Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение „

1. 
   Геоложкият строеж е представен от кватернерни отложения, залягащи върху неогенски седименти;
   
2. 
   В района на площадките не се наблюдават свлачищни и срутищни процеси;
   
3. 
   Сеизмичната интензивност в района е от VII степен и има
   сеизмичен коефициент Кс = 0.10.
   

2. 
   Ландшафт
   

В зависимост от водещ и/или физиономичен ландшафтообразуващ компонент, ландшафтите в района на инвестиционното предложение се класифицират, както следва:

• 
  Ландшафт аграрен
  

• 
  Ландшафт аквален
  

• 
  Ландшафт антропогенен
  

Ландшафтите са с различна степен на антропогенизиране. При някои са настъпили съществени изменения в структурата.

Площадките на ИП попадат изцяло в ландшафт „аквален речен“, тъй като то ще се реализира в река Огоста.

Изводи:

1. 
   Територията на община Бойчиновци е разположена в долината на река Огоста;
   
2. 
   Площадките на ИП попадат изцяло в ландшафт „аквален речен“, тъй като то ще се реализира в река Огоста.
   

2. 
   Природни обекти – защитени територии
   

Територията на ИП не попада и не граничи със защитени територии по смисъла на закона за Защитените територии.

2. 
   Минерално разнообразие
   

В районът се срещат нерудни полезни изкопаеми. Керамични глини - югозападно от с. Клисурица. Глауконити -при с. Добруша.

На територията на проектната ХКМВЕЦ няма установени минерални ресурси.

2. 
   Биологично разнообразие
   

1. 
   Флора и растителност
   

Преобладаваща част от Дунавски хълмисто-равнинен геоботанически окръг в миналото е била заета от ксеротермни дъбови гори с преобладаване на благун (Quercus frainetto Ten.), цер (Quercus ceris L.) и космат дъб (Quercus pubescens Willd.). Сега по-голяма част от територията е заета от селско стопански земи, на които са формирани различни типове агрофитоценози, а на изоставените селскостопански земи при протекли вторични сукцесии има производни съобщества включени в различни сукцесионни редове. След изкореняване на дървостоите и обща деградация на горите, от тях са останали малки участъци заети предимно от издънкови гори. На много места на мястото на дъбовите гори, предимно на варовити терени са формирани съобщества с преобладаване на келяв габър (Carpinus orientalis Mill.). Относително големи участъци са заети от ксеротермни храстово-тревни съобщества с преобладаване на (Paliurus spina cristi Mill), черна садина (Chrysopogon gryllus (L.) Trin.), белизма (Dichantium ischaemum L.), луковична ливадина (Poa bulbosa L.) и др.

В речното корито и на трите участъка има изредена хидрофитна и хигрофитна растителност с различно количествено участието на видовете Potamogeton crispus L. (къдрав ръждавец), Ranunculus aquatilis L. (водно лютиче), R. trichophylus Chaix (нишколистно лютиче), Myriophyllum spicatum L. (класовиден многолистник), Ceratuphyllum demersum (плаващ роголистник), Elodea canadensis Michx. (канадска водна чума), Berula erecta (Huds.) Coville (теснолистна берула), Mentha aquatica L. (водна мента) , Sparganium erctum L. (изправена ежова главичка), Butomus umbellatus L. (сенников водолюб), Typha latifolia, L. (широколистин папур) и Lemna minor L. (малка водна леща). В отделни участъци има групи от зелени водорасли с преобладаване на Spirogyra ssp.

В прилежащите до речното корито брегове и заливни тераси растителността има предимно производен и вторичен произход.

В първия участък предвиден за изграждана на ХКМВЕЦ покрай речното корито има формирани хигрофитни дървесни микрогрупировки с преобладаване на Salix alba L. (бяла върба) и Populus nigra L. (черна топола). По стръмния десен бряг в растителната покривка участвуват и редица други дървесни и храстови видове с различни екологична принадлежност - Ulmus minor Mill. (полски бряст), Juglans regia L. (орех), Morus alba L. (бяла черница), Ailanthus altissima (Mill.) Swingle (айлант), Syringa vulgaris L. (люляк), Crataegus monogyna Jacq. (глог), Rosa canina L. (шипка), Clematis vitalba L. (повет). В обособените тревни микрогрупировки в различни количествени съотношения участвуват видовете Mentha pulegium L. (блатна мента), Urtica dioica L. (обикновена коприва), Rumex palustris Sm. (блатен лапад), Polygonum aviculare L. (обикновена пача трева), Solanum dulcamara L. (червено куче грозде), Canabis sativa L. (коноп), Stellaria nemorum L. (звездица), Elymus repens (L.) Gould. (обикновен пирей), Aristolochia clematitis L. (обикнжвина вълча ябълка) , Althaea officinalis L. (ружа), Cynodon dactylon (L.) Pers. (троскот) и др.

В района на предвидената втора (централна) ХКМВЕЦ на речната тераса, в десния бряг е създадена горска култура от топола (Populus X euroamericana) в схема 3m х 5m. В прилежащите на културата участъци, които се използуват като пасище, са формирани полидоминантни тревни съобщества с участие на Cynodon dactylon (L.) Pers. (троскот), Elymus repens (L.) Gould. (обикновен пирей), Trifolium repens L. (пълзяща детелина), Lotus corniculatus (звездан), Poa pratensis L. (ливадина), Bromus ssp. (овсига), Cichorium intybus L. (синя жлъчка), Orlaya grandiflora (L.) Hoffm.(сравливче), Euphorbia cyparissias L. (обикновена млечка), Chamomilla recutita (L.) Rausch.(лайка), Medicago minima (L.) Bartal (дребноплодна люцерна), Verbascum blattaria L. (обикновен лопен), Linaria vulgaris Mill. (обикновена луличка), Convolvulus arvensis L. (полска поветица), Ononis spinosa L. (бодлив гръмотрън),

Покрай речното корито има отделни индивиди от Salix alba (бяла върба) и тревни микрогрупировки с преобладаване на Ranunculus repens L. (пълзящо лютиче), Mentha pulegium L. (блатна мента), Urtica dioica L. (обикновена коприва), Rumex palustris Sm. (блатен лапад).

В района на предвидената трета ХКМВЕЦ, разположена в десния бряг, има пасищен тип растителност, като във формираните множество микрогрупировки в различни количествени съотношения участвуват видовете Cynodon dactylon (L.) Pers. (троскот), Elymus repens (L.) Gould. (обикновен пирей), Poa pratensis L. (ливадина), Taraxacum officinale Web. (глухарче), Plantago lanceolata L. (ланцетолистен живовляк), Urtica dioica L. (коприва), Achillea millefolium L. (бял равнец), Nasturcium officinale R.Br. (поточарка) , Chenopodium polyspermum L.(сладък бурен), Eryngium campestre L. (полски ветрогон), Cichorium intybus L. (синя жлъчка), Polygonum aviculare L. (обикновена пача трева) и др.

Покрай речното корито и в този участък има отделни индивиди от Salix alba (бяла върба ) и Populus nigra L. (черна топола), а в тревни микрогрупировки най-често доминират Ranunculus repens L. (пълзящо лютиче), Mentha pulegium L. (блатна мента), Urtica dioica L. (обикновена коприва). В отделни участъци от речната тераса е формирана горска култура от топола (Populus X euroamericana) със склопеност 0.7.

На територията на инвестиционното предложение и на прилежащите до него територии не са установени редки, застрашени от изчезване или защитени растения.

В растителните съобщества в прилежащите на площадките на ИП територии участвуват и популации на лечебни растения. Съгласно чл. 17, ал. 2 от Закона за лечебните растения при промяна на предназначението на земеделските земи в доклада за ОВОС трябва да се анализира въздействието на инвестиционното предложение върху състоянието и развитието на лечебните растения. Тъй като инвестиционното предложение се реализира на относително малка територия и не се предвижда промяна в предназначението и трайното ползуване на прилежащите към площадките земи, не се очаква значително пряко въздействие върху находищата на лечебните растения в прилежащите към площадката на инвестиционното предложение територии.

По флористичния подход за класификация на растителността, растителните съобщества на площадката на инвестиционното предложение и в прилежащите към нея територии се отнасят към следните синтаксони:

Клас Stellarietea mediae R.Tx. et al. ex von Rochow, 1951 включва плевелните съобщества в изоставените ниви и част от едногодишните съобщества на деградиране терени.

Клас Artemisietea vulgaris Lohmeyer et al. ex von Rochow, 1951 включва рудералните съобщества на деградирани терени с преобладание на многогодишни тревисти растения.

Клас Brachipodio-Chrysopogonetea Horvatic, 1958, включва пасищните съобщества на сухи местообитания.

Клас Molinio-Arrhenatheretea R.Tx., 1937 включва мезофитните пасища и хигрофитните тревни съобщества на по-влажни местообитания

Към клас Phragmito-Magnocaricetea Klika in Klica et Novak,1941 включва водна и околоводна растителност.

Клас Rhamno-Prunetea Rivas Goday et Borja Carbonell, 1961 включва фрагменти от храстовата растителност.

Клас Galio-Urticetea Passarge ex Kopesky, 1969 включва доминирани от Robinia pseudoacacia шубраци и нискостъблени гори

Клас Salicetea purpurea Moor, 1958 включва крайречни върбови и тополови гори и храсталаци.

Цялостният анализ на флористичния състав на растителността показва, че в района на инвестиционното предложение и в прилежащите територии не са установени находища на редки и защитени растителни съобщества.

Изводи:

1. Растителността на територията на инвестиционното предложение се оценява като производна и вторична. Тя е формирана при притичащи вторични сукцесии при пряко или косвено антропогенно въздействие на преобразувани природни местообитания;

2. На площадките на инвестиционното предложение и в прилежащите до тях територии не са установени растителни видове и растителни съобщества с природозащитен статус.

2. 
   Типове местообитания и екосистемно разнообразие
   

Горските екосистеми в зависимост от произхода се разделят на две подгрупи: 1. Производни типове горски екосистеми, формирани при антропогенно въздействие; 2. Вторични типове горски екосистеми, формирани при залесявания и създаване на различни типове горски култури.

Към производните типове горски екосистеми се отнасят: Крайречни върбови и тополови гори и храсталаци от клас Salicetea purpurea.

Към вторичните горски екосистеми се отнасят създадените чисти и смесени горски култури от топола (Populus X euroamericana), бяла акация (Robinia pseudoacacia) и др. дървесни и храстови видове.

Храстови и тревни екосистеми в зависимост от произхода се разделят на две групи: 1. Продължително производни тревни екосистеми, формирани при вторични сукцесии и антропогенно въздействие; 2.Краткопроизводни екосистеми, формирани при вторични сукцесии след деградационни процеси на ландшафта.

Продължителнопроизводните тревни екосистеми са представени от два типа. Първият тип екосистеми е формиран от мезофитни и хигромезoфитни тревни съобщества от клас Molinio-Arrhenatheretea R.Tx., 1937 и съобщества от физиономичен клас формации Pratoherbosa. Те се развиват на равни и полегати местообитания върху влажни и по-плодородни почви, като формираните на тях екосистеми са продължителнопроизводни и относително по-устойчиви.

Вторият тип продължителнопроизводни тревни екосистеми е образуван от тревните съобщества от клас Brachipodio-Chrysopogonetea Horvatic, 1958 и физиономичен клас формации Aestiduriherbosa.

Краткопроизводните тревни екосистеми са на деградирани местообитания и антропогенни почви. На тези местообитания са формирани плевелните съобщества от клас формации Theroherbosa в агрофитоценозите и синантропни съобщества в изоставените ниви на деградирани терени от клас Stellarietea mediae R.Tx. et al. ex von Rochow, 1951. Към тази група се отнасят и рудералните съобщества на деградирани терени с преобладание на многогодишни тревисти растения от клас Artemisietea vulgaris Lohmeyer et al. ex von Rochow, 1957.

Тревните съобщества от клас Brachipodio-Chrysopogonetea Horvatic, 1958 и клас формации Aestiduriherbosa са свързани с ксерофитен сукцесионен ред на тревните екосистеми и пасищна дигресия на тревните съобщества на по-сухите типове местообитания. Тревисти ксерофитни формации от клас формации Xeroherbosa, се развиват на производни местообитания на по-сухи и по-слабо плодородни канелени горски почви. Формираните на тях тревни екосистеми могат да се разглеждат като сериални и неустойчиви.

Аграрните екосистеми се разделят на две групи: 1.Агроекосистеми на окопни култури на канелени горски почви; 2. Агроекосистеми на житни култури със слята повърхност на различни типове почви.

Водните екосистеми. Фрагменти на водни екосистеми са формирани от водната и крайводна растителност, която се отнася към клас Phragmito-Magnocaricetea Klika in Klica et Novak,1941 по течението на р. Огоста и нейните прилежащи брегове и речни тераси.

Във водното течение на р. има формирано местообитание 3260 Равнинни и планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion, което е включено в Приложение 1 на ЗБР. В различни участъци на реката е формирана изредена хидрофитна и хигрофитна растителност с участието на видовете Potamogeton crispus L. (къдрав ръждавец), Ranunculus aquatilis L. (водно лютиче), R. trichophylus Chaix (нишколистно лютиче), Myriophyllum spicatum L. (класовиден многолистник), Ceratuphyllum demersum (плаващ роголистник), Elodea canadensis Michx. (канадска водна чума), Mentha aquatica L. (водна мента), Sparganium erctum L. (изправена ежова главичка), Butomus umbellatus L. (сенников водолюб), Typha latifolia, L. (широколистин папур) и Lemna minor L. (малка водна леща). В отделни участъци има групи от зелени водорасли с преобладаване на Spirogyra ssp.

