Доклад за оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционното предложение за



Изтегляне 406 Kb.
страница8/12
Дата18.08.2018
Размер406 Kb.
#80829
ТипДоклад
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12

Температурен и солеви режим


Средната температура на морската вода е около 13,3 0С, а средният й диапазон на изменение е 18,8 0С /Марков, 1975/. Най-ниска е средната температура през февруари /4,10С/, а най-висока - през август /22,9 0С/. Тези данни се отнасят за най-горния квазихомогенен слой. Под него на дълбочина 10-40 m се разполага сезонен термоклин - преходна компонента във вертикалното разпределение на температурата. Замръзване на морето е наблюдавано само в близост до брега през 1924, 1942 и 1954 г. При западни ветрове се наблюдава пренос на студени дълбоководни маси към брега /ъпуелинг/. Явлението се изразява особено силно в началото на есента и пролетта. Летният сезонен термоклин се формира от слънчевото греене на повърхностните води. При него слоеве с по-висока температура преминават над по-студените.

Средната соленост на повърхностния слой на морската вода е 17 ‰, а сезонните й колебания не надхвърлят 2-2,5‰ с максимум през есента и минимум през пролетта.

Слабата степен на смесване на дълбоките с плитките води води до значително удължаване на времето на обмяна. Най-неблагоприятни условия от екологична гледна точка съществуват през пролетта. Тогава вертикалният коефициент на турбулентна дифузия е минимален, а хоризонталният коефициент на турбулентна дифузия – максимален.

Състояние на повърхностните води

Има данни само за качеството на морските води, показателите за чистотата на които се оценяват съгласно Наредба №8/2001г. за качеството на крайбрежните морски води /ДВ 10/2001/ и изискванията на Европейския съюз - Директива 77/160/ЕЕС. Фоновото замърсяване на морето е определено по данни от режимни измервания в пунктовете на националната мрежа /на РИОСВ/ при пристанището на Каварна /пояс на санитарна охрана/, при пристанището на Балчик /район на водоползване/ и на нос Калиакра /район на водоползване/, обхващащи периода 1974 – 1999 г., периодични измервания на движението “Син флаг” в к.к. “Русалка” и к.к. “Албена”, както и от епизодични измервания във връзка с разработването на доклади за ОВОС, посочени в списъка на литературата. Изискванията за качеството на крайбрежните морски води, предназначени за къпане се регламентират от Наредба №11/2002г. за качеството на водите за къпане /ДВ 25/2002г./.



През 80-те години на миналия век в северните райони, включително и Балчишкия залив се наблюдава изключително висока степен на органично замърсяване, което нанася значителни поражения на дънните съобщества, включително на подводните ливади от макрофити. След 1990-1992 г. се установява значително подобряване на екологичното състояние по цялото българско крайбрежие, което се наблюдава и в разглеждания район. По принцип замърсяването на морската вода в северните части на нашето Черноморие е в пряка зависимост от речният отток и замърсеността на р.Дунав и характерните течения, разгледани по-горе. Наблюдава се едно равномерно влошаване на качествата на морската вода по протежение на целия бряг на Добруджанското Черноморско крайбрежие. Анализът на наличните данни ни дава основание за следните обобщения:

  • Показателите БПК5 и разтворен кислород, които характеризират замърсяването на морската вода с органични замърсители, нарастват по принцип от юг на север. Това говори за влияние върху замърсяването от източници, извън обсега на района /трансграничен пренос на замърсители/. През последните пет години показателите поддържат стойности около 0,3-0,5 от ПДК;

  • Средната стойност на показателя перманганатна окисляемост през 70-те и 80-те години е била 5,75 mg/l, а през 90-те години – 3,1 mg/l;

  • Съдържанието на желязо е средно 50% от ПДК = 0,1 mg/l;

  • Общофизичните параметри - цвят, прозрачност и мирис по принцип са в рамките на нормативно допустимото;

  • Биогенните елементи: амониев азот, нитратен азот, фосфати имат стойности до 1994 година около и над нормите, което говори за замърсяване на акваторията с постоянен характер. През последните пет години стойностите им са около и под ПДК, а данните публикувани в бюлетините на “Син флаг “ за КК “Русалка” показват вариации от 0,1 до 0,9 от ПДК. В района на Калиакра замърсяването се дължи основно на глобални фактори: втока на р. Дунав, непречистени отпадни води, заустващи в морето и селскостопанската дейност в Добруджа /биогенните елементи от торенето и животновъдството чрез подземния отток достигат морските води/. Аналогична е ситуацията с фосфатите. Според обобщени данни от многогодишни измервания като фонови стойности на фосфатния фосфор за нашия сектор на Черно море могат да се приемат следните стойности: крайбрежна зона – 0,013 – 0,199, открито море – 0,019 – 0,025 mg/l. Концентрациите на нутриенти са най-големи през пролетта и есента. По-ниските стойности през лятото се дължат на усвояването и оползотворяването им от фитопланктона;

