Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение „

1. Инвестиционното предложение попада в повърхностно водно тяло категория река от поречие Огоста;

2. Като цяло качеството на речната вода на повърхностното водно тяло е оценено като лошо;

3. Инвестиционното предложение не попада в зони за защита на питейните води.

2. 
   Подземни води
   

Алувиалните отложения в района са представени от чакъли и пясъци, покрити с песъчливи глини, глини и глинести пясъци. В тези отложения са акумулирани порови, безнапорни подземни води. В пространствено издържаните водоносни пластове е образуван общ безнапорен водоносен хоризонт, който е хидравлично свързан с р. Огоста.

Хидрогеоложките условия в района са характерни за алувиалните наслаги, изграждащи речните тераси. Порните води са високи, те се подхранват както от атмосферните валежи, така и от р. Огоста, която същевременно ги дренира. Водите са регистрирани при сравнително еднообразни нива около 3.0 m от терена.

Водният режим на рекaтa се отличава със значителни сезонни и многогодишни колебания на оттока – рязко изразени многоводни и маловодни фази и речни прииждания.

В хидрогеоложки аспект подземните водни тела принадлежат към Балканидния хидрогеоложки регион.

Районът, в който ще се изградят ХКМВЕЦ „БЕЛИРЕНТ 2, 3 и 4” попада в обхвата на подземно водно тяло (ПВТ) с код BG1G0000Qal015 – Порови води в Кватернера - р. Огоста. На фигура 3.3-5 са дадени подземните водни тела в района.

Подземното водно тяло е с площ 250 кв. км. Поровите води са безнапорни и се подхранват от инфилтрацията на валежи и частично от повърхностни води. Формират се в алувиалните песъчливо-чакълести отложения. Посоката и степента на обмен с повърхностните води е двупосочна – пряка.

По химически състав подземните води в терасата на р. Огоста са пресни, с обща минерализация под 1 mg/l и умерено твърди до твърди.

Покриващите ПВТ пластове в зоната на подхранване са песъчливи глини, глини и глинести пясъци. Средната дебелина на ПВТ Порови води в Кватернера - р. Огоста е 8.0 м, средна водопроводимост – 915.0 кв. м/ден., среден коефициент на филтрация – 114.0 м/ден.

Оценка на водовземането от подземното водно тяло Порови води в Кватернера - р. Огоста към 2009г.:

• 
  естествени ресурси – 625 л/сек;
  
• 
  среден модул на подземния отток - 3,4 л/сек/кв. км;
  
• 
  експлоатационни ресурси – 875 л/сек;
  
• 
  модул на експлоатационните ресурси – 3,5 л/сек/кв. км;
  
• 
  общо водовземане – 139 л/сек;
  
• 
  свободно водно количество – 486 л/сек;
  
• 
  водочерпене - 2931173 куб. м;
  
• 
  посоки и степен на обмен с повърхностни води - пряк с р. Огоста.
  
• 
  въздействия от човешка дейност върху химичното състояние на ПВТ - 0
  

• 
  оценка риск - не в риск
  
• 
  състояние - добро
  

• 
  точкови източници – добро състояние
  
• 
  дифузни източници – добро състояние
  

1. В алувиалните валуни, чакъли и пясъци са се формирали порови по тип, ненапорни до слабо напорни по характер подземни води, които в пространствено издържаните отложения образуват общ водоносен хоризонт;

2. Подхранването на подземните води в алувиалните отложения се осъществява от инфилтрация на валежни води, от р. Огоста и притоците й – при високи водни стоежи и от води от подложката;

3. Дренирането на алувиалните подземни води се извършва от р. Огоста и в долните течения на притоците й;

4. Инвестиционното предложение не предвижда ползване на подземни води.

2. 
   Почви, земи, земеползване
   

Легенда: 1 – Карбонатни черноземи 2 – Типични черноземи 3 – Излужени черноземи 6 – Тъмносиви горски горски 20 – Алувиални и алувиално-ливадни 24 – Ерозирани карбонатни и типични черноземи 25 – Ерозирани излужени черноземи 45 - Рендзини (хумусно-карбонатни) (http://www.soils-

Почвите² на проектирания обект са в агроекологичния район на черноземите. Основните почвени типове са карбонатни, типични и ливадни черноземи и алувиално-(делувиално-) ливадни почви. Във връзка с механичния състав и плътността черноземите са характеризирани като леко песъчливо-глинести до тежко песъчливо-глинести с текстурен коефициент от 2 до 1,3. Алувиалните почви са песъкливи и песъкливо глинести в зависимост от характера на наносния материал.

