1. Инструменти
1.1. Последващи мерки във връзка с прилагането на временната антикризисна рамка за държавна помощ
1.1.1. Помощи, свързани с кризата в полза на финансовия сектор
-
От началото на световната финансова криза през есента на 2008 г. насам Комисията осигури подробни насоки относно критериите за съвместимостта на временните мерки за помощ, свързани с кризата, в полза на финансовите институции в съответствие с член 107, параграф 3, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), било то под формата на държавни гаранции22, рекапитализации23 или мерки за облекчаване на активите24, и относно необходимите мерки за преструктуриране на банки в затруднение25. С прилагането на правилата за държавна помощ Комисията гарантира, че нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар е ограничено до минимум въпреки големия размер на държавната помощ и че банките бенефициери се преструктурират, когато това е необходимо.
-
Между 1 октомври 2008 и 1 октомври 2010 г. Комисията прие повече от 200 решения относно мерки за държавна помощ в полза на финансовия сектор с цел преодоляване на сериозни затруднения в икономиките на държавите-членки. Бяха разрешени, изменени или удължени повече от 40 схеми, а индивидуалните решения се отнасяха до над 40 финансови институции. През 2009 г. номиналният размер на помощите за финансовия сектор, използвани от държавите-членки, беше 1107 млрд. EUR (9,3 % от БВП на ЕС), . срещу 1236 млрд. EUR26за 2008 г.
-
Наличието на държавни гаранции се оказа ефективен инструмент през цялата криза за подобряване на достъпа на банките до финансиране и за възстановяване на доверието на пазара. Използването на схемите за рекапитализация беше ограничено през 2010 г., докато през същата година бяха разрешени няколко ad hoc намеси. Наблюдаваше се обаче намаляване на прибягването до вливане на държавен капитал през 2010 г. в сравнение с 2009 г. Освен това банките, които се възползваха от мерки за помощ чрез облекчение на активите или капитализация през 2009 или 2010 г., трябваше да поемат задължения за преструктуриране.
-
Преструктурирането на редица европейски банки беше сред основните предизвикателства през 2010 г. и следваше три основни принципа: i) възстановяване на жизнеспособност в дългосрочен план без държавна помощ въз основа на разумен план за преструктуриране, ii) споделяне на тежестта между банката/нейните акционери и държавата и iii) ограничаване на нарушаването на конкуренцията, обикновено чрез структурни (продажби) и поведенчески мерки (забрана за придобиване или ограничения за агресивно търговско поведение). През 2010 г. Комисията одобри преструктурирането или ликвидацията на 14 банки. Основните дела бяха свързани с Aegon, Dexia, Ethias, Parex и Sparkasse Köln/Bonn27. Всички те бяха одобрени от Комисията и включваха обвързващи поведенчески и структурни мерки. Комисията прие отрицателно решение по делото Banco Privado Português и понастоящем банката е в процес на ликвидация28.
-
В резултат на намесата на публичните органи сериозният недостиг на финансиране за банките през есента на 2008 г. беше преодолян сравнително бързо. При все това кризата на държавния дълг, която се разрази през първата половина на 2010 г., ясно демонстрира, че макар да има подобрение в сравнение с пиковия момент в края на 2008 г., силното напрежение на финансовите пазари продължава да изисква целенасочена помощ, свързана с кризата, и след 2010 г. На 1 декември 2010 г. Комисията удължи валидността на правилата за мерки, свързани с кризата, в полза на финансовия сектор до края на 2011 г.29 При все това, предвид доказателствата, че банките са изправени пред все по-малко трудности при привличането на капитал от пазарите, от 1 януари 2011 г. Комисията въведе изискване да се представя план за преструктуриране за всеки бенефициер на мярка за рекапитализация или обезценени активи, независимо дали се счита, че банката е в добро или в затруднено положение.
1.1.2. Въвеждане на временната рамка за реалната икономика
-
През 2008 г. Комисията прие временната рамка (ВР)30, предназначена за улесняване на достъпа на предприятията до финансиране в контекста на кризата. Между нейното въвеждане и 1 октомври 2010 г. Комисията одобри 73 схеми и четири мерки за ad-hoc помощ. Размерът на одобрената помощ през 2009 г. беше 82,5 млрд. EUR (0,7 % от БВП на ЕС).
