Доклад за оценка степента на въздействие на план за
VI. Предложения за смекчаващи мерки
Изтегляне 2.76 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- VII. Разглеждане на алтернативни решения и оценка на тяхното въздействие върху защитената зона
- VII.2. Други алтернативни решения
- IX. Заключение за вида и степента на отрицателното въздействие.
- 2. Защитена Зона „Комплекс Ропотамо”, код BG0002041
- X. Наличие на обстоятелства по Чл. 33 от ЗБР
- XII. Документи по чл. 9, ал. 2 и 3
VI. Предложения за смекчаващи мерки1. Строителните дейности да се извършат извън периода 1-ви април - 15-ти август, който обхваща гнездовия сезон на всички видове птици, върху които би могло да има въздействие следствие безпокойство и/или смъртност на нелетящи малки. Фаза: Строителство. Ефект: Елиминиране на безпкойството и/или риска от смъртност за видовете Hippolais olivetorum, Lullula arborea, Emberiza hortulana, Caprimulgus europaeus, Aquila pomarina, Circaetus gallicus, Pernis apivorus, Dendrocopos medius, Lanius collurio, Ciconia nigra, Lanius minor, Sylvia nisoria, Buteo buteo. 2. Преди започване на строителните дейности строителната площадка да се огради (с изключение на входа към обекта) с висока 2 м плътна ограда, с достатъчно малко разстояние между отделните елементи, така че да не позволява навлизане на земноводни и влечуги в строителните граници. Фаза: Строителство. Ефект: Елиминиране на риска от смъртност за видовете Triturus karelinii, Bombina bombina, Emys orbicularis, Elaphe sauromates. Намаляване риска от смъртност за видовете Lucanus cervus, Cerambyx cerdo, Morimus funereus, Paracaloptenus caloptenoides. 3. Постоянната ограда на имота да се проектира така, че да позволява безпрепиятствено преминаване на земноводни и влечуги. Фаза: Проектиране. Ефект: Даване възможност на видовете Triturus karelinii, Bombina bombina, Testudo hermanni, Testudo graeca, Emys orbicularis, Elaphe sauromates да използват имота. 4. При проектирането на ландшафното оформяне да не се допуска използването на инвазивни видове. Фаза: Проектиране. Ефект: Елиминиране на риска от разпространение на инвазивни видове в съседните терени и в защитените зони като цяло. 5. Да не се допуска изсичане на дървесна растителност около границите на имота. Фаза: Строителство. Ефект: Недопускане на въздействие върху природно местообитание 91М0 и местообитания на видове, предмет на опазване в двете зони. 6. Да не се допуска придвижване на строителна и транспортна техника извън границите на имота и съществуващия път за достъп до площадката. Фаза: Строителство. Ефект: Недопускане на въздействие върху природно местообитание 91М0 и местообитания на видове, предмет на опазване в двете зони. 7. Да не се допуска депониране на земни и скални маси, строителни и битови отпадъци извън границите на имота. Фаза: Строителство. Ефект: Недопускане на въздействие върху природно местообитание 91М0 и местообитания на видове, предмет на опазване в двете зони. VII. Разглеждане на алтернативни решения и оценка на тяхното въздействие върху защитената зонаVII.1. „Нулева” алтернативаИмотът представлява в по-голямата си част паркинг на комплекса „Свети Тома” - изцяло обезлесен и засипан с трошена каменна настилка. В югозападната част на площадката е обособено заградено игрище за мини-футбол и баскетбол. В източната част от игрището се е обособила малка затревена площ от около 20-25 м2 с вторична производна тревна рудерална растителност с преобладаване на троскот (Cynodon dactylion) и пасищен райграс (Lolium perenne) (Фиг. III-1.). При „нулева” алтернатива ще се запази начина на трайно ползване на имота - за хотелски комплекс и обекти на КОО, което от гледна точка на биоразнообразието не се отличава съществено от предвиденото с плана изменение. Вероятно ще се запази и характера на терена - урбанизирана територия, паркинг, както се ползва и в момента. „Нулевата” алтернатива не се различава съществено от предлаганото изменение по отношение на биоразнообразието, тъй като и при нея има безпокойство на видове, свързано с присъствието на хора и автомобили. В същото време извършените оценки за очакваните въздействия върху засегнатите от плана защитени зони „Ропотамо” и „Комплекс Ропотамо” показват, че не се засягат пряко природни местообитания и местообитания на видове, предмет на опазване в защитените зони. С прилагането на подходящите мерки, смъртност на видове по време на строителството не се очакват. Безпокойството за видовете при строителството също ще е сведено до минимум. VII.2. Други алтернативни решенияКъм настоящия момент УПИ ІІ-12296 с площ 4377 м2 е с отреждане „за хотелски комплекс и обекти на КОО” съгласно одобрен ПУП-ПРЗ със Заповед № 235/22.05.2005 г. Съгласно скица № 15-216366/26.05.2015 г. поземлен имот с идентификатор 67800.12.296 е с трайно предназначение на територията „урбанизирана” и с начин на трайно ползване „За курортен хотел, почивен дом”. Основание за изготвянето на ЧИ на ПУП-ПРЗ е предоставеното на „ГБС-ИМОТИ” АД, в качеството си на Възложител, Решение № 1272 на Общински съвет - Созопол с изх. № 412/17.06.2015 г. за допускане на изработването му, с отреждане „за курортно строителство и допълващи дейности”. Съгласно допускането на Общински съвет - Созопол, ЧИ на ПУП-ПРЗ се изработва с цел преотреждане на имота „за курортно строителство и допълващи дейности”. Ясно се вижда, че не би могла да съществува по-добра алтернатива по отношение местоположението на плана, тъй като той касае вече урбанизиран имот, ползващ се като паркинг. Съществуват множество алтернативи с различни комбинации на устройствените показатели, които вариации обаче не биха променили характера и степента на въздействие върху защитените зони и предмета им на опазване.
VIII. Картен материалМестоположение на поземлен имот с идентификатор 67800.12.296 (Приложение № 4). Скица № 15-216366/26.05.2015 г. на поземлен имот с идентификатор 67800.12.296 (Приложение № 2). IX. Заключение за вида и степента на отрицателното въздействие.1. Защитена Зона „Ропотамо”, код BG0001001Степен на повлияност върху защитената зона Реализацията на плана няма да повлияе на териториалната цялост на защитена зона „Ропотамо” поради малката засегната площ и характера на терена. Област и степен на въздействие Типове природни местообитания Реализацията на плана няма да окаже въздействие върху природни местообитания, предмет на опазване в зоната. Видове, предмет на опазване С прилагането на подходящите мерки, реализацията на плана ще окаже незначително въздействие върху видове, предмет на опазване в зоната. Можем да заключим, че частичното изменение на ПУП-ПРЗ и изграждане на курортно строителство и допълващи дейности в УПИ ІІ-12296 (ПИ № 67800.12.296), местност „Алепу”, землище гр. Созопол, Община Созопол, ще окаже незначително въздействие върху целостта и структурата на зоната, както и върху видовете, предмет на опазване в нея. Планът е съвместим с предмета и целите на опазване на защитена зона BG0001001 „Ропотамо” 2. Защитена Зона „Комплекс Ропотамо”, код BG0002041Степен на повлияност върху защитената зона Реализацията на плана няма да повлияе значително на териториалната цялост на защитена зона „Комплекс Ропотамо” поради малката засегната площ и характера на терена. Област и степен на въздействие С прилагането на подходящите мерки, реализацията на плана ще окаже незначително въздействие върху видове, предмет на опазване в зоната. Можем да заключим, че частичното изменение на ПУП-ПРЗ и изграждане на курортно строителство и допълващи дейности в УПИ ІІ-12296 (ПИ № 67800.12.296), местност „Алепу”, землище гр. Созопол, Община Созопол, ще окаже незначително въздействие върху целостта и структурата на зоната, както и върху видовете, предмет на опазване в нея. Планът е съвместим с предмета и целите на опазване на защитена зона BG0002041 „Комплекс Ропотамо”. X. Наличие на обстоятелства по Чл. 33 от ЗБРНяма такива. XI. Информация за използваните методи на изследване, методи за прогноза и оценка на въздействиетоМетодология Теренните проучвания на природните местообитания и видове, предмет на опазване в разглежданите защитени зони, е извършено през месец октомври 2015 година. Използвани са и лични данни на авторите, събрани в други периоди. За нуждите на определянето и оценката на състоянието на растителната покривка, и в частност природните местообитания в обхвата на плана/инвестиционото предложение, освен теренните проучвания са ползвани литературни данни (Бисерков 2011, Кавръкова и кол. 2009, Кожухаров 1992, Стоянов и кол. 1966, Стоянов и кол. 1967) и резултати от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" (МОСВ 2013), предоставени от МОСВ по ЗДОИ. Проучването на терен на земноводни, влечуги и бозайници бе извършено по маршрутния метод – с умерен ход изследователя оглежда терена от двете си страни. Специфични микрохабитати – напр. купчини камъни, локви и пр., бяха изследвани по-обстойно. Установени индивиди или следи от жизнената им дейност (стъпки, екскременти, убежища и пр.) бяха регистрирани с помощта на GPS устройство. В границите на изследвания район (радиус 200 m около имота - граница на максимално безпокойство за по-чувствителни видове) бе извършвана и оценка на пригодността на отделните терени като местообитания за целевите видове. При проучването на орнитофауната са изполвани маршрутния метод и стационарни наблюдения. При движението по маршрут се записва часа на наблюдение на отделните индивиди (с точност до няколко минути). Това дава възможност за определяне приблизителното им местоположение по данните от трака на GPS устройство. Птиците са установявани чрез преки визуални наблюдения и акустично по техните видово специфични звуци. При визуалните наблюдения са използвани бинокъл с приближение 10х50 и зрителна тръба с приближение 20-60х80. Изчисленията и анализите на въздействията върху природните местообитания и видове, предмет на опазване в зоните (засегнати площи, отстояния, риск от смъртност, вероятност за безпокойство) са извършени в ГИС среда (Quantum GIS 1.7.0-Wroclaw, Google Earth, 5.2.1.1588) и на база данни от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" (МОСВ 2013), предоставени от МОСВ по ЗДОИ. Използвана литература Бешков, В. и К. Нанев 2002. Земноводни и влечуги в България. Изд. Пенсофт, София - Москва, с. 120. Бисерков, В. (ред.). 2007. Определител на земноводните и влечугите в България. София, Зелени Балкани. 196 с. Бисерков, В. (гл. ред.). 2011. Червена книга на България, Електронно издание. Т. III - Природни местообитания. Интернет адрес: http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/. Големански, В. (гл. ред.). 2011. Червена книга на България, Електронно издание. Т. II - Животни. Интернет адрес: http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/. Зингстра, Х. и кол. (ред.). 2009. Ръководство за оценка на благоприятно природозащитно състояние за типове природни местообитания и видове по НАТУРА 2000 в България. Изд. Българска фондация Биоразнообразие. София. Иванов, Б. 2011. Фауна на България. 30. Aves. Част III. Акад. Изд. “Проф. Марин Дринов”. София, 2011 г. Кавръкова, В. и кол., ред. 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и Федерация „Зелени Балкани”. Карапеткова, М. и М. Живков. 2006. Рибите в България. ИК “Гея Либрис”, София. Кожухаров, С. (ред.). 1992. Определител на висшите растения в България. Изд. Наука и изкуство, София. Мичев, Т. и кол. 2012. Птиците на Балканския полуостров. Полеви определител. Второ преработено и допълнено издание. София, Екотан. МОСВ. 2013. Обща информация и данни получени в резултат на проект: "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I". Доклади, методики и схеми за мониторинг на целеви видове и природни местообитания от Натура 2000. Информационна система за защитени зони от екологична мрежа Натура 2000, МОСВ, 2013. Интернет адрес: http://natura2000.moew.government.bg/Home/Documents. Нанкинов, Д. 2009. Изследвания върху фауната на България: Птици - Aves: Разред Врабчоподобни - Passeriformes. Издателство ЕТО ЕООД, София. Нанкинов, Д. и кол. 1997. Фауна на България. 26. Aves. Част II. Акад. Изд. “Проф. Марин Дринов”, Изд. “Пенсофт”. София, 1997 г. Попов, В. и А. Седефчев. 2003. Бозайниците в България. Библиотека Витоша, Геософт ЕООД, с. 327. Симеонов, С. и кол. 1990. Фауна на България. 20. Aves. Част I. Акад. Изд. на БАН. София, 1990 г. Симеонов, С. и Т. Мичев. 1991. Птиците на Балканския Полуостров. Полеви определител. ДФИ „П. Берон”. София, 1991 г. Стоянов, Г. и К. Дончев (непубл.). Провеждане на предварителни и теренни проучвания по проект “Разработване на план за управление на защитена зона за опазване на дивите птици BG0002090 „Берковица”. Окончателен доклад. Кадастър Монт ООД, Монтана. Възложител: РИОСВ Монтана. Стоянов, Н. и кол. 1966. Флора на България. Част I (Pteridophyta - Rosaceae). ДИ “Наука и изкуство”, София. Стоянов, Н. и кол. 1967. Флора на България. Част II (Leguminosae - Compositae). ДИ “Наука и изкуство”, София. Чешмеджиев, С., Н. Петков (съст). 2014. План за действие за опазване на белооката потапница (Aythya nyroca) в България (2014 - 2023 г.). София, БДЗП. 61 с. Янков, П. (ред.). 2007. Атлас на гнездящите птици в България. БЗДП, 2007 г. BirdLife International. 2001. Threatened birds of Asia: the BirdLife International Red Data Book. Cambridge, UK: BirdLife International. BirdLife International. 2012. IUCN Red List for birds. Интернет адрес: http://www.birdlife.org. Bowden, C. 1990. Selection of foraging habitats by Woodlarks (Lullula arborea) nesting in pine plantations. Journal of Applied Ecology 27: 410-419. Gorsuch, W. and S. Lariviere. 2005. Vormela peregusna. MAMMALIAN SPECIES 779: 1-5. American Society of Mammalogists 20 December 2005. Handrinos, G. and A. Akriotis. 1997. The Birds of Greece. Christopher Helm, London. Iñigo, A. and B. Barov. 2010. Action plan for the lesser kestrel Falco naumanni in the European Union. SEO/BirdLife and BirdLife International for the European Commission. 55 p. Jonsson, L. 2006. Birds of Europe with North Africa and the Middle East. A&C Black Publishers Ltd., London. Kennerley, P. and D. Pearson. 2010. Reed and Bush Warblers. A&C Black Publishers Ltd. London, 2010. Kuźniak, S. et al. 2001. Spatial and temporal relations between the Barred Warbler Sylvia nisoria and the Red-backed Shrike Lanius collurio in the Wielkopolska region (W Poland). Acta Ornithologica 36(2): 129-133. Macdonald, D. and P. Barrett. 1993. Mammals of Britain and Europe. Harper Collins Publishers, London. Mallord, J. et al. 2007. Nest-site characteristics of Woodlarks Lullula arborea breeding on heathlands in southern England: are there consequences for nest survival and productivity? Bird Study 54(3): 307-314. Murariu, D. et al. 2009. Results on Mammal (Mammalia) survey from Bulgarian and Romanian Dobrogea. Travaux du Muséum National d’Histoire Naturelle “Grigore Antipa” Vol. LII: 371-386. Payevsky, V. 1999. Breeding biology, morphometrics, and population dynamics of Sylvia warblers in the Eastern Baltic. Avian Ecology and Behaviour 2: 19-50. Pearson, D. and C. Lack. 1992. Migration patterns and habitat use by passerine and near-passerine migrant birds in eastern Africa. Ibis 134(1): 89-98. Polak, M. 2012. Habitat Preferences of the Sympatric Barred Warbler (Sylvia nisoria) and the Red-Backed Shrike (Lanius collurio) Breeding in Central Poland. Annales Zoologici Fennici 49(5-6): 355-363. Ragyov, D. et al. 2007. Peregrine (Falco peregrinus) in Bulgaria – General Review. In: Sielicki, S. and J. Sielicki (eds.). 2007. Peregrine Conference Poland 2007. Society for the Protection of Wild Animals „Falcon”, BirdLife Hungary /MME/, Raptor Protection of Slovakia /RPS/, “Milvus Group” Bird and Nature Protection. 19 – 23 September 2007, Piotrowo/Poznań (Abstr.). Ragyov, D. et al. 2008. Peregrine in Bulgaria – general overview. In: J. Sielicki, J. and T. Mizera (eds.). Peregrine Falcon Populations – status and perspectives in the 21st Century. European Peregrine Falcon Working Group, Society for the Protection of Wild Animals „Falcon”. Turul, Warsaw 2008, Pages 345-360. Stojanov, A. et al. 2011. Die Amphibiern und Reptilien Bulgariens. Edition Chimaira Frankfurt am Main, s. 592. XII. Документи по чл. 9, ал. 2 и 3Приложение № 5 Списък на приложенията: Приложение № 1 Писмо изх. № 3912/10.09.20015 г. и Решение № БС-20-ЕО на РИОСВ – Бургас Приложение № 2 Скица № 15-216366/26.05.2015 г. на поземлен имот с идентификатор 67800.12.296 Приложение № 3 Решение № 1272 на Общински съвет – Созопол, изх. № 412/17.06.2015 г. за изготвянето на ЧИ на ПУП-ПРЗ Приложение № 4 Местоположение на поземлен имот с идентификатор 67800.12.296 Приложение № 5 Документи по чл. 9, ал. 1 от Наредбата за ОС на експертите изготвили Докладът за ОСВ Изтегляне 2.76 Mb. Сподели с приятели:
|