Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за „



страница19/22
Дата04.01.2017
Размер3.27 Mb.
#11779
ТипДоклад
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   22

9. Ландшафт

9.1. Оценка на очакваните изменения на ландшафта


Очаквани въздействия

Инвестиционното намерение ще се реализира в зона с нанесени антропогенни изменения в околния ландшафт - близко разположени населени места, промишлени обекти, инфраструктурни елементи.

Реализацията на проекта ще е свързана с два етапа на изуални промени в ландшафта:

- временни в етапа на строителството - изкопни работи, позитивни форми от изкопни земни маси и съхранен хумус, строителна техника и механизация;

- постоянни в етапа на експлоатация на инсталацията - нова техногенна структура.

В резултат на предвидената дейност ще е налице единствено визуално нарушение на ландшафта с привнасяне на нова промишлената структура в относително открития ландшафт, с което ще се засили техногенния му характер. Новото възприемане се определят като физическо, локално и дълготрайно за периода функциониране на дейността. Структурата на ландшафта се запазва.


10. Културно наследство – очаквани въздействия върху недвижими културни ценности в обсега на инвестиционното предложение


На територията, предвидена за осъществяване на инвестиционното предложение, не са провеждани целенасочени археологически изследвания за издирване на археологически обекти. Поради това на този етап не може със сигурност да се определи дали бъдещите строителни работи ще засегнат неизвестни досега културни ценности.

Археологическите обекти могат да бъдат застрашени основно в процеса на строителните дейности. Работите по изграждането на сградите, пътните подходи, захранването с природен газ, електрозахранването и осигуряването на вода за битови и производствени нужди могат да нарушат целостта на културни ценности. Експлоатацията на инсталацията за производство на негасена и хидратна вар няма да представлява заплаха за недвижимите културни ценности в района.


11. Здравно-хигиенни аспекти. Оценка на здравния риск по време на строителството и експлоатацията на инвестиционното предложение и мерки за здравна защита. Отстояния до най-близките жилищни сгради

11.1. Определяне на потенциално засегнатото население и територии, зони или обекти със специфичен хигиенно-охранителен статут или подлежащи на здравна-защита, в зависимост от предвиждания териториален обхват на въздействията върху компонентите на околната среда.


Целта на инвестиционното предложение е „Изграждане на технологична инсталация за производство на негасена и хидратна вар”, в землището на с. Опицвет, община Костинброд.

От комунално-хигиенни позиции, с оглед определяне на потенциално засегнатото население и територии особено значение има разположението на инвестиционното предложение спрямо околните населени места. В случая, положителна оценка може да се даде за благоприятното и отговарящо на хигиенните изисквания ситуиране на терена на инвестицията спрямо най-близкото с. Опицвет.

Инвестиционното предложение за „Изграждане на технологична инсталация за производство на негасена и хидратна вар”, в землището на с. Опицвет, община Костинброд попада в групата обекти ”Производства на строителната промишленост” съгласно Наредба № 7/1992 г на МЗ за ”Санитарно - хигиенните изисквания за здравната защита на селищната среда”, за които е определена хигиенно-защитна зона от 1000 м. Най-близко разположеното населено място е с. Опицвет, с жилищни сгради на около 1300 м от инвестицията, като спрямо тях определената хигиенно-защитна зона е спазена. Това разположение предполага отдалеченост от най-гъсто населените територии и съответно ограничаване на евентуални негативни здравни въздействия. Според общинските териториални планове, вкл. този на община Костинброд, зонирането на населените места се извършва на база климатични, топографски, геологични, ландшафтни и др. дадености, като за промишлени дейности в индустриалните зони до населените места се определят терени с най-щадящо здравето на населението месторазположение.

Най-близките жилищни сгради от регулацията на с. Опицвет представляват жилищни къщи, чието местоположение отговаря на санитарните изисквания. Същинската гъсто населена част на с. Опицвет е разположена на отстояние повече от 1300-1400 м., която отдалеченост е допълнителна благоприятна даденост от здравно-превантивна гледна точка. Друг санитарно охраняем обект е мандра „Опицвет”, като отстоянието до нея е 1 600 м. и отговаря на изискванията.

На 15.06.2009 г., с писмо Изх. № 640 РИОКОЗ - Софийска област е издала положително становище по съгласуване на обекта, при условие на спазване изискванията на Наредба №7/1992 г. На следващ етап, при процедурата по одобряване обхвата на настоящия ДОВОС, с писмо Изх. №39-01-161/15.09.2009г., РИОКОЗ-Софийска област уведомява, че хигиенно-защитната зона на промишлената площадка засяга поземлени имоти № 000090 и № 000014, собственост на „Мизия Пропърти” ЕООД, включен в проект за ниско жилищно застрояване на „Мизия прпърти” ЕООД, гр. София, като във връзка с това следва да се проведе процедура по намаляване на хигиенно-защитната зона от МЗ.

