Участък М5 Кресна - Кулата

Участък М5 Кресна - Кулата

Теренните проучвания и анализът на специализирана литература показват, че първичният характер на природата тук е силно променен от дейността на човека, като естествената растителност е заменена с горски и земеделски култури, особено на юг от Кресненското дефиле. Коренната растителност, в резултат от развитието на земеделието и животновъдството, е подменена с нейни производни, предимно тревни. По-голяма част от естествените съобщества са силно деградирали, а други са под заплаха от унищожение. Всичко това заедно с химизацията в селското стопанство и промишленото замърсяване на р. Струма са нанесли тежки поражения върху флората на района (Велчев В., Тонков С. 1986; Георгиев, 1993 и др.).

В началото разглежданата отсечка преминава през южния край на Кресненското дефиле, а след това до Кулата е разположена през специфични екосистеми, съдържащи множество средиземноморски елементи. Доминиращ дървесен вид е дървовидната хвойна Juniperus excelsa M. B., което е дало основание през 1949 г. да се обособи защитената територия "Тисова Бърчина", която със заповед на МГООС е обособена в резерват "Тихата". Разглежданият проект за пътно трасе не влиза в територията на резервата и преминава през модифицирани от човека естествени екосиситеми.

Характеристиката на растителността е следната:

Доминиращият дървесен вид е дървовидната хвойна (Juniperus excelsa M.B.), съпътствана от косматия дъб (Quercus pubescens Willd.), бадемоволистна круша (Pirus amygdaliformis Kit.), мъждрян (Fraxinus ornus L.), келяв габър (Carpinus orientalis Mill.), полски бряст (Ulmus minor Mill.), драка (Paliurus spina - christi Mill).

Срещат се и следните представители на средиземноморската флора: кукуч (Pistacia teribinthus L.), червена хвойна (Juniperus oxycedrus L.), жасмина (Jasminum fruticans L.), Asparagus acutifolius L.), грипа (Phyllirea latifolia L.), а от тревните видове: Stipa bromoides L., Geranium lucidum L., Arum orientalis M. B., Poa nemoralis L., Brachypodium pinnatum (L.) P.B., Ranunculus ficaria L..

Покрай река Струма проникналите отвън тревни видове формират отворени ценози с участието на множество ксеротермни ефимери. С най-голямо обилие са видовете: Dichanthium ischemum (L.) Roberty, Chrydopogon gryllus (L.) Trin., Dinlucus serotina (L.) Link., Thymus atticus Marg., Brachypodium distachion P.B., Medicago rigidula Desr., Eryngium campestre L., Lulpia minorus и др.

Срещат се единично запазени индивиди от космат дъб (Quercus pubescens Willd.), мъждрян (Fraxinus ornus L.), келяв габър (Carpinus orientalis Мill.), копривка (Celtis australis L.), воден габър (Ostria carpinifolia Scop.), бадемоволистна круша (Pyrus amygdaliformis Vill.).

От екологическа и биологическа гледна точка интерес представляват групите от източен чинар (Platanus orientalis L.), формиращи се по поречието на реката и вливащите се в нея потоци.

Състоянието на разглежданите модифицирани растителни формации е сравнително добро, но първичните екосистеми са силно повлияни от човешката дейност- прекомерна паша, сеч, подмяна с горски и селскостопански култури.

На юг от Кресна проектираният път преминава почти изцяло през антропогенни (културни) екосистеми - лозови масиви, овощни и горски култури, ниви (зеления и червения вариант), които от екологическа гледна точка са равностойни.

Изследванията показват, че от тревните съобщества по-значими площи заемат формациите с доминант белизмата Dichanthium ischaemum Roberty, със силно изразен медитерански оттенък. Сравнително често се срещат и частично запазени съобщества с доминант луковичната ливадина Poa bulbosa L., в съчетание с едногодишни тревисти и бобови средиземноморски елементи. Широко разпространени са селскостопанските площи на място на гори от полски ясен (Fraxinus oxycarpa Willd.) и дръжкоцветен дъб (Qurcus pedunculiflora Koch.). Често се срещат запазени групи и индивиди от бяла топола (Populus alba L.), черна топола (Populus nigra L.). От генетическа гледна точка последният вид има важно значение, защото се срещат генетически чистите екземпляри от този вид, запазени у нас и в Европа.

Върху неголеми територии са запазени съобщества на едногодишни видове: крив исилурус, двуредна трахиния, ресничеста вулпия, формирани върху сухи екотопи.

В микропониженията, покрай реката, върху влажни екотопи са формирани тревни съобщества със следните доминантни видове: ливадна власатка (Festuca pratensis Huds.), ливадина (Poa silvicola Guss.), острици (Carex sp. div.), дзуки (Juncus sp. div.) и типичния за района воден троскот (Paspalum digitaria Poir.).

На юг от Сандански в долната част на склоновете на прилежащите планини се срещат отделни групи индивиди от вечнозелени храсталаци, с преобладаване на пърнара (Quercus coccifera L.). От дървесните видове се срещат още космат дъб (Quercus pubescens Willd.), мъждрян (Fraxinus ornus L.), бадемоволистна круша (Pyrus amygdaliformis Vill.), а от храстовите видове: жасмин (Jasminum fructicans L.), глог червен (Crataegus monogina Jacg.), смокиня (Ficus carica L.).

Тревната покривка е формирана от късоосилесто коило (Stipa aristella L.) ежова главица (Dactylis glomerata L.), Anemone pavonia Lam., Cynosurus echinatus L., Euphorbia apiros, италиански змиярник (Arum italicum Mill.), Аrum orientale M. B., есенно ботурче (Cyclamen hederifolium Ait.), Clynopodium vulgare L., Geranium robertianum L., Euphorbia polychroma Kern.

По поречието на р. Струма в района на разглежданото пътно трасе има частично запазена формация от източен чинар (Platanus orientalis L.). Характерно за тази фитоценоза е непрекъсната промяна на режима на почвено овлажняване. Съпътстващи видове от дърветата са черна елша (Alnus glutinosa (L.) Gareth.), бяла върба (Salix alba L.), ракита (Salix fragilis L.), топола черна (Populus nigra L.), полски бряст (Ulmus minor Mill.). От храстите се срещат видовете повет (Clematis vitalba L.), черен бъз (Sambucus nigra L.), къпина (Rubus sanguineum Friv.). Сравнително влажните условия на месторастене определят и наличното богатство от тревни видове Leomurus cardica L., Chondrilla juncea L., Cichorium intybus L., Vulpa mynorus (L.) Gmel., Vulpa ciliata Pers., Euphorbia niciciana Borb., E. cyparissias (L.), Rumex acetosella (L.), Bromus tectorium (L.), Polygonum aviculare L., подбел (Tussilago farfara L.), Apera spica-venti(L.) P.B., Saponaria officinalis L.,теснолистен живовляк(Plantago lanceolata L.).

Всички типове описани фитоценози са разпокъсани от обработваеми земи и трайни насаждения. Съществена преразпределителна роля са изиграли и трасетата на железопътната линия и съществуващият през дефилето път, пашата и сечите и др. дейности.

Теренните обследвания показват и наличието на частично запазени тревни асоциации с доминиране на полския пелин (Artemisia campestris) и на различни видове мащерки Thymus sp.

В същото време държим да отбележим, че въпреки силното антропогенно въздействие във фитосъобществата, формирани в съседство на магистралата, участват редица застрашени и редки видове. Делипавловият (Вебиев) бадем (Amygdalus delipavlovii = Amygdalus webbi), струмска люцерна (Medicago disciformis var.strumensis) са български ендемити, а видовете атиска мащерка (Thymus atticus Čel.), лъжеблагороден лопен (Verbascum pseudonobile Stoj et Stef.), перечнолистен лопен (Verbascum roripifolium (Hal.) I.K.Ferguson) са балкански ендемити.

Редки за страната и Балканите са видовете скално секирче (Lathyrus saxatilis), кълбовидна люцерна (Medicago constricta Dur.), егейски звездан (Lotus aeageus (Grsb.) Boiss.), игликоцветна айважива (Alkanna primuliflora Grsb.), монпелийска телчарка (Polygala monspelica L.), галска полска свещица (Logfia gallica L.).

Голямото биоразнообразие и изключително интересните растителни формации с голямо консервационно значение са дали основание в прилежащите към отсечка на магистрала Струма М-5 да бъдат обособени следните защитени зони: ПЗЗ “Кресна “BG 0002003; ПЗЗ “Кресна-Илинденци” BG 0000366; ЗМ “Кресна “, ЗМ “Моравска”; ПЗЗ “Огражден Малешево” BG 0000229; ПЗЗ “Рупите” BG 0002098; ПЗЗ “Рупите – Струмешница “BG 0001023.

Защитената местност "Моравска", създадена със заповед № 133/22.02.1975 г. на КОПС, като природна забележителност е с площ 252,4 ха. Основната цел е запазването на реликтна средиземноморска растителност, с доминиращ вид дървовидната хвойна. Първоначално територията е обхващала част от отдели: 408, 418,419, 423, 424, 432, 433, 434 - намиращи се на югозапад от град Кресна. В последствие със заповед 727/28.09.1991г. статутът на природната забележителност е променен на защитена местност с площ 177,5ха и обхваща следните отдели и подотдели: 326 б,г,д,1,2; 327 г,е,ж; 3331 в; 332 е,ж,4,5; 340 д-з;341 а-в,д; 342 д,ж,з;.

Доминиращ вид е дървовидната хвойна (Juniperus excelsa M. B.), съпътстващи храстови видове: драка (Paliurus spina-christi Mill.), жасмин (Jasminum fruticans L.), храстовидна зайчина (Coronilla emerus L.), плюскач (Colutea arborescens L.), бодлива зайча сянка (Asparagus acutifolius L.), рядко смрадлика (Cotinus coggigria Scop.), повет (Clematis vitalba L.), глог (Crataegus monogina Jacq.), прешленеста аспержа (Asparagus verticillatus L.).

От тревните видове преобладават: Stipa bromoides (L) Dorfl., ежова главица (Dactylis glomerata L.), Anemone pavonina Lam., Cynosurus echinatus L., Euphorbia apios L., Euphorbia barrelieri Savi., Euphorbia polychroma Kern., Melica ciliaja L., Geranium robertianum L., и др.

На единични места се срещат: космат дъб (Q. pubescens Willd.), келяв габър (Carpinus orientalis Mill.), мъждрян (Fraxinus ornus L.), кукуч (Pistacia terebinthus L.), по-рядко копривка (Celtis australis L.), бадемолистна круша (Pyrus amygdaliformis Vill.), воден габър (Ostrya carpinifolia Scop.) и др.

Покрай реките се срещат запазени групи от източен чинар (Platanus orientalis L.).

Състоянието на дендроценозите е сравнително добро. В същото време държим да подчертаем, че първичната екосистема е повлияна силно от човешката дейност: незаконна паша, сеч и др.

Близостта на защитената местност “Морaвска “ до едноименния квартал на Кресна е причина за сериозни нарушения на статута й, което поражда известно социално напрежение между местното население и горските власти.

Природната забележителност ”Естествени чинарови насаждения” е обявена със заповед № 1427 /13.05.1974 на МГГП върху площ от 11,7 ха и включва следните отдели и подотдели 366 а; 368 а; 369 а; 387 ж; 413 е, като те са включени и във вододайна зона.

Природната забележителност включва запазени групи от източен чинар (Platanus orientalis L.) по поречието на река Струма и нейните притоци.

В доклада не са описвани други защитени територии, тъй като те не се засягат от предложения в края на ОВОС комбиниран вариант на трасе на автомагистралата. Не се засягат и защитени територии, предложени по реда на Закона за биологичното разнообразие – респективно “Натура 2000”.

С други думи, колективът подкрепя варианти на трасе на автомагистралата само извън “Натура 2000”. Там степента на очакваните въздействие върху местообитанията и защитените видове практически е нулева и затова в доклада за ОВОС не е обсъждана възможността за тяхното възстановяване.
3.7.2. Фауна
Обектът – автомагистрала “Струма”, се проектира да бъде разположен в югозападната част на страната, като в по-голямата си част попада в долината на р. Струма. По протежение обхваща теренна ивица с дължина около 135 km – от с. Долна Диканя, Пернишко, до границата с Република Гърция (с. Кулата). На изток и запад от трасето са разположени склоновете съответно на планините Витоша, Верила, Рила и Пирин и планините по западната граница на страната. Трасето (проектираните варианти) според проектната документация е разположено в ниските части на районите, през които преминава. Склоновете на планините са заети предимно от гори, които в по-ниските части са предимно широколистни, а в по-високите – пре­об­ладаващо иглолистни. Котловините са заети от агро­ланд­шаф­ти – обработваеми земи, ливади, пасища. Във всички части на района на обекта е значително количеството на горските култури.

В района, през който ще преминава магистралата, специално за горите с естествен произход и по-точно за тези в близост до обекта( в долнитe части на района), трябва да бъде посочено, че те преобладаващо, особено в южната част на обхванатия район, са представени от на­саждения с проредени, в т. ч. и силно проредени и ниски дървостои (т. нар. девастирани, разстроени гори). При­чи­на за това е добре изразената ксеротермичност на по-голямата част на мес­то­рас­­тенията, която от своя страна се дължи на особеностите на релефа, пред­­с­та­вен в по-голямата си част от форми със значителен наклон, от основната скала, която в същинската част на Струмската долина е предимно от пясъчници, от еро­зи­ра­не­то на по-голямата част от територията през различни исторически пе­­риоди и на климата, който е следствие от географското положение на то­зи район – предимно речна долина, разположена в долните приблизително 2/3 от протежението си в посока север-юг и в близост до северното крайбрежие на “Егейско море”. Мезо-ксеротермичен и мезофитен характер местообитанията, респ. горите, имат в северната приблизително 1/3 от обхванатия район.

Сред проредените горски насаждения, особено в южните 2/3 на района, се срещат значителни количества като покритие храстови и тревни видове, скални масиви, каменисти терени, т. е. налице са силна мозаечност в разположението на дървесната им растителност и голяма пъстрота на панорамната гледка (ландшафта). Тези гори, както и гори с такива характеристики в други части на страната, обаче, въпреки слабите им лесовъдски показатели и стопанско значение, се отличават с голямо биологично разнообразие на фауната си, което в този район допълнително се увеличава от наличието на една от най-големите наши реки – р. “Струма” и другите по-малки и вливащи се в нея притоци.

Тук фактор, който оказва допълнително влияе за повишаването на биологичното разнообразие, в случая видовото (α-разнообразието), е географското местоположение – южното разположение на долината на р. Струма, както е посочено и по-горе, е предпоставка за по-големия брой видове с южни за субконтинента Европа ареали (наричани обикновено средиземноморски видове), в сравнение с по-северните територии на страната. Посочената мозаечност на горите в тези територии е причина за наличието в тях не само на животински видове, характерни за гори, но и на такива, които са жители предимно на открити тревни територии (местообитания, ландшафти), а също и на скални и каменисти терени. Поради изтъкнатите по-горе особености на релефа, климата, геоложката основа и силната ерозираност на голяма част от териториите, т. е. поради голямото разнообразие на местообитанията, като заключение трябва да бъде посочено, че този район на страната се отличава с голямо видово разнообразие и най-същественото в случая – със силно изразена своя собствена уникалност по отношение, както на растителния, така и на животинския свят.

Районът на Струмската долина бе посещаван многократно през раз­лич­­ни години по цялото му протежение от района на гр. Перник до гра­ни­ца­та с република Гърция.

Поради посочената му уникалност, съвсем естествено е, че биологичното бо­гат­ство в този район на страната трябва да бъде опазено в максимална сте­пен, в т. ч. в максимална степен прецизно трябва да бъдат преценявани въздействията върху него на различните дейности, дори и на тези, които, макар и в някаква минимална степен, все пак нарушават средата в различни негови части, каквато е и целта на настоящия доклад по ОВОС.

На фауната в района (на съответните отсечки на магистралата), в който попада обектът – долината на р. Струма и околните планини, в т. ч. и около и в населените места, може бъде дадена следната характеристика: