Данните от анализите на растителността сочат, че през дъждовната пролет на 2001 г. съдържанието на олово и кадмий е намаляло спрямо това от сухата есен на 1999 г. средно 7 пъти за оловото и 3 пъти за

Участък М3 Дупница - Благоевград

Авторите на предложените за оценка проекти представят три варианта за трасе – оранжев, кафяв и зелен.

Теренните обхождания показват, че при оранжевият вариант трасето преминава през селскостопанските площи: обработваеми земи, овощни градини, лозови насаждения на мястото на гори от граница (Q. pubescens Willd), горун (Quercus petraea Liebl.), цер (Q. cerris L.). В най-южните части на този участък разглежданият вариант преминава през иглолистна култура. Установени бяха единично запазени или силно модифицирани растителни формации на Juniperta oxycedris в съчетание с вторични ксеротермни тревни формации. Характерно за тях е, че са широкоразпространени в съседните територии, поради което не представляват особен ботанически интерес и няма да бъдат съществено повлияни при строителството и експлоатацията на магистралата. Този вариант на места пресича горски култури от черен бор (Pinus nigra L.), акация (Rubinia pseudoacatia L.), мъждрян (Fraxinus ornus L.) и единични съобщества от келяв габър - Carpeta orientalis. В ниските части пътят преминава на места през естествени ливади и единично запазени петна от върбови растителни съобщества на трошлива върба (Salix fragilis L.) и бяла върба(Salix alba L.), ракита(Salix purpurea L.), черна топола(Populus nigra L.).

Зеленият вариант преминава предимно през селскостопански площи: обработваема земя, ливади, овощни градини и лозя и иглолистни култури. почти покривайки трасето на стария път.

Кафявият вариант преминава през почти идентични терени със зеления, но засяга повече земите, разположени около река Струма, като след километър 339 +000 се отделя от него, при km 343+000 пресича с мост река Струма, като преминава през овощни градини, лоза и към km 347+000 отново се доближава до зеления вариант. При km 357+000 от кафявия вариант се отделят кафяв пунктир І, ІІ, ІІІ. Основният кафяв вариант продължава успоредно на зелената алтернатива до km 359+000, след което прави завой към река Струма и преминавайки през система от напоителни канали през обработваема земя, ливади и овощни градини, през влажни зони около реката, в края на отсечката се доближава до червената алтернатива. Кафяв пунктир І преминава през лозя, след това през пясъчни терени около Струма, пресича реката и при km 361 от него се отделя кафяв пунктир ІІ. Кафяв пунктир І от този километър прави завой към Струма и при km 363+000 се включва отново в основния кафяв вариант. Кафяв пунктир ІІ се движи известно време успоредно на оранжевия вариант, след което завива през овощна градина и през обработваеми земи и пясъци през разливище на реката се включва в основният кафяв вариант при km. 366+500. Кафяв пунктир ІІІ се отделя от кафявите пунктири при km. 359+000 преминава през река Струма през пясъци и покрай вододайна зона, ливади, тополови култури и овощни градини покрай реката и се слива с кафяв пунктир І и основният кафяв вариант при km 363+000.

Що се отнася до тревната растителност, тя е почти идентична и при трите варианта. От терените формации преобладават тези на белизмата (Dichanthium ischaemum Roberty), по-рядко са на черната садина (Chrysopogon gryllus Trin) и гребнестия пирей (Agropyrum cristatum Gartn.). На повечето места тези формации са заменени с обработваема земя, естествени или изкуствени ливади, овощни градини, лозя.

При единично запазените влажни и заблатени екотопи (покрай реките Джерман и Струма) ливадната власатка (Festuca pratensis Huds.), тръстиката (Phragmites australis) и папурите (Typha sp. div.) формират малки по площ съобщества.

От дървесните видове се срещат единично и благун (Quercus conferta Kit.), бодлива круша (Pyrus pyraster L.), бадемоволистна круша (Pyrus amygdaliformis Vill.) в по-южните части и др. От храстовите видове - смрадликата (Cotinus coggygria Scop.), драката (Paliuros spina-christi Mill.), храстовидна зайчина (Coronilla emerus L.) и др.

Пробовземни пунктове:

1. 
   km 334+500 - с. Джерман - до банкета на съществуващия път.
   
2. 
   km 334+500 - срещу с. Джерман - върху “жълт” вариант, на 275 m от съществуващия път.
   
3. 
   km 338+500 - с. Усойка до банкета на съществуващия път.
   
4. 
   km 338+000 - срещу с. Блажиево, “жълт” вариант.
   

1. 
   km 361+000 - Благоевград - кв.”Грамада” - до банкета на съществуващия път, който се при-покрива със “зелен” вариант.
   

5. 
   km 361+000 - Благоевград - кв.”Грамада”, на 50 m от банкета, в зеленчуко-ва градина
   

Съдържание на тежки метали в растителност по трасето на участък М3 Дупница - Благоевград

От получените данни за тревна растителност е видно, че изследваните тежки метали са под санитарната норма за комбинирани фуражи. Съдържанието на олово на 50 m от банкета на пътя е под ПДК за зеленчуци, докато кадмият варира и в сравнително отдалечени от съществуващия път места се установява в по-големи концентрации (п.п. № 2).

защитени природни територии