Горепосочените поземлени имоти, включени в намерение за инвестиция, се намират на отстояние около 700 -850 м от инсталацията за производство на негасена и хидратна вар, като неспазването на изискваната хигиенно-защитна зона от 1000 м е минимално, в рамките на около 300 м, т.е. около 30% от нормативно определената зона за тази дейност. Следва да се проведе процедура по намаляване на хигиенно-защитната зона от МЗ.

Здравните аспекти на настоящото инвестиционно намерение са с приоритетна трудово-медицинска актуалност, поради това потенциално засегнатата група хора са основно работещите, експонирани по време на строежа и експлоатацията на обекта. При аварийни ситуации не се очаква да се засегне здравето на населението, живеещо в най-голяма близост до хигиенно - защитната зона на обекта.

Поради спецификата на инвестиционното предложение, от здравни позиции може да се направи извода, че при вземането на нужните предохранителни мерки, въздействията върху човешкото здраве и териториалния обхват се очаква да имат строго локален характер.



11.2. Идентифициране на рисковите фактори за увреждане здравето на хората: извършва се при отчитане на компонентите на околната среда, вида на рисковите фактори и условията (предпоставките за вредно въздействие).


Здравните рискови фактори на инвестиционното предложение ще бъдат разгледани за работещите, населението и околните обекти по време на реализацията и експлоатацията на инвестиционното предложение.

Физичните рискови фактори за здравето на работниците ангажирани с реализацията и експлоатацията на инвестиционното предложение са праха, шума, общите и локални вибрации, неблагоприятния микроклимат, физическото натоварване.

Рискови фактори за здравето на населението по време на строежа и експлоатацията на обекта, при условия на правилна техническа експлоатация, на практика не съществуват. Наднормени шумови нива не се очакват.



Химичните рискови фактори са изключително ограничени и са свързани повече с обслужващия транспорт и горивните процеси на варовата пещта, отколкото с материалите в производството. Следва да се има предвид, че варта представлява калциев оксид с редица примеси. Отделните форми на варта се различават по съдържанието на вода и процентното участие на съставки като силиций, алуминий, желязо, магнезий и други. Според номенклатурата на видовете продукти от приложение 1 към чл. 1, ал. 2 „Групи строителни продукти” от Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на строителните продукти (НСИОССП), строителната вар бива калциева (негасена), доломитна и хидратна. В зависимост от съдържанието на активни вещества (калциев оксид и магнезиев оксид), варта се дели на три вида - първият има 80-85% активни вещества, вторият - 70% и третият - 60%. Гасенето на варта протича с различна скорост за различните видове. То се осъществява толкова по-добре, колкото по-голямо е съдържанието на калциев оксид в негасената вар и колкото по-малко време е преминало от момента на нейното изпичане. Ако скоростта на гасене е до 10 мин., варта се приема за бързогасяща се, а ако се гаси за 10-30 мин., тя е бавногасяща се.

11.3. Характеристика на отделните фактори по отношение влиянието им върху човешкото здраве и съпоставянето им с действащите хигиенни норми и изисквания.


Вредни физични фактори.

По време на изграждането и експлоатацията на новите производствени мощности ще се извършват дейности, при които е възможно увеличение на емисиите на определени вредни вещества и фини прахови частици, предимно в условията на работната среда. Работниците ще бъдат изложени на следните неблагоприятни физични фактори:



Неблагоприятен микроклимат - Работата ще се извършва на открито и закрито, което относително ограничава възможностите за създаване на неблагоприятен сезонен микроклимат на работното място. Най-вероятно през зимния сезон възможности за преохлаждащ микроклимат ще съществуват при процесите на открито, а през летните месеци в близост до варовата пещ ще има условия за прегряващ микроклимат. Производството включва и използването на мокри процеси, които създават и висока относителна влажност на въздуха. Последната лятно време способства за създаването на прегряващ микроклимат, особено като се има предвид, че получаването на хидратна вар е екзотермичен процес, а зимно време водните пари в работните помещения кондензират и условията на труд са преохлаждащи.

Наднормени шумови нива - Неблагоприятният здравен ефект на шума е главно върху централната нервна система и се изразява предимно в разстройство на съня и развитието на неврозо-подобни състояния. Въпреки, че ефектът ще е върху ограничен брой хора, не бива да се допуска по време на строителството на инсталацията извършване на строителни работи и превоз на материали и техника през нощните часове. Във връзка с това препоръчваме строителните дейности да се извършват само през деня.

Не се очаква наднормено шумово въздействие от строителната дейност върху близките до площадките обекти с нормиран шумов режим – с. Опицвет и проект за ниско жилищно застрояване на „Мизия прпърти” ЕООД.

По отношение производствената дейност, нивото на звукова мощност излъчвано машините на аналогичен обект е около 117 dBA. По време на експлоатацията на обекта, основните генератори на наднормени шумови нива ще се намират вътре в шумоизолиращи конструкции и помещения, което ограничава експозицията на евентуални наднормени нива шум единствено в места от работната среда.

