Callimorpha quadripunctaria

В България се среща от най-ниските части на страната, включително и Черноморското крайбрежие, до около 1600 м н.в. в планините, най-вече по топли, обраснали припечни склонове, навсякъде, където има леска. Лети и се храни предимно денем през юли и август на сенчести места край храсталаци и в покрайнините на горите. У нас е известна от множество находища, разпръснати из цялата страна. Ларвите се хранят с глухарче (Taraxacum), Lamium, Lonicera, коприва (Urtica), малина (Rubus idaeus), леска (Corylus). Видът се приема в Европа като парамигрант - извършващ сезонни миграции (Зингстра и кол. 2009).

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е отбелязан като рядък (R). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени множество находища на вида, с високо обилие. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 79128.8 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в изследвания район (200 m буфер около границата на имота) попадат потенциални местообитания на вида, вкл. паркинга на курортния комплекс “Свети Тома” - разглеждания имот. Подобни терени не биха могли да се разглеждат като местообитание на вида. В тях липсва растителност, която може да се ползва за укритие и хранителна база. Отделни индивиди (имагото) могат да прелитат инцидентно през терена.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Имотът представлява използваем паркинг, и като такъв не би могъл да се определи дори като субоптимално местообитание за вида. С резлизацията на плана и осъществяване на дейностите по озеленяването имотът ще подобри характеристиките си и на практика ще може да се разглежда като местообитание за вида. Отрицателно въздействие няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Прекъсване на биокоридори няма да има.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Съществува малка вероятност за присъствие на индивиди в имагинална фаза в строителните граници, но те не са уязвими, тъй като летят. Риск за смъртност за ларвната фаза също няма, тъй като липсва всякаква растителност. Смъртност няма да има.

В България се среща в ниските и топли части на страната до към 600 м н.в. Обитава покрайнините на просветни дъбови гори с Acer tataricum. У нас е известна от малко находища, разпръснати из страната – Източните Родопи на изток от Студен Кладенец, Сакар, Кричим, “Петеловото” над Попинци, Панагюрско, Кула, Видинско. Ларвите се хранят с Acer tataricum. Какавидират в почвата без пашкул. Зимуват какавидите (Зингстра и кол. 2009).

Видът е новоустановен в зоната. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени 5 находища на вида, с ниско обилие. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 81658.6 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в изследвания район (200 m буфер около границата на имота) попадат потенциални местообитания на вида, вкл. паркинга на курортния комплекс “Свети Тома” - разглеждания имот. Подобни терени не биха могли да се разглеждат като местообитание на вида. В тях липсва растителност, която може да се ползва за укритие и хранителна база. Отделни индивиди (имагото) могат да прелитат инцидентно през терена.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Имотът представлява използваем паркинг, и като такъв не би могъл да се определи дори като субоптимално местообитание за вида. С резлизацията на плана и осъществяване на дейностите по озеленяването имотът ще подобри характеристиките си и на практика ще може да се разглежда като местообитание за вида. Отрицателно въздействие няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Прекъсване на биокоридори няма да има.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Съществува малка вероятност за присъствие на индивиди в имагинална фаза в строителните граници, но те не са уязвими, тъй като летят. Риск за смъртност за ларвната фаза също няма, тъй като липсва всякаква растителност. Смъртност няма да има.

В северна България се среща от най-ниските и топли части до към 1000 м, докато в южните райони на страната има данни, че е намиран до 1500 м надморска височина. Местообитание и начин на живот: Обитава най-често покрайнините на просветни широколистни и смесени гори. Ларвата се развива нормално 5 (максимално до 8) години в гнила дървесина на дънери, пънове и корени на Quercus, Tilia, Fagus, Salix, Populus, Corylus, Fraxinus, Castanea, овощни дървета (например череша), много рядко е намиран в иглолистни дървета (Зингстра и кол. 2009).

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е отбелязан като рядък (R). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени множество находища на вида. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 73674.2 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в изследвания район (200 m буфер около границата на имота) попадат потенциални местообитания на вида, вкл. паркинга на курортния комплекс “Свети Тома” - разглеждания имот. Подобни терени не биха могли да се разглеждат като местообитание на вида. В тях липсва растителност, която може да се ползва за укритие и хранителна база. Отделни индивиди (имагото) могат да прелитат инцидентно през терена.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Имотът представлява използваем паркинг, и като такъв не би могъл да се определи дори като субоптимално местообитание за вида. С резлизацията на плана и осъществяване на дейностите по озеленяването имотът ще подобри характеристиките си и на практика ще може да се разглежда като местообитание за вида. Отрицателно въздействие няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Прекъсване на биокоридори няма да има.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Риск за смъртност за ларвната фаза също няма, тъй като липсва всякаква растителност. Съществува малка вероятност за присъствие на индивиди в имагинална фаза в строителните граници. Ако се наблюдава смъртност, това ще е инцидентно, и въздействието върху популацията на вида в зоната ще е незначително.