  • Средната стойност на неразтворените вещества е средно 136 mg/l, но този показател вече не се нормира. Средната стойност на разтворените вещества е 18113 mg/l, в т.ч. хлоридите са 9429 mg/l, а сулфатите - 1207 mg/l;

  • Стойността на рН е в нормативните рамки 6,5-9,0 и не е антропогенно повлияна. Това важи и за открито море, където алкалността варира от 8,0 до 8,8 през различните сезони. По обобщени данни за Черно море фоновите стойности в крайбрежната зона на този показател варират в крайбрежната зона от 8,25 до 8,45, а в открито море – около 8,83 /Дядовски и к-в, 1995/. Средните многогодишни стойности за района на нос Калиакра са около 8,2;

  • Съдържанието на тежки метали и др. арсен, олово, кадмий е под 0,001 mg/l при ПДК съответно 0,05, 0,01 и 0,005 mg/l, на никел – 0,005 mg/l при ПДК = 0,1 mg/l, на мед – 0,008 mg/l при ПДК = 0,03 mg/l;

  • Съдържанието на нефтопродукти е от порядъка на 0,06 mg/l;

  • От биологичните показатели данни има за хлорофил “А” в открито море /mg/l/:зима – 2,5, пролет – 2,0, лято – 2,1, есен – 6,2 /ПДК = 3,0 mg/l за район на водоползване и 5,0 mg/l за пояс на санитарна охрана/. Представители на токсичен фитопланктон не са установени в пункт, разположен на 3 мили от обекта. Съдържанието на биомаса /mg сухо вещество/l/ е: зима – 2,944, пролет – 21,586, лято – 12,836, есен – 4,680, средно – 10,511. Средната сезонна зоопланктонна биомаса е от 54 до 70. Данни за възбудители на чревни инфекциозни заболявания няма.


3.2.2. Подземни води


От гледна точка на подземните води обектът попада в Мизийския хидрогеоложки район, подобласт Варненска депресия - Източна Добруджа и Варненско плато. Границите на хидрогеоложкия подрайон обхващат причерноморската част на Мизийската платформа и включват платовидните заравнености с надморска височина под 340 m. В източната си част тя граничи с Черно море, което е формирало стръмен и висок бряг. Характерно за тази зона е етажното разположение на водоносните хоризонти, вертикалната хидрохимична зоналност на подземните води, наличието на хидравлична връзка между водоносните хоризонти по линия на тектонските разседи и разломи, макар водоносните хоризонти да са добре изолирани един от друг и значително площно разпространение на докватернерните водоносни хоризонти. Вертикалното зониране отделя три зони:

  • горна зона с активен водообмен и с пресни ненапорни и напорни води от инфилтрационния генетичен цикъл;

  • средна зона със забавен водообмен и повишена минерализация и температура на водите, които са напорни и са от смесен произход – стари морски и инфилтрационни;

  • долна зона, където водите са практически без водообмен, имат висока минерализация и висока температура, а произходът им е седиментогенен.

В разглеждания район въз основа на установения по архивни данни геолого-литоложки строеж, геоморфоложки и тектонски характеристики, са отделени следните водоносни хоризонти:

  • малм-валанжински

  • долно-средно еоценски

  • сарматски.

Освен в тях, в кватернера в отделни участъци, се срещат порови води.

В основните водоносни хоризонти на подрайона, според характера на вместващите скали и типа на празнините в различните части, подземните води се определят като: карстово-порови, пукнатинно-порово-карстови, порови, пластови.

Според минерализацията си те са най-често пресни и слабо минерализирани. По температура са в границите на изискванията на стандарта за питейни води /изключение прави малм-валанжинският хоризонт с Т0С=30-450С/. Подземните води в кватернерните отложения и в сарматския водоносен хоризонт са най-често безнапорни, а в малм-валанжинския - напорни.

