Финална оценка за реалната численост и теоретическия оптимум базирана на ГИС модел и събрани данни до 2007 г. по време на подготовката на плана за действие

Фиг.2. Модел на потенциалните територии с подходящи местообитания, позволяващи съществуването на мечката в България.

• Тип на растителността

• Надморска височина

• Човешко влияние (безпокойство)

• 
  гори;
  
• 
  тревна растителност и рядка растителност;
  
• 
  селскостопански райони;
  
• 
  води;
  
• 
  урбанизирани територии;
  
• 
  пътища и съседни (присъединени) територии;
  
• 
  мечи локации и райони на разпространение
  

На тази база беше съставен ГИС модел в който пригодността на местообитанията е измерена като дистанция от всяка локация в изследваната територия като ”екологична сигнатура” или „оптимални условия” наблюдавани в находище с установено присъствие. Модела е направен като е приложен „класификатор на разстоянието” (distance classifier) на базата на статистическия метод на Махаланобисовото разстояние (Mahalanobis distance), като са използвани локации на мечки – стъпки и следи, наблюдения и др. като „тренировъчна база” приложени върху променливите на средата за определения регион. В резултат е получена карта на пригодността, определяща разстоянието от оптималните условия на средата за всеки пиксел. Това може да бъде използвано за оценка на пригодността на всеки пиксел за присъствието на вида. За получаване на модела беше използвана екстензията на Arc View 3.2 Mahalanobis distance, предоставена от Jenness Enterprises (Jenness, J. 2003). Обработените данни са класифицирани в 7 класа на пригодност на местообитанията за мечки - клас 1 и 2 са с най-високо качество (оптимални условия), класове 3-4 могат да поддържат популацията и се наблюдава единично размножаване, класовете 5 и 6 са с ниско качество и се избягват от мечките и класове 6-7 - няма присъствие на мечки.

След това модела беше потвърден (верифициран) с помощта на данни от GPS телеметрия на женска мечка в Централна Стара планина от 1484 точки за осем месеца формиращи конвекс полигон от 50.54 km². . От всички GPS локации 1288 (86,79%) се намират в клас 1 196 локации (13,21%) в клас 2. Не са установени локации в други класове.

За оценка на пригодността и качеството на местообитанията в България се използва термина бонитет, класовете на пригодност до голяма степен се препокриват с бонитетните класове, но заради разликите при определяне ще използваме термита клас.

За да се оцени максималния капацитет на местообитанията на мечките по разпространение според класовете на пригодност на модела бяха определени три вида райони:

• 
  Райони с постоянно присъствие (core population) – райони с висока плътност на популацията/постоянно присъствие;
  
• 
  Райони с временно пребиваване – райони с не постоянно присъствие, но подходящи местообитания;
  
• 
  Райони където мечките са изчезнали, но местообитанията не са напълно изолирани (като Лудогорието и Странджа).
  

Фиг.3. Разпространение на кафявата мечка в България и покритие на пЗЗО обявени за вида.

1.7.1 Изчисленията по ГИС модела показват, че в териториите с постоянно присъствие (core population) сегашната популация е:

• 
  Общо за страната в районите с постоянно присъствие – възрастни и полово не зрели, без млади и мечетата на 1 и 2 години – 290, всички 662;
  
• 
  Алпийски биогеографски регион– 276 полово зрели и 633 индивида общо;
  
• 
  Континентален регион – 12 полово зрели и 29.
  

Таблица 7. Покритие на мрежата на популацията от кафява мечка:

Покритието на мрежата от потенциалните зони от значение за общността – пЗЗО (pSCIs) за вида в страната (всички пЗЗО включват зоните с постоянно обитаване, както и зони със случайно или временно присъствие) е 66,8% и за биогеографските райони е: Алпийски 66,1% и Континентален 82,4%.

2. Оценка за географската пълнота/свързаност на мрежата

Фиг. 4. Географски райони за оценка на НАТУРА2000 зоните и тяхната кохерентност, наложени върху биогеографските райони в страната.

Таблица 8. Разпространението на пЗЗО по региони:

Географски регион	Биогеографски регион	пЗЗО
Балкан Среден	Алпийски (BG0000117- Континентален	BG0000117 Котленска планина; BG0000211 Твърдишка планина; BG0000399 Българка; BG0000494 Централен балкан; BG0001493 Централен балкан - буфер; BG0001043 Етрополе – Байлово
Балкан Западен	Алпийски	BG0001040 Западна стара планина и предбалкан;
Еледжик – Голак	Континентален	BG0000301 Черни рид; BG0000304 Голак; BG0001043 Етрополе - Байлово
Източни Родопи	Континентален	BG0001032 Родопи – Източни
Крайще	Континентален	BG0000294 Куршалево; BG0000298 Конявска планина; BG0000313 Руи; BG0001017 Кървав камък; BG0001012 Земен; BG0001013 Скрино
Осогово	Континентален	BG0001011 Осоговска планина
Пирин	Алпийски	BG0000209 Пирин; BG0000220 Долна места; BG0000366 Кресна-Илинденци; BG0001021 Река Места; BG0001028 Среден Пирин-Алиботуш
Рила	Алпийски	BG0000495 Рила; BG0000496 Рилски манастир; BG0001022 Орановски пролом - Лешко; BG0001386 Яденица
Родопи	Алпийски	BG0000372 Циганско градище; BG0001030 Родопи – Западни; BG0001031 Родопи - Средни
Средна гора	Алпийски	BG0001039 Попинци; BG0001389 Средна гора;
Витоша – Верила	Алпийски	BG0000113 Витоша; BG0000308 Верила; BG0000617 Река Палакария; BG0001307 Плана; BG0001375 Острица

Анализите показват, че покритието на популацията на популациите на мечката в различните райони варира между 42.8 % до 100 %. В два региона Рила и Еледжик – Голак покритието е под 60% и следва да се приеме като недостатъчно.

3. Оценка на екологичната пълнота на мрежата