Доклад за оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционното предложение за

3.2. Води

3.2.1. Повърхностни води

Повърхностните води са представени и от водите на Черно море, но то е достатъчно отдалечено от обекта за да изпита влиянието му (освен при заустване на отпадъчни води в него). От хидроложките условия, влияещи върху качеството им, значение имат вълновия режим, режимът на теченията, температурно-солевия режим и др. хидрофизични показатели.

Вълновият режим в разглеждания район е определен по изчислителен път, тъй като липсват директни натурни измервания. Режимните функции на вълнението в дълбоководието са определени в разработките на ИО-БАН и са представени в следната таблица.

При подхода към брега вълнението претърпява трансформация и рефракция, а в зоната на нос Калиакра и Калиакренския вал и дифракция. Южната експозиция на брега в разглеждания участък, вълновата сянка на нос Калиакра и особеностите на подводния брегови склон (Калиакренския вал) предопределят сложната вълнова картина в акваторията на обекта. Трансформацията и рефракцията на вълнението в района е изследвана с математически модел за основните вълноопасни посоки: Е, SE и S /както е известно нос Калиакра защитава района от североизточното вълнение/ при два вълнови режима с обезпеченост 4 и 99% /Маринов и к-в, 1990 г/. Резултатите за прибойната зона показват, че обрушването става на дълбочина от 2,3 до 5,6 m в зависимост от посоката и силата на вълнението. Влиянието на нос Калиакра се изразява в защитеност на акваторията пред обекта за вълнение от североизточната четвърт, силно изразена рефракция на източното вълнение, следствие на която вълновите параметри на прибоя падат и се увеличава скоростта на надлъжно-бреговото вълново течение. Южното вълнение подхожда почти фронтално към района и може да предизвика течения насочени към н. Калиакра. Параметрите на прибойната зона са един от лимитиращите фактори за избора на експлоатационните дейности в акваторията (например заустване на отпадни води), както и за осъществяване на турбулентния водообмен.

Крайбрежни вълнови течения

Разглежданите течения играят основна роля в преноса на наноси (проектът не предвижда изграждане на съоръжения в морето, т.е. няма да въздейства върху наносите). Зоната им на интензивно действие се ограничава до линията на прибоя /първо обрушване на вълната/. Естествено те могат да пренасят и замърсители, но поради голямата си турбулентност, разреждането на последните е значително и бързо.

Тези течения формират общата схема на вълнова циркулация на водата в бреговата зона. В местата на среща на разнопосочни течения, се формират разривни течения, които са в състояние да изнасят периодично значителни количества водни маси извън линията на прибоя, като по този начин “компенсират” притока на водни маси в бреговата зона. Такива явления могат да се проявят при южно вълнение в залива, западно от пристанището.

В дивергентните зони /напр. между Балчик и Тузлата/ при южно вълнение, е възможен мас-пренос от морето към брега. Той се осъществява в значително по-широк участък и е трудно да се оцени количествено.

Към тези течения се отнасят предимно ветровите течения, невълновите градиентни течения, приливно-отливните и др. течения с невълнови характер. Те обуславят в значителна степен общата повърхностна циркулация в Черно море, която е циклонична с два централни кръговрата.

По-съществено значение имат ветровите течения в района, които са проучвани с натурни и моделни изследвания. Характерен е антициклоналният им характер в крайбрежната зона пред Варненския залив, при който се образуват крайбрежни вихри. Вихрите пренасят повърхностна вода от шелфовия ръб до крайните райони и обратно. В крайбрежните води повърхностните течения зависят от бреговата топография и ветровия режим. При западни ветрове, предизвикващи понижение на водното ниво, се наблюдава двуслойна циркулация на водните маси: в повърхностния слой към морето, в придънния към брега. Констатирано е, че средната скорост на повърхностното течение нараства с отдалечаване от брега и достига максималната си стойност над горната част на континенталния склон. Съществена особеност на теченията в плитководната зона е смяната на посоката им до обратна на тази на крайбрежните ветрове, което се свързва с влиянието на макромащабни барични образувания или периодични течения. Установено е, че теченията в условията на преход от летен към есенен период се генерират от няколко основни фактора: инерционни колебания с период 2-4 денонощия и бризова циркулация с пик, съответстващ на период около 24 часа.

Невълновите течения играят важна роля за водообмена в зоната за къпане.

Колебания на водното ниво