Малм-валанжински водоносен хоризонт

Развит е на цялата територия на района. Формиран е в карбонатен комплекс от варовици, доломитизирани варовици и доломити със средна мощност 810 m. Те са силно напукани и окарстени /активна порестост 4,9 - 9,5%/, поради което филтрационните им свойства са твърде разнообразни – от 0,003 до 4,65 m/d, а понякога и до 160 m/d. В района на обекта този хоризонт е напорен с пиезометрично ниво около +20 m. Дебелината на карбонатните скали е относително постоянна, независимо от хипсометричната височина. Тектонските размествания са по-малки от дебелината на карбонатния комплекс, поради което той представлява единна хидравлична система. Долният водоупор е представен от глини и мергели на дълбочина около 1500 m. Горният водоупор е от хотривски и горнокредни материали. Хидрогеоложките условия на малм-валанжския хоризонт са обусловени от литоложката характеристика на скалите, хидравличната връзка между празнините, хипсометричното и структурно-тектонско положение. Подхранването е чрез инфилтрация на валежна вода, с вода от повърхностни потоци и с вода от прилежащи водни хоризонти. Цялостна оценка за подхранването на този хоризонт няма. Дренирането му става чрез преливни и възходящи извори, както и чрез сондажи. Голяма част от водите на хоризонта се дренират в акваторията на Черно море. Водата е със стабилен физико-химичен състав и свойства. Условията на залягане на този хоризонт в района са благоприятни и той е надеждно защитен от повърхностни замърсители.



Долно-средно еоценски водоносен хоризонт.

В еоценските отложения се е формирал напорен водоносен хоризонт с широко площно разпространение. Дълбочината му се изменя в пределите от 450 до 760 m. Водите му са акумулирани във финни кварцови пясъци, разположени между нумулитни варовици и глинести пясъчници и варовици от основата. Подхранването му в разглеждания район се осъществява от сарматски карстови води, а в югозападна посока – от инфилтрация на повърхностни води в местата на разкриване на отложенията на земната повърхност. Водоносният хоризонт е слабоводообилен. Сложният блоков строеж на подрайона и наличието на тектонски зони обуславят разкъсването на хоризонта и откриването му на различна дълбочина. Данните за филтрационните свойства на хоризонта са оскъдни. Дренира се от хидрографската мрежа, в акваторията на Черно море и от сондажи. Подземната вода в безнапорната част на пласта е замърсена техногенно от повърхностни замърсители.



Сарматски водоносен хоризонт

Разпространен е по цялата територия на района. Характерът на вместващите скали (комплекс от варовици, песъчливи варовици, пясъци, пясъчници) определя водите му като карстово-порови, пластови и пукнатинно-карстово-порови. За разглеждания участък са характерни първите. Водоупорът на сарматския водоносен хоризонт е представен от глини от Тополската свита на дълбочина 40–50 m. Водите са ненапорни. Мощността на водоносния хоризонт е различна. Най-малка е в зоните на дрениране и се увеличава към водоразделните масиви и структурно-понижените части (Каварна), където достига 150 m. Подхранването е изключително от валежите. Значителната площ на разкриване на варовиците и много добрите им филтрационни свойства ускоряват значително процеса на инфилтрация. Дренирането на подземните води от сарматския водоносен хоризонт се извършва чрез извори, в това число и под морското ниво и чрез подхранване на по-дълбоко залягащи водоносни хоризонти. Поради наличието и на водоупорни прослойки (мергели, глини) в разглеждания район на практика в долно- и средно-сарматските седименти са оформени три безнапорни водоносни хоризонта. Между н. Калиакра и р. Батова те се повишават от изток на запад. Тези води постепенно проникват по хлъзгателните повърхнини и предизвикват свлачищни процеси. В разглеждания район те дренират на няколко места под формата на карстови извори. Водите са много агресивни, изнасят значително количество карбонати (суфозия), в резултат на което намаляват устойчивостта на склоновете. По химичен състав водите са хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви.

Водите имат голямо значение за водоснабдяването на района (общият дебит на подземния поток е около 6 m3/s), но са уязвими от замърсяване (сарматският водоносен хоризонт не е защитен от повърхностни замърсители, тъй като се подхранва директно от площите, под които заляга).

Порови води в кватернера

Водите имат ограничено разпространение, привързани са към локални геоморфоложки форми, където в основата в льосовидните отложения, в отделни участъци, са се формирали грунтови лещи с минимален градиент, следващ наклона на земната повърхност. Тези води са в пряка зависимост от сезона и са със силно променлив дебит. Те се разкриват непосредствено до морския бряг, изграден от стръмен склон между платовидните заравнености и откъсналите се от тях пакетни форми. В тези участъци има разтоварване на подземни води от долулежащите и разкриващите се по склона сарматски седименти и подхранване с грунтови води от инфилтрирали се повърхностни води в негативни форми между свлачищните пакети. Тези води образуват грунтов поток с водоупор част от пакетите или плътните глини и са една от основните причини за нарушаване устойчивостта на склона.


3.2.3. Прогноза за въздействието


Реализирането на проекта се осъществява в зона, обявена за “чувствителна зона” по смисъла на Наредба №6/2000 за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водните обекти /ДВ 97/2000, 24/2004/ - Заповед №РД-970/28.07.2003 за определяне на чувствителните зони във водните обекти на МОСВ.

