Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение „

1. 
   Районът на инвестиционното предложение попада в умерено-континенталната климатична област и по-конкретно в климатичния район на високите полета на Предбалканска подобласт;
   
2. 
   Средногодишната температура е 11.9°С;
   
3. 
   Районът се характеризира с ниска честота на мъгливото време;
   
4. 
   Вятърът в Монтана е предимно от север и северзапад.
   

2. 
   Атмосферен въздух
   

• 
  Фини прахови частици (ФПЧ10)
  

В автоматичната измервателна станция в гр. Видин е отчетена средногодишна концентрация на ФПЧ10 от 56.7 µg/m³. Броят на дните с регистрирани превишения е 157. Превишенията също са с подчертано сезонен характер - от октомври до април, което води до извода, че основният източник на замърсяване на въздуха с ФПЧю е отоплението в битовия и обществения сектор. В град Видин не е започнала и не се очаква в обозримо бъдеще газификация, поради което тенденцията е към запазване на сравнително високите нива на ФПЧ10 и за напред.

На фигура 3.2-1 са дадени резултатите от измерванията по показател ФПЧ10, в пункт „РИОСВ-Монтана“, гр. Монтана, през 2012 г., а на фигура 3.2-2 - резултатите от измерванията по показател ФПЧ10, в автоматична измервателна станция – гр. Видин, през 2012 г


Фигура 3.2-1 Резултати от измерванията по показател ФПЧ10, в пункт „РИОСВ-Монтана“, гр. Монтана, през 2012 г.



Фигура 3.2-2 Резултати от измерванията по показател ФПЧ10, в автоматична измервателна станция – гр. Видин, през 2012 г.

• 
  Азотен диоксид
  

На фигура 3.2-3 са дадени резултатите от измерванията по показател „азотен диоксид“ в пункт „РИОСВ-Монтана“, гр. Монтана, през 2012 г., а на фигура 3.2-4 – графика на средно годишната концентрация по показател „азотен диоксид“ в пункт „РИОСВ-Монтана“.

• 
  Серен диоксид
  

запазване на ниските нива на серен диоксид и дори концентрацията му да се задържи под границата на количествено откриване на метода.

В автоматичната измервателна станция в гр. Видин не са регистрирани превишения на ПДКме през 2012 год. Средногодишната концентрация е 15.8 µg/m³ при норма 20 µg/m³. Отчетени са завишени стойности на концентрациите на серен диоксид през месеците януари, февруари и декември. Основната причина за повишената концентрация на серен диоксид през зимния сезон е масовото използване на твърди горива за битово отопление и неблагоприятни атмосферни условия - ниски температури и атмосферно налягане, тихо време и температурни инверсии, както и наличието на един голям източник на замърсяване на атмосферния въздух - ТЕЦ „Видахим". След 2001 год. средногодишната концентрация на серен диоксид отбелязва значителен спад и стабилно задържане под ПДКср.год.

На фигура 3.2-5 е дадена графика на годишна концентрация по показател „серен диоксид“ за периода 2004-2012 г., ПДК ср.год. – 20 µg/m^3.

Районите за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух са определени в съответствие с изискванията на Наредба № 7 (ДВ, бр. 45/1999 г.) и Наредба №12 (ДВ, бр.58 / 2010 г.) към Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) (ДВ, бр. 45/1996 г.).

Изпълнителната агенция по околна среда, съгласувано с РИОСВ - Монтана, изготви списък на районите за оценка и управление на КАВ на територията й. Те са както следва:

• По чл. 30, ал. 1, т.1 - райони, в които нивата на един или няколко замърсители превишават установените норми и/или нормите плюс определени допустими отклонения от тях

I район - Монтана, обхващащ община Монтана;

II район - Видин, обхващащ община Видин;

• По чл. 30, ал. 1, т. 3 - райони, в които нивата на един или няколко замърсители са

III район - Лом, обхващащ община Лом

IV район - Берковица, обхващащ общините Берковица, Вършец, Чипровци, Георги
Дамяново и Чупрене;

V район - Брегово, обхващащ общините Брегово и Ново село;

• По чл. 30, ал. 1, т. 4 - райони, в които нивата на един или няколко замърсители не превишават долните оценъчни прагове. Тук попадат:

6. 
   район - Бойчиновци, обхващащ общините Бойчиновци, Брусарци, Медковец, Вълчедръм и Якимово;
   
7. 
   район - Кула, обхващащ общините Кула, Грамада, Макреш и Бойница;
   

Общините, класифицирани по чл. 30, ал. 1, т. 3 и т. 4 не разполагат със стационарни пунктове за контрол качеството на атмосферния въздух.