Относно нивата на шума в околната среда, допустимото ниво на шум за жилищни зони и територии е за ден 55 dBA, за вечер 50 dBA и за нощ 45 dBA, а за промишлена територия е 70 dBA за дневен и нощен период (Наредба № 6 за показателите за шум в околната среда - ДВ бр. 58/2006 г.). Очакваното ниво на шум на производствената площадка на обекта от реализираната дейност не се очаква да превишава посочените норми, като съществуващите фонови нива понастоящем са значимо ниски, а шумовите нива в най-близкото населено място – с. Опицвет и проект за ниско жилищно застрояване на „Мизия прпърти” ЕООД, ще остават неповлияни, съответно поднормени спрямо изискванията на Наредба № 6 за жилищни зони и територии.



Наднормени нива на общи вибрации. На локални вибрации ще бъдат изложени строителните работници, използващи къртачни машини и друга строителна механизирана техника. Неблагоприятният здравен ефект се изразява в увреждания на сетивната и микросъдовата система на горните крайници. Този ефект е по-силно изразен при работа в условията на преохлаждащ микроклимат.

Прах - Наднормените прахови нива са рисков фактор както за развитието на белодробни заболявания от общ характер, свързвани с дразнещия ефект на праха, такива като ринит, хронични бронхити и техните усложнения, така и за развитието на професионална прахова патология. Вземането на всички технически и медико-профилактични мерки е от първостепенна важност за съхраняване здравето на работниците по строежа и тези при експлоатацията на производството.

Строителните работи ще се извършват предимно на открито. По време на строителството, прахът е възможно да достигне стойности над ПДК. Тези прахови емисии са неорганизирани и ще зависят до голяма степен от добрата организация на трудовия процес.

Съществуват и други източници на прахови емисии по време на производството (доставка и съхранение на суровини, подготовка и лентов транспорт на варовика, процеси на изпичане, производствени дейности в халетата, трошене, мелене, сортиране и др.), като праховете спадат предимно към типа на фино-дисперсните прахове. Предвиденото надеждно и високотехнологично обезпечаване с прахозадържащи и филтриращи системи (ръкавни филтри) е в състояние да поддържа стойностите на праха в работната среда поднормени.

При правилна технологична експлоатация, не се очаква вредно физично въздействие спрямо жилищните зони на с. Опицвет и други обекти от района, подлежащи на здравна защита.


Вредни токсикохимични фактори.

Теоретично, ако по време на изграждането и експлоатацията на инвестиционното предложение ще има потенциално отделяне на химични вещества в околните почви, вода и въздух, то това би се реализирало основно по пътя на изпусканите в атмосферата изгорели газове от машините при строителните и транспортни дейности в района, както и на отделянето при производството на специфични химични нокси от варовите по въздушно-газов и аерозолен път.

Основните замърсители, които потенциално могат да се отделят в околната среда са СО, NOx, SO2, въглеводороди, прах, бензинови пари. Тези емисии ще зависят от броя и вида на използваните при строителството машини, режима им на работа, както и от спазване на изискванията за производствена безопасност и функционалната натовареност на технологията за производство на негасена и хидратна вар.
Химически вещества, отделени при строежа на инвестиционното предложение:

Въглероден оксид – постъпил в организма на човек се свързва в карбоксихемоглобинов комплекс, с намаление на кислородсвързващите способности на хемоглобина. Проявява общотоксично действие.

Азотни и серни оксиди – преобразуват се в контакт с организма в киселини, проявяващи иритативно и корозивно действие.

Следи от хром, кадмий, олово и други тежки метали в суровината за производството – варовик:

Хромът постъпва в организма инхалаторно, перорално и през кожата. Съединенията на шествалентния хром се резорбират значително по-бързо от тези на тривалентния. При неголеми концентрации на хром най-често възникват леко дразнене, хрема, кихане, хиперемия и набъбване на носната лигавица. Симптоми на общотоксично действие са обща отпадналост, главоболие, отслабване, диспептични разстройства, сутрешно гадене,

Оловото попаднало във въздушната среда не се променя, но неговите съединения се променят под действието на слънчевата светлина, водата и въздуха. Оловото във въздушната среда може да бъде пренесено на големи разстояния преди да се утаи върху повърхността на земята. Веднъж попаднало върху почвата, то обикновено се слепва с почвените частици. Придвижването на оловото от почвата в подпочвените води зависи от вида на оловното съединение и характеристиките на почвата.

Относно кадмия, дихателният път на постъпване в организма е водещ при професионална експозиция. Прахът е по-малко токсичен от дима. Около 5% от постъпилия перорално кадмий се абсорбира от стомашно-чревния тракт.

Тъй като варовикът, който ще се използва като изходна суровина за производството ще се добива от кариери в района на инвестицията, то може да се приеме, че рискът от наличие на тежки метали в него е минимален, поради екологичната чистота на общини Сливница и Костинброд.
Бензинът представлява смес от леки въглеводороди, като в състава му влизат парафини, циклопарафини, ароматни въглеводороди – безцветни, със специфична миризма, изпаряващи се при обикновени условия.

