Доклад за овос на ам "Струма"

Намира се в местността "Градището", на 3 km северозападно от центъра на селото. Разположена е върху възвишение, високо около 100 m оградено от стръмни дерета, с изключение на южната страна. По ръба минава крепост зид, изграден от ломени камъни, споени с хоросан. Той огражда площ с неправилна форма. На няколко места има натрупвания от камъни, вероятно рушевини на кули. По терена се намират оскъдни късове от късноримска керамика, предимно от долиуми и амфори. Сега цялата площ е залесена.

Литература: Цв. Дремсизова-Нелчинова. Археологически паметници в Благоевградски окръг. С., 1987.

8. Крепост

Местността "Долно градище" отстои на 3,375 km североизточно от центъра на селото. Разположено е върху склон на рид, върху площ от 1,5 дка. Върху повърхността на терена се откриват фрагменти от глинени съдове, строителна керамика, камъни и хоросан. Находките имат сравнително голяма степен на концентрация и са равномерно разпръснати. Комплексът принадлежи към крепостта. Датировка: IV-VI в.

Описани са само обектите в покрайнините и около града. Тези, които са в чертите му не са споменати поради това, че АМ “Струма” явно няма да ги засегне, както и поради големия обем на информацията.

На около 1.5 - 2 km югозападно от града, в м. "Падината", върху лек склон, обърнат на югозапад, има антично селище. По терена, който се обработва, има фрагменти от строителна и битова керамика; намерена е и тежест за стан.

Литература: Цв. Дремсизова-Нелчинова, "Археологически паметници в Благоевградски окръг",
1987. с. 111.

2. Античен некропол

Непосредствено западно от града, в м. "Турлин баир" има античен некропол. Тук при селскостопанска работа са открити няколко гроба. Гробните съоръжения са градени от каменни плочи. В един от гробовете са намерени три кани, чаша, амфоровидна стомна, лампа и тока. Вероятно това е един от некрополите на античния град.

Литература: Цв. Дремсизова-Нелчинова, "Археологически паметници в Благоевградски окръг" 1987.

3. Антично селище

На един км югоизточно от града, на левия бряг на р. Санданска Бистрица, в м. "Мухово" има антично селище. По терена се забелязват следи от сгради, които са били доразрушени при обработката на земята. По терена има фрагменти от битова и строителна керамика с висока концентрация. Оттук произхождат две оброчни плочки на Артемида, както и римски монети, една от които е на Гордиан (238-244).

Литература: Н. Николов, "Новооткрити паметници от Сандански и околността му от римската епоха", ИАИ ХXХІІ 1970, с. 284-293.

4. Античен некропол

На 500m западно от града в м. "Ушите" има античен некропол. По време на

Литература: Д. Дечев, "Антични паметници". ИЛИ XII, 1938, с. 290.

На около 1 km югоизточно от Сандански в м."Мухово" на левия бряг на р. Санданска Бистрица има антично селище. На терена се забелязват останки от сгради, в голямата си част унищожени при обработка на земята. При обхождане са намерени фрагменти от римска керамика, монета на Гордиан (238-244). През 1965 г. в музея в гр. Сандански са постъпили две оброчни плочки на Артемида, които произхождат от това място. Възможно е тук да е имало светилище, посветено на тази богиня.

Литература: Н. Николов, "Новооткрити паметници от Сандански и околността му от римската епоха", ИАИ ХXXII, 1970, с. 286-287, обр. 5 и 6

6. Античен некропол

Брегът на р. Санданска Бистрица, преди вливането й в Струма, опасва от север и изток площ от 180 - 200 дка. Там има римски и ранновизантийски "град".

Литература: Т. Иванов, Д. Серафимова, Н. Николов, "Разкопки в Сандански през 1960", ИАИ
XXXI, 1969.

7. Християнски некропол

Южно от града има старохристиянски некропол.

Литература: Т. Иванов, "Поселицща приемственост в тракийските земи през римската епоха", Археология, 1972, кн.2, с. 7-16

Дамяница

1. Праисторическо селище

Северно от селото има къснонеолитно селище. Разкопките са проведени на площ от 300 m². Културният пласт в северозападната част е с дебелина 1 m, а в североизточната - 1,5 m. Открити са останки от жилища. Материалите представляват фрагменти от къснонеолитна керамика, глинени идоли, много каменни и кремъчни сечива. Има поне три строителни хоризонта. Горният строителен хоризонт е от края на късния неолит.

Литература: Л. Перничева, М. Грембска-Кулова, И. Кулов, "Сондажни проучвания на праисторическото селище край с. Дамяница, Благоевградски окръг ". АОР за 1985, 1986, с. 24; АОР за 1988, 1989, с.9: АОР за 1989, 1990, с.16

2. Праисторическо селище

В м. "Канлийца" до селото през 1941-1943 г, при прокарването на ж. п. линията е прорязана селищна могила, от която са извадени глинени съдове и други материали (данни по съобщение на учителя по история Хр. Тасев от гр, Сандански).

Литература: Б. Геров, "Проучвания върху западнотракийските земи през римско време", ГСУ
ФФ, LIV, 1961, 3, с. 39. бел. 4
Левуново

1. Антично светилище

В м. "Скалата" в масива "Кожух" има тракийско светилище от предримската епоха. Регистрирани са три пласта, като между горния и другите два пласта има слой от дребни камъчета. Открита е и част от оградна каменна стена от ломени камъни с големи размери, като и някои скали са включени в трасето й. На запад от стената има каменен олтар от четири каменни плочи, който се намира във втория културен пласт. В първия пласт са открити керамични фрагменти от КБЕ, между които и един късномикенски - ранногеометричен. Датировката е втората половина на II хилядолетие пр. н. е. Вторият пласт е ранножелезен. Третият пласт е датиран в VI - V век пр. н. е. По това време е оформена равна площадка, оградена от големи дупки от колове в най-източната част на скалата. Вероятно площадката е била покрита с дървена конструкция. Светилището е функционирало до IV - III в. пр. н. е. Най- късните материали са оттогава - монета на Касандър. През 1981 г. са открити фрагменти от РБЕ.

Литература: М. Домарадски, Д. Гергова, Ил. Илиев, Г. Илиев, "Сондажни проучвания по долината на Средна Струма - "Струма 81"". АОР за 198], 1952.

2. Антично селище

На около 300 m югоизточно от гарата, вляво от шосето за гр. Петрич, върху възвишението "Скаличките" има антично селище. По цялата площ на възвишението, както и по склоновете му има строителна и битова керамика с висока концентрация, както и четири камъка от разрушени сгради. Оттук произхождат пет оброчни плочки с изображението на Артемида. Възможно е там да е имало храм на тази богиня.

Литература: Д. Дечев, "Култът към Артемида в областта на Средна Струма", ИАИ XIX, 1955,с. 95-}07, 101-102, обр. 1-4; Цв. Дремсизова-Нелчинова, "Археологически паметници в Благоевградски окръг", 1987.

З. Оброчище

В м. "Камбаната" има каменни плочи с гравирани черти, букви и знаци. Има и подредени в овал камъни. Вероятно става въпрос за култов обект от Османския период.

На 1km североизточно от селото, върху средно висок хълм, известен под името "Лозята", има късноантично селище. Цялата местност се обработва и сега само по синорите се откриват фрагменти от строителна и битова керамика. Има сведения, че в миналото са намирани пръстени, монети и различни битови предмети.

Литература: Цв. Дремсизова-Нелчинова, "Археологически паметници в Благоевградски окръг",
1987, с. 86

2. Антично селище

На около 2 km североизточно от селото в м. "Шалева тумба" (лек склон на изток, ограничен на юг от дере) има селище. По време на оран работниците попадат на каменни останки от сгради, фрагменти от строителна и битова керамика. Извадени са и няколко хромела. Селището не е датирано.

Литература: Цв. Дремсизова-Нелчинова, "Археологически паметници в Благоевградски окръг",
/957, с- 86.
З. Плосък некропол

В северозападното част на селото, в новата махала, има ранносредновековен некропол. При изкопи за основите на къща на Сотир Янчев са открити б гроба. Гробните съоръжения са представлявали овални ями, вкопани в древния терен. В един от гробовете са били намерени следните предмети: два пръстена, огърлица, направена от метални орехоподобни мъниста, обеци и гърне с врязана линейна украса.

На 2km северозападно от селото в м. "Лозарски андък" (Драгулево място) има

Литература: Цв. Дремсизова-Нелчинова, "Археологически паметници в Благоевградски окръг",

На около 1 km северно от селото, в района на сегашните минерални бани е имало баня. Запазена е централната постройка, която представлява квадратна едноетажна сграда (7х7 m) с купол. На купола има три отвора. В средата на помещението има квадратен басейн с размери 3х3 m . Вътрешните стени имат полукръгли ниши. Върху купола се забелязват части от стенописи. Градежът е от ломени камъни, споени с хоросан, като на места са използвани и тухли. Личат допълнителни поправки и измазвания. Запазена е незначителна част от едната стена на предверието. По сведения на местни жители край банята са намирани римски монети. Няма съмнение, че минералните извори са били използвани оше в древността, а действащата в момента баня е турска постройка.

Литература: Цв. Дремсизова-Нелчинова, "Археологически паметници в Благоевградски окръг", 1987.

6. Крепост

В м. "Марена" върху възвишение край р. Струма има тракийска крепост. Запазени са части от каменното укрепление. По повърхността има керамични фрагменти от КБЕ, РЖЕ и КЖЕ с висока концентрация.

Литература: Д. Гергова, "Тракийски селище в м. "Марена", с. Марикостиново", АОР за
1982, 1983. с. 35-36; Д. Гергова, Лом Тхи Ми Зунг, "Тракийска крепост в м. "Марена" при с.
Марикостиноео, Благоевградски окръг", АОР за 1983, 1984, с. 86-87.

7. Праисторнческо селище

В м. "Марена" са открити също и фрагменти от РБЕ. На 300 m от укрепеното селище има плосък некропол.

Литература: М. Домарадски, Д. Гергова, Ил. Илиев, Г. Илиев, "Сондажни проучвания по долината
на Средна Струма - "Струма 81" ", АОР за 1981, 1982, с. 39.

Тополница

1. Праисторическо селище

В м. "Кременица" има неолитно селище. В селището има поне 4 строителни хоризонта като долните са от късния неолит, а горния е от ранния халколит. Открити са останки от жилища, керамични фрагменти, каменни сечива. Особен интерес представлява една опожарена сграда от най-горния стр. хоризонт. В западната част върху глинен подиум е открита олтарна стена и деструкциите на глинен идол. Лицевата му част е покрита с червена и жълта охра. Интерпретацията на разкопвача е, че става въпрос за светилище. В последните години тези разкопки прерастват в гръцко-български.

Литература: Х. Тодорова, "Разкопки на обект "Кременица" при с. Тополница", АОР за 1981.

2. Епиграфски паметници

В землището на селото е открит латински надпис от първата половина на III век, чието съдържание съвпада с надпис, открит при с. Гълъбник.

Литература: Б. Геров, "Проучвания върху зачаднотракийските земи през римско време", ГСУ ФФ, LIV, 1961, 3, с. 215, 1 20} а; G. Mihailov IGB, 1966, IV, р. 279-280.

• • • •