-
Основните използвани мерки бяха съвместими ограничени помощи, субсидирани гаранции и субсидирани заеми. Облекчаването на условията за приемане по изключение на правителствени застраховки на експортни кредити в рамките на Общността допринесе за поддържане на търговията. Адаптирането на рисковия капитал също беше прието положително като важен сигнал за частните инвеститори. Субсидираните заеми за производството на екологосъобразни продукти бяха използвани от по-малък брой държави-членки, като за такива заеми уведомиха пет държави31.
-
С оглед крехкото икономическо възстановяване Комисията счете, че е твърде рано да остави валидността нана ВР да изтече в нейната цялост в края на 2010 г. Беше счетено, че нейното постепенното прекратяване е най-подходящият отговор на настоящата пазарна ситуация. На 1 декември 2010 г. Комисията одобри удължаване на временната рамка32 до края на 2011 г., като акцентцът бе поставен върху малките и средните предприятия (МСП) и върху ограничен набор от мерки. Бяха запазени мерките, насочени към все още нерешени случаи на пазарна неефективност, по-специално проблемите с достъпа на МСП до финансиране, посредством налагането на по-строги условия, за да се отрази постепенното преминаване към нормален режим на държавна помощ.
1.1.3. Принос на политиката на конкуренция към програмите за икономическо адаптиране на Гърция и Ирландия
-
През 2010 г. данъчното състояние на Гърция се оказа в трудно положение.. В подкрепа на усилията на гръцкото правителство да стабилизира икономиката на 2 май 2010 г. Комисията, Европейската централна банка и Международният валутен фонд (МВФ) поеха ангажимент за тригодишна програма за икономическо приспособяване33, финансирана от държавите-членки от Еврозоната с двустранни заеми на обща стойност 80 млрд. EUR и подкрепена от МВФ със стенд-бай споразумение в размер на около 30 млрд. EUR. Гръцките власти одобриха многогодишна програма за данъчна консолидация и структурни реформи с цел гръцката икономика да поеме по устойчив път, да бъде възстановено доверието на пазарите за държавни дългове и да бъде запазена стабилността на Еврозоната. С оглед укрепване на гръцката финансова система Комисията разреши издаване на допълнителни правителствени гаранции34, беше създаден независим фонд за финансова стабилност, който предоставя капиталова помощ за банките35, и бяха представени планове за преструктуриране на шест рекапитализирани банки в съответствие с правилата на ЕС за държавна помощ. Освен това в структурните реформи на програмата за икономическо приспособяване беше включе раздел, посветен на конкуренцията. По този начин Гърция сътрудничи на Комисията във връзка с новия си закон за инвестициите, реформите на гръцкия орган за защита на конкуренцията и либерализирането на регламентираните професии.
-
Що се отнася до Ирландия, ситуацията през последното тримесечие от годината стана много напрегната както за банките, така и по отношение на държавния дълг. Комбинацията от тежка икономическа криза и раздут банков сектор с огромни загуби доведе до сериозен натиск върху ирландския държавен дълг. На 28 ноември 2010 г. бе изготвена програма с общото съгласие на Комисията, Европейската централна банка (ЕЦБ), МВФ и ирландските органи36. В програмата се предвиждаше заем в размер на 85 млрд. EUR на Ирландия, от които 35 млрд. EUR ще бъдат налични за възстановяване на жизнеспособността на банките. Като част от програмата две национални банки ще бъдат закрити (Anglo Irish Bank и INBS), докато други ще бъдат капитализирани и преструктурирани в съответствие с правилата на ЕС за държавна помощ. Що се отнася до свързаните с конкуренцията структурни реформи, ще бъдат взети редица политически мерки за укрепване на конкуренцията на продуктовите и енергийните пазари и други мрежови индустрии. Това включва въвеждането на законодателни промени за премахване на ограниченията пред търговията и конкуренцията в защитени сектори, вземане на мерки във връзка с настоящото изключване на някои сектори от обхвата на националния закон за конкуренцията и засилване на мерките срещу антиконкурентното поведение.