Въглероден оксид и азотни и серни оксиди - отделят се при функционирането на варовата пещ. Новите производствени мощности ще използват като гориво природен газ, което е определящо и за качествената характеристика на отделяните газове от горивните процеси – те ще съдържат преимуществено азотни окиси и по-ниски концентрации на серни оксиди. Предвидената за експлоатация варова пещ представлява най-добрата налична технология на пазара, т.е. могат да се причислят към т. нар. “low NOx” газови пещи, при които горивният процес е организиран по начин, осигуряващ минимално отделяне на азотни оксиди.

Азотните оксиди са: NO, NO2, N2O, N2O3, N2O4 и N2O5. Най-често срещаният в промишлени райони и с най-голямо медицинско значение е NO2. Азотните газове проникват в организма по дихателен път. Подобно на серните оксиди имат силно изразено локално иритативно действие върху лигавиците на горните дихателни пътища, дължащо се на образуваните на място киселини, също така притежават вазодилататорно и наркотично действие. Спадат към групата на метхемоглобинообразуващите отрови.

Основните химични компоненти на генерирания прах (предимно финодиспергиран варовик) са природни продукти, като дейностите с тях ще се осъществяват в затворени бункери. Вредни токсикохимични ефекти от праха извън територията на предприятието не се очакват.

Като цяло, по отношение физични и токсикохимични вредности, евентуален отрицателен ефект върху здравето се очаква единствено в работната среда. От здравни позиции следва да се отбележат следните потенциални неблагоприятни въздействия върху работещите: раздразнение на слизестите повърхности и дихателните пътища, остри и хронични контактни дерматити, локално и общо алергизиращо действие, влияние върху централната нервна система изразено чрез главоболие, главозамайване, уморяемост, сънливост.



Физическо натоварване.

Трудът в производството на варовик е в голяма степен механизиран. Едновременно с това, има и работни операции, които изискват ръчна работа и извършването на специализирани физически действия. От гледна точка на физическите усилия той може да се категоризира като умерено тежка физическа работа.

В много случаи работата се осъществява с голям брой еднотипни работни движения на горните крайници, често се изисква постоянно внимание, непрекъснато участие на зрението, свързана е със значителна отговорност за качеството и предполага добра квалификация. Всичко това обуславя средно изразено нервно-сензорно напрежение.

11.4. Преценка на възможностите за комбинирано, комплексно, кумулативно и отдалечено действие на установените фактори.


Продължителното комбинирано въздействие на прах и използваната в производството суровина създават ограничени условия за хронично дразнене на лигавиците и съответно развитие на заболявания на дихателната система при работещите в производството – хронични възпаления на горните дихателни пътища (ринити, бронхити) и заболявания на белите дробове (пневмонии, пневмосклерози, бронхиектазии).

Освен комбинираното физикохимично действие на агенти, няма данни за осъществяване на комплексно въздействие на токсични вещества по време на строителството или експлоатацията на инвестиционното предложение на принципа на адитивното действие. Ограничени са възможностите за по-висок риск за здравни отклонения при работещите поради въздействие на фактори с отдалечено във времето действие.

На около 300 м югозападно от терена е обособена промишлена площадка с действаща ТСИ. Поради значителното отстояние на двата обекта от най-близките населени места и проект за ниско жилищно застрояване на „Мизия прпърти” ЕООД, не съществуват условия за вредно за здравето кумулиращо въздействие на фактори от двата обекта.

11.5. Характеристика на експозицията.


Експозицията (директна и индиректна) може да се осъществи едновременно по няколко пътя – чрез въздуха, водата, хранителните продукти.

В условията на настоящото инвестиционно предложение е единствено вероятен директния път на експозиция, в условията на работната среда. Той е налице, когато замърсителите в производството достигнат човешкия организъм, проникнат в него и метаболизират в биологичните му среди.

При работниците по изграждането на обекта експозицията също е директна, но ще има временен характер с нисък интензитет.

За прецизиране експозицията на работещите, след пускане на обекта в експлоатация следва от службата по трудова медицина да бъде организирано провеждането на измервания по параметри на работната среда и медицински прегледи за работещите.

За прецизиране експозицията на населението е необходимо след достигане на сравнително постоянно призводство, да бъдат извършени измервания по компоненти за евентуални замърсявания на околната среда в района.
Емисии от дейностите по строително-монтажните работи.

Източниците на неорганизирани емисии са:

- изгорели газове от ДВГ на машините свързани със строежа;

- прах при строителните дейности;

- шумово замърсяване от използваното техническо оборудване.

Описаните емисии са краткосрочни, с малък териториален обхват и зависят от мерките за тяхното ограничаване.

На този етап е трудно да се даде точна хигиенна количествена оценка на замърсяването с прах от строителната дейност. В случая ще се засегнат единствено близко прилежащите територии. Праховата експозиция (при ПДК 10 mg/m3 за общ прах) ще е под ПДК и няма да доведе до професионално обусловени увреждания във времето за извършване на строително-монтажните работи.
Отделяне на химически вещества, шум и прахови частици от дейностите по експлоатацията.

Източниците са:



  • прах и шум от етапите по подготовка и лентов транспорт на варовика, както и при различни други технологични етапи.

