Доклад за оценка на въздействието върху околната среда

Участък М5 Кресна–Кулата

Около km 123+000 западният подвариант на кафявия вариант пресича една тясна извита ивица от територията ПЗЗ “Рупите Струмешница”, насочена на север, като на юг от това пресичане всички варианти и подварианти навлизат в компактната част на тази ПЗЗ. Най-дълбоко навлиза в тази (Южната част) от територията на ПЗЗ западната част (подвариант с три разклонения) на кафявия вариант - при това със значителни по дължината участъци – от над 9 до над 13 km. Значително по-слабо е навлизането в територията на тази ПЗЗ на останалите варианти и подварианти – червен, източен кафяв и зелен, като тук в по-голямата си част зеленият и червеният се сливат. Тук отсичанията (навлизанията) в територията на ПЗЗ са в граници от около 3 в северната и от около 9 km в южната част. Трябва да се посочи, че в най-южния край на ПЗЗ (и на магистралата) и по-точно в юго-източния й ъгъл, обединените в един варианти и подварианти отсичат незначителна (по площ и ширина) удължена триъгълна ивица от площта й. Освен това зеленият вариант отсича 2 тесни ивички, а на юг от тях се и допира до западната граница на източния дял – на изток от р. Струма, но това са пренебрежимо малки засягания като ширина и площ на засегнатите участъци.

Тук най-приемливи са вариантите преминаващи съответно по източната граница и през източната част от територията на ПЗЗ, тъй като най слабо засягат целостта й, а именно – зелен и източен кафяв, докато червеният навлиза доста по-дълбоко в територията на тази ПЗЗ и, поради това е по-неприемлив.

Във връзка с полученото (едно от последните) писмо на МОСВ от 14.06.2007 г., а също и с писмата ма МОСВ от 15 и 18.06.2007 г. отнасящи се до настоящия ОВОС и имайки предвид поставените “допълнителни въпроси, чието изясняване е важно за вземането на решение по ОВОС“, по-долу ще бъдат дадени по-възможност конкретни отговори на въпросите, отнасящи се до частта по фауната.

Тук в т. 2 е поставено изискването: “Частите на доклада”, вкл. и в частта по фауната, “следва да се допълнят с неотразените до момента бележки съгласно писмо на МОСВ изх. NoОВОС-717/19.04.2007г.“.

В т. 1 на писмото на МОСВ изх. NoОВОС-717/19.04.2007г. вкл. и относно фауната е поставено изискването за изпълнение на Препоръка No 98(2002) на постоянния комитет на Бернската конвенция, като е посочено, че “Начинът на представяне на информацията не дава основание за аргументиран избор или отхвърляне, по биологични критерии, на варианти от трасето”, като например в т. 2.1. още в началото е посочено, че: “Не е показан природозащитния статус на животинските видове”, а в следващото изречение е направена констатацията: “Неправилно се посочва, че видовете от Приложение 2 на ЗБР са “застрашени от изчезване растителни и животински видове, опазването на които е приоритетно”.

На твърденията в т. 2.1. може да бъде даден следния отговор:

В Списъци 1а, 2а, 3а, 4а към частта за фауната са дадени животинските видове за съответните 4 части на пътното съоръжение, фигуриращи в Приложение 2 на ЗБР, като следва да бъде посочено (или може би пояснено), че това са редките и застрашените от изчезване животински видове на територията на страната или консервационно значимите видове, т. е. видовете които имат консервационно значение и същевременно видовете, които придават консервационна стойност (значение) на териториите, които обитават. Трябва да бъде пояснено още, че това са най-важните видове при провеждане на процедури по ОВОС, тъй като при антропогенен натиск върху средата те обикновено, поради редкостта или малочислеността си или поради малката площ на подходящите за обитаване от тях местообитания или и поради други причини, са най-уязвими. Следователно в посочените 4 Списъка са дадени консервационно значимите видове, които освен това, поради посочения си статут – редки и застрашени от изчезване – са обект и на защита, т. е .имат и природозащитен статус.

Колкото до твърдението на експерта, написал твърдението, че: “Неправилно се посочва, че видовете от Приложение 2 на ЗБР са “застрашени от изчезване растителни и животински видове, опазването на които е приоритетно” може да се цитира дословно: Закон за биологичното разнообразие, стр. 9 – Чл. 6., т. 4(3) “Застрашените от изчезване растителни и животински видове, включени в приложение 2, са приоритетни за опазване”. Трябва да се признае, че в ДОВОС е написано наистина “опазването на които е приоритетно”, а не както е написано ЗБР “са приоритетни за опазване”, които два израза, макар и в структурно отношение да са две различни подчинени изречения, отразяват едно и също по смисъл изискване на законодателя – че от всички видове, при това на територията на страната, тяхното опазване е поставено на първо място, т. е. пред това на останалите видове. Всъщност, ако се направи подробен анализ на видовете, поставени в Приложение No 2, се вижда, че това не са само застрашени от изчезване (от територията на страната), но също и редки за страната, като освен тези две групи от видове тук са поставени и видове, които са многочислени в различни части на страната, което, според нас, а също и според други специалисти в областта на фауната, принципно погледнато, е грешка (или престараване по някакви причини) от страна на съставилия това Приложение колектив от специалисти, тъй като този ЗБР се отнася за състоянието на видовете на територията на нашата страна – Република България, а не например за някоя друга страна, за целия субконтинент Европа или още по-малко за целия континент Евразия.

Както се вижда, в ДОВОС в Списъци 1а, 2а, 3а, 4а са дадени видовете, които имат консервационен статус, т. е. които в реален план са редки и застрашении, и поради това опазването им е определено от законодателя за приоритено. Всъщност в т. 2.1. е написано твърдението (изречението, констатацията): “Не е показан природозащитния статус на животинските видове”, докато в ДОВОС в посочените по-горе 4 списъка са дадени приоритетните за опазване видове (повечето, от които в страната са редки и застрашени от изчезване). Трябва да се посочи, че, според ЗБР, защитени на територията на страната трябва се смятат видовете от Приложение №3 на ЗБР. Тук следва да бъде пояснено, че в Приложение №3 влизат 2 групи от видове: 1) Видовете от Приложение №2 на ЗБР (без някои от тях – основно ловните видове) и 2) Останалите видове в Приложение №3, като на практика всички тези останали видове не са застрашени от изчезване или редки, а са многобройни, със стабилна численост или с тенденция към увеличаване на числеността им(в това число увеличаване и на броя или териториите на заеманите от тях подходящи за обитаване местообитания).

Положителното в настоящия случай е обстоятелството, че през териториите, през които ще преминава настоящият обект (АМ «Струма»), при това всеки от предложените варианти, ще преставлява една тясна ивица с голяма дължина, но с незначителна ширина, и също с незначителна като процент площ спрямо тази на съответните райони, през които преминават частите й.

Конкретно в случая от значение е още едно обстоятелство – през и в близост до какви територии, респ. обекти в тях, ще преминава пътното съоръжение.

В тази връзка следва да бъде уточнено, че при три от участъците – при първите два и при последния (т.е. при участъците М2, М3, М5), трасетата на различните варианти преминават през сравнително големи и (особено първите две) – преобладаващо през достатъчно обширни територии. Вариантите на третата отсечка М4, обаче, в долната си част са проектирани да преминат през и по дължината на природен обект (образувание), което на по-голямата част от дължината си представлява тясна и със значителни наклони на склоновете си клисура (дефиле, пролом, ждрело), през която освен това преминава и значителна по големината си (в т. ч. дебит на оттока, ширина, дълбочина) река – р. Струма (с тракийско име Стримон). Тук, поради особеностите на терена, ширината на пътното съоръжение е вече съизмерима с ширината на самия естествен терен, което обстоятелство затруднява и самото проектиране, като съвсем естествено след това ще затруднява и строителството. Освен това, почти цялата дължина на пролома попада в обхвата на предложена за обявяване от двете страни на реката защитена територия “Кресненско дефиле”, в която се намира и резерватът “Тисата”. Именно, поради посоченото по-горе, вариантите, предвиждащи строителни работи в същинската част на дефилето, в ДОВОС са оценени като нежелателни и неприемливи, а като най-приемливи са посочени алтернативните варианти, проектирани по долните части на склоновете на планината Пирин и достатъчно отдалечени от р. Струма и същинската част на пролома. Колкото до вариантите, проектирани да минат през дефилето плюс сега съществуващия първокласен път, като най-малко засягащи средата в пролома са посочени: 1) Нулевата алтернатива (сега съществуващият първокласен път) – тъй като тя предотвратява извършването на строителни работи в дефилето, но пък, поради неминуемото увеличаване на трафика по него, ще увеличи и риска от сблъсъци на животински индивиди с превозни средства; и 2) Зеленият вариант, тъй като, проектиран да мине изцяло или почти изцяло в тунел или в няколко (малък брой) тунели и мостови конструкции без подпорни колони между тях, засяга терена (земната повърхност) само локално и в минимална степен. 3) От проектираните да преминават през Кресненското дефиле най-подходящ е тунелният варинат (син и виолетов варинати) под склоновете на Малешевската планина – този вариант изключва нанасянето на каквито и да е щети върху местообитанията.

По долу могат да бъдат дадени още някои съществени части от оценкатата на степента и особеностите на въздействието върху средата, в т.ч. и върху фауната, в обхвата на четирите отсечки на бъдещата магистрала, а именно:

При строежа на магистралата във всички нейни участъци ще бъдат причинени следните въздействия (щети) върху средата.

Ще бъдат засегнати:

• 
  Земната повърхност върху отнетите части от терена;
  
• 
  Растителността (дървениста, тревна) върху отнетите за строителство части от терена;
  
• 
  Местообитания на обитаващите засегнатите части от терена, отделни индивиди, респ. двойки, на различни животински видове, в т.ч. и репродуктивни;
  
• 
  Бавноподвижни и изпаднали в летаргия (през студената част на есенно-зимния период) животински индивиди.
  

АМ “Струма” няма да предизвика фрагментация на местообитанията на дивите животни по следните причини:

- самите р. Струма и р. Джерман, покрай които се развива АМ “Струма”, фрагментират част от териториите, т.e. фрагментирането е само частично, като за това не е нужно да привеждаме доказателства. Тази фрагментация, т.е. разделянето на някои видове от (“неплуващата”) гръбначна фауна, не може да се припише на АМ “Струма”;

- АМ “Струма” преминава през силно пресечен терен. На всеки 100-200 m в реките Джерман и Струма се вливат по-големи или по-малки рекички и потоци. Тези обстоятелства предопределят много голям брой съоръжения – мостове и водостоци, които са предвидени с всеки от проектните варианти. До Благоевград напр. около 20% от трасетата са заети от съоръжения. Подобно е положението с участък М5, който е южно от Кресна. Дори между разглежданите варианти има жълт вариант на “Спея” с рекордните за нашата страна 33% съоръжения. Това означава, че 33% от магистралата, ако се изпълни по този вариант, ще е “във въздуха”. Навсякъде мостовете са големи, с големи отвори, има и много прокари за селскостопански цели, така че фрагментация (т.е. пълно разделяне на животинските популации на 2 части) е невъзможно да се получи. Такава няма да е налице и при евентуално развитие на предложения от нас “зелен вариант” в зоната на Кресненското дефиле, тъй като той преминава преимуществено в тунели, така че никакви традиционно установили се пътища за придвижване на животни няма да бъдат засегнати.

- Само и единствено заради фрагментацията и опазване на фауната в района препоръчваме дългия тунел от зеления вариант непосредствено пред Орановския пролом макар, че алтернативният тунел по кафявия”вариант е доста по-къс, по-лесно осъществим и икономически по-изгоден.

Препоръчаният в доклада за ОВОС комбиниран вариант на трасе дава достатъчно много възможности за миграция на животните. По преценка на “компетентния орган” и особено при конкретни предложения на природозащитните организации могат и по време на експлоатацията да бъдат създадени съоръжения, вкл. т. нар. “зелени мостове” и други допълнителни възможности за преминаване от двете страни на магистралата. Същите могат да се отразят още в следващата фаза на проектиране.

Въздействие върху ландшафтите, следствие изграждането и експлоатацията на тунелните участъци от магистралата, предвид липсата на повърхностни преоформяния на терена и каквото и да е разпостранение на замърсители, няма да има.

Във връзка с допълнително разработените от фирма “НСИ-2000” два нови варианта Син и Виолетов за зоната на Кресненското дефиле, които предвиждат изграждането на дълги тунели под Малешевската планина и извеждане на автомобилния трафик извън зоната на дефилето, следва с особен акцент да се изтъкне:

• 
  Тунелите създават значителен риск за човешките здраве и живот при настъпване на аварийни ситуации вътре в тунелите, особено ако възможностите за евакуация от тях е ограничена.
  
• 
  При пожари в тунелите, ако изолацията, вентилацията и пожарната система не работят адекватно на ситуацията, могат да се получат изключително високи стойности на температурата на въздуха (до 1490^о, замерени при пожара в Сан Бернарския тунел в Алпите), което изключва възможността на спасение на неуспелите да се евакуират пътници, до унщожавне на превозните средства и превозвани товари и което не е за пренебрегване – до дълги и скъпоструващи ремонти.
  
• 
  Тунелите са възможен обект на провокации и терористични дествия, при което могат да се отнемат човшки животи и да се блокират за неопределено време важни комуникации на страната.
  
• 
  Тунелите създават дискомфорт за пътуващите, особено ако не са осветени добре и психологическите аспекти на пътуването в затворено пространство не са отчетени при проектирането.