По отношение на бонитировачното групиране почвите се намират в първа (земи с бонитет 80 бала и повече) и втора бонитетна група (добри земи с бонитет 60 - 80 бала).

В климатично отношение районът попада в Умерено-континенталната климатична подобласт на Европейската континентална климатична област, характеризираща се със студена зима и горещо лято - с абсолютна максимална температура 43,5⁰С, абсолютна минимална –35,5⁰С и 60 – 70 дни на годината с температури по-ниски от 0⁰С, над 30% по-големи летни валежи от зимните, устойчива и по-голяма дебелина на снежната покривка, чести и силни ветрове.

Основните почвообразуващи скали, върху които са разположени основно глинесто песъчливи и песъчливо глинести почви, са карбонатни материали, конгломерати и пясъчници, а в пониженията и речните тераси - алувиални и делувиални наноси. Растителната покривка е представена главно от редки издънкови гори от келяв габър, мъждрян, дъб и акация, на места в смес с иглолистни култури. От храстите най-често се срещат глог, малина, трънка, драка, шипка, къпина и др.

Тези почвообразуващи фактори са допринесли за формирането на установените в района генетични почвени типове: карбонатни черноземи – в широка ивица около река Дунав, типични черноземи – на юг от карбонатните в близост до средните течения р. Огоста и Скът, излужени черноземи - в по-високите части от територията на юг от типичните и карбонатните, сиви горски (обикновено над 500 – 800 m) алувиално (делувиално)-ливадни почви – около реките Цибрица, Огоста и Скът и притоците им и една малка част от източната част на терена е заета от ливадно-блатните. В района на инвестиционното предложение са разположени карбонатни и типични черноземи и алувиално ливадни почви.

Карбонатните черноземи са разпространени под формата на ивица покрай р. Дунав. Съдържат карбонати от 50 cm до повърхността на почвения профил, описан като Ак-АСк-Ск. Общата мощност на хумусно-акумулативния хоризонт варира между 40 и 80 cm, но мощността на целия профил достига до 80 – 150 cm. Формирани са върху льосова основа. По целия профил почвите са рохкави и се наблюдава активна биологична дейност – корени, ходове на насекоми и други ровещи животни. Механичният състав е леко песъчливо-глинест. В пределите на почвения профил механичният състав е почти еднороден. Химичният състав се характеризира със съдържание на свободни алкалоземни карбонати по целия профил. В горните хоризонти карбонатите са малко и се увеличават в дълбочина. Хумусното съдържание при обработваемите почви достига да 2,5 – 4,5% в орницата, а общите запаси са високи – 80 – 100 t/ha. В съответствие със съдържанието на хумус азотното съдържание също е високо. Съдържанието на азот в орницата е 3 – 5 t/ha, но усвоимите му форми са малко. Съдържанието на фосфор е високо, но с малко усвоими форми. Съдържанието на общ калий също е високо – 1,5 – 2,5% и тези почви се отличават с благоприятен калиев режим. Микроелементите в тези почви обикновено са в значителни количества, но поради по-високите количества на карбонатите в тях усвоимите им форми са малко.

Карбонатните черноземи имат добри общи физични свойства и структура, нямат голяма пластичност и се обработват добре. Водният режим на тези почви не е много добър, поради продължителните засушавания през лятото и значителното непродуктивно изпарение на влага.

От гледна точка на продуктивността на тези почви може да се отбележи, че те притежават благоприятни качества, които очертават сравнително добро плодородие. То може да бъде повишено чрез прилагане на комплекс от мелиоративни мероприятия – минерално и органо-минерално торене, напояване, целесъобразни обороти и правилно стопанисване от гледна точка използуваните култури.

По отношение на устойчивостта им към замърсяване те попадат във висок клас, поради високото количество на карбонати и сравнително високото количество на хумус..