1.2. Прилагане на антитръстовите правила
1.2.1. Оформяне на правилата: преглед на регламентите за групово освобождаване
Регламент за групово освобождаване, прилижим за вертикални споразумения
-
На 20 април 2010 г. Комисията прие преработения регламент за групово освобождаване37 и насоките38 относно вертикалните споразумения, т.е. споразумения между доставчици и купувачи, които извършват дейност на различни нива от веригата за производство и дистрибуция с цел доставяне и разпространение на продукти и услуги.
-
Основният принцип на преработените правила продължава да гласи, че дружествата с ограничена пазарна мощ могат сами да решават как да се разпространяват техните продукти, при условие че техните споразумения не съдържат определяне на цени или други типични ограничения. Правилата обаче бяха преработени, за да се вземе под внимание потенциалната пазарна мощ както на купувачите, така и на продавачите, така че за получаване на групово освобождаване всички страни по споразумението трябва да имат пазарен дял под 30 % .
-
В регламента и придружаващите го насоки също така се взема под внимание бързото развитие на интернет като среда за онлайн продажби и трансгранична търговия, което увеличава изборът на потребителите и ценовата конкуренция. Чрез по-голямата яснота и подобрената предвидимост на новите правила дистрибуторите имат очевиден стимул да развиват онлайн дейности, за да привличат и към тях да се обръщат потребители от целия ЕС, като по този начин се гарантира пълното реализиране на цифровия вътрешен пазар.
Регламенти за групово освобождаване, приложими към споразумения за хоризонтално сътрудничество
-
На 14 декември 2010 г. Комисията прие нови правила и насоки за оценяване на споразуменията за хоризонтално сътрудничество, т.е. споразумения, сключени между дружества, които извършват дейност на едно и също ниво от веригата на доставки, например споразумения за сътрудничество в областта на научноизследователската и развойната дейност, производството, закупуването, маркетинга, стандартизация и обмена на информация. Този нов режим се състои от два регламента за групово освобождаване относно споразумения за научноизследователска и развойна дейност от една страна и споразумения за специализация и съвместно производство от друга страна39, както и придружаващи хоризонтални насоки40.
-
Подходът на Комисията, установен в новите правила, е да се остави максимална свобода за сътрудничество на дружествата, като същевременно се защитава конкуренцията от форми на сътрудничество в разрез с член 101 от ДФЕС, т.е вредни за потребителите. Гледната точка на Комисията относно сътрудничеството между конкуренти не се е променяла по същество от въвеждането на предишните правила през 2000 г. Независимо от това новите правила относно споразуменията за хоризонтално сътрудничество са много по-подробни, по-лесни за прилагане и по-ясни от предишните. Две от ключовите характеристики на реформата са въвеждането на нова глава относно обмена на информация и значително преработване на главата относно споразуменията за стандартизация. В тази глава се разясняват по-специално ключовите условия за гарантиране на конкурентни процеси за определяне на стандарти и се допринася за изграждане на по-ефикасна система на стандартизация в Европа, което е цел, заложена във водещата инициатива „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията“ от стратегията „Европа 2020“41.
Регламенти за групово освобождаване по сектори
-
В областта на застраховането на 24 март 2010 г. беше приет новият регламент за групово освобождаване в застрахователния сектор42. На 27 май Комисията прие нови правила в областта на конкуренцията за споразумения между производители на превозни средства и техните оторитизирани дилъри, сервизи и дистрибутори на резервни части43. Новите правила хармонизират в общ план политиката на конкуренция на автомобилния пазар с общия режим, приложим към други сектори.
1.2.2. Действията по правоприлагане от страна на частноправни субекти на антитръстовите правила на ЕС
-
Действията по правоприлагане от страна на частноправни субекти на антитръстовите правила на ЕС е важно допълнение към силното публично прилагане от страна на Комисията и националните органи за защита на конкуренцията. В своята Бяла книга относно исковете за обезщетение за вреди при нарушаване на антитръстовите правила44 от 2008 г. Комисията предложи редица мерки, например колективно обезщетяване и количествено определяне на обезщетенията по дела за нарушаване на антитръстовите правила, за да бъдат подобрени възможностите на потребителите и предприятията да получат компенсация за вреди, причинени им от нарушения на антитръстовите правила.
-
Предложенията на Комисията относно колективното обезщетение поставиха началото на широк обществен дебат, който премина отвъд границите на антитръстовите правила и се съсредоточи върху ролята на колективното обезщетение, когато едно нарушение на правилата на ЕС наврежда на големи групи от потърпевши. Комисията взе решение да организира обществена консултация, която следва да допринесе за установяване на набор от общи принципи за евентуални бъдещи законодателни предложения относно колективното обезщетение. През 2011 г. е насрочено приемането на съобщение, в което се представят такива принципи.
1.2.3. Прилагане на член 101 от ДФЕС: картели
-
През 2010 г. Комисията прие седем решения в областта на картелите45 и наложи глоби на обща стойност над 3 млрд. EUR на 70 предприятия, като по този начин продължии да съсредоточава своите услия върху стриктното правоприлагането в борбата срещу картелите.
-
Комисията се съсредоточи върху подбряването на ефикасността на процеса чрез прилагане на процедурата за постигане на споразумение. През 2010 г. Комисията прие своите две първи решения за постигане на споразумение: пълно решение за постигане на споразумение по делото DRAM и хибридно решение за постигане на споразумение по делото за фосфати за храна за животни. Делото за DRAM представлява важен момент в практиката на ЕС по отношение на картелите, тъй като постиганатото по това дело споразумение бе приложено за всичките десет участващи предприятия и решението не беше обжалвано.
-
На фона на икономическата криза седемте решения в областта на картелите, приети през 2010 г., доведоха до 32 искания за намаляване на глобата на основание „неспособност на предприятието да плаща“46, девет от които бяха одобрени след задълбочен анализ на финансовото положение на заявителите.
1.2.4. Прилагане на член 101 от ДФЕС: други споразумения и съгласувани практики
-
През 2010 г. Комисията приключи работата по голямо дело за нарушаване на антитръстовите правила съгласно член 101 от ДФЕС в сектора на въздушния транспорт, като одобри правно обвързващите ангажименти, предложени от British Airways, American Airlines и Iberia47. Това решение ще доведе до значителни ползи за европейските потребители, като гарантира, че се поддържа достатъчна конкуренция в трансатлантическите полети, особено от Лондон.
-
В сектора на финансовите услуги Комисията одобри правно обвързващите ангажименти на Visa относно многостранни обменни такси за транзакции с потребителски карти с незабавно дебитиране, приложими по отношение на трансгранични транзакции в Европейското икономическо пространство (ЕИП) и национални транзакции в девет държави от ЕИП48, като така ги съгласува с едностранните ангажименти на MasterCard от 1 април 2009 г.49 и „методологията на безразличието на търговеца“ към методите за разплащане.
-
Освен това Комисията прие своето първо решение за нарушаване на антитръстовите правила на пазара за здравни услуги. Тя наложи глоба в размер на 5 млрд. EUR на френската асоциация на фармацевтите50, като осъди нейното пазарно поведение на френския пазар за клинични лабораторни изследвания.
1.2.5. Прилагане на член 102 от ДФЕС: злоупотреба с господстващо положение
-
Комисията продължи да осъществява своите дейности по правоприлагане на член 102 от ДФЕС, по-специално в енергийния сектор, където прие четири решения, и в сектора на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), където откри няколко процедури.
-
Що се отнася до енергийния сектор, Комисията преприе последващи мерки във връзка със своето проучване в енергийния сектор от 2007 г., като прие четири решения по големи случаи на нарушаване на антитръстовите правила, с които бяха поети обвързващи ангажименти, предложени от предприятията, за преустановяване на евентуално нарушение. Те са свързани с историческите оператори във Франция, Швеция, Германия и Италия, които препятстват достъпа до енергийните пазари чрез разнообразни средства, например дългосрочни договори за доставки с ограничения срещу препродажба или ограничаване на достъпния капацитет за транспорт или износ по енергийните мрежи51.
-
В пазарите на ИКТ Комисията започна процедури срещу IBM относно потенциални злоупотреби с господстващо положение на пазара за централни процесорни блокове за обработка на информация и срещу Google Inc относно потенциални злоупотреби с господстващо положение при онлайн търсенето, онлайн рекламите и посредничеството при онлайн рекламите. Комисията предприе две предварителни разследвания на търговските практики на Apple във връзка с iPhone. И двете бяха прекратени, след като Apple предложи да промени тези практики52.
Брой решения за правоприлагане във връзка с нарушаване на антитръстовите правила и картели по година и по тип, 2005—2010 г.
1.3. Контрол върху сливанията
-
През 2010 г. броят на сливанията, за които Комисията беше уведомена, беше малък поради икономическата криза. През тази година Комисията беше уведомена за общо 274 сделки, бяха приети 16 решения, подлежащи на условия и не бяха приети решения за забрана. Огромното мнозинство от сливанията, за които беше изпратено уведомление, бяха одобрени без условия както съгласно обичайната процедура, така и съгласно опростената процедура, по която бяха отправени 55 % от уведомленията.
-
През 2010 г. Комисията прие три решения след задълбочен анализ във втората фаза на разследването на сливанията на Oracle/Sun Microsystems53 (виж раздел 2.4. по-долу), Monsanto/Syngenta54 и Unilever/Sara Lee Body55.
-
След задълбочено разследване на 17 ноември 2010 г. Комисията даде разрешение за придобиването на световната дейност със семена от слънчоглед на амерканската компания Monsanto от швейцарската Syngenta, при условие че Monsanto продаде дейността със слънчогледови хибриди, които се предлагат на пазара или се подлагат на официални изпитвания в Испания и Унгария, както и родителски линии, които се използват за създаването на тези хибриди или които понастоящем се разработват за създаване на хибриди, предназначени за Испания и Унгария.
-
На същата дата Комисията също така разреши планираното придобиване от английско-нидерландската компания за потребителски стоки Unilever на предприятията за продукти за лична хигиена и перилни препарати на Sara Lee Corp от САЩ при определени условия. Задълбоченото разследване на Комисията показа, че сливането ще осигури на Unilever много силна лидерска позиция на редица пазари за дезодоранти чрез комбиниране на търговските марки на страните, по-специално Sanex с Dove и Rexona, които понастоящем се конкурират. За разсейване на тези опасения сливащите се страни предложиха да продадат марката Sanex на Sara Lee и свързаната с нея дейност в Европа.
Брой окончателни решения за сливания по година и по вид, 2005—2010 г.
1.4. Контрол върху държавната помощ
-
Огромната част от одобрената помощ през 2010 г. е свързана с хоризонтални цели от общоевропейски интерес, например култура и опазване на наследството, регионално сближаване, опазване на околната среда, научноизследователска и развойна дейност и иновации, компенсиране на щети, причинени от природни бедствия, без да се засяга помощта, свързана с икономическата и финансовата криза. Държавите-членки се възползваха от възможностите, предлагани съгласно общия регламент за групово освобождаване (ОРГО)56, съгласно който мерките, които отговарят на неговите критерии, могат да бъдат разрешени без предварително уведомяване на Комисията. През 2010 г. Комисията беше информирана за въвеждането на 414 такива нови мерки от държавите-членки.
-
От гледна точка на размера на разрешената помощ, стойностите се събират със закъснение от една година в двугодишните доклади за държавните помощи. Общата помощ с изключение на мерките, свързани с кризата, през 2009 г. възлизаше на 0,62 % от БВП или 73,2 млрд. EUR, малко повече от нивото през 2008 г. (0,58 % от БВП). Средно 84 % от помощта за промишлеността и сектора на услугите беше насочена към хоризонтални цели от общ интерес57.
-
2010 г. беше първата пълна година, в която функционираше пакетът от мерки за опростяване. Този пакет се състои от кодекс на най-добри практики58 и известие относно опростената процедура59, като и двете целят подобряване на ефективността, прозрачността и предвидимостта на процедурите за държавна помощ. Първите резултати от кодекса на най-добри практики са окуражаващи, по-специално във връзка с обработването на жалби, като все по-голям брой жалбоподатели биват информирани за статуса на техните жалби.
Развитие на общия размер на държавната помощ, предоставена от държавите-членки, като процент от БВП в рамките на ЕС, 2004—2009 г.60
1.4.1. Хоризонтална държавна помощ
Регионална помощ
-
В съответствие с насоките за национална регионална помощ за 2007—2013 г.61 Комисията извърши преглед на статута на държавната помощ и тавана на помощ във връзка със статистическия ефект върху региони, които временно се облагодетелстват от статут на подпомаган регион в съответствие с член 107, параграф 3, буква a) до края на 2010 г. По подобен начин Комисията прие промени в картите за национална регионална държавна помощ, за които бе уведомена от три държави-членки (Франция, Ирландия и Италия) за определени региони, които отговарят на критериите за регионална помощ въз основа на член 107, параграф 3, буква в).
-
През 2010 г. Комисията одобри регионална помощ по шест големи инвестиционни проекта. Четири от тези проекти са във фотоволтаичния сектор, три в Германия и един в Испания62, докато другите инвестиционни проекти са в сектора на механизираната промишленост в Германия и Италия63. Освен това бяха одобрени пет мерки за ad hoc помощ в полза на отделни предприятия за инвестиции в области, попадащи в картите за регионална помощ за периода 2007—2013 г., както и десет схеми за регионална помощ, пет от които бяха свързани с най-отдалечените региони. През 2010 г. Комисията приключи три официални разследвания с едно положително64 и две отрицателни решения относно неправомерен бонус за МСП в полза на Sovello AG65 и несъвместима мярка за помощ в полза на Fri-el Acerra66 поради липсата на стимулиращ ефект и недостатъчен регионален принос.
Помощи за опазване на околната среда
-
Комисията разреши редица мерки в подкрепа на икономиите на енергия и производството на енергия от възобновяеми източници съгласно насоките за помощ за защита на околната среда67. Все по-голям брой от тези уведомления са свързани с относително голяма индивидуална помощ (над 7,5 млн. EUR инвестиционна помощ на предприятие) и се подлагат на подробна икономическа оценка като част от по-икономическия подход към анализа на държавната помощ. Одобрените схеми бяха свързани най-вече с помощ за енергия от възобновяеми източници и проекти за улавяне и съхранение на въглероден диоксид.
Научноизследователска и развойна дейност и иновации
-
Иновациите бяха поставени в центъра на стратегията „Европа 2020“ и във водещата инициатива относно „Съюз за иновации“68 се подчертава необходимостта от подобряване на финансирането на иновациите в Европа, така че да се подобри нейната производителност. Рамката на Общността за държавна помощ за научни изследвания, развитие и иновации69 подкрепя тази цел, като улеснява държавите-членки по-добре да насочват държавната помощ към съответните случаи на пазарна неефективност. През 2010 г. Комисията одобри дванадесет схеми за помощ с общ бюджет над 5 млрд. EUR въз основа на тази рамка и взе решение за откриване на официална процедура по разследване във връзка с един допълнителен случай, който впоследствие беше оттеглен. Пет от тези мерки бяха схеми единствено за научноизследователска и развойна дейност, четири бяха схеми, насочени към иновации, и четири бяха смесени. Освен това след задълбочена икономическа оценка Комисията реши да не повдига възражения срещу десет уведомления за индивидуални помощи за големи проекти за научноизследователска и развойна дейност, свързани с нови процеси за производство на биометан, използване на композитни материали за изграждане на специфични компоненти за въздухоплавателни конструкции и литография за полупроводникови устройства. Освен това тя проследи информацията, представена за помощи за 52 други проекта за научноизследователска и развойна дейност, които надхвърлят 3 млн. EUR, но не попадат в обхвата на задължението за индивидуално уведомление.
-
Освен това в съответствие с ОРГО бяха представени 40 схеми за помощ за фундаментални научни изследвания, 91 за индустриални научни изследвания и 86 за експериментални разработки. Същевременно ОРГО бяха използвани от държавите-членки също така за мерки, свързани с иновациите, като 42 от тях се отнасят за правата върху индустриална собственост за МСП, 21 за млади иновационни предприятия, 24 за консултантски услуги и поддържащи услуги по иновациите и 11 за временното наемане за висококвалифициран персонал.
Помощ за насърчаване на рисков капитал
-
В областта на достъпа на МСП до рисков капитал Комисията одобри седем мерки съгласно насоките за рисков капитал70 с общ бюджет от 380 млн. EUR. Три от тези мерки не отговаряха на разпоредбите за „защитена зона“ и бяха подложени на подробна оценка. Освен това през 2010 г. бяха приложени единадесет допълнителни схеми за помощ съгласно ОРГО, които също започнаха да се използват от държавите-членки за целите на рисковия капитал.
1.4.2. Помощ за секторите на въгледобива и селското стопанство
-
След предложение на Комисията през юли 2010 г., на 10 декември 2010 г. Съветът прие решение относно държавната помощ за улесняване на закриването на неконкурентоспособни въглищни мини71 в контекста на изтичането на сегашния регламент в края на 2010 г.72 Държавите-членки ще имат възможност да предоставят помощ за подпомагане на въгледобива, ако е налице план за закриване, чийто краен срок е преди 31 декември 2018 г., и за покриването на извънредни разходи (социални осигуровки, възстановяване на производствени площадки или отстраняване на отпадни води), свързани със закриването на мините до 2027 г.
-
Комисията оценява държавната помощ, предоставена в секторите на селското и горското стопанство, въз основа на насоките за държавна помощ за селското и горското стопанство 2007—2013 г.73 През 2010 г. бяха регистрирани 214 нови случая на държавна помощ и бяха приети 161 решения.
1.4.3. Прилагане на правилата за държавна помощ от страна националните съдилища
-
Според едно неотдавнашно проучване74 все повече дела се завеждат пред националните съдилища. През 2010 г. Комисията продължи да полага усилия за подобряване на системата за прилагане на правилата за държавна помощ от страна на частната сфера на национално равнище, като се съсредоточи върху подобряване на комуникацията с националните съдии. През октомври 2010 г. тя публикува наръчник относно „Прилагане от страна на националните съдилища на правото на ЕС относно държавната помощ“75 ,за да подпомогне националните съдии при работата по дела за държавна помощ.
1.4.4. Ex-post наблюдение на мерките за държавна помощ
-
С оглед да гарантира ефективно прилагане на правилата за държавна помощ Комисията редовно извършва ex-post наблюдение от 2006 г. насам на мерки за помощи без уведомление, предоставени съгласно ОРГО или съгласно одобрени схеми. През 2010 г. ex-post наблюдението включваше мерки, обхванати от ОРГО, както и помощ под формата на рисков капитал, помощ в транспортния сектор, помощ в сектора на широколентовия достъп до интернет, помощ за културни изяви и помощ за корабостроителния сектор. Резултатите от първите дейности показват, че схемите и регламентите за групово освобождаване (РГО) функционират по задоволителен начин. В малък брой случаи бяха установени значителни проблеми или процедурни пропуски.
1.4.5. Политика на възстановяване на помощи
-
Когато дадена неправомерна помощ бъде обявена за несъвместима, Комисията има право да поиска държавата-членка, предоставила помощта, да си възстанови помощта и по този начин да се възстанови предишното положение на пазара. Размерът на неправомерната и несъвместимата помощ, която бе възстановена, се увеличи от 2,3 млрд. EUR през декември 2004 г. на 10,9 млрд. EUR през декември 2010 г.76 Процентът на неправомерна и несъвместима помощ, която все още не е възстановена, е намалял съответно от 75 % на 14 %.
-
С оглед да гарантира по-добро прилагане на своите решения през 2010 г. Комисията започна производства съгласно член 108, параграф 277 в три случая и съгласно член 260, параграф 278 в един случай, като по този начин разглежданите дела станаха 26. Към края на 2010 г. Комисията имаше 41 висящи дела за възстановяване на средства.
Сподели с приятели: |
