Основен и специфичен подход използван при изготвянето на ДОВОС

5.2. Основен и специфичен подход използван при изготвянето на ДОВОС

• 
  Набиране и систематизиране на наличната информация за организираните източници на емисии – технически параметри на изпускащите устройства, налични пречиствателни съоръжения и ефективност на пречистване, данни за изпусканите димни газове, концентрация на вредни вещества в димните газове, разпространение на атмосферните замърсители.
  
• 
  Набиране и систематизиране на статистическата информация за транспортните средства – вид и количество на моторните превозни средства. Изчисляване на емисиите от транспорта по утвърдени от МОСВ методики.
  
• 
  Анализ и оценка на наличната база от данни за емисиите на вредни вещества, получени от собствени или контролни замервания, както и по утвърдени изчислителни методи. За оценка на емисиите се използват допустими норми за емисии на вредни вещества във въздуха от неподвижни източници, утвърдени с Наредба № 1 от 27.06.2005 г.
  
• 
  Набиране на информация за други значими неорганизирани източници на емисии.
  
• 
  Набиране и систематизиране на информация за състоянието на атмосферния въздух в региона на инвестиционното намерение. Анализ и оценка на събраната база от данни за качеството на атмосферния въздух.
  

• 
  За оценка качеството на атмосферния въздух се използват ПДК на вредни вещества в атмосферния въздух, регламентирани с Наредба № 14 от 1997 год. (Пределно допустими концентрации на вредни вещества във въздуха на населените места), Наредба № 12 от 15 юли 2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух, обн. ДВ бр.58 от 30.07.2010
  

• 
  Анализ и оценка на данните за емисиите на вредни вещества, определени на базата на предвидената/ите технология/и в инвестиционното предложение. За оценка на емисиите се използват допустими норми за емисии на вредни вещества във въздуха от неподвижни източници, утвърдени с Наредба № 1 от 27.06.2005 г.;
  

• 
  При оценката на степента и продължителността на въздействието върху качеството на атмосферния въздух се използват ПДК на вредни вещества в атмосферния въздух, регламентирани с Наредба № 14 от 1997 год. (Пределно допустими концентрации на вредни вещества във въздуха на населените места), Наредба № 12 от 15 юли 2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух /обн. ДВ бр.58 от 30.07.2010 г./
  

• 
  Обща характеристика на повърхностните и подземните води– идентифициране, представителни периоди;
  
• 
  Анализ на съществуващата информация относно влиянието на физико-географски и геоложки фактори върху хидроложката обособеност на подземните води в разглеждания район;
  
• 
  Почвени характеристики като фактор за формиране на повърхностния отток;
  
• 
  Климатични фактори, влияещи върху формиране на оттока и изменението на водния баланс;
  
• 
  Сезонен и годишен ход на оттока на водните обекти на територията на разглеждания район – оценка на екстремните и средни стойности;
  
• 
  Характеристики на речния отток, свързан и с производствената дейност, определяне на водния баланс;
  
• 
  Ерозионна интензивност на водосбора;
  

• 
  Фоново състояние на повърхностните и подземните води;
  
• 
  Съществуващи източници на замърсяване на речните течения;
  
• 
  Използване и оценка на съществуващия информационен масив за качеството на водите;
  
• 
  Влияние на водното количество върху качествените параметри;
  
• 
  Предложения за пунктове на бъдещ мониторинг за качеството на водите;
  
• 
  Връзка и влияние на подземните води върху качествените характеристики;
  
• 
  Възможни източници на замърсяване на повърхностни води – производствени, битови, дъждовни;
  
• 
  Ползване на информационни масиви в държавни и други информационни центрове (МОСВ, ИАОС, частни и др.) свързани с качествата на водите;
  
• 
  Посочване на препоръки и мерки, които да предотвратят, намалят или където е възможно да прекратят значителни вредни въздействия върху земите и почвите при осъществяване на инвестиционното предложение;
  

• 
  Сравнителен анализ на данни, получени от собствени изследвания, литературни източници и изследвания на други специалисти във връзка с изискванията на българското законодателство и възприетите в страната стандарти за качество на почвите.
  
• 
  На базата на събраната информация се извършва прогноза за преките, основни въздействия (при възможност количествено) върху характеристиките на почвите и влиянието им върху други среди при изграждане, експлоатация и закриване на инвестиционното предложение. Изготвя се прогноза във връзка с бъдещото земеползване и евентуалните промени.
  
• 
  Обобщението на данни и заключенията са въз основата на съществуващите нормативни документи, закони, наредби и правилници. Оценката включва още посещение на обекта и теренно проучване; анализ на картни материали и схеми; анализ на наличната документация; анализ на научна литература; синтезиране на резултатите от анализите и съставяне на експертна оценка.
  

• 
  Мащабите, в които са разработени регионалното ландшафтно райониране на България – 1:400 000 не позволяват подробно характеризиране на ландшафтите от територията на инвестиционното предложение, както и тяхната степен на антропогенизиране.
  
• 
  За характеризиране и оценка на ландшафта се прилага по-подробна система за класифициране – вид на земно покритие, съгласно конкретното местоположение на инвестиционното предложение.
  
• 
  Посещение и теренно проучване за определяне на конкретните типове ландшафти.
  
• 
  Чрез анализ на картни материали и схеми, налична документацията и научна литература се определя тяхната хоризонтална и вертикална ландшафтна структура.
  
• 
  Дефинира се наличието на ландшафти с принадлежност към по-ниски таксономична нива и устойчивостта им към антропогенно въздействие. На тази база се извършва прогноза за очакваните значими отрицателни въздействия върху ландшафта.
  

• 
  Запознаване с фондови доклади за геологията;
  
• 
  Запознаване и анализ на доклади от геоложки проучвания;
  

• 
  Преглед на съществуващите източници на информация за флората и растителността - научни публикации, провеждани експертизи, снимки, карти, национални и международни нормативни документи и др. информационни източници свързани с рационалното ползуване и опазване на растителните ресурси и биологичното разнообразие). Анализират се публикуваните материали за състоянието на флората и растителността в територията, която е обект на въздействие на инвестиционното предложение и се провеждат теренни проучвания за оценка на състоянието в критични участъци.
  
• 
  Таксономичната принадлежност и географското разпространение на растенията се определя по Флора на България ( т. І-Х, 1962 – 1994), Определител на висшите растения в България(Кожухаров и др. 1992 ) и Конспект на висшата флора на България ( Асьов и др. 2002). Синтаксономичната принадлежност на растителните съобщества се определя по Конспект на растителните съобщества в България (Апостолова И, Славова, 1997) и публикации за синтаксони в различни райони на страната след 1995 г.
  
• 
  При теренните проучвания на растителността се прилага еколого-фитоценотичен метод на изследване в ключови (характерни) участъци, като в зависимост от поставените цели се описва флористичния състав на растителните съобщества и се дава качествена оценка на фитоценотичната структура или се прави количествена оценка на структурата и количественото съотношение на видовете. При по-детайлни проучвания обилието на видовете може да се оценява, чрез показател “покритие” или чрез скала за обилие-покритие на Браун-Бланке и др. (Павлов,2006).
  

• 
  Изготвянето на ДОВОС се базира на литературни данни, теренни трансектни наблюдения;
  
• 
  Настоящата оценка на потенциалните въздействия от реализацията на предложената програма върху приоритетни консервационно значими местообитания и видове растения и животни в границите на защитените зони от ЕМ Натура 2000 е изготвена и в въз основа на стандартния формуляр на Защитената зона
  

• 
  Определяне обхвата на въздействие въз основа на данните за разпространение на атмосферните замърсители, както и на евентуално замърсяване на водни обекти.
  
• 
  Създаване на база от първична информация, като се използват данни от Регистъра на защитените територии, заповедите за обявяване на обектите, Интернет- източници, данни от съществуващи проучвания върху отделни компоненти на природните екосистеми в защитените територии.
  
• 
  Оценката на предполагаемите значителни въздействия върху защитените територии, влажни зони, орнитологично важни места и т.н., в резултат на реализирането на инвестиционното предложение, се извършва спрямо Закона за защитените територии, Закона за биологичното разнообразие, съответните конвенции, а също така и на други съществуващи нормативни документи- закони, наредби, правилници, касаещи отделни компоненти на околната среда- въздух, води, почви.
  
• 
  Посочване на препоръки и мерки, които да предотвратят, намалят или където е възможно да прекратят значителни вредни въздействия върху защитените зони от ЕМ Натура 2000;
  

• 
  Статистични данни на националния център за здравна информация към министерството на здравеопазването (НЦЗИ), за раждаемостта, смъртността и прираста на населението;
  
• 
  Статистични данни анализи на НЦЗИ за причините на смъртност и заболеваемост на населението за страната, областите и общините;
  
• 
  Статистични данни за регистрираните заболявания разпространявани предимно по воден път;
  
• 
  Литературни данни за здравния ефект на конкретните замърсители на околната среда.
  
• 
  Анализ на здравното състояние на работниците на основата на резултати от профилактичните прегледи.Анализ на тези данни във връзка с факторите на работната среда и трудовия процес;
  
• 
  Данни за трудови злополуки и професионални заболявания;
  
• 
  Литературни данни и собствен опит за възможния здравен риск при конкретните промени екологични фактори и фактори на работната среда.
  

• 
  Въз основа на материалния баланс на процеса се идентифицират участващите в производствените процеси суровини и опасни вещества;
  
• 
  Количествена и качествена оценка на входящите суровини и изходящите целеви продукти и отпадъци по схемата (за час, за година, за единица произведена продукция);
  
• 
  Идентифициране на химичните вещества и препарати, които се управляват по нормативната база за химични вещества и препарати по CAS номер, EINECS, рискови (R) фрази и фрази за безопасност (S);
  
• 
  Количества и състав на генерираните твърди отпадъци по Закона за управление на отпадъците при производството. Класификация, съгласно нормативните изисквания;
  
• 
  Количества и състав на генерираните твърди отпадъци по Минната Директива и нормативните документи, с които е транспонирана в България. Класификация, съгласно нормативните изисквания;
  
• 
  Предложения за технологичен и екологичен мониторинг;
  

Посочените в таблицата мерки обхващат всички фази на реализация на инвестиционното предложение и са посочени съгласно Приложение № 2а към чл. 14, ал. 1, т. 5 на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (загл. изм- ДВ, бр. 3 от 2006г. ), обн. ДВ. бр.25 от 18 Март 2003г., изм. ДВ. бр.3 от 10 Януари 2006г., изм. ДВ. бр.80 от 9 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.29 от 16 Април 2010г., изм. ДВ. бр.3 от 11 Януари 2011г.

План за изпълнение на мерките