Типичните черноземи са също характерни за района, разположени на юг от карбонатните черноземи и поради хълмистия релеф част от тях са и еродирани. По тази причина мощността на хумусния хоризонт и на почвения профил са доста разнообразни - съответно 50 - 60 cm и 90 - 110 cm при нееродираните и слабо еродираните и съответно 10 - 20 cm и 20 - 50 cm при средно и силно еродираните. Преходът между отделните хоризонти е постепенен. Карбонатите се установяват на 40 - 50 cm дълбочина, но при еродираните и на повърхността.

По механичен състав първите са средно и тежко - песъчливо глинести с наличие на физическа глина (частици по-малки от 0,01 mm) между 35 и 55%, а вторите - леко и средно песъчливо - глинести с 25 - 45% глина.

Запасеността с хумус, общ азот и общ фосфор е слаба и средна и по-добра на калий. Почвената реакция е неутрална и алкална.

По отношение устойчивостта на тези почви на химическо замърсяване, поради неутралната си до слабо алкална реакция, биха могли да бъдат отнесени към втори и трети клас.

Алувиалните и алувиално-ливадните почви са разположени в заливните и надзаливни тераси на на реките Цибрица, Огоста и Скът и притоците им. Те са формирани върху алувиални отложения под въздействието на ливадна растителност и близки подпочвени води през зимно-пролетния период. Имат рохкав и добре аериран профил и хумусен хоризонт в различна степен хумусиран (средно 1 - 3%), чиято мощност е обикновено между 10 и 40 cm. Под него следват пластове от нанос, някои от които са повлияни от почвообразувателния процес, но в последствие заляти и погребани (Фиг. 3.4-2). Механичният състав е изключително разнообразен, но най-често песъчлив и глинесто-песъчлив. Почвената реакция е в почти всички случаи неутрална до слабо алкална.

Алувиално(-делувиално)-ливадните почви в района имат средно мощен хумусен хоризонт (30 - 40 cm) и не особено дълбок почвен профил (до около 60 - 70 cm). Те са рохкави, почти безструктурни или със слабо оформена и нездрава троховидно-зърнеста структура в повърхностния хоризонт. В дълбочина следват безкарбонатни или карбонатни пясъци, чакъли и песъчливи глини.

Механичният състав е лек - обикновено глинесто-песъклив, със съдържание на физическа глина в слабо изразения хумусен хоризонт 11,4 - 19,0%.

Те са бедно хумусни почви и слабо запасени с общ азот. Стойностите им са съответно под 1% и под 0,100%. Почвената реакция в повърхностния хоризонт е неутрална - рН(Н₂О) 6,90 и в рН(КСІ) 5,95. В следващите надолу хоризонти и пластове почвената реакция е слабо алкална.

По отношение устойчивостта на тези почви на химическо замърсяване, поради неутралната си до слабо алкална реакция, биха могли да бъдат отнесени към трети клас.

Ливадно-блатните почви, разположени в близост с описваната площадка, са хидроморфни почви, образувани под влияние на ливадния процес и при високи подпочвени води. Обикновено водите са на дълбочина 50 – 100 cm като в зависимост от влажността на годината слизат по-дълбоко или се изкачват по-високо. Карбонатите им най-често започват от повърхността като в дълбочина се увеличават. Механичният им състав е тежък и по профила им се наблюдават глееви петна. В целинните почви хумусното съдържание е над 5%, а в обработваемите – около 3 – 4%. Общото съдържание на основните хранителни елементи е високо. Почвената реакция е неутрална до слабо алкална. Сорбционният капацитет на тези почви е висок и наситеността им с бази – също е висока. Физико-механичните свойства на почвите са добри, но филтрационната им способност е слаба. Поради алкалната реакция на тези почви и тежкия им механичен състав те могат да бъдат отнесени към трети клас на устойчивост към химическо замърсяване.

Природните дадености (релеф, почви и климат) предопределят района като типичен земеделски, характеризиращ се основно с високопродуктивно зърнопроизводство (зърнено-хлебни и зърнено-фуражни култури), което заема 40 % от обработваемата земя. Отглеждат се предимно пшеница, ечемик и царевица. Съществен дял имат някои технически култури – на 20 % от обработваемата земя се отглежда слънчоглед. Зеленчуци и трайни насаждения има предимно в частните земеделски стопанства. Ежегодно се произвежда тютюн върху площ от 3000 dka. Животновъдството в общината е слабо развито.

На фигура 3.4-2 е даден типичен профил на алувиално-ливадна почва.

