и населените места. Липсата на компактни горски територии е предпоставка за ограничено видово разнообразие на орнитофауната в т.ч. и наличие на местообитания на постоянно или временно пребиваващи птици в територията, която ще се засегне от подготовката за експроатация на баластриерата.

Непосредствената близост на р. Искър, като локален миграционен коридор определя мястото за хранителна база и почивка на птиците в периодите на миграция.

Територията на находището е заето от необработваеми земи с травна растителност и с обработваеми (агроценози), предоставящи възможности за местообитания на някои наземногнездящи птици. Залесеността на бреговете на р. Искър и част от концесионните участъци с върби и тополи е предпоставка за обособяване на местообитания на някои видове птици, както и такива, които я ползват като трафична база. Въз основа на преките наблюдения и характера на наличната растителност и екологичните изисквания на видовете е определен и видовият състав на орнитоценозата, която ще бъде засегната в една или друга степен от подготовката (откривни работи) и експлоатацията на кариерата.

Територията на находището представлява в по-голямата си част необработваеми земи обрасли с тревна и храсталачно-тревна растителност. Наличието на горска територия с храсталачни съобщества на територията на находището е обстоятелство, което е предпоставка за обособяване на постоянни местообитания на представители на орнитофауната. Предпоставка за постоянно или временно присъствие на представители на орнитофауната в района на находището са и наличните насаждения в заливната тераса на реката.

• Преки въздействия

Унищожаване на местообитания. Подготовката (откривни работи) на баластриерата ще доведе до пряко, постоянно и необратимо разрушаване на съществуващите видове местообитания на птици на мястото на мястото на добивните участъци, тъй като се предвижда пълна промяна на местообитанието вследствие на подготовката (откривни работи).

Фрагментация на местообитания. При птиците фрагментацията на местообитанията не е силно изразена в такава степен, както при бавно подвижните животни като влечуги и земноводни. При част от наземно гнездящите птици като би могло да се получи фрагментация на гнездови местообитания от подготовката (откривни работи).

Смъртност на индивиди. Смъртност на птици в резултат на нарушаване на местообитания, движение на транспортна техника.

Дълготрайно ликвидиране на площи, с което се намалява територията на възможни местообитания на птиците.

• Непреки въздействия

Имайки предвид, че разглежданият обект е под антропогенно влияние и установените представители на фауната са се приспособили към такава среда, не се очакват съществени изменения в тяхното състояние.

С експлоатацията на находището няма да настъпи значима качествена и количествена промяна в установеното равновесие в района по отношение на орнитофауната.

Рекултивацията на терена и оформянето на изкуствени кариерни езера ще бъде предпоставка за възстановяване на местообитания на птиците.

Територията на инвестиционното предложение и прилежащите му територии представляват равнинен и леко хълмисти терени. Същата в голяма степен е антропогенизирана от усвояването и за земеделско ползване. Имотите които не се обработват са пасища и ливади с тревно-храсталачни съобщества. За дребните бозайници територията е подходяща за обитаване, още повече, че това са ниви за производство на зърнени култури. Срещат се предимно различни видове мишевидни гризачи и някои хищници. Липсата на прилежащи на концесионния участък компактни горски масиви е предпоставка за отсъствието на постоянни местообитания и временно пребиваване на представители на едрата бозайна фауна. Едри бозайници вероятно преминават при хоризонтални миграции. Река Искър и бреговете й представляват потенциални местообитания за видрата.

При полевите проучвания на територията на инвестиционното предложение и неговите околности бяха регистрирани и има данни за следните видове: Къртица (Talpa europea), Сляпо куче (Talpa levantis ), Полска мишка (Apodemus agrariu)s, Черен пор (Рutorius putorius), Див заек (Lepus capensis), Чакал (Canis aureus), Лисица (Vulpes vulpes), Язовец (Meles meles), Невестулка (Mustela nivalis), Видра (Lutra lutra), Дива свиня (Sus scrofa). Рядък за района е таралежът (Erinaceus roumanicus).

При проучването са обследвани потенциалните местообитания на лалугера, степния и пъстрия пор в парцелите, които не се обработват. Видовете не са установени, както и липсват следи от тяхната жизнена дейност.

Местообитанията в района на инвестиционното предложение поддържат популации с ниска численост. В процеса на усвояване на терените в подготвителния етап на баластриерата е възможно да бъдат унищожени някои местообитания на животни от групите на дребните бозайници. Същите ще имат временен и краткосрочен характер, предвид бързата приспособимост на видовете към нови условия в съседни територии. Загубата на тези слабо пригодни местообитания, както и тяхната относително малка площ определят потенциалното въздействие като незначително. Поради неголямата площ и местоположението на терените не се очаква фрагментиращ ефект. Поради бързата подвижност на повечето от видовете, вероятността от физическо унищожаване на екземпляри от тях е минимална

Негативното въздействие по време на подготвителния етап и експлоатацията на баластриерата върху представителите на бозайниците ще се изразява и във временното им безпокоене от повишените шумови характеристики от подготовката (откривни работи) и добивни дейности, движение на транспортна техника, човешкото присъствие, както и на такива, които обитават съседни терени и тяхното изтегляне в съседни територии.

Въздействие върху популациите на видовете няма да има. Значително засягане на техните хабитати също не се очаква. Няма да бъде нарушена структурата на местните популации.

Територията на концесия „Девенци” на засяга и не е в непосредствена близост до защитени територии, определени съгласно Закона за защитените територии.

Територията на концесия „Девенци” засяга Защитена зона „Карлуково” – BG 0001014 определена по чл. 6, ал. 1, т. 2 на Закона за биологичното разнообразие за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, включена в списъка със защитени зони, приет с Решение № 122/2007 г. на министерски съвет (ДВ бр. 21/2007 г.).

Описанието и анализа на въздействията върху предмета и целите на защитените зони е представено в ДОСВ. Докладът за ОСВ е неразделна част от ОВОС.