Доклад за оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционното предложение за

3.3. Почви

Въздействието е по отношение начина на използване на земите и почвите. При реализацията и експлоатацията на инвестиционното предложение се променя земеползването - ще бъдат отнети от земеделския и горски фонд земи с обща площ 963,253 dka. Временно, в периода на свързване на външните инфраструктурни мрежи с вътрешната инфраструктура ще се възпрепятства използването за земеделски нужди на терени с площ около 25 dka (трасетата и полосите на обслужване при стоителните деиности на пътна връзка, водопровод и електропровод). Следва да се подчертае, че и в настоящия момент тези земи не се използват за земеделски дейности. По принцип промяната на начина на земеползване за значителна част от територията не е безвъзвратно т.к. тя не се застроява интензивно и във всеки един бъдещ момент може с незначителни средства да се възстановят земеделските дейности в случай на отказване на инвеститора от ползване и закриване на дейността. Не се предвижда и значително въздействие върху хумусния слой. Самата експлоатация на обекта създава възможност за подобряване на почвеното плодородие при евентуално компостиране на растителните отпадъци. Все пак във връзка с промяната на предназначението на земеделските земи този компонент следва да се третира в доклада за ОВОС.

За да се установи фоновото замърсяване на почвите, от територията та площадката ще бъдат взети 5 почвени проби и изследвани по рН, тежки метали и арсен, резултатите от които ще бъдат коментирани в доклада за ОВОС.

3.4. Геоложка среда

В геоморфоложко отношение районът се отнася към приморската част на Дунавската равнина - Дунавска морфоструктурна зона, Добруджанско - Франгенски район, Калиакренски и Балчишко - Франгенски подрайон.

В хипсометрично отношение районът попада в низинния пояс - до 200 m. н.в. Релефът на територията на общината в чието землище е терена е равнинен – високо плато (надморска височина средно около 120m) със стръмен ерозионно-абразионен склон към морето. В платовидната зона, където е площта за реализация на селището, релефът е равнинен.

В геоложкия строеж на района участват сарматски и кватернерни седименти. Сарматските седименти са поделени в три свити:

• 
  евксиноградска свита (представена е главно от диатомейни глини, прослоени от алевролити и глинести варовици);
  
• 
  тополска свита (представена е от масивни арагонитни седименти в най-долната част с мощност около 40 m, масивни арагонитити с прослойки от здрави микритни варовици с мощност около 30 m над тях, финоламинирани арагонитити, варовити и чисти глини, прослоени от микритни варовици и варовити доломити с мощност 50 - 60 m и черупчести и оолитни варовици в горната част);
  
• 
  карвунска свита (разкрива се по най-горната част на платото - преобладават черупчести варовици) – в тази зона е разположен разглеждания обект.
  

При естествени условия в миналото абразионни процеси са протичали по целия бряг. Скоростта на абразия е от порядъка на 0,10-0,20 m/a, а е около 90 хил.т/год. На настоящия етап абразията е фактор за дестабилизиране на склона само в незащитените участъци. Обектът е твърде отдалечен от брега и извън влиянието на свлачищните и абразионните процеси.

Ерозията е повсеместно разпространена в седиментните материали на сармата, особено по крайбрежните склонове, които са извън територията на обекта. Изветрянето се проявява по високите и стръмни терени, изградени от сарматски варовикови материали. Оврагообразуването е слабо проявено на територията на обекта.

Крайбрежната територия в по-голямата си част е била обхваната от древни свлачища, които са породени от неблагоприятния геоложки строеж (неблагоприятно редуване на пластични глини, варовици и мергели), значително понижение на морското ниво през плиоцена, формиране на стръмен висок бряг и разнопосочни тектонски средсарматски движения, предизвикващи наклоняване на пластовете и образуване на разломи. Определена роля за дестабилизацията на склоновете е играла и сеизмиката. Древните свличания са обхванали както морския бряг, така и склоновете на дълбоко врязаните овражни долини. Впоследствие ерозионно-денудационните процеси заличават рязко изразените свлачищни форми, като ги покриват с делувиална покривка с различна мощност, а склоновете се стабилизират. Разглежданият район е извън обсега на съвременните свлачища и извън участъците със строителна забрана.

Обектът не може да окаже значително въздействие върху геоложката среда защото не се предвижда мащабно строителство, а земната основа е здрава и извън обсега на неблагоприятните физико-геоложки процеси. Неговото изграждане не може да предизвика активизиране на свлачищни процеси. Не се предвижда и изграждане на морски съоръжения, т.е. няма да има промяна на литодинамичните условия и активизиране на абразионни процеси. Възможно е минимално нарушаване на режима на плитките подземни води.

Не се очакват проблеми с депонирането на излишни земни маси, поради незначителните им количества и възможността за използване при извършване на планировъчни работи.

Въздействието ще е незначително както при строителството и осъществяването на инфраструктурните проекти, така и при експлоатацията на голф-селището. Считаме че не е необходимо третиране на компонента в доклада за ОВОС.