Комплексно, местообитанията на проучваната територия се оценяват като производни и вторично деградирали. На тях периодично са формирани различни типове екосистеми. Коренният тип растителност в проучваната територия са мезофитни и мезоксерофитни листопадни гори в умерените и суббореалните области на Европа от клас Querco-Fagetea Br.-Bl. Et Vlieger in Vlieger, 1937., които са свързани с климаксни или продължително производни горски екосистеми. Хигрофитните екосистеми покрай реката са свързани с елшови и върбови гори от клас Alnetea glutinosae Br.-Bl. et R.Tx. ex Westhoff et al.,1946. Следователно съвремените местообитания могат да се разглеждат като производни и вторични, а формираните на тях екосистеми – като краткотрайни и продължително производни.

Изводи:

1. 
   Анализът на съвременното състояние на екосистемите в района на инвестиционното предложение показва, че в преобладаваща част от тях са протекли процеси на деградация, които са свързани с различните форми на ползуване на земите, урбанизация и др.
   
2. 
   В зависимост от степента на отклонение от климаксното състояние, съвременните екосистеми, които участвуват в различни сукцесионни редове са с различна устойчивост към допълнителни отрицателни въздействия.
   
3. 
   На територията на ИП в района на с. Лехчево и с. Бели брод, не са установени -находища на редки и застрашени от изчезване приоритетни местообитания и екосистеми.
   

3. 
   Фауна
   

В монографията «Лимнология на българските дунавски притоци» са обобщени данни за ихтиофауната на река Огоста, събрани до 1986 г. (Русев,1996). Според тази обобщена информация, в р. Огоста при различни проучвания за период от около 70 години са установени общо 35 вида риби. Като цяло, съставът и пространственото разпределение на ихтиофауната в р. Огоста е сходен с този на другите големи български дунавски притоци. Посочено е, че ихтиофауната на българските дунавски притоци, вкл. и на р. Огоста, трябва да се разглежда като част от дунавския ихтиокомплекс.

Информацията за състоянието на ихтиофауната в р. Огоста през последните почти 30 години е оскъдна. Данни за видове риби, предмет на опазване в защитени зони от НЕМ Натура 2000, могат да бъдат намерени в стандартните формуляри за зоните BG0000517 «Портитовци-Владимирово» и BG0000614 «Река Огоста», но за ихтиофауната в речните участъци извън обхвата на тези зони, достоверна информация практически липсва.

Извършено е теренно проучвание в речния участък между селата Лехчево и Бели брод през лятото на 2011 г. Приложено е пробонабиране с електрически ток в характерни местообитания, съобразено с методиката, включена в стандарт EN 14011.

1. 
   Речен кефал Leuciscus cephalus. Един от най-масовите видове в проучения речен участък, характерен за цялото долно и средно течение.
   
2. 
   Горчивка Rhodeus amarus. Един от най-масовите видове в долното течение на р. Огоста, включително и в проучения участък. Обитава както основното русло, така и стари меандри.
   
3. 
   Скобар Chondrostoma nasus. Широко разпространен вид, типичен за повечето дунавски притоци, но при проучването са установени само единични екземпляри. Потамодромен вид – извършва ежегодни размножителни миграции към по-горните речни участъци.
   
4. 
   Бабушка Rutilus rutilus. Вид, характерен за долното течение на р. Огоста, но се среща и в средното течение, като плътността на популацията му намалява в отдолу-нагоре. В проучения участък е малочислен.
   
5. 
   Сребриста каракуда Carassius auratus. Инвазивен вид, който се среща във в цялото долно течение на р. Огоста. Понастоящем, един от относително многочислените видове в долното течение, но в проучения участък не е установена висока численост.
   
6. 
   Шаран Cyprinus carpio. В проучения участък видът е рядък, представен от културната форма, като резултат от зарибявания в различни части на реката. Обитава зони със забавено течение.
   
7. 
   Уклей (блескач) Alburnus alburnus. Вид, типичен за средното и долното течение на р. Огоста, като и за други дунавски притоци.
   
8. 
   Говедарка Alburnoides bipunctatus. Обикновен вид в изследвания участък от р. Огоста. Потамодромен вид.
   
9. 
   Обикновена кротушка Gobio gobio. В проучения участък от р. Огоста е обикновен вид.
   
10. 
    Псеудорасбора Pseudorasbora parva. Интродуциран вид, пренесен в България със зарибителен материал от Далекоизточния регион. В проучения участък с ниска численост.
    
11. 
    Речен костур Perca fluviatilis. В проучения участък е с много ниска численост. Вероятно отразява антропогенно влияние.
    
12. 
    Речно попче Neogobius fluviatilis. Сравнително широко разпространен вид в средното и долно течение на р. Огоста. В проучения участък е обикновен вид, който се среща в крайбрежната зона, в места със забавено течение.
    
13. 
    Слънчева риба Lepomis gibbosus. Интродуциран вид, повсеместно разпространен в участъци със забавено течение.