През 2012 г. на територията на РИОСВ - Монтана се контролират 269 бр. промишлени обекти, замърсяващи или потенциални замърсители на атмосферния въздух, както и 81 бр. бензиностанции и петролни бази.

В малките общини замърсяването на въздуха се дължи основно на бита при ползването на твърди горива през отоплителния сезон, а така също и на автотранспорта, особено в тези, през които преминават републикански пътища. Промишлената дейност в тези общини е силно ограничена и не води до сериозно замърсяване на въздуха.

2. 
   Води
   

Водноелектрическите централи са еднотипни , ситуирани в дясната страна, в коритото на река Огоста, в местността ”Бардулица”, в землищата на с. Лехчево, ЕКАТТЕ 43517, и с. Бели брод, ЕКАТТЕ 03397, в община Бойчиновци, област Монтана.

Принципът на работа на такива централи се състои в използване на енергията на свободно течащите безнапорни води на р. Огоста, без заприщване и завиряване на реката. Не се нарушават профила, бреговете и течението на реката, както по обем така и по конфигурация. Основните съоръжения на централата се намират върху фиксирана и анкерирана (укрепена) в дъното метално-дървена конструкция тип „кей”. Върху тази конструкция се надстройва сградата на централата с всички останали технологични съоръжения.

Самите хидрокинетични турбини работят потопени в свободно движещите се води на реката. Дълбочината на потапянето се регулира в достатъчни граници, което дава възможност за оптимално използване на свободно течащия воден ресурс в река Огоста в зависимост от текущия наличен обем

Съгласно Закона за водите, инвестиционното предложение попада в обхвата на Дунавски район за басейново управление на водите с административен център гр. Плевен.

Интегрираното управление на водите на басейново ниво се осъществява на основата на План за управление на речните басейни (ПУРБ) в Дунавски район, утвърден от министъра на околната среда и водите със Заповед № РД-293/22.03.2010 г., който се явява и основен инструмент за управление на водите.

В Приложение № 3 е дадена Информация от БДУВДР – изх. № 1568 от 16.03.2011.

Основна цел на ПУРБ е оптимизиране управлението на водите чрез интегриран подход на басейново ниво, устойчиво ползване на водните ресурси и постигане добро състояние на всички води.

Поради тази причина, при характеризирането на водните обекти – повърхностни и подземни, които се намират в района на инвестиционното предложение или могат да бъдат повлияни от реализацията му, са взети предвид основно изложените в ПУРБ информация и изисквания към управлението на водите.

1. 
   Повърхностни води
   

Огоста извира от Язова планина под връх Вража Глава /935 м/, в Чипровския балкан, на 5 км от с. Превала, като за начало на р. Огоста се смята „Чипровска река". Река Огоста тече през тясно дере - „Пилатовец", с голям наклон до Чипровци. От Чипровци до с. Бели Мел наклонът на реката намалява и долината прави значителни уширения, особено между Чипровци и Железна. Дъното на реката на места става тясно / 80 - 100 м/, бреговете са с много стръмни склонове залесени с гъсто със широколистна гора. Речното дъно е покрито с камъни, чакъл и пясък.. От с. Долни Мел по течението речната долина става коритообразна с широчина от 800 до 1000 м, заето с обработваеми площи. Коритото на реката се оформя със значително ниски брегове / 2 — 10 м /, а дъното на реката е покрито основно с едър чакъл. Реката мени коритото си като тече покрай левия или десния склон на долината. След вливането си в язовир „ОГОСТА" - при гр.Монтана, и след изтичането си от него реката оформя широка долина. При с. Ерден реката прорязва един рид / Калето/ като оформя долина с широчина около 200 м. Към с Владимирово напречният профил на долината е трапецовиден. Десният склон и брегове са по - високи от левите. Самата река в този участък описва меандри независимо от правия участък на долината, а надлъжния наклон е малък / 1,5 до 2,5 %о/. До Мизия характерът на долината се запазва същият, като склоновете на долината бързо намаляват височината и наклона си. От Мизия до устието на вливането си в р. Дунав при гр. Оряхово, р. Огоста тече в напълно равнинен терен с широки брегове. Дъното на реката в долното си течение е покрито с чакъл и пясък, в най - долното само с пясък. Дължината на реката е 154 км. Водосборният басейн на р. Огоста съставлява 3157 км². В реката се вливат около 40 притока. Името датира от римско време (Augusta).