  • изгорели газове от варовата пещ;

  • отделяне на прах и шум при процесите на трошене и мелене на негасената вар;

  • отделяне на прах и шум при транспорта на готовата продукция.



11.6. Здравно състояние на потенциално засегнатото население.


Здравното състояние на населението се обуславя от голям брой фактори на околната и работната среда, социалното благополучие, наследствени фактори. В този сложен комплекс на въздействия, освен чрез общите интегрални показатели на демографските и здравни характеристики, е възможно да се проучат и специфични критерии, които могат да изведат по-преки връзки между замърсителите на околната среда и промените в здравното състояние, като например показателите на структурата на онкологичната заболяемост.

Целта на специализираното изследване е проучване на здравното състояние на населението от община Костинброд, вкл. с. Опицвет, и София област, за ретроспективен период с оглед оценка на наличие или отсъствие на детерминиращи фактори от околната среда, като се изготви здравен и демографски анализ.

Задачите на анализа са:

  1. Проучване на здравното състояние на населението на община Костинброд чрез демографски показатели за три годишен ретроспективен период и сравнителна характеристика с показателите за цялата страна.

  2. Проучване на здравното състояние на населението на София област чрез показателите на онкологичната заболеваемост по ниво и структура за тригодишен ретроспективен период.

  3. Обобщена характеристика на здравното състояние на населението от община Костинброд.


Обект на проучването са населението на община Костинброд и населението на цялата страна.

Обем на проучването:

Изчерпателен за населението на община Костинброд по посочените показатели и необходимата съпоставка с цялото население на Република България.



Единици на наблюдение:

Логическа единица на наблюдение – жителите на община Костинброд.

Техническа единица на наблюдение – околната среда, включително факторите и параметрите на община Костинброд.
Проучване на здравното състояние на населението на община Костинброд чрез демографски показатели и сравнителна характеристика с показателите за цялата страна.

От данните за броят на населението и неговото разпределение по пол и възраст за община Костинброд, прави впечатление, че възрастовата структура на населението е “стационарен тип” при най-широко представителство на населението в активна трудоспособна възраст (Таблица № V.11.6-1).


Таблица № V.11.6-1. Разпределение на населението на община Костинброд.

Обект и признаци

Брой

Население на община Костинброд към 31.12.2007г.

17615

от тях мъже

жени


8619 (48,9%)

8996 (51,1%)



до 18 години

18-64 години

над 65 години


2332 (13,2%)

10796 (61,3%)

4487 (25,5%)

Проучени са основните демографски показатели за тригодишен период отделно за населението на община Костинброд и общо за цялото население на страната.

Обобщени са показателите детска смъртност, обща смъртност, раждаемост и естествен прираст за община Костинброд и за цялата страна.

Трайният спад в броя на населението, характерен за страната като цяло, не е характерен за община Костинброд, главно поради положителната миграция за общината. Раждаемостта е по-ниска от средната, а показателите на общата смъртност за населението на общината са незначимо по-високи от тези за страната (Таблица № V.11.6-2).


Таблица № V.11.6-2. Демографски показатели за община Костинброд и цялата страна.

Година

Показатели на 1000 жители

Община Костинброд

Република България

2005г.

Раждаемост

7,2

9,2

Смъртност

15,2

14,6

Естествен прираст

-8,0

-5,4

Детска смъртност до 1г.

-

11,1

2006г.

Раждаемост

6,8

9,6

Смъртност

15,8

14,7

Естествен прираст

-9,0

-5,1

Детска смъртност до 1г.

16,7

9,4

2007г.

Раждаемост

6,8

9,8

Смъртност

16,0

14,8

Естествен прираст

-9,2

-5,0

Детска смъртност до 1г.

-

9,2

Естественият прираст като резултативен показател между двата основни демографски индикатора - раждаемост и общата смъртност, се различава съществено между населението на община Костинброд и това на цялата страна като е с отрицателни стойности и съответно значимо по-неблагоприятен за населението на община Костинброд.

Поради значителната приходяща миграция в общината може да се обобщи, че отсъства значима отрицателна динамика на населението за община Костинброд. Не се очертава съществена тенденция към застаряване, което е много благоприятно от здравно-демографски позиции. Понастоящем, подмладяването на населението влияе благоприятно на демографската характеристика на общината.

За целите на проучването следва да се заключи, че съществуващата демографска характеристика за населението от община Костинброд е близка до средната за страната, като отсъстват индикации за вредно въздействие на фактори от околната среда.


Информативни в демографско и здравно отношение са данните за смъртността по причини от някои класове болести според МКБ-10 – един от косвените индикатори за здравния статус на населението, като данните са налични общо за София област, в която се намира и община Костинброд.

Класовете болести, които в най-голяма степен са свързани и с факторите на околната среда са:

II клас: Новообразувания;

IV клас: болести на ендокринните жлези, на храненето, обмяната и разстройства на имунитета;

IX клас: болести на органите на кръвообращението;

X клас: болести на дихателната система;

XI клас: болести на храносмилателната система;

XII клас: болести на кожата и подкожната тъкан;

XIV клас: болести на пикочо-половата система;

XVII клас: вродени аномалии.


Данните от представената по-долу Таблица № V.11.6-3 за София област са по-неблагоприятни от тези за страната, вкл. имайки предвид някои от най-често повлияващите се заболявания от страна на фактори от околната среда - напр. болести на органите на кръвообращението, съответно смъртността от тази нозологична единица (Клас IX). В София област се отчита по-ниска смъртност от дихателни заболявания в сравнение със страната (Клас X) .

Обобщените данни за София област са незначимо по-лоши спрямо средните индикатори за страната, което доказва отсъствието на агресивно действащи фактори, включително от страна на околната среда.


Таблица № V.11.6-3. Умрели по причини за смъртта, София област и страната (на 100 000 души от населението).

Клас болести;

Години

Район

Обща смъртност

II

IV

IX

X

XI

XII

XIV


XVII

2005

София област

1637,6

249,4

34,9

1108,1

46,4

44,1

0,4

14,9

3,1

страната

1464,8

231,7

25,6

968,1

57,7

42,8

0,7

15,4

3,2

2006

София

област


1654,1

270,5

16,2

1169,5

38,6

33,6

0,4

9,3

3,1

страната

1473,4

230,0

29,1

978,5

54,3

41,5

0,5

15,4

2,4

2007

София област

1714,9

282,0

33,0

1137,7

13,2

51,7

0,4

24,5

1,9

страната

1475,3

234,9

28,3

971,0

59,3

45,6

0,5

17,2

2,2

От здравните индикатори, проучени са данните за онкологичната заболяемост като обобщени показатели и по локализация за 3 годишния период 2005-2007г за област София. В представената по-долу Таблица № V.11.6-4 са разгледани 6 класа онкологични заболявания според локализация, които са социално значими и същевременно силно се променят при въздействие от фактори на околната среда.


Таблица № V.11.6-4. Регистрирани заболявания от злокачествени образувания по локализация за 2005-2007г. (на 100 000 души от населението).

Наименование и локализация на новообразуванието

2005

2006

2007

Обл. София

страната

Обл. София

страната

Обл. София

страната

Общо

2380,5

3069,9

2505,6

3229,0

2061,3

3330,7

1. Устни, устна кухина и фаринкс

106,5

120,4

103,4

121,6

59,8

118,6

2. Храносмилателни органи и перитонеум

340,6

441,9

355,7

472,7

368,6

498,7

3. Дихателна система и гръдни органи

160,5

201,3

159,7

209,1

153,4

217,6

4. Млечна жлеза при жените

819,8

1038,3

997,7

1093,1

701,0

1124,8

5. С друга и неуточнена локализация

44,4

46,8

47,8

46,7

44,7

47,4

6. Лимфни и кръвотворни органи

86,2

117,1

92,6

123,8

91,7

131,1

Най-честите класове болести за София област са характерни и за цялото население на страната.

Трябва да се отбележи, че стойностите за София област по всички групи онкологични заболявания са значимо по-ниски от средните за цялата страна. Това е много благоприятен факт от здравно-хигиенни позиции. Логично е в по-голямата си степен тази понижена онкологична болестност да се дължи на добро качество на живот, сравнително младото население и чистата околна среда.
Обобщена характеристика на здравното състояние на населението.

Здравното състояние на населението от община Костинброд се характеризира с нива на демографските показатели близки до тези за населението на страната.

Динамиката на показателите за регистрираната онкологична заболяемост показва стациониране за периода от 2005 до 2007 г., при стойности, значимо по-ниски от средните за страната. Социалнозначимата ракова заболяемост по локализация се състои от болести на храносмилателната, дихателната и пикочо-половата системи.

Анализът на демографските и здравни индикатори ни дава основание за прогнозна оценка на степента на възможно влияние на дейностите на инвестиционното предложение на Тамара 2009” ООД върху здравното състояние на населението в района. Може да се направи извода, че при спазване на посочените технологични изисквания при експлоатацията на новите производствени мощности, и от друга страна на провеждането на регулярен собствен монторинг, не се очаква негативно влияние върху здравето на населението и значими негативни отклонения в представените по-горе показатели за заболяемостта и демографските дадености.



11.7. Оценка на здравния риск, мерки за здравна защита и управление на риска.


Заболяемост на работниците при производство на вар.

Професионалната заболяемост се свързва предимно с въздействието на праха. При особено интензивно прахово въздействие, прояви са фиброзиращия бронхит, бронхиолит и обтурационен емфизем. Чести са хроничните бронхити с прахова етиология. С относително висока честота са също бронхиалната астма и алергичните ринити, които се свързват с евентуално въздействие на шествалентен хром е прахта. Заболяванията на дихателната система са с висока честота и в структурата на заболяемостта с временна нетрудоспособност. Висока е честотата и на профилактичните дерматози (в случай на микропримеси на хром, може и на кобалт и никел), също и други кожни заболявания - околоноктеви ерозии и кожни инфекции (фурункули, абсцеси, панарициуми). Други професионални заболявания тук са заболяванията на очите – конюктивити, професионалната твърдоухост и язвената болест на стомаха и дванадесетопръстника.