От характеристиката на почвите в района става ясно, че те са сравнително богати, едни от най-плодородните почви в страната и при добро стопанисване могат да дадат едно добро благосъстояние на населението.

Почвите в района на инвестиционното предложение са алувиално ливадни - типични за района на течението на р. Огоста. Отдалечавайки се от реката, почвите преминават в карбонатни и излужени черноземи, развити върху льосова основа;

2. 
   Земни недра
   

• 
  Геоложки условия в участъка на ХКМВЕЦ „БЕЛИРЕНТ 2, 3 и 4”
  

От долнокредните отложения интерес представляват тези изграждащи Сумерската свита/smK₁^ap"^a1/

ГОРНА КРЕДА

ПАЛЕОГЕН

Не е застъпен в района. Открит е в сондажи в Ломската депресия.

НЕОГЕН

Представен е от:

В района на площадките на трите минивеца са установени три вида строителни почви:

Пласт 1 - хумусен хоризонт. Мощността варира от 0.5-1.30 м.

Пласт 2 - Мощността му варира от 2.20-2.70 м. Изграден е от песъчливи глини. В дълбочина плавно преминава в чакъли.Не е издържан площно - районът е използван за добив на инертни материали.

Пласт 3 -Мощността му е над 2.20 . Изграден е от чакъли от различни скални разновидности, дребен до среден на места едър с песъчлив до песъчливо-глинест запълнител. На снимката по-долу ясно се различават трите пласта:


Фигура 3.5-2 Снимка от района на ИП
Най–общо структурата на геоложката основа може да се илюстрира със следната литоложка колона (фигура 3.5-2).



Фигура 3.5-2. Литоложка колона

• 
  Тектонски условия в участъка на ХКМВЕЦ „БЕЛИРЕНТ 2, 3 и 4”
  

Къснохерцински структурен план

Обхваща палеозойските (дотриаски) седименти. Последните са образувани в хода на формирането на къснохерцинския колизионен ороген. Горната граница на този структурен план се бележи от трансгресивно и географско несъгласие между пермски и триаски седименти, а също и от различните седиментационни условия.

Старокнмерски структурен план

За старокимерския структурен план можем да съдим по триаските седименти и тяхното несъгласно залягане върху пермската подложка, както и непрекъснатия седиментационен процес свързващ ги с покривката. Характеризира се с бавното образуване на подутини, а също и с екваториално ориентирани разломни стуктури. Ларамийски структурен план

Резултат е на нагьвателни цикли след мастрихта и преди еоцена. Доказва се от ъгловото и географско несъгласие между долнокредните и горнокредните отложения. Характеризира се с издигане на морското дъно /осушаване/ след което отново се образуват плиткоморски басейни. На практика имаме оформяне на регионални подутини и депресии.

Илирнйскн структурен план

Следи от илирийска орогенеза се срещат в долно- и средноеоценските седименти. Долната граница е трансгресивна и се характеризира с повсе­местно ъглово несъгласие спрямо по-старите седименти. Непосредствена покривка на еоценските отложения в близост до площадките липсва, но в по- далечен план, на север и на изток, трансгресивно върху тях се отлагат долносарматски наслаги. Това говори за начало, развитие и край на един орогенен цикъл. Същият е причина за образуване на напречни гънки в по- старите долнокредни седименти.

Неотектонско развитие

Няма факти по които да съдим за олигоценските тектонски събития. Вероятно от тогава датира съвременната тенденция за всеобщо издигане на релефа, като главната Старопланинска верига се издига значително по-интензивно от Предбалкана.

Няма регистрирани стари затихнали или нови активни свлачища, които да

Геоложките условия по бреговете и руслото на реката са благоприятни за изграждане на съоръженията. Сградите на ХКМВЕЦ „БЕЛИРЕНТ 2, 3 и 4” се проектира да бъдат изградени в коритото на р. Огоста.

Геоложката основа е изградена от чакълесто-отломъчни материали с глинесто-песъчлив запълнител. Земната основа е с категория на строителен изкоп средно – земна и е подходяща за фундиране.

Коефициентът на филтрация на алувиалните отложения е средно 35 m/24 h.

Съгласно сеизмичното райониране на България за период от 1000
години, сеизмичната интензивност в района е от VII степен и има
сеизмичен коефициент Кс = 0.10