Река Огоста е най -голямата река в Северозападна България, с най-голям дебит, дължина и водосборна област. В реката се вливат повече от 40 притока - многобройни потоци в Чипровската планина основно хванати в язовир „ОГОСТА", и няколко други, от които най - значителни са река Ботуня /дължина 69 км и водосборна област 622 км²/, и река Бързия /дължина 35 км и водосборна област 241 км²/.

Основен водоизточник за оводняването на река Огоста се явява четвъртият по големина язовир в България - язовир „ОГОСТА", който представлява :

Водосборен басейн площ 948 км²

Язовир площ 23,6 км²

Общ обем на водната маса на язовира 506 млн. м^З

Обем на средногодишната водна маса на язовира 384 млн. м^З

Язовир „ОГОСТА" е изграден през периода 1966 - 1986 година когато е пуснат в експлоатация. Предназначението на язовира е било да захранва голяма система за напояване на земеделски земи в районите простиращи се от Монтана до областта „Златията" и Лом. До 1989 година обаче са изградени едва 30% от техническите съоръжения за напояване, а след това тази дейност е спряна напълно.

Понастоящем водата от язовира се ползва за производство на електроенергия чрез МВЕЦ „КОШАРНИК" и „МВЕЦ ОГОСТА", които са построени на самата язовирна стена

Други значителни водоизточници за оводняването на река Огоста са: река Ботуня /дължина 69 км и водосборна област 622 км²/, и река Бързия /дължина 35 км и водосборна област 241 км²/.

В таблица 3.3-1 са дадени основните хидрографски характеристики на оттока към съществуващите хидрометрични станции на р. Огоста. В табл. 3.3-2 са дадени основните годишни статистически характеристики на оттока. Те са определени за периода 1961-2005г. На фиг. 3.3-2 е илюстрирано вътрешногодишното разпределение на оттока. Пълноводието е през месеците април и май, маловодието – август-октомври.

В годишния ход на наносните количества ясно се откроява продължителна тенденция на намаление след 1982 г., като след 1988 г. плаващия наносен отток практически се прекратява поради задълбочаване на засушаването в района. Този резултат се потвърждава и от кумулативните криви на наносното количество, посочено на фиг.3.3-3.

ХМС16800 при с.Кобиляк, ХМС 16850 в гр.Мизия

От полученото становище на БДУВДР, състоянието на повърхностно водно тяло BG1OG307R013 в района на инвестиционното предложение е лошо, като компонентите, които определят състоянието са както следва:

• 
  хидробиологично (биотичен индекс БИ) – лошо;
  
• 
  физико – химия – лошо (превишаване на нормите по показателите: азот нитратен; ортофосфати; електропроводимост и азот нитратен);
  
• 
  специфични вещества – лошо (превишаване на нормите по показател арсен);
  
• 
  хидроморфологично състояние – много лошо
  

Инвестиционното предложение ХКМВЕЦ „БЕЛИРЕНТ 2, 3 и 4” не попада в зони за защита на питейните води, съгласно 119а от Закона за водите - зони за защита на питейните води от повърхностни водни тела. На фигура 3.3-4 е дадено разположението на ХКМВЕЦ „БЕЛИРЕНТ 2, 3 и 4” спрямо зоните за защита на повърхностни води.