Профилактични мерки по отношение опазване здравето на работещите в инвестиционното предложение.

Могат да се изброят следните основни изисквания за безопасни условия на труд:



  • Преди започване на работата в новото производство, да бъдат изпълнени препоръките за поднормено ограничаване на праховите и шумови емисии в работните помещения и тези, отделяни в околната среда.

  • Да се спазват стриктно указанията за боравене с изходните материали, използвани в производството, и получените продукти.

  • Работниците (по строежа и тези при експлоатацията на новите мощности) да използват лични предпазни средства, по указание за съответното работно място (защитни каски; външни или вътрешни антифони; антивибрационни ръкавици при локални вибрации; гумени ботуши, прахови маски, работен комбинизон, ръкавици, престилки, обувки и топло работно зимно облекло).

  • Да се осигурят условия за добра лична хигиена (двусекторни шкафове за лично и раб. облекло, бани, перални и др.);

  • През горещите летни дни, на работните места в близост до варовата пещ да е осигурена надеждна вентилация.

  • През студените периоди по време на строежа на инсталациите да се вземат мерки ръцете да бъдат сухи и топли.

  • От отговорното служба по трудова медицина да се провеждат предварителни и периодични медицински профилактични прегледи насочени към разкриване на свързаните с труда заболявания.

  • Да се въведе предпазно-професионално хранене и питеен режим (при прегряване): (диета Б) – богата на мазнини (ПНМК), белтъци (цистин, цистеин, метионин), калций и витамини (витамин А) храна, потиска развитието на силикотични процеси.

В Таблица № V.11.7-1 са систематизирани рисковите фактори с неблагоприятно въздействие върху здравето на работещите и съответните мерки за намаляване на професионалния риск.


Таблица № V.11.7-1.

Вид рисков фактор

Условия за вредно въздействие

Мерки за ограничаване на здравния риск в трудовата среда

Прах отделен от различни производствени процеси на открито и закрито.

Неизправно техническо оборудване. Лоша вентилация.

Употреба на лични предпазни средства.

Отделяне на непречистени отработени газове.

Лошо функционираща филтриращо-вентилационна система.

Контрол на качеството на въздуха на работната среда, технически изправни уреди, редовни профилактични прегледи.

Замърсяване на околната среда с негасена и хидратна вар.

Технически неизправни съоръжения. Неизправни филтриращи системи за прахови и газови емисии.

Редовен контрол на помощните съоръжения и мониторинг на качеството на околната среда.

Професионални вредности засягащи дихателната система.

Отсъствие на информация за безопасна работа.

Употреба на лични предпазни средства.

Прегряващ или преохлаждащ микроклимат.

Работа в близост до варовата пещ.

Осигурява се подходящо работно облекло.

Физическо натоварване. Принудителна работна поза.

Вдигане на тежести. Ръчна дейност.

Осигуряват се подходящи почивки.

Психо-сензорно натоварване. Висока отговорност.

Трудни и отговорни за изпълнение етапи от технологичния процес.

Да се работи под ръководството на квалифицирани специалисти.

Възможни трудови злополуки.

Падания, повърхностни наранявания и травми, изгаряния.

Провежда се персонален инструктаж. Използване на лични предпазни средства.

Във връзка с потенциалните здравни рискове по отношение на хигиенните норми над пределно допустимите нива е необходимо спазването на всички изисквания на здравната профилактика, а именно:



  • Съобразяване на техническите характеристики на използваното технологично оборудване;

  • Спазване на физиологичните режими на труд и почивка (Наредба № 15/1999 г. на МЗ);

  • Сменния цикъл на работа предполага определена здравна промоция и физиологични режими на труд и почивка за работещите на обекта (Наредба № 16/1999 г. на МЗ);

Необходимо е вземането на всички необходими мерки за обезопасяване труда на работещите посредством информиране чрез:

  • инструкции за боравене с необходимите машини и съоръжения;

  • инструкции при противопожарна охрана;

  • инструкции за действия при аварийни ситуации;

  • инструкции за организация на работата;

Предприемането на нужните технически мерки е от особена важност:



  • намаляване отделянето на прах чрез капсулиране и херметизиране на оборудването и текущо безпрахово почистване на производствените помещения;

  • намаляване интензивността на лъчиста топлина чрез монтиране на топлозащитни екрани, топлоизолация на оборудването и управление на производствените процеси от изолирани (закрити) пултове за управление;

  • подобряване на микроклиматичните условия чрез устройство на общообменна механична вентилация;

  • намаляване тежестта на труда чрез механизиране и автоматизиране на технологичните процеси.


Профилактични мерки по отношение опазване здравето на населението.

Основните фактори, рискови за здравето на населението в райони с инсталации за производство на вар, са шумовият и прахов фактори.

Поради значителното отстояние до околните населени места и обекти подлежащи на здравна защита, с най-близко разположени с. Опицвет – 1300 м. и проект за ниско жилищно застрояване на „Мизия прпърти” ЕООД, дейността на инсталацията при условия на правилно експлоатиране, не се очаква да представлява здравна опасност за околно живущото население.

От хигиенни позиции следва да се имат предвид следните положителни факти:



  • използваната технология е най-модерната налична, която е благоприятна от хигиенни позиции, тъй като генерирането на прах и шум е сведено до минимум;

  • местоположението на инвестицията е далеч от населени места, в близост до промишлена зона;

  • топографията на терена по посока с. Опицвет е хълмиста, т.е. шумо- и прахо- екранираща.

  • налични са всички необходими инфраструктурни елементи, вкл. възможност за захранване с природен газ, което е предпоставка за нискоемисионно, екологосъобразно и безопасно използване на варовата пещ;

Относно шумовото натоварване, не съществуват предпоставки за генериране на високи еквивалентни шумови нива и вибрации в района. Въпреки това е необходимо инвеститорът, чрез посочените по-долу препоръки, да положи усилия в максимална степен да се ограничат възможностите за негативно комплексно въздействие на шума върху човешкото здраве.

Може да се приеме, че поради:



  • достатъчна отдалеченост на инсталацията от жилищни райони;

  • използването на най-модерна техника;

  • изграждането на промишлените постройки по начин, екраниращ разпространението на шума по посоки с. Опицвет и проект за ниско жилищно застрояване на „Мизия прпърти” ЕООД,

зоните с шумово натоварване и акустичен дискомфорт биха имали отношение най-вече към здравето на обслужващия персонал на инсталацията.

Относно праха, рискът като цяло може да се оцени като ограничен. Изключително благоприятен факт са намеренията на инвеститора за въвеждане в употреба на модерни пречистващи и филтриращи системи, което ще ограничи генерирането на прахови емисии в околната среда. Районът е хълмист и действа като естествено прахо-задържащо и прахо-утаително образувание спрямо с. Опицвет, гр. Сливница, с. Петърч и проект за ниско жилищно застрояване на „Мизия прпърти” ЕООД. Следва да се има предвид, че и най-честата посока на вятъра в района е от северозапад към югоизток, т.е. инсталацията не се явява надветрена на обекти, подлежащи на здравна защита.

Ръскът за здравето на населението при транспартните дейности – доставка на варовик и извозване на варта, е предимно свързан с отделяните при движението на тежкотоварните камиони вибрационни, шумови, прахови и газови емисии. Всички те в много голяма степен зависят от качеството на пътната настилка и от техническото състояние на превозните средства.

Може да се заключи, че околните населени места и други обекти, подлежащи на санитарна защита, отстоят на значително разстояние и практически няма да бъдат засегнати от повишени прахови и газови емисии.

Следва да се спомене, че реални количествени измерения на вредно прахово, газово и шумово въздействие могат да бъдат категорично установени с натурни измервания едва след пускане на инсталацията в експлоатация. Препоръчително е инвеститорът да проведе мониторинг на шумовото, прахово и газово (серни и азотни оксиди) замърсяване (напр. с мобилна станция на различни точки в околните населени места) дневно и нощно време, преди началото на експлоатацията и по време на работен цикъл, като резултатите следва да се сравнят и при установяване на наднормени стойности, доказано генерирани от инсталацията за производство на вар, да се предприемат мерки по ограничаването им.

Други профилактични мерки и препоръки за опазване здравето на населението от населените места, разположени в близост до инсталацията са:


  • Редовно поддържане на чистотата и изправността на пътното трасе в района на инсталацията, тъй като това значително ще понижи концентрациите на прах, вкл. фини прахови частици в атмосферния въздух.

  • След реализацията на проекта е препоръчително извършването на натурни замервания на нивото на еквивалентен шум в най-близките жилищни зони от с. Опицвет и при бъдещите жилищни сгради от проект за ниско жилищно застрояване на „Мизия прпърти” ЕООД. При необходимост да се вземат технически мерки за понижаване на шума под безопасните за здравето нива. Шумозащитата на всеки обект, засегнат от наднормени шумови нива е предмет на отделно акустично проектиране, отчитащо степента на превишение на нормата за шум, релеф, вид на защитавания обект и разположение спрямо източника на шум и други фактори. Наредба №6 на МЗ и МОСВ за показателите за шум в околната среда, ДВ бр. 58/2006г., определя съгласно Таблица 2 пределно-допустими нива за “Съществуващи жилищни части” със стойност 55 дб(А) за ден, 50 дб/А/ за вечер и 45 дб/А/ за нощ.

  • Провеждането на залесителни мероприятия от подходящ дървесен растителен вид между инсталацията, проекта за ниско жилищно застрояване на „Мизия прпърти” ЕООД и жилищната зона на с. Опицвет ще допринесе значително за подобряване на жизнената среда в района. Тази мярка следва да се предприеме само при доказана необходимост.

  • От хигиенни позиции може да се приеме, че въвеждането на инсталацията в експлоатация не повишава риска от замърсяване на източниците за питейно водоснабдяване в околните населени места, тъй като в производството не се използват опасни за здравето химични вещества.


Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   22




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница