Доклад за пълнотата на мрежата натура 2000 за кафявата мечка в българия

• 
  Минимална жизнена популация (МЖП). МЖП е популация с численост необходима да осигури вероятност от 90-95 % за оцеляване на вида в следващите 100 години. В нашия доклад приехме праг от 250 възрастни индивида (Wielgus 2002), базиран на популационен анализ на мечка гризли. В една популация са включени всички не изолирани (редовен обмен на индивиди) основни, свързващи и малки популации.
  
• 
  Основна популация (ОП) е група, която се размножава и създава достатъчно приплоди, за да се самоподържа и често се раждат повече малки, които се разселват в съседни райони. Този термин съответства на термина „ключово находище” (key patch) използван в метода на Larch и прага приложен в „Възстановяване на екологичните коридори през транспортната мрежа на България”. За да има ОП трябва да има повече от 30 възрастни индивида. Като потенциални ОП са определени тези които имат емкост/капацитет за популация по-висока от 30 възрастни, даже и при по-ниска настояща численост. За различни ОП тези популации/хабитати, които са естествено изолирани от тесни био-коридори или са изолирани от изкуствени бариери. Разделението на географските райони до голяма степен съответствува на тази изолираност.
  
• 
  Свързваща популация (СП) са приети тези находища малко или много изолирани (естествени и изкуствени бариери) от ОП, но все още имащи добри възможности за обмен на индивиди и имащи популации или емкост/потенциал за поне 5 възрастни индивида (праг използван в проекта „Възстановяване на екологичните коридори през транспортната мрежа на България” за малки находища). СП се намират между ОП и осигуряват/подобряват връзката между тях.
  

• 
  Като малки популации (МП) са приети всички периферни находища на ОП, които формират разпространението на популацията. Те трябва да имат емкост от поне 5 мечки и да са свързани със ОП за да са жизнени.
  

Ако определен район или регион е определен като МЖП, ОП (пОП), СП или МП и степента на защита в пЗЗО на настоящите или потенциални популации е по-малка от горе споменатите прагове (250, 30 и 5 възрастни), извода е че има нужда от предлагане на нови зони.

Настоящият брой на размножаващи се възрастни индивиди във всяка от двете субпопулации е по-малък от 250 (приети като МЖП т. 3.1) и понастоящем не са добре защитени от мрежата. Съотношението на двете субпопулации като репродуктивни индивиди е 64 Средна Стара планина към 213 Рило-Родопска популация. (160 по Червена книга на България, вкл. малката популация в Гърция) Информацията за активност в единствената запазена връзка между Рила и Средна гора – тунела – „Траянови врата”., съответно връзката Стара Планина – Средна гора е доказана в района на Клисура. Засечени са индивиди в ДЛС Арамлиец, района на яз. Тополница и др. данни за присъствие в района на Средна гора. Тази информация ни дава основание да предположим движение на индивиди между двете субпопулации макар и рядко (1 индивид на няколко години). Наличието на връзка не дава основание за разглеждането на популациите по отделно, макар и високото ниво на изолация и изключително неблагоприятният ефект на тясното „гърло на бутилка”. – изискването е обмен от 1 половозрел индивид всяка година. Разрушаването на подходящите местообитания (или създаване на условия за недостъпност) в и около коридора, ще доведе до изолация на двете субпопулациии и съответното им дефиниране като популации (изолирани в репродуктивно отношение). Последствия от подобен характер, налагат ново дефиниране на мрежата НАТУРА 2000 в страната и по-точно – разширяването и в Стара планина на запад и изток от защитената зона Среден Балкан до осигуряване на условия за съществуване на минимум от 250 репродуктивно активни възрастни индивида с цел достигане на критерия за минимална жизнена популация и мерки за увеличаване на популацията до този брой чрез въвеждане на индивиди с различен генотип от Рило-Родопската популация. Препоръчваме разширяване на зоните в района на Рила и Средна гора, както и подобряване на условията за свързване на двете субпопулации чрез залесяване, осигуряване на спокойствие и изграждане на структури за преминаване в районите с прекъсната връзка (линейна инфраструктура – магистрали и др.).

• 
  Възстановяване на мечата популация в пЗЗО на Централна Стара планина (BG0000117 Котленска планина, BG0000211 Твърдишка планина; BG0001043 Етрополе - Байлово) и региона на Средна гора (BG0001389 Средна гора; BG0001043 Етрополе - Байлово). В тези пЗЗО има капацитет за увеличаване на числеността с 35 възрастни индивида.
  
• 
  ОП в регион Рила (за осигуряване на индивиди за връзка с Централна Стара планина) трябва територия с капацитет за опазване на поне 30 индивида да бъде включена в пЗЗО.
  
• 
  От първостепенна важност, като СП трябва да бъде осигурена в региона Еледжик – Голак (защита на зона с емкост поне 5 индивида и възстановяване на популацията)
  
• 
  Дефрагментация на транспортната инфраструктура по дължината на биокоридора.
  

• 
  Рила – защитени до 23 възрастни от популация от 53 възрастни индивида. Нивото за защита е ниско (под 60%). Необходимо е допълнително обявяване на защитени зони, за да се постигне поне 30 индивида защитени в региона, като се включат местообитанията с клас 1 и 2, които са в близост до биокоридорите със съседните 3 ОП (Централна Стара планина, Западни Родопи и Пирин), също така в посока СП и МП в регион Витоша-Верила.
  
• 
  Пирин – защитени са до 25 възрастни от популация от 30 възрастни индивида. Нивото на защита е високо (над 80 %). Не се изисква обявяване на нови или разширяване на съществуващите зони. Необходимо е да се подобри връзката с Рила, която е влошена от натоварен път.
  
• 
  Западни Родопи – защитени са до 18 възрастни. Необходимо е възстановяването на мечката в Източната част pSCI BG0001031 и достигането й в цялата зона на потенциалната плътност (съществуват местообитания клас 1 и 2 с допълнителна емкост около 9 мечки). Необходимо е и предотвратяване на допълнителна фрагментация между пЗЗО BG0001031 и BG0001030.
  

Един от трите СП има по-ниска емкост определената с прага – пЗЗО BG0000301 Черни рид; BG0000304 Голак; BG0001043 Етрополе-Байлово. Капацитета е за около 4 мечки. Допълнително 3200 - 4500 хектара местообитания от клас 1 и клас 2 трябва да бъдат обявени. Най-подходящ е района северно от пЗЗО Голак (Еледжик) – района последните години се обитава от възрастна мечка (мечки) и там съществува защитена територия. Също така района е в близост до тунела Траянови врата (700 м) над магистрала „Тракия”. Коридора тук свързва двете субпопулации и е много тесен и уязвим. Необходима е допълнителна защита, особено северно от тунела.

Останалите два СП имат достатъчно емкост в зоните, но трябват усилия за възстановяването на мечките в тях, това важи и за първият СП.
3.5. Малки популации
Таблица 13. 6 основни района са определени, като малки популации:

пЗЗО	Регион	Роля	Настояща популация (възрастни)	Потенциална популация (възрастни)
BG0000113 Витоша; BG0000308 Верила; BG0001307 Плана; BG0001375 Острица	Витоша - Верила	Свързана и зависеща от ОП на Рила	5.3	6.3
BG0001017 Кървав камък	Крайще	Свързана и зависеща от ОП на Рила	1	4,9
BG0001011 Осоговска планина	Осогово	Свързана и зависеща от ОП на Рила	2,5	8
BG0001032 Родопи - Източни	Родопи - Източни	Свързана и зависеща от ОП на Родопи – Западни	2,3	25
BG0000117 Котленска планина	Централна Стара планина	Свързана и зависеща от ОП на Централна Стара планина	4,63	8,1
BG0001040 Западна Стара планина и Предбалкан	Западна Стара планина	Вероятна връзка със Сърбия. Друг генетичен произход	2-3	36.64

Всички тези малки популации са от голямо значение за опазване на разпространението на вида и не са в благоприятен консервационен статус.

В това отношение непълна изглежда първата обявена зона. Въпреки това трансгранични зони могат да решат този проблем в Сърбия и Македония също има подходящи местообитания за вида. Необходимо е да се осигури пълнотата на мрежата в тези страни.

• 
  Допълнително обявяване на пЗЗО в региона на Рила. Нивото на защита (е по-ниско от 60 %). Трябва да се обяви допълнителна зона, която да защити местообитания от клас 1 и 2 за около 9 възрастни или площ около 35000 хектара. Допълнителна защита на зони е необходима в районите на био-коридорите свързващи трите ОП (Централна Стара планина, Пирин, Родопи Западни), също така в посока на малките популации (stepping stone) в регион Витоша – Верила.
  
• 
  Допълнителна зона е необходима в регион Еледжик – Голак. Допълнителни 3200 - 4500 хектара местообитания от от бонитен 1 и клас 2 трябва да бъдат обявени. Най-подходящ е района северно от pSCI Голак (Еледжик) – района последните години се обитава от възрастна мечка (мечки) и там съществува защитена територия.
  

• 
  Трябва да се предприемат мерки за възстновяване на популациите в пЗЗО - BG0000117 Котленска планина, BG0000211 Твърдишка планина; BG0001043 Етрополе - Байлово; BG0001040 Западна Стара планина и Предбалкан; BG0001389 Средна гора; BG0000301 Черни рид; BG0000304 Голак; BG0001031 Родопи – Средни; BG0001011 Осоговска планина
  
• 
  Дефрагментация на инфраструктурата следва да бъде предприета в региона Еледжик – Голак, във връзките между Средна Гора и Централен Балкан, между Рила и Пирин.
  
• 
  Не трябва да се допуска допълнителна фрагментация между пЗЗО в Западни Родопи.
  

CORBET G. 1978. The Mammals of the Palaearctic Region. British Museum (Natural History). Cornell Univ. Press, 314 pp.

Corsi F., De Leew I., Skidmore A. 2000 Species distribution modeling with GIS. In: Boitani L. and T.K. Fuller (eds.) Research techniques in animal ecology. Columbia University Press, New York.

Corsi, F. L. Boitani, I. Sinibaldi (2002). Ecological corridors and species: Large carnivores in the alpine region. Nature and environment, No. 127, Council of Europe,16

De Maesschalck R., D. Jouan-Rimbaud and D.L. Massart (2000). The Mahalanobis Distance. Chemometrics and Intelligent Laboratory Systems, 50: 1-18.

GENOV P., R. GANCEV. 1987. Der Braunbär (Ursus arctos L., 1758) in Bulgarien – Verbreitung, Anzahl, Schäden. Z. Jagdwiss. 33:145-153.

GENOV, P., J. WANEV, 1992. Berichte über Angriffe des Braunbären (Ursus arctos L.) auf Haustiere und Bienenvölker in Bulgarien. Z. Jagdwiss., 38: 1-8.

HUBER D., H. ROTH. 1993. Movements of brown bears in Croatia. Acta Theriologica 38(2) : 151-159.

Jenness, J. 2003. Mahalanobis distances (mahalanobis.avx) extension for ArcView 3.x, Jenness Enterprises. Available at: http://www.jennessent.com/arcview/mahalanobis.htm.

Knick, S.T., and Dyer, D.L., 1997. Distribution of black-tailed jackrabbit habitat determined by GIS in Southwestern Idaho. Journal of Wildlife Management. 61(1):75-85.

MERTZANIS, Y., I. IOANNIS, A. MAVRIDIS, O. NIKOLAU, S. RIEGLER, A. RIEGLER, A. TRAGOS. 2004. Movements, activity patterns and home range of a female brown bear (Ursus arctos L.) in the Rhodopi Mountain range, Greece. Belg. J. Zool., 134 (1): 97-108 .

RUSKOV M., G. MARKOV 1974. Der Braunbär (Ursus arctos L.) in Bulgarien. Z. Säugetierkunde 39: 358- 368.

SPASSOV N. 2003. The Brown Bear in the southern Balkans. In: Krystufek, B., B. Flajsman, Huw Griffiths (eds.). Chapter 9. Living with Bears, A large European carnivore in a shrinking world. Ekoforum, Ljubljana, pp. 229-244.

SPASSOV N., K. Georgiev, V. Ivanov, P. Stoev. 1999. Study on the potential ecological corridors between the local populations of the brown bear in Bulgaria. Historia naturalis bulgarica. 10: 133-146.

SPASSOV, N., MIHAILOV, H., GEORGIEV, K. & IVANOV, V. 2000. Status of the large mammals (Macromammalia). In: Biodiversity of Rila National Park. Pensoft. Sofia, pp. 389 – 428.

SPASSOV,N., GEORGIEV, K. & IVANOV, V. (in press). Status of the brown bear along the Bulgarian-Greek border. Glasnik Prirodnjačkog Muzeja u Beogradu.

SWENSON, J., GERSTL, N., DAHLE, B. & ZEDROSSER, A. 1998. Draft action plan for conservation of the brown bear in Europe. Draft action plans for conservation in Europe of the brown bear, Eurasian lynx, Iberian lynx, wolf and wolverine. Gland: A Large Carnivore Initiative for Europe. WWF.

WIELGUS Robert B. Minimum viable population and reserve sizes for naturally regulated grizzly bears in British Columbia. Biological conservation. 2002, vol. 106, n^o3, pp. 381-388 (1 p.1/4)

ГЕНОВ П., А. ДУЦОВ, Б. ДАЧЕВ, И. ПЕТРОВ, В. ВАСИЛЕВ. 2005. Разпространение, численост и ползване на едрите хищници в България. Наука за гората, 1:61-70.

ГЕНОВ П., А. ДУЦОВ, Б. ДАЧЕВ, И. ПЕТРОВ, В. ВАСИЛЕВ. 2005. Разпространение, численост и ползване на едрите хищници в България. Наука за гората, 1:61-70.

ГЕПТНЕР, В., Н. НАУМОВ, П. ЮРГЕНСОН, А. СЛУДСКИЙ, А. ЧИРКОВА, А. БАННИКОВ. 1967. Млекопитающие Советского Союза. Т. второй (ч. 1) Морские коровы и хищные.(Под ред. В. Гептнера и Н. Наумова). Изд. “Высшая школа”, Москва, 1004 с.

ГЪНЧЕВ Р. 1989. Проучване върху запасите, биологията и екологията на кафявата мечка (Ursus arctos L.) в Стара планина. Дисертация за получаване на научната степен "кандидат на селскостопанските науки". Висш Лесотехнически Институт. София, 128 с.

ГЪНЧЕВ РАЙЧЕВ, Р. 1988. Проучвания върху хранителния режим на мечката (Ursus arctos L.) по южните склонове на Средна Стара планина. Екология, 21: 17-24.

РУСКОВ М. 1961. Върху разпространението на мечката (Ursus arctos L.) у нас. Висш лесотехнически инст., научни трудове, 9: 185-197.

SPIRIDONOV, G. 2003. The Mammals in Rila Monastery Nature Park and Their Conservation. In: D. Peev (Ch. Edit.). Rapid Ecological Assessment of Rila Monastery Nature Park. ARD, USA, USAID, MoEW, R. of Bulgaria: 153-158.

СПИРИДОНОВ, Ж., Н. СПАСОВ. 1985. Вълк, Canis lupus L., 1758 ; Рис, Felis lynx L., 1758; Мечка, Ursus arctos L., 1758. В: Червена книга на НР България. Т.2, Изд. на БАН, София: 137-138.