Известни са около 20-ина находки предимно от югозападните и югоизточните части на страната. Дендробионтен вид. Обитава хралупи на стари, все още живи дървета. Среща се в смесени широколистни гори от 50 до 1200 м надморска височина. При избор на местообитания, предпочита първо Querqus, след това Tillia, Salix, Fagus, Prunus, Pyrus, Malus и др. Женските снасят яйцата в гниещата дървесина в хралупи на дървета, където се развиват и ларвите. Развитието на ларвите продължава 2-3 години. Възрастните насекоми се срещат от май до септември, но най-често се наблюдават през юли (Зингстра и кол. 2009).

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е отбелязан като рядък (R). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната не са установени находища на вида. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 1424.2 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имота) липсват потенциални местообитания на вида.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Въздействие няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Прекъсване на биокоридори няма да има.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Смъртност няма да има.

Разпространен предимно в предпланините (Предбалкан) и планините (Стара планина, Витоша, Средна гора, Рила, Пирин, Малешевска планина, Западни и Централни Родопи, Странджа, Беласица и Славянка). Среща се от 0 до 1200 м надморска височина, като в района на южен Пирин и Славянка достига до 1500 м. Обитава стари широколистни гори. Развива се предимно по бук (Fagus), също по Carpinus, Fraxinus, Ulmus, Acer, Alnus, Castanea, Crataegus, Juglands, Larix, Querqus, Salix, Tilia. Ларвите са ксилофаги, живеят в гниеща дървесина на стари живи или мъртви дървета, като се хранят с нея. Яйцата се отлагат в цепнатините на кората (Зингстра и кол. 2009).

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е отбелязан като рядък (R). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната не са установени находища на вида. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 17355.2 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имота) липсват потенциални местообитания на вида.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Въздействие няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Прекъсване на биокоридори няма да има.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Смъртност няма да има.

Среща се предимно в северните и източни части на страната (поречието на р. Дунав, Лудогорие, Черноморско крайбрежие, Странджа), както и в Малешевска планина, Западни Родопи и др. В северна България се среща от 0 до 800 м, в южна България - от 0 до 1000 м, а в района на Славянка - до към 1500 - 1600 м надморска височина. Обитател на стари широколистни гори. Развива се предимно по дъбове (Quercus), по-рядко се среща по Castanea, Betula, Salix, Fraxinus, Ulmus, Juglands и Corylus. Ларвите са ксилофаги, живеят в гниеща дървесина на стари или мъртви дървета и се хранят с нея. Яйцата се отлагат в цепнатините на кората на дървета (Зингстра и кол. 2009).

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е отбелязан като рядък (R). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени 5 находища на вида. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 78679.3 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в изследвания район (200 m буфер около границата на имота) попадат потенциални местообитания на вида, вкл. паркинга на курортния комплекс “Свети Тома” - разглеждания имот. Подобни терени не биха могли да се разглеждат като местообитание на вида. В тях липсва растителност, която може да се ползва за укритие и хранителна база. Отделни индивиди (имагото) могат да прелитат инцидентно през терена.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Имотът представлява използваем паркинг, и като такъв не би могъл да се определи дори като субоптимално местообитание за вида. С резлизацията на плана и осъществяване на дейностите по озеленяването имотът ще подобри характеристиките си и на практика ще може да се разглежда като местообитание за вида. Отрицателно въздействие няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Прекъсване на биокоридори няма да има.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Риск за смъртност за ларвната фаза също няма, тъй като липсва всякаква растителност. Съществува малка вероятност за присъствие на индивиди в имагинална фаза в строителните граници. Ако се наблюдава смъртност, това ще е инцидентно, и въздействието върху популацията на вида в зоната ще е незначително.

Разпространен е предимно в предпланините (Предбалкан, Краище) и планините (Стара планина, Витоша, Средна гора, Рила, Малешевска планина, Западни и Централни Родопи, Беласица и Славянка), както и в Лудогорието. Среща се от 50 до 1700 м надморска височина. Обитава предимно широколистни и смесени гори (Fagus, Populus, Tilia, Acer, Salix, Carpinus, Quercus и др.), но също така се среща и в иглолистни гори. Ларвите се развиват под кора на дървета, където се хранят със сърцевната им. (Зингстра и кол. 2009).

