Доклад за овос на Инвестиционно предложение на "Оловно-цинков комплекс" ад г. Кърджали за

Средното ниво на шума по измерителните контур е 61,4 dBA. Изчисленото ниво на обща звукова мощност, излъчвана от въображаем точков източник, разположен в геометричния център на контура е 114,3 dBA.

Резултатите от направените измервания показват, че нивата на шума по границите на обекта удовлетворяват хигиенната норма от 70 dBA за ден, вечер и нощ, регламентирана в Наредба № 6 от 26 юни 2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти върху здравето на населението (ДВ, бр. 58/2006 год. на МЗ и МОСВ).

Външни източници на шум за територията на Комбината са транспортният поток по третокласния път г. Кърджали – г. Хасково (от север) и ж.п. линията Кърджали – Хасково (от юг).

На около 300 m в северозападна посока от границата на производствената площадка на комбината се намира Професионална гимназия по селско и горско стопанство - гр. Кърджали. Измереното ниво на шум пред гимназията е 41,7 dBA (Протокол № 338А от 24.02.2005 г. – на разположение в архива на ОЦК АД) и не превишава граничната стойност от 45 dBA за дневен период за зона за учебна дейност, регламентирана в Наредба № 6 от 26.06.2006 г.

Другите обекти с нормиран шумов режим в района (селата Островица, . Вишевград, Глухар, Панчево и др.) са на разстояния по-големи от 2 – 2,5 km от производствената площадка на ОЦК АД и излъчваният шум не оказва влияние върху акустичната им среда.

По време на строителството източници на шум ще бъдат дейностите със строителни машини за извършване на изкопни и насипни работи. Няма да се използват взривни материали. При работа на строителната техника (багер, булдозер, кран, товарни автомобили и др.). в отделни участъци на площадката може да се очакват нива на шум със стойности по-високи от 85 dBA. Нивото на шума, излъчван от различните машини са: багер – 80 ÷ 91 dBA, булдозер 97 ÷ 105 dBA, кран 84 ÷ 95 dBA, товарни автомобили – 85 ÷ 92 dBA. Шумовото въздействие ще се локализирано в участъка, където се извършва строителната дейност и там ще има превишение на нормата за шум от 70 dBA за промишлена зона. Поради голямата отдалеченост на обектите с нормиран шумов режим (населените места) шумът, създаван при реализирането на инвестиционното предложение няма да оказва въздействие върху тях.

С въвеждане в експлоатация на новите производства съгласно ИП не се очаква съществено изменение на ситуацията по отношение на рискови енергийни източници – микроклимат, шум, вибрации, топлинни лъчения. Инвестиционното предложение ще се реализира в участъци намиращи се във вътрешността на производствената площадка. Поради достатъчната отдалеченост на обекта, производственият шум е практически без значение за населените места – близкия до ОЦК АД район на Кърджали. Зоните с шумово натоварване и акустичен дискомфорт ще имат отношение само към обслужващия персонал на промишлената площадка.

Oчакваните стойности на шумовите нива по време на експлоатация ще бъде под допустимите норми за работна среда (до 70 dB A), а на разстояние 2 m от външната страна на сградите, няма да надвишава 60 dBA. ИП дава предпоставка за проектиране и изпълнение на конструктивни решения, с които да се минимизира шумовото натоварване в работните помещения и околната среда от агрегати и съоръжения с движещи се части, работа със сгъстен въздух и др. Агрегатите с повишено шумово натоварване – газодувката към новата система за сярна киселина (ДКДА-система № 2) и двата компресора за компремиран въздух към Ausmelt-пещите, ще бъдат монтирани в затворени помещения (отделни камери с тухлена зидария на стените), така че да не оказват неблагоприятно въздействие върху околната среда и да води до дискомфорт на работнат среда. Обърнато е специално внимание на проектирането на вентилационните системи към новия топилния цех и инсталацията за сярна киселина).

При всички технологични процеси ще бъде постигната висока степен на автоматизация, ще бъдат приложени доказаните най-добри практики във водещите за отрасъла оператори. Тези мерки, освен производствена ефективност, имат определено и екологична насоченост – намаляване на вредните емисии, включително и шум.

Новите инсталации (Аusmelt-комплекса и ДКДА-система № 2 ще бъдат разположени във вътрешността на промишлената площадка (виж Графични гриложения № 1 и 2). Шумът излъчван през фасадите ще се екранира от разположените около или до тях съществуващи сгради преди да достигне до границите на площадката на ОЦК АД и няма да доведе до промяна в нивата на общата звукова мощност и шум по измерителния контур на площадката. Няма разположени на открито технологични съоръжения с повишени шумови нива.

Новите производства ще доведат до известно увеличение и на обслужващия транспорт, което няма да се отрази съществено на стойностите на еквивалентните нива на шум по границите на площадката на ОЦК АД.

При пускане на новите инсталации в експлоатация ще бъдат направени измервания за шум съгласно изискванията на “Методика за определяне на общата звукова мощност, излъчвана в околната среда от промишлено предприятие и определяне на нивото на шума в мястото на въздействие” (МОСВ, Заповед № РД – 199 от 19.03.2007 г.).

Обслужващият персонал няма да бъде в пряк контакт с машините и съоръженията, генериращи вибрации. При правилно проектиране и изпълнение на фундаментите и техническа изправност на машините не се очакват въздействия на вибрации със стойност над ПДН.

В сравнение със съществуващата ситуация, съществено ще се подобри микроклимата в новите цехове – подобрена санитарно-техническа вентилация, модерни командни зали и добри санитарно-битови условия. Обслужващият персонал задължително ще използва подходящо работно облекло и лични предпазни средства – предпазна каска, ръкавици, очила.

Не се предвижда използването на източници на йонизирани лъчения, така че по време на строителството и при експлоатация на инсталациите не се очаква въздействие върху радиационното състояние в работните помещения и на околната среда в района. Наличието на някои източници, които генерират електрически и магнитни полета (мобилните телефони, компютрите и др.), няма да надхвърля безопасните нива, характерни за използването на подобни апарати за производствени нужди.

Разгледаните физични фактори (шум и вибрации, лъчения) не могат да окажат неблагоприятно въздействие върху околната среда поради ограничената им мощност и инсталиране на източниците в затворени помещения. Тези фактори не са рискови за здравето на околните населени места, както и за работещите в съседство. Специални превантивни мерки в тази насока не се налагат.

В района на евентуално техногенно въздействие от емисии на серен двуокис от ОЦК – Кърджали се намират редица паметници на културата от ранни епохи – праисторически селища, антични и средновековни паметници, църкви.

В представената по-долу таблица 5.9-1 са дадени известните към момента археологически обекти, попадащи в землищата на селищата, разположени в близост до обекта на инвестиционното предложение – площадката на ОЦК АД. Отстоянията на селищата, в които има регистрирани обекти до работната площадка на ОЦК АД са както следва (виж по-нататък фиг. 5.9-1): до с. Вишеград – 2 km, до с. Глухар – 4 km, до квартал “Веселчане” манастира – 2,8 km и надгробна могила – 3 km, до с. Лисиците – 3,8 km, до с. Островица – 1,8 km и до с. С. Широко поле – 4,8 km.
Най-старите следи от живот, открити на територията на днешния град Кърджали датират от VІ-хилядолетие преди новата ера. Неолитното селището е открито случайно през 1962 г. при извършване на изкопни работи в централната градска част. Проведени са бързи, спасителни разкопки, при които обектът е датиран по намерените предмети. През 1972 г. отново при изкопни работи за ново строителство се попада на древни материали и се налага временно спиране на строителството за установяване на точния стратиграфски профил на културния пласт. При проведените от Атанас Пейков спасителни разкопки са открити множество предмети, сред които правят впечатление свастиката от нефрит, три обсидианови пластинки, мраморни и ахатови фигурки с култово предназначение, пластинка от планински кристал и др.

През вековете от VІ хилядолетие пр.н. е. до днес, с някои незначителни прекъсвания, в тази част от долината на река Арда е кипял интензивен живот, за което свидетелстват множеството археологически обекти, регистрирани тук. До днес могат да се видят руините на редица крепости, останки от древни пътища и мостове, култови съоръжения, надгробни могили, некрополи и др. На територията на община Кърджали (с площ от 642 км²) са регистрирани около 50 недвижими паметника на културата с различна датировка. Една част от тях са били предмет на организирани разкопки, но по-голяма част са само регистрирани, като там, където е било възможно и датирани. Местоположението на паметниците на културата в района на ОЦК АД е показано. на фигура 5.9-1 В следващото изложение са разгледани по-важните от тях, в т. ч. и разположените на по-големи отстояния от площадката ОЦК АД (извън 5-километровия обхват).

Появил се и царският дворец на траките. Това е най-ранната известна досега столица на траките. Мощна крепост е пазела града. В него археолозите откриха най-ранната църква в Родопите с уникален каменен амвон. Строена в края на четвърти век вероятно от Никета Ремесиански, кръстителят на Родопите.

Перперикон се счита за най-големият мегалитен паметник на Балканите. Тук е бил северният преден пост на първата европейска цивилизация – критско-микенската. Повече от три хиляди години тук е кипял живот.
Вишеград и Моняк (Мнеакос) – най-добре запазеният средновековен замък в Родопите. Намира се съвсем близо до Кърджали. Крепостта Вишеград е разположена на висок връх, на десния бряг на река Арда. Предполага се , че там е била резиденцията на управителя на средновековната област Ахридос. По времето на Калоян областта е пазена от непрестъпна крепост – Мнеакос. Тя се е издигала на планинско плато, на височина няколкостотин метра, добре укрепена и със силен гарнизон. През 1343 г. обаче непрестъпното укрепление пада под ударите на наемническата орда на Омур бей.
Татул – загадъчен връх. Намира се на 15 километра от Момчилград, до село Татул. Върху каменната канара е издълбана гробница. Под каменното ложе е открит най-големият надземен храм на траките. Изсечени са два гроба. Долният е бил покрит с плоча, а горният е бил отворен към небето.

Векове наред хората са идвали под скалата и са палели ритуални огньове. Археолозите откриха над 30 огнища. Между останките от съдове за съхраняване на храна и счупени глинени чаши археолозите откриват злато. Намерени са глинени идоли, монети, керамика. Счита се, че на Татул се е изповядвал слънчевия култ и че тук е била една от най-ранните обсерватории в Европа.

Преданието твърди, че тук е гробът на Орфей – легендарният певец и цар. Човекът, победил смъртта, владетелят на свещената планина.
Манастир “Св. Йоан Предтеча” – укрепен манастир, изграден в началото на девети век на южния бряг на река Арда, на естествено защитено място. На изток от голямата триабсидна конхална църква се е намирал дворецът на игумена – епископ на епископията Ахридос. В началото на 13-ти век притворът от запад е превърнат в крипта. Животът в манастира затихва в края на 14-ти век, но паметта за него се запазва до началото на новото столетие.
Дяволският мост – Намира се на 38 km от Кърджали и на 6 km от Ардино. Той е построен през Османския период в удивително красива местност. Каменното съоръжение е било част от основната пътна връзка между Тракия и Беломорието. Върху един от ключовите камъни на централния свод е открит гравиран малък хексагон, наричан “печатът на Соломон”.
Пещерата утроба – Тангърда кая (кънтящият камък). Пещерата е дълбока 32 метра и е оформена от древните хора като утроба. Може да се наблюдава особен феномен – всеки ден, точно в зенита на слънцето, върху пода на пещерата се проектира слънчев фалос. Веднъж в годината – вероятно по време на зимното слънцестоене, фалосът достига до каменния олтар, оформен като матка. Слънцето символично опложда земята. И така се ражда животът. Целият район около входа е огромно култово място с изсечени в скалата скални ниши.

Пещерата е с иделна ориентация север - юг. Оформена е така, че да създава специфичен акустичен ефект. За нея със сигурност се знае, че досега на друго място не е намирано подобно човешко творение.

Изложените по-горе съображения относно емисиите след пускане в експлоатация на новите инсталации съгласно ИП (виж по-горе т. 5.1.1 и по-нататък т. 6.1.1 и т. 6.2.1) ни дават основание да считаме, че при реализирането на Инвестиционното предложение не може да се очаква негативно въздействие върху културното наследство в района – исторически, археологически и архитектурни паметници. Строително-монтажните работи ще се извършват на територията на действащото производство на Комбината. Инвестиционното предложение е с подчертана екологична насоченост и ще има за резултат намаляване на емисиите от серен диоксид, така че реализацията му ще доведе до ограничаване на неблагоприятните въздействия върху компонентите на околната среда, в т. ч. и въздействията върху състоянието на историческите, археологическите и архитектурните паметници в района.

В непосредствена близост до обекта, както и на негова територия, няма регистрирани паметници на културата. От реализацията на инвестиционното предложение не се очаква негативно въздействие върху описаните по-горе известни такива. Като препоръка обаче трябва да се подчертае, че ако при извършване на изкопните работи се забележат следи от керамичен или друг археологически материал, незабавно да се преустанови работа и се уведомят служителите от Регионалния исторически музей в гр. Кърджали.

6. Описание, анализ и оценка на предполагаемите значителни въздействия върху населението и околната среда
6.1. Емисии на вредни вещества при нормална експлоатация и при извънредни ситуации, генерирани отпадъци и създадени условия на дискомфорт

6.1.1. Емисии с отпадъчни газове в атмосферния въздух

6.1.1.1. Стационарни източници на емисии

Инвестиционното предложение за “Модернизация на оловното производство чрез въвеждане на технологията ”Ausmelt” засяга основни технологични звена оловния завод на ОЦК АД. В съответствие с ИП, емисионната ситуация на най-интензивните стационарни източници ще претърпи благоприятна промяна в направление на съществено намаляване на замърсяванията (виж следващите таблици 6.1.1-1 и 6.1.1-2).

• 
  Комин К1 (височина 120 m и диаметър на гърлото 4 m) – основен емисионин източник на оловно производство, който изхвърля отпадъчни газове след прахоулавяне в ръкавни филтри тип ”Бетпулс” с дебит до 344 000 Nm³/h. Принципна схема с разпределение на отпадъчните потоци по произход и третиране в прахоуловителните съоръжения (ръкавни филтри) е представена по-нататък на фигура 6.1.1-1. Комин К1 остава да действа и след реализация на ИП, но със съществено изменена организация на входящите отпадъчни потоци (виж фиг. 6.1.1-2).
  

• 
  Комини К2 и К3 (височина 22 m и диаметър на гърлото 1 m) – два еднакви по характеристики комина за горивни газове от рафинационните котли (горивни инсталации с мощност под 50 MW). Остават да действат и след реализация на ИП.
  

• 
  Комин К4 (височина 35 m и диаметър на гърлото 1,6 m) – поема вентилационните газове от участък ”Агломерация”. Към него има неефективна газоочистна инсталация ”Келер”, поради което комин К4 е едно от най-значимите стационарни източници на вредни емисии в действащото производство (виж таблици 6.1.1-1 и 6.1.1-2). Отпада от експлоатация съгласно ИП.
  

• 
  Комин К12 (височина 15 m и диаметър на гърлото на комина 1,0 m) – санитарно-техническа вентилация на отделение “Калаени сплави”. Спрян от експлоатация.
  

