Доклад за овос на Инвестиционно предложение на "Оловно-цинков комплекс" ад г. Кърджали за

Данните показват, че почвите в изследвания район са бедни до средно хумусни. Количеството на хумуса в почвите варира между 0,21% (NW от действуващото хвостохранилище на “Горубсо-Кърджали” АД), 0,52% (в близост със северната регулация на Кърджали) и 0,43% (NE от Кърджали) до 3,81% - в района на с. Гледка и 3,93% (югозападно от хвостохранилището). Най-бедни са обработваемите и необработените площи в близост до горския фонд, където почвите са плитки и скалите се откриват на места, както и югозападно от действуващото хвостохранилище в района на с. Глухар. По-високи са стойностите при почвите с тревна покривка, а по-ниски – при разораните ниви. Може да се предположи, че в действителност разликите не са много големи, тъй като в единия случай пробата е вземана само от органичната част на 10 cm дълбочина, а в другия – от орницата, където слоят е размесен.

Съдържанието на азот в изследваните почви в общи линии съответствува на количествата на хумуса. Пробите, които съдържат хумус над 2,5 - 3 % , показват съдържание и на азот около средните нива (0,1 - 0,2 %). Много бедни на азот почви има на южния (средно 0,043 %) и северния (0,003 %) бряг на язовир Студен кладенец и около действуващото хвостохранилище (0,031 %) на “Горубсо-Кърджали” АД.

Анализите за съдържанието на усвоим фосфор в почвите на района показват твърде голямо разнообразие, въпреки че, поради алкалната и даже силно алкалната им реакция, бе трябвало да се очакват ниски стойности. Много слабо запасени с фосфор почви не се срещат. Малко са и земите, които са слабо запасени. В повечето случаи те са средно до добре запасени, а има и такива с обилни количества усвоим фосфор. Данните, получени от анализите на съдържанието на усвоим калий, показват, че почвите са добре запасени с този елемент.

Изследванията, проведени през 80-те и 90-те години на миналия век показват, че на много места почвите в изследвания район са плитки, поради което най-често в района се обръща внимание на тютюнопроизводството.

При изучаването на разпределението на тежките метали в почвите е важно да се установи вида на замърсителите, стадиите на замърсяване, както и разпространението им от източника и натрупването им в почвите. Изследваният район се разглежда като случай на локално замърсяване от близко разположени емисионни източници. Счита се, че основният замърсител с тежки метали (олово, цинк, кадмий) на земите в района е производствената дейност на ОЦК АД – преди всичко на оловното производство на фирмата.

Обстойно изследване за замърсеност на почвите в района е извършено от “Гео Евро Еко Консулт” (юни 2004 г. – възложител ОЦК АД) във връзка с оценка на щети от стари замърсявания от минали дейности. В обобщен вид резултатите са съпоставени в таблица 5.4-2. От тах следва да се направят изложените по-долу констатации и изводи.

В район Гледка почвите са твърде разнообразни по отношение на киселинността си. В един изоран блок има площи със слабо кисела, слабо алкална и алкална реакция. Те са замърсени силно с олово и кадмий. Пасището, което се намира по-високо на юг от рекултивираната площ има същото замърсяване, но реакцията на почвения разтвор е слабо кисела.

Значителна част от южния бряг на язовир “Студен кладенец” се намира под прякото влияние на действуващото хвостохранилище на “Горубсо -Кърджали” АД. Хвостохранилището е разположено над тези земи и над нивото на язовира по посока на преобладаващите ветрове. Тези земи се намират повече под прякото отрицателно въздействие на този промишлен обект и по-малко – под влиянието на ОЦК АД. Поради условия за залпови емисии от прах, отнасян от сухата плажна ивица при силен вятър, то е потенциален замърсител не само на прилежащите земи, но и на водите на язовира. Във връзка с това считаме, че земите, източно от хвостохранилището на южния бряг на язовира са силно повлияние от стари замърсявания, най-вече от песъклив отпадък, съдържащ и трите изследвани тежки метала.

Таблица 5.4-2 Съдържание на тежки метали и превишения на съдържанията им в почвите спрямо ПДК (mg/kg/хПДК)

Земите в близост със с. Опълченци, характеризирани с точките 274 и 275 са замърсени по същия начин – с олово и кадмий, където кадмият е в граници от 8 до 31,4 пъти над ПДК при алкална реакция на почвите. Още по-отдалечена от описаните земи се намира замърсена земя на юг от ОЦК и от язовира (точките 242, 262, 263). Характеризира се общо взето с кисела почвена реакция до слабо алкална в западната й част. Тези почви нямат замърсяване с олово, цинк и кадмий над допустимите норми. Само в т. 263 се забелязва повишаване на съдържанието на кадмий.

Земите на южния бряг на язовир ”Студен кладенец”, които са в близост и до хвостохранилището на “Горубсо-Кърджали” АД и които най-често се заливат от водите на язовира (т. т. 164, 189, 190, 198 и 199) имат алкална реакция. Те са също силно замърсени с олово, кадмий и цинк. Значително по-малко замърсен с тежки метали е почвения пласт около рекултивираното хвостохранилище – в по-високи концентрации са главно оловото и кадмият. Пасището, което се намира по-високо на юг, има същото замърсяване, но реакцията на почвения разтвор е неутрална до слабо кисела.

Основен източник на замърсяването през годините досега е бил оловният завод на ОЦК АД. Относителният дял на “Горубсо-Кърджали” АД е по-малък и с по-ограничен териториален обхват на въздействие на юг от язовир ”Студен кладенец”. Дължи се на ветрово разпрашаване на флотационен отпадък от суха плажна ивица на хвостохранилището.

Съдържанието на тежки метали и степента на замърсяване на почвите зависи от тяхната киселинност (рН-реакция). От наличните данни (виж по-горе таблица 5.3-2) следва, че в преобладаващата си част почвите са с неутрална, слабо алкална и алкална реакция. Наблюдават се и изключения. В изследвания район почвите в преобладаващата си част са с неутрална, слабо алкална и алкална реакция. Малко са почви с кисела реакция – слабо до средно кисели. В район Гледка почвите са твърде разнообразни по отношение на киселинността си. Те са замърсени с олово и кадмий.

Обработваемите земи, които са разположени северно и североизточно от град Кърджали, не са замърсени с олово, цинк и кадмий. На отделни петна се установява повишаване количествата само на кадмий (в границите 1,2 - 2,4 пъти над ПДК). Не може да се твърди обаче, че това се дължи на замърсяване от промишлена дейност. Установената картина представя естественото състояние на района – почвите са алкални, развити върху варовикова основа, където кадмият може би е придружаващ калция елемент.

С реализацията на ИП ще се постигне съществено намаляване на прахогазовите емисии. Поради облекчен режим на работа на Комбинатската ПСОВ се очаква подобряване на емисионната ситуация с отпадъчните води. Модернизираното чрез технологията Ausmelt оловно производство на ОЦК АД практически става безотпадъчно по основните производствени отпадъци – шлаките от топене. Всичко това ше има за резултат пряко и косвено ограничаване на вредното въздействие върху земите и почвите в района, в сравнение със сега съществуващата производствена ситуация (виж по-нататък т. 6.2.3).

Районът на реализация на Инвестиционното предложение на ОЦК АД, по геоботаническо райониране (География на България, 2002 г.) попада в Европейска широколистна горска област, Македоно-тракийска провинция, Източнородопски окръг, Кърджалийски район. В този район преобладават ксеромезофитните горски формации от горун (Qercus pedunculiflora Ehrh.), габър (Carpinus betulus L.) и смесени гори, както и мезофитни гори от мизийски бук (Fagus moesiaca Czеcz.). По-слабо са разпространени ксеротермни гори от черен бор (Pinus nigrikans Host.), а в Жълти дял са разпространени и брезови гори (Betulus verrucosa Ehrh.).

Обектът на Инвестационото предложение е в непосредствена близост с язовир ”Студен кладенец”, част от Корине сайт “ и долината на река Арда” (20000 ha), като с национален природозащитен статус е резервата “Вълчи Дол (777.4 ha) и обединява територии от: ДДС “Дженда”, ДЛ “Крумовград”, ДЛ ”Момчилград”, ДЛ ”Кърджали” и ДЛ ”Хасково” (П.Янков и кол.,1997 г.). Разположен е между северна и южна граница на специална защитена зона BG0002013 “Студен кладенец”.

Планинските територии около язовир “Студен кладенец” (2/3 от територията на планинските склонове около същия) обединяват:

– Вторични широколистни смесени гори от келяв габър (Carpinus orientalis), мъждрян (Fraxinus ornus), благун (Quercus frainetto) или горун (Quercus daleshampii) със средиземноморски елементи;

– На места гори и храсталаци от келяв габър (Carpinus betulus), драка (Paliurus spina–christi), които са примесени със смин (Jasminum fruticans), червена хвойна (Juniperus oxicedrus) в съчетание с ксеротревни формации със средиземноморски елементи – например памуклийка (Cistus incanus);

– Скални комплекси от единични скали и каменисти сипеи, бедни на растителност;

– Разпръснати в целия район открити пространства, заети от селско–стопански земи и ливади, обрасли с ксеротермни тревни съобщества с преобладаване белизма (Dichantium ishaetum), луковична ливадина (Poa bulbosa) и други (Бондев, 1991 г.; Гюлева, Петрова, 1996 г.). В района се развива традиционно земеделие.

В исторически аспект има изменения в състава на флората. По данни от Червена книга на НРБ" (том 1, 1984 г.), застрашената флора в Кърджалийски район е категоризирана като “застрешен вид”и “рядък вид” в следващата таблица 5.5-1.

При направеният оглед на района на ОЦК АД, както и анкетни и литературни проучвания за обекта, който, според естеството на промишлената си дейност, е антропогенно натоварен, не бяха констатирани растителни видове, описани в Червена книга на НРБ (том І, 1984 г.). Площадките на новите инсталации съгласно Инвестиционното предложение са част от територията на завода и са разположени върху промишлено замърсен терен.

Значимостта на въздействието в етапа на строителство може да се оцени като:

• 
  Териториален обхват – в границите на ОЦК АД – Кърджали;
  
• 
  Степен на въздействие – положителна промяна на промишления ландшафт в посочения териториален обхват;
  
• 
  Продължителност на въздействието – с ограничен срок (до приключване на строителството);
  
• 
  Честота на въздействието - високо (изземване земни маси, строително-монтажни и местни рекултивационни дейности) с периодично въздействие (съгласно графика за строителство).
  

Значимостта на въздействието в експлоатационния етап на ИП се отличава с:

• 
  Продължителност на въздействието – дълготрайна (до изчерпване на производствения ресурс);
  
• 
  Оценка на кумулативните и комбинирани въздействия върху околната среда – контролиран пренос на замърсители по въздушен и воден път; значително намалени в сравнение със сега действащото производство на оловния завод.
  
  
  

Евросибирските и европейските видове тук са се заселили предимно от запад и то през планините в Югозападна България. По този път са се разселвали в миналото и някои видове, чийто център на произход е някъде в областта на Алпите или Централна Европа.

На територията на орнитологично важното място (ОВМ) “Студен кладенец” са установени 205 вида птици, (П. Янков, 1997 г.), от които:

– 52 вида са включени в Червена книга на България, 1985 г.;

– 117 са видове от европейско природозащитно значение – SPEC по Tucker, Heath, 1994 г. (от които SPEC 1 – 6 вида, SPEC 2 – 18 вида, SPEC 3 – 55 вида и SPEC 4 – 38 вида).

Мястото е от световно значение като представителен биом за Средиземноморската зона:

• 
  Тук се срещат 7 биомно ограничени вида (от общо 9 характерни за тази зона), като испанско каменарче (Oenanthe hispanica), голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), ченвеногушо коприварче (Sylvia cantillans), малко червеноглаво коприварче (Sylvia melanocephala), скална зидарка (Sitta neumayer), белочела сврачка (Lanius nuvicus), черноглава овесарка (Emberiza melanocephala);
  
  
  
• 
  Районът на “Студен кладенец” е едно от петте най-важни места в страната, където гнездят черния щъркел (Ciconia nigra), египетския лешояд (Neophron percnopterus), бухала (Bubo bubo), синия скален дрозд (Monticola solitarius), големия маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), белочелата сврачка (Lanius nuvicus).
  
  
  

Представителите на птичия свят включват сем. Дроздови (Turdidae). След почистването на р. Арда и увеличение на рибното богатство се завръщат черните щъркели (Ciconia nigra L.), появяват се чапли, корморани и чайки. От грабливите птици се срещат малък креслив орел (Aquila pomarina Brehm), белоопашат мишелов (Buteo rufinus L.).

Река Арда е и прелетен път на водоплаващи (Anseres) и блатни (Limicolae) птици. В географска близост се намират Понтийския и Балкански прелетни европейски пътища (магистрални) на прелетните птици.
В исторически аспект има изменения в състава на фауната. По данни от "Червена книга на НРБ" (том 2, 1985 г.) по-долу в таблица 5.5-2 са дадени категориите природозащитен статус на застрашените животни. Според Янков и колектив (1997 г.) , в ОВМ ”Студен кладенец” освен птиците и описаните в таблица 5.5-2 се среща и дългопръст нощник. Същите автори препоръчват и мерки за ОВМ:
– Защита при съответни режими, допускащи традиционните форми на поминък на местните жители и с използване по предназначение на дивечовото стопанство;

– Бъдещите лесоустройствени планове и проекти за устойчиво развитие на района да се основават на традиционни форми на поминък на местното население и природосъобразен туризъм.

Проектът съгласно ИП е с изразен екологичен характер. Реализацията му ще доведе до много по-ниски прахогазови емисии от Оловния завод като цяло и ще допренесе за облекчаване работата на ПСОВ, а с това и ограничаване на евентуално замърсяване на водоприемника язовир” Студен кладенец”. Предвижда се по-добро управление на отпадъците, а с това – намаляване на замърсяването на почвите и растителността в района, както и до подобряване условията на местообитаване на животинския свят.

• 
  Териториален обхват – в границите на заводската площадка;
  

• 
  Степен на въздействие – положителна промяна на промишления ландшафт в посочения териториален обхват; не се отразява на фауната в района;
  
• 
  Продължителност на въздействието – с ограничен срок (до приключване на строителството);
  
• 
  Честота на въздействието - високо (изземване земни маси, строително-монтажни и местни рекултивационни дейности) с периодично въздействие (съгласно графика за строителство).
  

Значимостта на въздействието в периода на експлоатация се отличава с:

• 
  Продължителност на въздействието – дълготрайно (до изчерпване на производствения ресурс);
  
• 
  Оценка на кумулативните и комбинирани въздействия върху околната среда – контролиран пренос на химически замърсители по въздушен и воден път; значително намалени в сравнение със сега действащото производство на оловния завод.
  
  
  

В географска близост са разположени:

• 
  Защитена местност “Адиантус” (1,5 ha), обявена със Зап. 11114 на КОПС (ДВ 101/81). Представлява естествено находище на венерин косъм в землището на гр. Кърджали;
  
• 
  Поддържан резерват “Чамлъка” (5,4 ha), обявен със Заповед № 2245 от 13.12.1956 г. (изм. ДВ 28/2000). Представлява естествена черборова гора (150 г.) в района на с. Воденичарско, остатък от древни естествени черборови гори;
  
• 
  Природни забележителности:
  

- “Калето” (22,4 ha), обявена със Заповед № 1799 на МГГП (ДВ. 59/72 г.). Представлява скални образувания в землището на с. Устрем;

- “Хвойната” (0,8 ha), обявена със Заповед № 4051 на МГОПС (ДВ. 29/1974). Естествено находище на синя хвойна в землището на с. Нане.;

- “Елата” (0,5 ha), обявена със Заповед № 282 на КОПС (ДВ. 45/1979 г.). Естествено находище от ела в землището на г. Кърджали (м. “Келявия дренак”).

- Природна забележителност ”Находище на родопски силивряк” в землището на с. Прилепци, Кърджалийско.

• 
  СЗЗ ”Студен кладенец” – идентификационен код BG 0002013, тип ”J” (защитена зона по Директивата за птиците 79/409/ЕЕС, която припокрива защитената зона по Директивата за местообитаванията 92/43/ЕЕС, т. е. другата гранична зона до ОЦК АД);
  
• 
  СЗЗ ”Родопи Източни” – идентификационен код BG 0001032, като Зона от значение за общността (ЗЗО) тип ” К” (защитена зона по Директивата за местообитаванията 92/43/ЕЕС, препокриваща се с горепосочената Директива за птиците).
  

Включването в действие на новите производствени звена съгласно ИП ще намали емисиите и замърсяването на природната среда.

В етап на строителство значимостта на въздействията могат да се оценят като:

Териториален обхват – в границите на ОЦК АД - Кърджали ;

Степен на въздействието – променен релеф на площадката;

Продължителност на въздействието – с ограничен срок (до приключване на строителството);

Честота на въздействието – висока (изкопно-насипни и строително-монтажни и рекултивационни дейности на площадкат на ОЦК АД) с периодично въздействие;

В експлоатационния етап – въздействия върху околната среда се изразяват в намаляване количествата на вредните емисии и ограничаване замърсяването на околната среда.

Инвестиционното предложение ”Модернизация на оловно производство чрез въвеждане на технологията “AUSMELT” не попада в териториите на ЗЗ BG 0001032 “Родопи-Източни” и ЗЗ BG 0002013”Студен кладенец”. Площадката на ИП се намира в непосредствена близост до ЗЗ ”Студен кладенец”, като отпадъчните води от Комбината се заустват в опашката на язовира.

На територията на ОЦК АД растителността е твърде бедна, а площадката е изцяло техногенна. Това определя липсата на каквито и да било гнездящи птици на територията на комплекса, включително и на видове птици и животни, предмет на опазване в защитените зони BG 0002013 ”Студен кладенец” и BG 0001032 ”Родопи-Източни”. ИП няма да има пряко отрицателно въздействие върху видове птици и техни местообитания, предмет на опазване в двете защитени зони.

Въздействие от реализацията на ИП върху целостта на двете защитени зони не се очаква, тъй като се реализира в границите на съществуващата промишлена площадка, която е в близост, но извън техните граници. Не се очакват завишени емисии в отпадните води и отработените газове, както и повишен антропогенен натиск, които да окажат отрицателно въздействие върху местообитанията и видовете, предмет на опазване в двете защитени зони.

Въз основа на анализа на специфичните особености в биологията на прилепите, предмет на опазване в ЗЗ „Родопи- Източни” и ЗЗ ”Студен кладенец”, е направен изводът, че реализацията на ИП няма да унищожи или увреди съществуващи местообитания на видове, няма да доведе до смъртност на индивиди. Не се засяга качеството на важни местообитания на прилепи, в т. ч. хранителни хабитати, миграционни коридори, дневни и зимни убежища.

Не се очаква въздействие на ИП по време на строителството, върху целостта на защитените зони. Няма да има фрагментация на местообитания и промени във видовият състав на близко разположените защитени зони вследствие реализацията на ИП.

Направеното Заключение за вида и степента на отрицателното въздействие от реализацията на ИП, съобразно критериите по чл. 22 на Наредбата (ДВ бр.73/2007 г.), показват очаквано ниска степен на въздействие върху околната среда в следствие на:

• Новите инсталациии осигуряват малък интензитет и ограничен териториален обхват на емисиите в атмосферния въздух, както и облекчен воден цикъл на технологичните схеми, поради което се очаква намаляване на отрицателното въздействие върху земите и почвите, както и индиректно върху растителния и животински свят и защитените територии в района;

• Намаляването на емисии от серен диоксид и съдържащ тежки метали прах съгласно ИП, ще има за резултат ограничено по обхват и интензитет въздействие върху компонентите на околната среда, в сравнение със ситуацията на сега работещия завод. Това ще се отрази положително върху качеството на атмосферния въздух, респективно върху биоразнообразието в района;

• Въздействието върху повърхностните води от реализацията на ИП се оценява като непряко и дълготрайно в допустимите емисионни норми за заустване на отпадъчните води след пречистване в ПСОВ. Получените резултати от хидро-биологичното изследване, проведено през м. май 2009 г., относно трофичния потенциал на язовир ”Студен кладенец” за зоопланктоноядните риби и от тук за някои водоплаващи птици в зоната на заустване на отпадните води, показват, че не се наблюдава никакво видимо токсично въздействие върху зоопланктона след заустването на отпадните води на Комбината.

• Не се очаква негативно въздействие върху компонентите на околната среда по пътя на твърди отпадъци, отпадъчни води и газове, което да породи макар и малък кумулативен ефект, както при условията на сега действащите основни производства на Комбината, така и след реализация на ИП.

• Рисковите енергийни фактори (шум, вибрации, лъчения) след реализация на ИП не могат да окажат значимо въздействие върху околната среда поради оразмерената им мощност и инсталиране на източниците (компресори, газодувката към системата за сярна киселина и др.) в затворени помещения. Физичните фактори, независимо от характера на въздействието си – пряко и постоянно, са с малък интензитет и няма да причиняват безпокойство на пребиваващи в района представители на фауната.