Доклад за овос на ам "Струма"

Геологически пирамидите са образувани в седиментационната повърхност на прехода между котловината и Рилските склонове.

Участък М4 Благоевград - Кресна

В предлаганите защитени зони, тангиращи около трасето на М4 на АМ “Струма“, се срещат съобщества от типа Juniperta oxycedris и грипа (Phyllirea latifolia L.), памуклийка (Cistus incanus L.), кукуч (Pistacia terebinthus L.), бодлива зайча сянка (Asparagus acutifolius L.), съсънка (Anemone pavonia Lam.), бадемолистната круша (Pyrus amygdaliformis Vill.) и др.

В Кресненския пролом и прилежащите му територии са запазени частични формации върху малки площи от вергилиев дъб и границата, премесени с полски клен (Acer camprestre L.). Те заемат отделни по-влажни места, главно по доловете и микропониженията в началото на варианта. На отделни места са запазени гори от граница и вергиливия дъб със средиземноморски елементи: кукуча (Pistacia terebinthus L.), червена хвойна (Juniperus oxycedrus L.), плюскача (Colutea arborescens L.), жасмина (Jasminum fruticans L.) и др.

Срещат се ксеротермични тревни формации, при които според Ганчев (1958) преобладава черна садина (Chrysopogon gryllus (L) Trin.), белизма (Dichanthium ischaeum Roberty), луковична ливадина (Poa bulbosa L.). Те се примесени с горски формации и обработваеми земи (овощни градини и лозя).

На отделни места трасетата преминават в близост или през храстови формации с преобладаване на червената хвойна, в съчетание с ксеротермни тревни формации, формирани вторично върху ксеротермични горски формации. От дървесните видове се наблюдават космат дъб (Q. pubescens Willd.), вергилиев дъб (Q. virginiana Ten.), келяв габър (Carpinus orientalis Mill.), мъждрян (ясен бял) (Fraxinus ornus L.), кукуч (Pistacia terebinthus L.), бадемолистна круша (Pyrus amygdaliformis Vill.), единично се срещат южната копривка (Celtis australis L.) и полски бряст (Ulmus minor Mill.).

От храстовите видове в тази формация се срещат драката (Paliuros spina-christi Mill.), жасмин (Jasminum fruticans L.), бодлива зайча сянка (Asparagus acutiflius L.), птиче грозде (Ligustrum vulgare L.), смрадлика (Cotinus coggygria Scop.), шипка обикновена (Rosa canina L.), памуклийка (Cistus incamus L.), единично се срещат глог (Crataegus monogyna Jacq.), грипа (Phyllirea latifolia L.), плюскач (Calutea arborescens L.), храстовидна зайчина (Coronilla emerus L.), Chamaecytisus absifioidae (Janka) Kuzmu.

Средиземноморското климатично влияние и благоприятните условия, създадени от храстовите видове, са позволили формирането на тревни формации с участието на южните видове късоосилесто коило (Stipa aristella L.), плетеничесто диплахне (Diplachne serotina Link.), гръцка ведрица (Fritillaria graeca Boiss. et Sprun.), Anemone pavonia Lam., Teucrium chamaedrys L., Euphorbia apios L., Veronica austriaca L., Inula hirta L. и др. В тревните формации на места доминират и видовете: черна садина (Chrysopogon gryllus (L) Trin), ливадна ливадина (Poa bulbosa L.), атикска мащерка (Thymus atticus Čelak.), Rhadax canus (L) Fuss, егейски звездан (Lotus aegaeus (Griseb.) Boiss.), Medicago rigidula Desr., Medicago constricta Dur., Salvia viridis L., Trifolium cherleri L., Trifolium campestre Schreb., Trifolium purpureum Lois., благороден лопен (Verbuscum nobile Vel.) и др. По откритите места преобладават формации, доминирани от Chrysopogon gryllus (L.)Trin., Dichanthium ischaemum (L.) Robrty; Poa bulbosa L., Poa concinna Gaud., Thymus atticus Čelak., Rhodax canus (L.) Fuss., Astragalus onobrychis L., Euphorbia myrsinites L., Medicago rigidula Desr., Crupina vulgaris Gass., Trifolium campestre Schreb., Trifolium cherleri L., Trifolium purpureum Lois. и Verbascum nobile Vel.
алтернативни варианти

Алтернативните трасета източно от Кресненското дефиле се отделят от съществуващия главен път София- Кулата при отклонението за Разлог- Банско – Гоце Делчев – КПП Илинден от кота с 377 m и се изкачват стръмно до Ревалски рид с н.м.в.- 488 m и отново със стръмна отсечка заобикаля от изток в. Вършевица с н.м.в. 811 m, спуска се на юг до село Мeчкул с н.м.в. 738 m и оттам се непрекъснати спускания достига до 201m н.м.в. и на юг от Кресна се слива с червения вариант.

Средиземноморското климатично влияние в южните части на трасето и благоприятните условия създадени от храстовите видове са позволили формирането на тревни формации с участието на южните видове късоосилесто коило (Stipa aristella L.), Stipa bromoides (L.) Dorfl.; плетеничесто диплахне (Diplachne serotina Link.), гръцка ведрица (Fritillaria graeca Boiss. et Sprun.), Anemone pavonia Lam., Teucrium chamaedrys L., Euphorbia apios L., Veronica austriaca L., Inula hirta L. и др.

По откритите места преобладават формации, доминирани от Chrysopogon gryllus (L.)Trin., Dichanthium ischaemum (L.) Robrty; Poa bulbosa L., Poa concinna Gaud., Thymus atticus Čelak., Rhodax canus (L.) Fuss., Astragalus onobrychis L., Euphorbia myrsinites L., Medicago rigidula Desr., Crupina vulgaris Gass., Trifolium campestre Schreb.,Trifolium cherleri L., Trifolium purpureum Lois., Verbascum nobile Vel.

Трасето преминава през частично запазени групи и гори върху малки площи от бял бор (Pinus sylvestris L.). Поради силно ерозирания терен тревните видове тук са доминирани от връшняк, иглолистка (Bruckenthalia spiculifolia (Salisb.)Rchb.), на места и Calamagrostis arrundinacea (L.) Roth. Срещат се още малината (Rubus idaeus L.), орловата папрат (Pteridium aquilinum (L.) Kuhn.) и др. На повечето места по трасето тази формация е изместена от формациите Agrostidata capillaris, Nerdeta strictae и др. Те са се развили в продължение на много години и върху изоставени пасища и селскостопански земи. Премесени са със селскостопански земи и пасища формирани антропогенно върху гори от бял бор (Pinus sylvestris L.).

В по-южните части трасето преминава през частично запазени гори от черен бор (Pinus nigra L.) с проникнали в тях ксеротермични видове характерни за средиземноморската флора- червената смрика (Juniperus oxycedrus L.), Genista rumelica Vel. и др. Тук преобладават калкофитните тревни и храстови растения. Единично тук се срещат храстовидна и обикновена хвойна премесени с тревни ценози на Agrostis cаpillaris L., Calex aripophyllea Lataurr.

Значителна част от трасето по този вариант преминава през силно нарушени формации на границата Querceta pubescentis и вергилиевия дъб Querceta virgilianae, с единично представени маклен (Acer monspessulanum L.), кукуч (Pistacia terebinthus L.), на по-редките места и в граничната зона се срещат червената хвойна (Juniperus oxycedrus L.), плюскач (Calutea arborescens L.), жасмина (Jasminum fruticans L.). Често тази формация преминава в ксеротермични тревни формации, с преобладаване на черна садина (Chrysopogon gryllus Trin.), белизмата (Dichanthium ischaemum Roberty), ливадна ливадина (Poa bulbosa L.) и др.

Между километър 405+000 и 410+000 трасето (алтернатива “В”) преминава през тревни формации, на места лозя и селскостопански площи, формирани върху бивши гори. Около р. Струма има запазени отделни екземпляри от видовете полски бряст (Ulmis minor Mill.), полски ясен (Fraxinus oxycarpa Willd.), дръжкоцветен дъб (Quercus pedunculiflora C. Koch.), доминирали някога в унищожените дендроценози.

В продължение на цялото трасе естествените фитоценози са повлияни силно от човешката дейност, теренът в повечето случаи е с повишена ерозионна активност.

На север от Кресна (вече с навлизане на участък М5) вариантите преминават на левия бряг на р. Струма. Преминава се непосредствено по Кресненските пирамиди, покрай иглолистни култури и лозя се прави включване в алтернативния вариант А (червен). По-нататък трасето минава на изток от с. Долна Градешница около km 409+000 се съединява с алтернативното трасе В (син) и от km 411+000 през обработваемите земи и влажни фитоценози преминава непосредствено покарай река Струма на запад от с. Струмяни.

Пробовземни пунктове:

1. km 381+800 - начало на Кресненското дефиле, до банкета на съществуващия път.

2. km 391+000 - Кресненско дефиле, до банкета на съществуващия път.

3. km 383+000 - Алтернатива “А” , след с. Брежани.

4. km 391+000 - Алтернатива “А”.

5. km 391+000 - Алтернатива “Б” (вариант “син пунктир”).

6. 
   km 401+000 0 вариант “син пунктир” (Алтернатива “Б”).
   

Таблица 3.7-4.

Съдържание на тежки метали в растителност по трасето на участък М4 Благоевград – Кресна

	1999 г.		2001 г.
Пункт	Pb mg/m3	Cd mg/m3	Pb mg/m3	Cd mg/m3
1. Начало на Кр. дефиле	6,05	0,100	0,90	0,010
2. Кресненско дефиле	1,05	0,050	0,95	0,015
3. Алт.”А”след Брежани	-	-	0,20	0,040
4. Алт.”А”-km 391	-	-	0,90	0,048
5. Алт.”В” - km 391	-	-	0,50	0,020
6. Алт.”В” - km 401	-	-	0,07	0,012

От данните за тежки метали в тревна растителност е видно, че територията около съществуващото трасе на път Е-79 е слабо замърсена. Всички резултати са под ПДК за фуражи. Забелязват се разлики в съдържанията за олово за 1999 и 2001 г. на единия от пунктовете (северния край на Кресненското дефиле), докато за другия (средата на дефилето) те са от еднакъв порядък. Кадмият най-общо следва тенденциите на оловото, като през 2001 г. в изследваните проби той е с от 3 до 10 пъти по-ниски съдържания в сравнение с измерванията през 1999 г.

За новите трасета - алтернативи “А” и “В” растителността е по-слабо замърсена с олово, докато при кадмия се забелязва тенденция на сравнително по-високи нива от тези в Кресненското дефиле. Най-общо съдържанията на олово в незасегнатите райони от път Е-79 (алтернативи “А” и “В”) са в границите на нормите за зеленчуци, докато кадмият се движи от под ПДК (п.п. №№ 5 и 6) до 1,3 пъти над ПДК (п.п. № 4).

защитени природни територии

От особено фитогеографско и зоогеографско значение се очертават териториите, тангиращи към участъка М4 на АМ “Струма”, преминаващ през Кресненското дефиле.

В ботанико-географско отношение Кресненският пролом се отнася към източно-средиземноморската провинция на средиземноморската склерофилна горска област, в границите на страната на Кресненския район на Среднострумския флористичен окръг (Хубенов и др., 2001 г.).

Преобладаващата растителност е от средиземноморски тип, в пояса на ксеротермните дъбови гори (Стоянов, Н., 1966 г., Бондев, Ив., 1982 г., 1997 г., Велчев, В., 1986 г., 1997 г.).

От растителните формации с най-голямо значение се очертават формациите на дървовидната хвойна (Juniperus excelsa M.B.), в съчетание с косматия дъб (Quercus pubescens L.), вергилиев дъб (Q. virgiliana Ten.), грипата (Phyllirea latifolia L.). Срещат се червената хвойна (J. oxycedrus L.), бодливата зайча сянка (Asparagus acutifolius Lam.) и едногодишни ксеротермни видове.

По поречието на Струма според Хубенов (2001 г.) терциерната формация на източния чинар (Platanus orientalis L.) измества средиземноморските съобщества от върби и елша и на места е примесена с бяла топола (Populus alba L.), полски бряст (Ulmus minor Mill.), мъждрян (Fraxinus ornus L.), копривка (Celtis australis L.), черен бъз (Sambucus nigra L.) и тамарикс (Tamarix ramosissima Ldb.).

На места в района частично са запазени характерните за преходно - средиземноморски район листопадни ксеротермни горски формации от космат (Quercus pubescens Willd.) и вергилиев дъб (Quercus virgiliana Ten.), благун (Q. conferta Kit.), цер (Q. cerris L.), примесени с келяв габър (Carpinus orientalis Mill.). Върху останалите територии са се формирали вторични съобщества от червена хвойна (Juniperus oxycedrus L.), бадемолистна круша (Pyrus amygdaliformis Vill.), кукуч (Pistacia terebinthus L.), жасмин (Jasminum fruticans L.), памуклийка (Cistus incamus, L.).

Интензивната сеч и паша постепенно са превърнали дендроценозите в смесени горско-тревни комплекси. В тях преобладават редица южни видове като: широколистен мразовец (Colehicum latifolium S.S.), червена съсенка (Anemone apennina L.), южно лале (Tulipa australis Link.), италиански змиярник (Arum italicum Mill.).

От ботаническа и екологическа гледна точка интерес представлява и наличието на балканските илирийски ендемити: български очеболец (Potentilla regis-borissii Stoj.), балканска детелина (Trifolium trichopterum Panc.), пинатева детелина (T. pignatii F& Ch.), микромерията (Micromeria dalmatica spp. Bulgarica Vel.), волводец (Orobranche pancicii Beck. & Panč.) и кинжаловидно сграбиче (Astragalus gladiatus Boiss), гръцка ведрица (Fritillaria graeca Boiss Sprun).

На територията на резервата са установени 457 вида висши растения, част от които са включени в списъка на защитените от българското законодателство видове или в Червената книга на България.

В сборника “Биоразнообразие на Кресненския пролом” под редакцията на д-р Петър Берон* (2001 г.) и в редица статии са представени изобилни данни за богатството от растителни и животински видове в пролома. В статията на Димитров, Д., Св. Петрова, Л. Василева и А. Ковачев “Флора и растителност на Кресненския пролом” е направено подробно описание на растителността. Расти-телните видове със значим природозащитен статус са представени в табл. 3.7-5.

Таблица 3.7-5

Легенда:

1. 
   ЗЗП - Закон за защита на природата, С - строго защитен;
   
2. 
   ЧК - Червена книга на НРБ (1984), Р - редки, З - застрашени;
   
3. 
   БГ - Български ендемити, БЛ - балкански ендемити;
   
4. 
   БЕРН - Конвенция за опазване на Европейската дива флора и фауна и природните местообитания, + - видове включени в Приложение 1;
   
5. 
   Дир. 92/43 - Директива 92/43/ЕЕС на Европейския съвет от 21 май 1992 г. за опазване на природните местообитания и дивата фауна и флора, ІV – видове, включени в Приложение 4, V - видове, включени в Приложение 5;
   
6. 
   IUCN - Червен списък на IUCN на застрашените растения (1997), Р - редки;
   
7. 
   Европейски статут - списък на редките, застрашените и ендемичните растения за страните на Европа, Страстбург (1977), Е - ендемити; Р - редки; У - уязвими; С - средно уязвими.
   

От таблица 3.7-5 се вижда, че във флористичния състав на Кресненското дефиле съгласно ЗЗП има 19 растителни вида със статус - строго защитени видове; редки видове според Червената книга на България са 35, застрашените са 6. Аnchusa macedonica Deg. et Dorfl. е българските ендемит, 22 вида са балкански ендемити. Видовете Fritillaria gussichiae (Deg. et Dorfl.) и Fritillaria skorpilii Vel.(F.graeca auct.) са включени в I^-во приложение на Бернската Конвенция за опазване на Европейската дива флора и фауна и природните местообитания. Първият вид заедно с Ruscus aculeatus L. са включени в IV и V приложение на Директива 92/43/ЕЕС на Европейския съвет от 21 май 1992 г. за опазване на природните местообитания и дивата фауна и флора. Fritillaria gussichiae (Deg. et Dorfl.) е включена също и в Червения списък на IUCN на застрашените растения със статут “рядък”. Освен, че е балканки ендемит и вид със статут “застрашен” според Червената книга на България Centaurea immanuelis-loewii Deg. е включен в Списък на редките, застрашените и ендемичните растения за страните на Европа, като “средно уязвим”. Със статут “рядък вид” са: Sempervivum ciliosum Craib., Ononis adenotricha Boiss., Fritillaria gussichiae (Deg. et Dorfl.). Sempervivum leucanthum Panč. е включен като “ендемит”, а Hypericum ponticum Vel., като “уязвим”.

Corine sites представлява европейска програма и експериментален модел за събиране, координиране и осигуряване на постепенна информация за състоянието на околната среда и природните ресурси в Европа. Частта Corine biotopes има за цел да локализира в пространството и даде описание на биотопите с важно европейско значение за опазване на екосистемите, чрез създаване на база данни, поддържана от Европейската агенция на околната среда (EEA) в Копенхаген. България членува в ЕЕА и участва в програмата Corine biotopes от 1994 г.

Без съмнение, значителна част от естествените екосистемите на Дефилето са със значим природозащитен статус, някои са добре проучени, а други би трябвало да бъдат по-подробно проучени. Всичко това е дало основание да се определи Кресненският пролом, като еталонен природен обект, характеризиращ се с висока консервационна значимост, богато биологично разнообразие, наличие на незасегнати естествени екосистеми и като територия с международен защитен статус F 00002500 (виж. Заповед №РД1137/14.11.2005 г. на МОСВ) и като потенциално място за включване в Национална екологична мрежа –Натура 2000.

Безспорно е, че резервата “Тисата” със своите уникални съобщества и екосистеми представлява определен интерес. Заема само 4% от площта на Кресненското дефиле и е регистриран като Corine sub-site-F 00002501.

Растителният и животински свят в Кресненското дефиле е бил обект на специални проучвания още в началото на ХХ век. През 1949 г. по предложение на лесовъда Леонид Йорданов местността “Тисова бърчина” с ПМС № 6663 от 5.12.1949 година е обособена, като защитена територия. Целта е запазването на специфичната дендроценоза на дървовидната хвойна Juniperus excelsa L.

През 1978 г. със заповед на Министерството на горите и опазването на околната среда е обособен трисекторен резерват “Тисата”, а със заповед № 844/31.10.1991 годна на МОС са определени днешните граници на резервата, включващи следните отдели и подотдели на ДЛ “Кресна”- 96,е,1; 97 б,в,г,1; 99 а – д, 1-5; 100 в,г,д;421 в,г; 422 а-г; 423 а-в, 1-4; 424 а-в; 425 а-в,1,2; 426 а,в,1; 428 а,б,2-5; 429 а,б,2-5; 430 а,,в,г,д; 431 а,б,д,е; 432 а,1; с обща площ 576,1 хектара, от които залесена 461,6 ха и незалесена 113,5 ха и отдел 422 б с незалесана площ от 16,9 ха, която е лесонепригодна.

Доминиращият дървесен вид е дървовидната хвойна (Juniperus excelsa M. B.), съпътствуващи – космат дъб (Q. pubescens Willd.), бадемолистна круша (Pirus amigdaliformis Vill.), мъждрян (Fraxinus ornus L.), драка (Paliurus spina-christi Mill.), келяв габър (Carpinus orientalis Mill.), полски бряст (Ulmus minor Mill.) и други.

От храстовидните видове се срещат и представители на средиземноморската флора: жасмин (Jasminum fruticans L.), грапа (Phillirea latifolia L.), остролистна зайча сянка (Asparagus acutifolia L.). От тревните видове се срещтат: Stipa bromoides (L.) Dorlf., Geranium lucidum L., Arum orientale M.B., Poa nemoralis L., Brachypodium pinnatum (L.) P.B., Ranunculus ficaria L.. Това определя субмедитеранския характер на растителността.

Установени са още видовете: белизмата (Dichanthium ischaemun (L.) Robertry), черна садина (Chrysopogon gryllus (L.) Trin.), Diplachne serotina (L.) Link., Thymus atticus Čelaк., Koeleria splendens Presl., Brachypodium dystachion (L.) P.B., Medicago rigidula Desr., Clypeola johnthlaspi L., Eryngium campestre L., мишеопашата вулпия (Vulpa myurus Gmel.) и други формиращи отворени фитоценози.

Понастоящем 79% от площта на резервата е залесена, а останалата са поляни и скали, заети с тревни формации, описани по-горе.

В защитената територия се срещат видовете: широколистен мразовец (Colchicum bivonae); гръцка ведрица (Fritillaria greca Boiss. et Sprun.), оливиеров минзухар (Crocus olivieri J. Gay.), гръцко плюскавиче (Silene graeca Boiss. et Sprun.), четенест дерелец (Sempervivum ciliosum Panč.), синя айважива (Alkanna tinctoria (L.) Tausch.), татарска змийска трева (Goniolimon tatricum (L.) Boiss.) - защитени от закона /ДВ бр.105/1995 г./.

Що се отнася до фауната, тя подробно е описана по-нататък, но следва да се подчертае, че в резервата се срещат 109 вида птици, от тях с европейско природозащитно значение (SPEC) са 62 вида, в това число SPEC2- 11 вида; SPEC3-24 вида и SPEC4- 27 вида.

Общото здравословно състояние на дървесната и храстова растителност е добро. По данни на лесопатологичните проучвания на Лесозащитна станция - град София и ИГ при БАН, сериозни повреди върху дървовидната хвойна бяха нанесени от паяжинест листен молец (Celestia ssp.) през периода 1991-1992 г. През пролетта на 1992 г. е било планирано извеждането на авиоборба с хормоналния продукт Димилин ВП. В последствие се оказа, че силно развит ентомопаразитен комплекс е снижил плътността на популацията на молеца под биологичния му праг и борбата бе отменена. От тогава се наблюдават периодически нападения от същия вредител, но до каламитет не се стига.

По данни от лесоустройствения проект хвойната е на възраст 100-260 години. Във формиралите се дендроценози понастоящем протича интензивен сукцесионен процес на смяна на поколенията и видовете. Нашите наблюдения показват, че дървовидната хвойна отмира и се появява подраст, в който участието на дървовидната хвойна е под 20 – 30%. това ни дава основание да очакваме, че в бъдеще ще се формира нова растителна формация, но вече в друг вид и състав.

Въпреки дадения статут на резерват, фитоценозите са силно повлияни от незаконната паша и свободно преминаване на животни и хора. Налице е естествено разделение на популациите на две от реката и принадлежащата й инфраструктура: жп линия и шосеен път.

Няма съмнение, че строителството и експлоатацията на АМ "Струма" ще повлияе в известна степен негативно върху съобществата с доминиране на дървовидната хвойна и другите защитените растителни видове.

Голямото биоразнообразие на Кресненското дефиле налага извода, че частта от АМ “Струма”, която би преминала през него, трябва да бъде проектирана, реализирана и използвана по начин, който да влияе минимално върху флората на прилежащите територии.