Съгласно ИП за цинковия завод, след влизане в експлоатация ще останат да действат 12 стационарни емисионни източници (комини) на сега работещия цинков завод и 6 нови емисионни източници на новите производствени звена в цинково производство, с характеристики дадени в таблица 6.1.1-1.

Съгласно ИП за оловния завод , в експлоатация ще влезе нов точков източник (комин) към новата ДКДА-система № 2 за сярна киселина (индекс ” О-К1”) и изпускащо устройство (вентилационна система индекс ”О-ВС1 ”) за аспирацията към инсталацията за водна гранулация на шлака (таблица 6.1.1-1).

Местоположението на стационарните източници на емисии, които ще останат дадействат след реализация на ИП за цинковия и оловния завод, са показани на ситуацията в Графично приложение № 4.

• 
  ” Модернизация и разширение на цинковия завод чрез нов пържилен цех, нова система за сярна киселина и нов електролизен цех”, които се предвижда да се изпълнява по проектни разработки на Asturiana De Zinc и Outokumpu Technology;
  
• 
  ”Модернизация на оловно производство чрез въвеждане на технология “Аusmelt”, което е обект на настоящия Доклад за ОВОС.
  

Емисионната ситуация на площадката на ОЦК АД след реализация на ИП ще се определя от генерираните прахо-газови емисии, изхвърляни в атмосферата от стационарните източници на двете производства – цинковото и оловното.

На следващите фигури 6.1.1-1 и 6.1.1-2 са представени принципните схеми на обработката на прахогазовите потоци от оловно производство при сега действащата ситуация и след реализация на инвестиционното предложение за модернизация чрез въвеждане на Ausmelt-технология, а в таблица 6.1.1-3 са съпоставени дебитите на потоците преди и след реализация на ИП.
С инвестиционното предложение за модернизация на оловно производство на ОЦК АД отпадат прахо-газовите потоци към комин К1, свързани с работата на агло-топилния участък, а именно:

• 
  Потокът технологични газове от агломерационната машина с дебит до 50 000 Nm³/h, който, след прахоулавяне в ръкавни филтри Бетпулс 504 група “А”, се изхвърля в комин К1 без очистване от SO₂, с което влошава емисионната ситуация на комин К1 и не удовлетворява изискванията на КР № 124/2006 г. за серен диоксид.
  
• 
  Потоците технологични и вентилационни газове от шахтова пещ (общо около 133 000 Nm³/h ), с което съществено се облекчава емисионното натоварване на емисионен източник К1.
  
• 
  Отпада от експлоатация комин К4 с натоварване от 70 000 Nm³/h, който, поради неефективната си газоочистна инсталация ”Келер”, е най-големия емисионен замърсител на действащото оловно производство.
  
• 
  Отпада комин К8, тъй като се изгражда нова скруберната сероочистна инсталация за отпадъчния поток газове от Ausmelt-пещ № 2, който ще се включи към комин К1 (виж фиг. 6.1.1-2).
  
• 
  Съгласно ИП ще се въведе в експлоатация нов комин (индекс ”О-К1”) след новата ДКДА-система ) 2 за производство на сярна киселина от богатите на серен диоксид газове от Ausmelt-пещ № 1.
  
• 
  Предвижда се нов комин към вентилационната система на модула за водна гранулация на отпадъчната шлака (индекс ”О-ВС1”), който практически не съдържа вредни емисии, има малък фонд работно време (само около 800 часа годишно) и няма да влияе върху емисионната ситуация (виж по-горе т. 2.3.2.2 – гранулация на шлаката).
  

Съвместно с емисионните източници на оловно производство ще действат шест нови емисионни източници съгласно ИП за модернизация на цинковото производство, чиито характеристики са дадени в таблиците 6.1.1-1 и 6.1.1-2. От тях, коминът с индекс Ц-К1.А практически няма да влияе върху емисионната ситуация, поради много краткото времетраене на работа и поради това, че когато действа комин Ц-К1.А не работи основния източник на I-ва система за сярна киселина – комин Ц-К1.