Поток 3.1 (42000 Nm3/h)
Комин К1 (120 m) m)
В3
В1
В2
А5
Кулер А1
КБП
Поток 4
(60000Nm3/h)
КБП
МБП
КП ДП
А4
А3
Ausmelt-пещ
№ 1
Ausmelt-пещ
№ 2
КУ и СЕФ (2 бр.)
Към II-ра ДКДА-система
за сярна киселина
Поток 1.1
(20000 Nm3/h)
Фиг.6.1.1-2
Принципна схема на обработката на прахогазовите потоци от Оловно производство на ОЦК АД след реализиране на ИП
КБП – късобарабанна пещ (2 бр.), МБП – малка барабанна пещ,
КП – купелационна пещ, ДП – дестилационна пещ
технологични газове вентилационни газове
ново оборудване
Рафинационни
котли
Поток 2.1
(110000Nm3/h)
Поток 1.2
(22000 Nm3/h)
Поток 3.2
(44000 Nm3/h)
Содова очистка до NaHSO3
Шихтоване
Поток 2.2
(32000 Nm3/h
Натриев бисулфит
(реагнт в цинково производство)
NaCO3-разтвор
Таблица 6.1.1-3
Максимални дебити на отпадъчните прахогазови потоци генерирани
оловно производство на ОЦК АД преди и след реализация на ИП
|
Характеристики на отпадъчните потоци
|
Отпадъчни потоци
(Пречиствателни съоръжения, ЕФРВ)
|
Съществуваща ситуация
|
ИП – проект 2008 г.
|
|
Vг.,
Nm3/h
|
Т,
0С
|
Vг,
Nm3/h
|
Т,
0С
|
Комин К1
|
|
|
|
|
1. Технологични газове от агломерация
(Рф – Бетпулс 504, 8760 часа)
|
70 000 1/
|
95
|
-
|
-
|
2.1. Технологични газове шахтова пещ
(Рф – Бетпулс 504, 8760 часае)
|
54 0001/
|
95
|
-
|
-
|
2.2. Вентилационни газове шахтова пещ
(Рф – Бетпулс 504, 8760 часае)
|
90 000 1/
|
90
|
-
|
-
|
3.1. Технологични газове сребродобивно отделение (Рф – Бетпулс 288, 8760 часа)
|
42 000
|
95
|
42 000 2/
|
95
|
3.2. Вентилационни газове сребродобивно отделение (Рф – Бетпулс 504, 8760 часа)
|
44 000
|
80
|
44 000 2/
|
80
|
4. Вентирационни газове от рафинационни котли (Рф – Бетпулс 504, 8760 часа)
|
60 000
|
80
|
60 0002/
|
80
|
5. Вентилационни газове от Ausmelt-пещи
№ 1 и № 2 – 7008 часа (Рф – Бетпулс504)
|
-
|
-
|
110 0003/
|
80
|
6. Вентилационни газове – шихтоване Аusmelt-пещи – 7008 часа (Рф – Бетпулс504)
|
-
|
-
|
32 000
|
25
|
7. Технологични газове от Ausmelt-пещ № 2
7008 часа (Рф -Бетпулс504 и алкална скруберна инсталация)
|
-
|
-
|
22 000 5/
|
35
|
Общ поток в комин К1
|
360 000
|
90
|
310 000
|
75
|
Комин К4
|
|
|
|
|
6. Вентилационни газове агломерация
(скруберна инсталация “Келер”)
|
70 000 1/
|
40
|
-
|
-
|
Нов комин О-К1
|
|
|
|
|
8. Технологични газове Ausmelt-пещ № 1–
7008 часа – КУ, СЕФ, мокра очистка, ДКДА-система № 2 за сярна киселина
|
-
|
-
|
20 000
|
40
|
Общо генерирани потоци от
оловно производство
|
430 000
|
|
326 000
|
|
1/ Отпадат от експлоатация;
2/ Остават непроменени;
3/ Два потока по 55 000 Nm3/h - за всяка от двете Ausmelt-пещи;
4/ Беден на серен диоксид газов поток.
5/ Газов поток от стадия на редукция и фюминг-процес на Ausmelt-пещ № 2.
|
Технологичният комплекс “AUSMELT” , благодарение на значителното намаляване дебита на отпадъчните газови потоци, осигурява много висока степен на улавяне на съдържащия тежки метали прах и серен диоксид, с което, както се вижда от съпоставените в следващата таблица 6.1.1-4 данни (BREF Code NFM - т. 5.2.2, табл. 5.17), многократно превъзхождат класическия вариант на окислително-редукционния процес с агломерация на сулфидна оловна шихта и шахтово топене на оловния агломерат.
Таблица 6.1.1-4
|
Прахо-газови емисии
|
Технологичен процес
|
SO2,
t/y
|
Pb,
t/y
|
Cd, kg/y
|
Sb, kg/y
|
As, kg/y
|
Агломерация и шахтово топене
|
7085
|
24,79
|
572
|
460
|
219
|
Ausmelt-технология на топене
|
140,7
|
1,45
|
4,05
|
27,5
|
5,6
|
Редуцирани емисии, в %
|
-98,0
|
-94,1
|
-99,3
|
-94,0
|
-97,5
|
За условията на ОЦК АД съгласно ИП на AUSMELT , подобренията в емисионната ситуация конкретно се изразяват в съпоставените в следващата таблица 6.1.1-5 годишни емисии – при сега действащите производства и след реализация на двете инвестиционни предложения.
Таблица 6.1.1-5
Сравнителен анализ относно емисиите на ОЦК АД преди и след реализация на двете инвестиционни предложения за модернизация на цинково и оловно производства
|
Емисии, kg/y
|
Източници на емисии
|
ФПЧ10
|
Pb
|
Cd
|
SO2
|
Сега действащи производства 1/
|
|
|
|
|
1. Инсталация за производство на цинк и съединенията му
|
513,5
|
-
|
-
|
10 986
|
2. Инсталация за производство на олово и оловни сплави
|
162 456,6
|
11 488,2
|
154,8
|
3 962 590,5
|
3. Инсталация за производство на кадмий
|
458,6
|
-
|
34,3
|
-
|
Общи годишни емисии
|
162 915,2
|
11 488,2
|
189,1
|
3 973 576,5
|
След реализация на ИП 2/
|
|
|
|
|
1. Инсталация за производство на цинк и съединенията му
|
460
|
-
|
-
|
9 900
|
2. Инсталация за производство на олово и оловни сплави
|
13 090
|
1050
|
15
|
47 100
|
3. Инсталация за производство на кадмий
|
410
|
-
|
30
|
-
|
Общи годишни емисии
|
13 960
|
1 050
|
45
|
57 000
|
1/ Данни от ГДОС на ОЦК АД (2007 – 2008 г.);
2/ Очаквани годишни емисии след реализация на инвестиционните предложения
за модернизация на цинково и оловно производства..
Представеният сравнителен анализ показва съществено редуциране на вредните емисии в отпадъчните газове, което се очаква да се постигне с реализацията на технологията ”Ausmelt”. В сравнение със сега действащото оловно производство годишните емисии на серен диоксид намаляват около 70 пъти, 11,7 пъти на ФПЧ10 10,9 пъти на оловни аерозоли и 4,2 пъти на кадмий. Намалените вредни емисии след модернизацията на оловно производства ще доведат до съществено подобряване и на имисионната ситуация в района на ОЦК АД, което се потвърждава с извършената имисионна оценка на основата на дисперсионния модел Plume (виж по-нататък т. 6.2.1).
6.1.2. Емисии във водите след реализация на инвестиционно предложение
След реализация на ИП ще отпаднат основните генериращи отпадъчни води източници от сега действащото оловно производство и ще останат само следните отпадъчни потоци (виж по-горе т. 5.2):
- Охлаждащи води от разливочната машина за олово (охлаждат се калъпите, в които е разлято оловото);
- Отпадъчни води от миене на помещения цех ”Рафинация и сребродобивно отделение” и зоната на Късоборабанни пещи;
- Отпадъчни води от измиване на площадките, в района на Рафинация и Калаено отделение (т. нар. утаителна шахта № 2 и сборна утаителна шахта № 5 – към тях ще се включат и водите от миене на площадката на новите инсталации – Ausmelt-пещите и новата ДКДА-система № 2 за сярна киселина);
- Отпадъчни води от измиване на автомобили в автомивката (утаителна шахта № 1).
Съгласно ИП ще бъдат включени следните нови източници на отпадъчни води:
- Отпадъчни води от цикъла на”пране” на праховете;
- Отпадъчни води от цикъла на мократа очистка на газовете към ДКДА-система № 2 (т. нар. промивни киселини);
- Отпадъчни води от системата за деминирализация на водата (химводоочистка за оловен завод).
С въвеждане в експлоатация на новите производства ще се постигне съществено намаляване на водопотреблението за промишлени нужди към оловното производство. В таблица 6.1.2-1 са представени очакваните съгласно ИП средночасови и средногодишни консумации на промишлена вода, по двете направления:
-
Промишлена вода за новите инсталации, които генерират потока замърсени отпадъчни води към Комбинатската ПСОВ;
-
Промишлена вода за охлаждане на агрегати и съоръжения, които генерират условно чисти (охлаждащи) отпадъчни води, които сиректно се заустват в язовир ”Студен кладенец” без да минават през ПСОВ.
Намаленото водопотребление се обуславя от редуцирането на генерираните производствени отпадъчни води след реализация на ИП. На Фиг.6.1.2-1 е представена балансова схема за промишленото водопотребление и количествата отпадъчни води след реализация на ИП за модернизация на оловния завод, а в таблица 6.1.2-2 са дадени очакваните количества (средночасови и среднодневни) отпадъчни води по потоци за двете производства на Комбината:
- Отпадъчни води, зауствани във водоприемника язовир ”Студен кладенец” след третиране във фирмената ПСОВ;
- Охлаждащи (условно чисти) води, зауствани въ водоприемника без третиране в пречиствателнта станция;
- Битово-фекални отпадъчни води, зауствани в градска канализация.
По отношение на потока отпадъчни води след третиране в ПСОВ на Комбината, следва да се очаква съществено (почти двукратно) редуциране на тяхното количесто в сравнение с регламентираните в КР № 124/2006 г. допустими дебити (среднодневен Q ср. ден = 10 368 m3/day, респективно средногодишен Q ср. год. = 3 732 480 m3/у). Не се очаква съществена промяна в състава на водите на вход в ПСОВ (виж по-горе т. 5.2.3) – 3,0-3,5 mg/l Pb, ~ 2,5 mg/l Cu, 1,5- 1,6 mg/l Cd, 150-160 mg/l Zn, pH = 2,0-2,5. Също и дъждовните води, включвани в общия поток към ПСОВ, ще останат с непроменен среден състав – до 20 mg/l Pb, до 4 mg/l Cu, до 0,15 mg/l Cd до 140 mg/l Zn.
Очистените води след ПСОВ, които се заустват в язовир “Студен кладенец” (III-та категория водоприемник), по остатъчни съдържания на контролираните примеси ще бъдат под границите на допустимите норми за III-та категория водоприемник (Pb < 0,3 mg/l, Cd < 0,1 mg/l, Zn < 3 mg/l, Cu <0,5 mg/l).
По отношение на потока охлаждащи (условно чисти) води, които по регламент не минават през пречиствателна станция следва извода, че с въвежданите съгласно ИП затворени охлаждащи цикли в новите инсталации на оловно производство, практически се изключва поток охлаждащи води и ще остане само потока от разливната машина за олово на блок. Запазва се висока стойност на потока охлаждащи води от цинково производство. Общият поток на заустваните охлаждащи отпадъчни води (средно-годишен дебит от 7 551 100 m3/y) ще бъде в границите на регламентираните в Условие 10.2.2.1, т. 5 на Комплексното разрешително допустими дебити – средногодишен дебит 7 568 640 m3/у, респективно среднодневен – 20 736 m3/day ). Индивидуалните емисионни ограничения за потока охлаждащи води остават еднакви на регламентираните за потока води след ПСОВ (виж по-долу таблица 6.1.2-3).
Съгласно ИП може да се приеме, че потокът битово-фекални води ще остане практически непроменен в сравнение със сега действащите производства – средно около 10 m3/h, респективно около 87 600 m3/y. Средното съдържание на тежки метали в битово-фекалните води при посочения нормален дебит средно 10 m3/h) ще оастане практически непроменено – до 0.2 mg/l Pb, до 0,1 mg/l Cd, до 2,5 mg/l Zn, до 0,4 mg/l Cu.
Таблица 6.1.2-1
Сподели с приятели: |