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е отбелязан като рядък (R). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната не са установени находища на вида. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 71123.1 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в изследвания район (200 m буфер около границата на имота) попадат потенциални местообитания на вида, вкл. паркинга на курортния комплекс “Свети Тома” - разглеждания имот. Подобни терени не биха могли да се разглеждат като местообитание на вида. В тях липсва растителност, която може да се ползва за укритие и хранителна база. Отделни индивиди (имагото) могат да прелитат инцидентно през терена.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Имотът представлява използваем паркинг, и като такъв не би могъл да се определи дори като субоптимално местообитание за вида. С резлизацията на плана и осъществяване на дейностите по озеленяването имотът ще подобри характеристиките си и на практика ще може да се разглежда като местообитание за вида. Отрицателно въздействие няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Прекъсване на биокоридори няма да има.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Риск за смъртност за ларвната фаза също няма, тъй като липсва всякаква растителност. Съществува малка вероятност за присъствие на индивиди в имагинална фаза в строителните граници. Ако се наблюдава смъртност, това ще е инцидентно, и въздействието върху популацията на вида в зоната ще е незначително.

У нас е известен от няколко находки от Дунавската равнина, Лудогорието, западното Средногорие и южното Черноморско крайбрежие. Стенотопен, подземен и мицетофил. Трофично е свързан с подземни гъби (Ascomycetes), най-вече трюфели (Tuberales). Обитава единствено първични растителни съобщества, които никога не са била използвани за земеделски цели. Среща се в топли и сухи покрайнини на разсветлени дъбови гори, тревисти пасища от екстензивен тип, брегове на реки и сечища. Често срещан елемент в хабитата му е леската (Corylus avellana). Имагото е активно привечер по здрач или в ранните часове на нощта. Микрохабитат – в почвата, върху гъби или мъртви корени на дървета. По време на размножителния период (юни-юли) мъжкият лети ниско над земята преди залез слънце и търси женската, която не лети, а чака мъжкия на земята. Възрастните са наблюдавани да летят на височина до около 0.5 м над земята, като полетът им е кратък. Той започва около 40 - 45 минути след залез слънце и продължава между 15 до 30 минути. Според чешки специалист полети са регистрирани в интервала 21.00-22.00 ч. на последната седмица на май и първите три седмици на юни. Ларвата живее също в почвата, където се храни с мицели на гъби, живеещи по гниещи коренища на дървета (МОСВ 2013).

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е отбелязан като много рядък (V). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната не са установени находища на вида. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 421.3 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имота) липсват потенциални местообитания на вида.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Въздействие няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Прекъсване на биокоридори няма да има.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Смъртност няма да има.

Видът не се среща както в зоната, така и в страната. Въздействия няма да има.

В България се среща разпокъсано в цялата страна от Черноморието до 2000 м в Пирин, като на места популациите му са многочислени. Обитава ксерофитни смесени тревисто-храстови или тревисти (в субалпийския пояс) асоциации, като се придържа към почвата сред тревата. Храни се с двусемеделни тревисти растения. Има едно поколение годишно. Зимува в яйчна фаза в почвата (Зингстра и кол. 2009).

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е отбелязан като типичен (С). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени 10 находища на вида. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 84165.9 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в изследвания район (200 m буфер около границата на имота) попадат потенциални местообитания на вида, вкл. паркинга на курортния комплекс “Свети Тома” - разглеждания имот. Подобни терени не биха могли да се разглеждат като местообитание на вида. В тях липсва растителност, която може да се ползва за укритие и хранителна база. Отделни индивиди могат да преминат инцидентно през терена.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Имотът представлява използваем паркинг, и като такъв не би могъл да се определи дори като субоптимално местообитание за вида. Отрицателно въздействие няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Прекъсване на биокоридори няма да има.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Съществува малка вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници. Ако се наблюдава смъртност, това ще е инцидентно, и въздействието върху популацията на вида в зоната ще е незначително.

Имота представлява в по-голямата си част паркинг на комплекса „Свети Тома” - изцяло обезлесен и засипан с трошена каменна настилка. В югозападната част на площадката е обособено заградено игрище за мини-футбол и баскетбол. В източната част от игрището се е обособила малка затревена площ от около 20-25 м² с вторична производна тревна рудерална растителност с преобладаване на троскот (Cynodon dactylion) и пасищен райграс (Lolium perenne). Подобни терени не са местообитание, гнездово или трофично, за нито един вид птица. В границите на максимално въздействие (безпокойство по време на строителството, на 200 м от границите на имота), попадат млади дъбови гори (средната възраст на целия масив е около 40 години), морското крайбрежие (със стръмни, предимно земни брегове и плажна ивица северно от имота, вкл. крайбрежните води до 60 - 80 м от бреговата линия), комплекса „Свети Тома”, съществуващ асфалтов път и прилежащите му рудерализирани терени. По време на теренните наблюдения през м. октомври 2015 г. бяха отчетени следните видове птици в района, заобикалящ разглеждания имот:

• 
  голям синигер (Parus major) – 5 индивида
  
• 
  елов певец (Phylloscopus collybita) – 3 инд.
  
• 
  ръждивогушо ливадарче (Saxicola rubetra) – 1 инд.
  
• 
  жълтокрака чайка (Larus cachinnans) – 15 инд.
  
• 
  
  Изтегляне 2.76 Mb.
  
  Сподели с приятели: