Финансовата и икономическата криза продължи да засяга финансовия сектор на ЕС и през 2010 г. Временната регулаторна рамка, установена през 2008 г., беше допълнително удължена до 2011 г. при по-строги условия. Нейното прилагане беше основният проритет на правоприлагането в областта на конкуренцията през годината, по-специално в областта на преструктурирането финансови институции79, които ползват помощ.
При все това Комисията запази своята бдителност по отношение на другите предизвикателства пред политиката на конкуренция, които засягат този сектор. През април 2010 г. Комисията прие правно обвързващите ангажименти, предложени от Visa Europe относно нейната многостранна обменна такса (МОТ) за транзакции с потребителски карти с незабавно дебитиране, приложима по отношение на трансгранични транзакции в ЕИП и национални транзакции в девет държави от ЕИП80, както и редица мерки за прозрачност81. Максималната среднопретеглена МОТ на Visa Europe за тези транзакции ще бъде намалена на 0,2 % в съответствие с едностранните ангажименти, предложени преди това от MasterCard82. Ангажиментите бяха оценени съгласно „методологията на безразличието на търговеца“, чиято цел е да установи МОТ на равнище, на което на търговците им е все едно дали плащането се извършва чрез дебитна карта за незабавно разплащане или в брой. Комисията заключи, че ставката на МОТ, предложена от Visa Europe, трябва да бъде правно обвързваща и приключи процедурата по отношение на специфичните МОТ, обхванати от ангажиментите, докато останалата част от делото (включително МОТ за кредитни карти) все още продължава.
Единната зона за плащания в евро (ЕЗПЕ) продължи да привлича вниманието при защитата на антитръстовите правила в областта на финансовите услуги през 2010 г., по-специално чрез неофициален диалог с Европейски платежен съвет. Например беше изяснено, че не е нужно схеми за карти, съобразени с ЕЗПЕ, да обхващат всички 32 държави от територията на ЕЗПЕ, което даде на новите схеми реален шанс да навлязат на пазара. Освен това на 16 декември 2010 г. Комисията прие предложение за определяне на техническите изисквания за преводите и преките дебити в евро83. То включва разпоредби, които забраняват МОТ на транзакции за пряк дебит в ЕЗПЕ след преходен период, но позволяват МОТ за отказани транзакции при определени условия.
На 15 септември 2010 г. Комисията представи предложение за регламент относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и депозитарите, което включваше няколко мерки, насочени към постигане на по-голяма сигурност на пазарите за извънборсовите деривати и засилване на финансовия надзор84. В него се предвижда обща рамка за централните контрагенти (ЦК) в ЕС и се определят условията за установяване на договорености за оперативна съвместимост между ЦК за ценните книжа, търгувани понастоящем на спот пазара. Договореностите за оперативна съвместимост следва да бъдат приветствани от гледна точка на конкуренцията, тъй като те дават избор на потребителите и позволяват на ЦК да консолидират клиринга в едно дружество за клиринг.
След преглед в продължение на две години и половина , в който участваха всички заинтересовани участници на пазара и националните органи за защита на конкуренцията, на 24 март 2010 г. Комисията прие новия регламент за групово освобождаване в застрахователния сектор85 (РГО) относно споразумения за със съвместно съставяне на данни, таблици и проучвания, както и съвместното покритие на определени видове рискове (сдружения) в застрахователния сектор. В новия РГО Комисията взе решение да не подновява два от четирите вида сътрудничество, обхванати в предишния регламент, а именно споразумения относно стандартни условия на застраховане и устройства за сигурност, които сега са обхванати от новите хоризонтални насоки, приети през 2010 г.
Дейността по сливания във финансовия сектор остана ограничена и през 2010 г. Комисията проучи случаи в секторите на услуги за банкиране за граждани86, управление на активи87 и услуги от взаимни фондове88. Бяха заведени редица дела в резултат на решения за държавна помощ за преструктуриране в контекста на финансовата криза89.
2.2. Енергетика и околна среда
През ноември 2010 г. Комисията представи своята енергийна стратегия за следващите десет години в рамките на водещата инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“90 на стратегията „Европа 2020“. Един отворен и конкурентен единен пазар в енергийния сектор следва да допринесе за сигурните и устойчиви доставки на енергия на конкурентни цени чрез насърчаване на бързото развитие на производството на енергия от възобновяеми източници и чрез окуражаване на разработването на нови екологосъобразни технологии .
През 2010 г. Комисията продължи да преприема последващи действия по своето проучване в енергийния сектор от 2007 г., като прие четири важни решения срещу нарушаване на антитръстовите правила, с които Комисията направи правнообвързващи ангажиментите, предложени от предприятия с цел прекратяване на нарушения. Очаква се тези ангажименти да окажат сериозно структурно въздействие върху конкуренцията на вътрешния енергиен пазар.
В делото EDF — Препятстване на клиенти91 Комисията изрази опасения, че EDF може да е злоупотребило със своето господстващо положение във Франция, като е сключило договори за доставки, които са попречили на навлизането на други участници на пазара поради своя обхват, продължителност и монополно естество, и като е включило в своите договори за доставки ограничения срещу препродажба . EDF предложи да гарантира за период от десет години, че другите доставчици могат да се конкурират за средно 65 % от договорите за електроенергия на EDF с големи френски промишлени потребители всяка година и също така да ограничи на пет години продължителността на всички нови договори, сключени с големи промишлени потребители. Освен това EDF се ангажира да премахне всички ограничения срещу препродажба в своите договори за доставки и да съдейства на потребителите, които желаят да препродават електроенергия. Тези ангажименти, планирани да влязат в сила на 1 юли 2010 г., бяха отложени за 1 януари 2011 г.
В делото Svenska Kraftnät (SvK)92 Комисията изрази опасения, че SvK може да е злоупотребило със своето господстващо положение на шведския пазар за пренос на електроенергия, като е ограничило експортния капацитет на интерконекторите с цел облекчаване на вътрешното претоварване на своята мрежа и запазване на националната електроенергия за национално потребление. SvK предложи да извършва дейност на шведския пазар за пренос на електроенергия въз основа на няколко гъвкави тръжни зони от 1 ноември 2011 г. нататък. Това ще позволи търговията с електроенергия да се адаптира към достъпния капацитет за пренос чрез пазарните цени, а не чрез произволни мерки.
Що се отнася до делото E.ON Gas93, разследването на Комисията показа, че E.ON е запазило в дългосрочен план по-голямата част от достъпния капацитет за пренос на входните пунктове към своите мрежи за пренос на газ и по този начин потенциално възпрепятства други доставчици на газ от навлизане на германския пазар за газ. Комисията достигна до предварителното становище, че дългосрочните резервации може да нарушават правилата на ЕС относно злоупотребата с господстващо положение. E.ON се ангажира да освободи около 15 % от капацитета на газопроводите на входните пунктове към своите газопреносни мрежи до октомври 2010 г. От октомври 2015 г. E.ON допълнително ще намали своите резервации на капацитет за приемане на газ в мрежата NetConnect Germany на 50 % и в мрежата на E.ON за газ с ниска калоричност на 64 % от капацитета на газопроводите.
В делото ENI94 Комисията изрази опасения, че ENI може да е злоупотребило със своето господстващо положение на пазарите за пренос на газ, като е отказало да предостави достъп на конкурентите си до наличен капацитет в преносната мрежа, като е предоставяло достъп по непрактичен начин и като е ограничило стратегически инвестициите в международната газопреносна система на ENI. Освен това ENI може да е имало стимул да възпрепятства своите конкуренти с цел защита на своите маржове в пазарите за доставки на газ надолу по веригата. ENI се ангажира със структурна продажба на своите международни дейности по пренос във връзка с вноса на газ в Италия от Русия и от Северна Европа.
В контекста на текущите разследвания Комисията все още проучва помощ, предоставена под формата на регулирани тарифи за електроенергия във Франция и Испания. Регулираните тарифи могат да доведат до неправомерни ценови предимства за крайните потребители на електроенергия и да възпрепятстват навлизането на нови участници на пазара. В повечето държави-членки регулираните тарифи в полза на средните и големите предприятия бяха премахнати или са в процес на постепенно прекратяване. Франция ще преустанови регулираните тарифи за средни и големи предприятия през 2015 г. в рамките на реформата на пазара за електроенергия (loi Nome), която трябва да бъде осъществена, считано от 2011 г. Испания премахна тези тарифи през 2009 г.
Комисията разреши редица мерки в подкрепа на икономиите на енергия, производството на енергия от възобновяеми източници и възстановяването на замърсени зони съгласно насоките за хоризонтална помощ за защита на околната среда95. По-специално Комисията разреши инвестиционна помощ за прилагането на иновативен производствен процес от един германски производител на стомана и инвестиционна помощ за друг германски производител на стомана с цел прилагане на способ за рециклиране на газа, който се освобождава в процеса за производство на стомана96. Комисията разреши инвестиционна помощ за изграждането на бойлер с биомаса във Франция97 и за изграждането на високоефективен когенерационен агрегат в Австрия98. Комисията също така разреши помощ за възстановяване на две замърсени зони в Австрия99.
Комисията проучи две мерки за индивидуална помощ за демонстрационни проекти за демонстрация в промишлен мащаб в областта на улавянето и съхранението на въглероден диоксид (CCS) . Комисията разреши инвестиционна помощ за такъв проект за CCS в Ротердам, където CO2 от електроцентрала се улавя и съхранява в изчерпано газово находище100. Освен това Комисията одобри инвестиционна помощ за нидерландски производител на електроенергия за проект, в който технология за CCS ексепериментално се прилага към метода на газификация на въглища101.
В областта на сигурността на енергийните доставки Комисията одобри помощ за изграждането на топлоенергийна централа с мощност 400 MW в Латвия102 въз основа на редица особени фактори, включително изолацията на латвийския енергиен пазар, увеличаващата се зависимост на Латвия от газ и закриването на литовската атомна електроцентрала Ignalina в края на 2009 г. Освен това Комисията разреши нидерландска схема за използване на данъчни облекчения с цел насърчаване на инвестиции в проучването и експлоатацията на малки газови находища в нидерландския континентален шелф в Северно море103. Тя разреши испанска схема за помощ, чиято цел беше да компенсира производителите на електроенергия за използването на местни въглища в част от своето производство като задължение за извършване на обществена услуга104. Макар че директивата за вътрешния пазар на електроенергия105 позволява на държавите-членки да предприемат такива мерки по причини, свързани със сигурността на доставките, те подлежат на правилата за държавна помощ, по-специално рамката на Общността за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги106. Комисията не откри явни грешки в оценката на основанията, направени от Испания по отношение на определението на задължение за предоставяне на обществена услуга, и потвърди, че всички изисквания на рамката са спазени. Освен това, тъй като схемата е преходна, Испания се ангажира да не я удължава след 2014 г.; тя също така се ангажира да гарантира нейната съгласуваност с настоящите и бъдещите правила на ЕС относно държавна помощ за въгледобивната промишленост.
2.3. Електронни съобщения
Като част от стратегията „Европа 2020“ на 26 август 2010 г. Комисията постави начало на своята програма в областта на цифровите технологии за Европа107. В нея се определят приоритетите на Комисията в областта на цифровата икономика, сред които създаването на единен пазар за далекосъобщителни услуги. По-специално в нея се посочва намерението на Комисията да сведе почти до нула разликите между тарифите за роуминг и националните тарифи до 2015 г. В нея се определя и амбициозната цел за бърз и свръхбърз достъп до интернет в Европа.
През 2010 г. конкуренцията стана по-ефективна благодарение на прилагането на законите за защита на конкуренцията, регулирането на секторите, технологичните развития и нови бизнес модели доведоха до по-ниски цени на електронните съобщителни услуги и иновативни оферти за услуги. В доклада на Комисията, публикуван през юни 2010 г.108, беше показано, че пазарите на далекосъобщения в ЕС стават по-конкурентни благодарение на насоките на Комисията в процеса на консултация и преглед в съответствие с регулаторната рамка на ЕС за електронни съобщения.
В делото Telekomunikacja Polska109, на 1 март 2010 г. Комисията изпрати на историческия полски оператор изложение на възраженията, в което изрази предварителното заключение, че той е нарушил член 102, като е злоупотребил със своето господстващо положение чрез отказ да предостави платен достъп до своите широколентови услуги на едро.
Сливането на филиалите в Обединеното кралство на France Télécom и Deutsche Telekom110, одобрено на 1 март 2010 г., показа колко е важно придобиването на голяма част от честотния спектър за развитието на 4G мрежи. Разследването показа, че комбинираният съседен радиочестотен спектър на страните би могъл да доведе до това новото дружество да се превърне в единствения оператор на мобилна мрежа в Обединеното кралство, който да е в състояние да предложи мобилни услуги за данни от следващо поколение чрез технологията Long Term Evolution с най-добрата възможна скорост в средносрочен план. Поради това решението за одобрение на сливането съдържаше условието inter alia за продажба на една четвърт от комбинирания честотен спектър на страните в обхвата на 1800 MHz.
С оглед да постигне своите цели за бързо широколентово покритие на всички европейски граждани и свръхбързи широколентови абонаменти за поне 50 % от европейските домакинства до 2020 г. Комисията оцени и одобри използването на държавна помощ и други видове държавно финансиране съгласно насоките за широколентови мрежи111 на обща стойност от приблизително 1,8 млрд. EUR, които доведоха до инвестиции в широколентови мрежи на стойност над 3,5 млрд. EUR.
2.4. Информационни и комуникационни технологии (ИКТ)
Ефикасните продукти и услуги за ИКТ са от огромно значение за интелигентния растеж, установен като основна цел на стратегията „Европа 2020“. Запазването на възможности за навлизане на нови дружества на пазара и конкуренция със съществуващите участници е много важно за реализирането на пълния потенциал на цифровата икономика. Конкуренцията може да се насърчи чрез оперативна съвместимост и ефикасни стандарти, тъй като те обикновено благоприятстват навлизането на по-голям брой участници и намаляват разходите за иновации.
В този контекст Комисията направи опит да осигури повече съвети за споразуменията за стандартизация в своите насоки относно споразуменията за сътрудничество, приети на 14 декември 2010 г. За пълното осъществяване на положителните ефекти от стандартизацията процесът на установяване на стандарт трябва да е прозрачен и достъпен за всички заинтересовани участници на пазара. Освен това притежателите на права върху интелектуална собственост се насърчават да поемат ангажименти за лицензиране при справедливи, разумни и недискриминационни условия (ангажимента FRAND) и ефективно да ги спазват с оглед гарантиране на достъпност на стандарта.
През пролетта на 2010 г. Комисията предприе две паралелни предварителни разследвания на търговските практики на Apple, свързани с iPhone112. Гаранционните услуги за ремонт, предлагани от Apple, бяха достъпни само в държавата, в която е бил закупен съответният iPhone, което би могло да доведе до потенциално разпределяне на пазара на ЕИП. Освен това Apple беше ограничил условията на своето споразумение за лиценз с независими разработчици на приложения, за които е необходимо да бъдат използвани специфичните програмни инструменти и одобрените софтуерни езици на Apple в ущърб на софтуера на трети страни. Това в крайна сметка би могло да доведе до изтласкване на конкуренцията от приложения, разработени за използване на други мобилни платформи. След като през септември 2010 г. Apple взе решение да въведе трансгранични гаранционни услуги за ремонт на iPhone в цялото ЕИП и да облекчи ограниченията относно инструментите за разработване на приложения за iPhone, Комисията реши да закрие и двете разследвания.
На 26 юли 2010 г. Комисията започна официални разследвания във връзка с антитръстовите правила срещу IBM Corporation въз основа на две различни предполагаеми нарушения на антитръстовите правила на ЕС, свързани със злоупотреба с господстващо положение на пазара за централни процесорни блокове за обработка на информация113. Разследването беше насочено към предполагаемото обвързване от страна на IBM на централния процесорен хардуер за обработка на информация към неговата централна операционна система за обработка на информация и към предполагаемите практики на IBM за отстраняване на конкуренти по отношение на конкуриращи се доставчици на услуги за поддръжка на централни процесорни блокове за обработка на информация.
На 30 ноември 2010 г. Комисията започна официална процедура срещу Google114 с оглед допълнително разследване на твърденията, че Google е злоупотребил с господстващо положение на пазара за търсене онлайн, онлайн реклами и посредничество при онлайн реклами след жалби от няколко доставчици на услуги за търсене.
Microsoft изпрати на Комисията първите два доклада относно внедряването на софтуера Choice Screen, който Microsoft се съгласи да разпространи сред потребителите на Windows в рамките на ЕИП с оглед осигуряване на непредубеден избор между най-широко разпространените уеб браузъри115. Към края на ноември 2010 г. Choice Screen беше разгледан над 270 милиона пъти и над 84 милиона уеб браузъра бяха свалени чрез него.
На 21 януари 2010 г. Комисията разреши планираното придобиване на Sun Microsystems от Oracle Corporation, водещият търговец на софтуер за „собственически“ бази данни116. Придобиването повдигна въпроса за конкурентния ефект на софтуерни продукти с отворен код, например базата данни MySQL на Sun. След втората фаза на разследването Комисията одобри придобиването без условия.
Комисията одобри придобиването на Tandberg от Cisco117 при определени условия, тъй като разследването доведе до някои опасения относно пазара за висококачествени видеоконферентни продукти поради проблеми с оперативната съвместимост. Сред условията бяха продажба на Telepresence Interoperability Protocol, разработен от Cisco, на независим оператор от същия сектор, така че да се гарантира оперативна съвместимост и да се даде възможност на други търговци да участват в неговото разработване.
2.5. Медии
В контекста на прехода към цифровото радиоразпръскване, през ноември 2010 г. Комисията изпрати писмо с официално известие на френските власти във връзка с френския закон от 2007 г., който предоставя на настоящите аналогови телевизионни оператори възможност да се сдобият с допълнителен национален телевизионен канал при преминаването към цифрова телевизия. В отсъствието на убедителни доказателства, че тези телевизионни оператори са придобили допълнителните канали въз основа на обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални критерии, Комисията счете, че изглежда е налице нарушение на правото на ЕС118.
През септември 2010 г. в рамките на текущата процедура за нарушение във връзка с италианското законодателство за радиоразпръскване, италианският орган за комуникации прие критерии и правила, предназначени да гарантират , че повече честоти, произтичащи от „цифровия дивидент“, се дават на нови участници и на по-малки съществуващи дружества. Тръжната процедура за тези честоти трябва да започне през 2011 г.
През декември 2010 г. Комисията разреши придобиването от News Corporation на оператора на платени телевизионни услуги от Обединеното кралство British Sky Broadcasting (BSkyB)119. Комисията заключи, че сделката няма да доведе до значително затрудняване на ефективната конкуренция, като това не засяга разследването от страна на компетентните органи на Обединеното кралство дали придобиването е съвместимо с интересите на Обединеното кралство за медиен плурализъм.
Комисията продължи да одобрява държавно финансиране на обществените радио- и телевизионни оператори, когато обхватът на задачата за обществени услуги и финансирането са определени напълно прозрачно и когато държавното финансиране не надхвърля необходимото за постигане на целта на задачата за обществени услуги. На 20 юли 2010 г. Комисията приключи с положително решение официалното разследване на новата система за финансиране на обществените радио- и телевизионните оператори във Франция и Испания с оглед постепенно преустановяване на рекламирането по тези телевизионни програми120 и приключи разследването на съществуващия режим на финансиране за нидерландските обществени радио- и телевизионни оператори след изменения и официални ангажименти от Нидерландия121.
2.6. Фармацевтичната индустрия
След приключване на проучването във фармацевтичния сектор през 2009 г.122 Комисията обяви, че ще направи преглед на така наречената „директива за прозрачност“, в която се определят минималните правила за ценообразуване и процедури за възстановяване на здравни разходи123. При прегледа ще бъдат проучени начини за подобряване на прозрачността на такива мерки и за избягване на свързани с това забавяния в получаването на достъп до пазара, особено за генерични лекарства. Редица държави-членки (например Испания, Италия или Австрия) също така последваха някои препоръки от проучването на сектора за подобряване на достъпа до пазара за генерични лекарства.
Проучването на пазара също така допринесе за напредък към приемането на патента на Общността и на специализирана система за решаване на патентни спорове в Европа, както беше предложено и препоръчано от Комисията. На 10 декември 2010 г. Съветът заяви, че задълбоченото сътрудничество е единственият вариант за напредък по създаването на единна система за патенти на ЕС. Комисията представи такова предложение на 14 декември 2010 г.124
Освен това Комисията започна да следи патентните споразумения, сключени в ЕС125. Делът на патентните споразумениявъв фармацевтичния сектор, които са потенциално проблемни, спадна на 10 % в периода от юли 2008 г. до декември 2009 г. в сравнение с 22 % в периода, обхванат от проучването в сектора (януари 2000 г. — юни 2008 г.). Същевременното увеличаване на общия брой на патентипатентни споразумения показа, че дружествата не са възпрепятствани да сключват споразумения от текущите действия по правоприлагане на Комисията.
Предприемат се различни действия по правоприлагане като пряка последваща мярка от проучването в сектора. Комисията разследва споразумения за патентипатентни споразумения, сключени от Servier и редица генерични оператори за лекарството за хипертония Perindopril126. Освен това Комисията започна официална процедура по подобни въпроси срещу датското фармацевтично предприятие Lundbeck във връзка с неговия антидепресант Citalopram127.
Освен това фармацевтичният сектор стана приоритет за редица национални органи за защита на конкуренцията (НОЗК). Например през февруари 2010 г. службата за лоялна търговия (OFT) в Обединеното кралство издаде изложения на възражения срещу Reckitt Benckiser, който призна нарушението и се съгласи да заплати глоба в размер на 10,2 млн. GBP128. Италианският НОЗК започна официално разследване срещу производителя Pfizer за евентуална злоупотреба с патентната система чрез изкуствено удължаване на патентната защита на лекарството Latanoprost.
Тенденцията към консолидиране във фармацевтичния сектор продължи както в пазарния сегмент за оригинални лекарства, така и в сегмента за генерични лекарства. Основните проучени случаи бяха Abbott/Solvay Pharmaceuticals, Teva/Ratiopharm и Novartis/Alcon129. Тези концентрации бяха одобрени в първата фаза с поемане на определени ангажименти. Предвид факта, че фармацевтичните компании често извършват дейност по целия свят, процедурите включваха сътрудничество с други органи за защита на конкуренцията от целия свят.