Акваторията на морето в разглеждания район е обявена за район на съществуващо и перспективно водоползване, съгласно терминологията на Наредба №8/2001[18] – Заповед №РД-1056/01.11.2002 за определяне на границите на районите на съществуващо и перспективно ползване на водите на Черно море. Освен това морската акватория в района около Каварна се използва за изкуствен добив на миди, качеството на водите на които се регламентира от Наредба №4/2000 за качеството на водите за рибовъдство и за развъждане на черупкови организми.

Основните въздействия на инвестиционното предложение върху водите са свързани с водопотреблението и пречистването на отпадъчните води.

Не се очаква нарушаване на водния режим на морето, т.к. не се предвижда изграждане на морски съоръжения.

Разгледаните по-горе хидроложки и хидрогеоложки условия обуславят начина на водоснабдяване на населените места в района – само от подземни води чрез изпомпване. Използват се води от сарматския и малм-валанжския водоносни хоризонти. Водата се подава от територията на община Балчик чрез два тласкателни клона. Основните водоснабдителни групи в района са водоснабдителна група Каварна (захранва с питейна вода град Каварна, к.к. “Русалка”, резерват “Калиакра” и селата Българево, Камен бряг, Поручик Чунчево, Раковски, Свети Никола, Хаджи Димитър, Горун и Тюленово) и водоснабдителна група Шабла (захранва с води от подземни водоизточници около гр. Шабла част от населените места в общините Шабла, Каварна и Балчик - директно от водопровода Шабла-Балчик се водоснабдяват селата Иречек, Видно, Вранино и Челопечене, а водата за останалите селища се подава от ПС “Гурково”). В региона има и “собствени” водоизточници - отдадени на концесия на предприятия и фирми дълбоки сондажи. Водоснабдяването на обекта е предвидено и разрешено от водоснабдителна помпена станция “Царичино” посредством водопроводно отклонение до терена.

Следва да се отбележи, че липсва представителен баланс на водопотреблението, на база на който да се определи степента на задоволеност на населените места с питейна вода, но по принцип в количествен аспект потенциалът на обхванатите водоизточници е достатъчен да покрие водопотребителните нужди през близките години, ако няма съществено нарастване на водоползването. На този етап няма населени места с режим на водопотреблението, както и неводоснабдени населени места. Проблеми с количеството на водата могат да настъпят при очертаващото се интензивно застрояване на крайбрежната зона с ваканционни и курортни селища. В този аспект разглежданият обект е сравнително голям водопотребител (води за питейно-битови нужди, за басейни и за поливане на значителни площи) и по принцип може да предизвика нарушаване на водопотреблението.

Другият основен проблем в района - замърсяването на подземните води от сарматския водоносен хоризонт, също може да бъде повлиян от обекта (недостатъчно пречистване на отпадните води, поливане със замърсени води и др.). По принцип няма основания разглежданият район да се счита неподходящ за къпане и рекреация, но за евентуално заустване на отпадъчни води в близкоразположени водни обекти ще е необходимо много ефективно пречистване, включващо освен биологично стъпало, денитрификация и дефосфатизация. В близост до обекта няма ПСОВ, отговарящи на съвременните изисквания за пречистване на отпадъчни води.

Използването на значителни количества води за битови нужди и за напояване и начините за третиране и заустване на битово-фекалните води от обекта изискват задължително третиране на този компонент в доклада за ОВОС. Обектът може да окаже значително влияние върху повърхностните и по-плитките подземни води в следните аспекти:



  • замърсяване на водни обекти с отпадъчни битово-фекални води (от хотели, ресторанти, басейни, кухни и т.н.);

  • замърсяване на плитките подземни води при поливане със замърсени води.

От прокарването на инфраструктурните връзки на комплекса с местната мрежа няма да възникнат предпоставки за замърсяване и въздействие върху повърхностните или подземни води в района.

На територията няма пояси от санитарно-охранителни зони, тъй като няма водоизточници и кладенци, водите на които се използват за питейно-битови нужди от населението в района. На предвидените за изграждане два сондажни кладенци, за които има разрешение за тяхното реализиране от МОСВ, не са предвидени санитарно-охранителни зони, тъй като водите от тях няма да се използват за питейно-битови нужди в различните подобекти на голф-селището, съгласно Наредба №1 (ДВ бр. 57 от 2000 г.) – чл. 6, ал. 3 и чл.31, ал. 5. Водите от двата кладенеца ще бъдат използвани за производствени нужди на обекта.

За битовите отпадъчни води е предвидено да се извърши пречистване до емисионни показатели:

БПК5 < 10 mg/l

Неразтворени вещества < 15 mg/l

Общ фосфор < 2 mg/l

В следващата фаза на проектиране трябва да бъдат уточнени параметрите на пречиствателните съоръжения.


Каталог: ovos

Изтегляне 406 Kb.

Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание