Налични количества залежали пестициди в Б-Б кубове на територията на РИОСВ –Шумен

Налични количества залежали пестициди в Б-Б кубове на територията на РИОСВ –Шумен:

В получените резултати от съдържание на полициклични ароматни въглеводороди, полихлорирани бифенили и органохлорни пестициди не са установени превишаване на допустимите стойности. Получените резултати от РЛ Шумен не регистрират превишения над ПДК, водещи до увреждания и замърсявания на почвите. Не са констатирани замърсявания на терени с нефтопродукти.

Ерозирали терени в региона са такива полупланинската част с наклони и обезлесени райони. Предприети действия и мерки за преодоляване на проблемите. Извършва се залесяване и агротехничски мероприятия като обработване на почвата и засяване на култури имащи за цел нейното укрепване.

Кратка информация за по-сериозни проблеми на територията на РИОСВ.

Вкислени почви в региона се наблюдават в полупланинските райони в южните и северни части на обл. Шумен и обл. Търговище с преобладаващи сиви горски почви.Предприети действия и мерки за преодоляване на проблемите. До осемдесетте години на миналия век държавата предприемаше чрез финансиране на мероприятия целящи намаляване и ограничаване на вкислените почви чрез варуване и гипсуване на засегнатите райони и екологосъобразно и биологично земеделие.

В изпълнение на мониторинговата програма, пробовземането по показател вкисляване се извърши през есента. Взети са почвени проби от три пункта, определени в Националната монитарингова мрежа: в с. Никола Козлево, с. Драгоево и с. Риш .

Резултатите от анализите показват вкислени и силно вкислени почви в районите на пробовземане.
8. Нерегламентирано изхвърляне на отпадъци върху почвената повърхност (строителни, битови, промишлени и селскостопански отпадъци)

Основното замърсяване на земни площи е с отпадъци от битов, растителен и строителен характер и животински тор. През 2011 г. са извършени проверки на локални и нерегламентирани сметища в общо 79 населени места. Част от проверките са съвместно с представители общинските администрации в Шуменска и Търговищка области.

Нерегламентираните сметища са закрити изцяло в следните общини: Шумен, Търговище, Попово, Никола Козлево, Смядово, Хитрино, Каспичан, Нови пазар, Велики Преслав и Каолиново. В голяма част от населените места са закрити нерегламентираните сметища в общините: Върбица, Венец, , Омуртаг и Антоново .

Не са закрити сметищата в общ. Опака.

Със Заповеди на Директора на РИОСВ Шумен общински депа и сметища са закрити и не се експлоатират. Предстой тяхната рекултивация.

Внимание се обръща на наличието на локални замърсявания на мери, пасища и крайпътни ивици с битови, земеделски и строителни отпадъци. За почистването им се правят писмени предписания, изпълнението на които се контролира.

По писмо на Районни прокуратури в Шумен, Нови пазар и Велики Преслав по състоянието на закрити, незаконни и локални сметища съвместно с представители общинска администрация са извършени проверки по населени места в общините в региона през периода октомври-ноември. При извършените проверки не се констатира наличието на сметища, създадени в нарушение на чл. 37, ал.1 , т. 1 от ЗУО.

През 2011 г. най-много почистени земни площи и ликвидирани локални сметища има в общ. Антоново, общ. Смядово, общ. Омуртаг, общ. Хитрино, общ. Каолиново и др. Общата площ на почистените терени е над 70 дка от локални сметища и над 30 дка при закриване на нерегламентирани сметища. Почистените земни площи се използват за мери и пасища. Предписанията за почистване на замърсени с оборски тор терени са изпълнени .

РИОСВ Шумен и Областно пътно управление Шумен и Търговище с представители на общините , извършиха проверки по замърсяване на сервитута и райони на републиканската пътна мрежа. Проверени са пътища от републиканската пътна мрежа и общински пътища в общините на региона в обл. Шумен и обл. Търговище

Контрол беше извършен и на животновъдни ферми и прилагането на правилата за добри земеделски практики. В основата на добрите земеделски практики стои управлението на азотосъдържащите торове, най вече оборския тор. Внасянето на по-големи количества азотосъдържащи торове, необходими за развитието на културите, както и неправилното им съхранение и употреба причинява замърсяване на почвата . Констатира се, че не навсякъде при животновъдните ферми има обособени водонепропускливи площадки за депониране на оборски тор. На прилежащи територии на фермите са определени площадки за временно съхранение на торова маса , с цел ограничаване на замърсяването на земеделски земи, мери и пасища. Почти навсякъде е решен проблемът с оползотворяването на биологичния тор за наторяване на земеделски земи.

Налага се тенденцията за намаляване на замърсяването на земите и почвите. Това се дължи на провеждането от земеделските кооперации и арендатори на добри земеделски практики, правилната употреба на препаратите за растителна защита и опазване на почвата от химическо замърсяване и пестициди. Ограниченото използване на пестициди и торове в земеделието, екологичното земеделие и животновъдство, ограничаване на емисионното замърсяване по отношение на въздуха, водите и управлението на отпадъците, са дейности, които водят до намаляване на деградацията на земите и почвите.

Осъществява се превантивна дейност по опазване на почвите от замърсяване, както на действащи обекти, така и на инвестиционни проекти.

Получените резултати се дължат на спазване на предписанията и изискванията на екологичното законодателство от лица занимаващи се с производствена дейност, провеждането от земеделските кооперации и арендатори на добри земеделски практики, правилната употреба на препаратите за растителна защита и опазване на почвата от химическо замърсяване и пестициди.

В резултат на което в Шуменска и Търговищка области анализа на състоянието на почвите в пунктовете от Националната система за мониторинг сочат, че почвите в региона на РИОСВ Шумен са едни от незамърсени и неувредени в страната. Изразеното становище на междуправителствена среща, че “ България има най-чистата земя в Европа”е обективен резултат по компонент “ПОЧВИ” за МОСВ и частност за дейността в РИОСВ Шумен.

II.4. ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ И БИОРАЗНООБРАЗИЕ

1.Защитени територии

В региона, контролиран от РИОСВ Шумен, обхващащ област Шумен и област Търговище има 1 Резерват, 3 Поддържани резервата , 1 Природен парк, 17 Защитени местности и 6 Природни забележителности.

Заема обособена зона в територията на Природен парк “ Шуменско плато “ с  площ от 63,04 ха в горския фонд на ДГС „Шумен” - гр. Шумен с надморска височина 450 м. Резерват “Букака” е горски масив обявен за опазване  на съществуващата коренна над стогодишна елитна букова гора от вида мизийски бук / Fagus sylvatica ssp. moesiaca/. Освен мизийския бук като доминиращия вид, северната му част е смесено съобщество широколистни гори от видовете зимен дъб, габър, благун, клен, цер и др.; подлесът е богато изграден от леска, глог, шипка, къпина, мъждрян и др. Разнообразието на тревната покривка е представено от синчец, лютиковидна съсънка, кукувиче грозде,жълтурче,снежно кокиче,минзухар, пролетно ботурче момкова сълза, момина сълза петров кръст, копитник, змиярник,и др., а от представителите на животинския свят могат да се срещнат лисица, заек, язовец, сърна, дива свиня, сив хомяк, няколко вида змии, рядко благороден елен.

На територията на Резервата са забранени всякакви дейности, с изключение на преминаването на хора по маркирани екопътеки, утвърдени със Заповед на министъра на околната среда и водите.
ПОДДЪРЖАНИ РЕЗЕРВАТИ – /ПР/:
“Патлейна” - Обявен със Заповед №360/15.10.1999 г. на МОСВ

        Защитената територия е обявена за природен резерват с Постановление на МЗГ №13428/23.10.1948г., с площ 4,3 ха, разширена със Заповед на КОПС № 977 от 26.12.1979 г.  и заема площ от 37,8 ха. Със Закона за защитените територии е променен статута на защитената територия като същата от “резерват” е прекатегоризирана в категория “поддържан резерват” със Заповед на МОСВ № РД-360/15.10.1999г. Поддържания резерват “Патлейна” е в землището на гр. Велики Преслав на 4 км южно от града  по северния склон на Преславска планина и едноименната местност, в красивата криволичеща долина между двете била над р. Патлейна и приточния й дол. Поддържаният резерват е обявен за съхраняване и защита на естественото находище, останала част от съществуваща гора, от вида “див рожков”, терциерен реликт включен в Червената книга на България и най-голямо в България. В защитената територия като съобщество растат още дъб, бряст, габър и др. дървесни видове. Тревната покривка е богато и разнообразно представена като най-значим е защитения вид  Урумово лале. На територията на поддържания резерват “Патлейна” и в непосредствена близост с територията му се намират няколко исторически паметника – останки от манастирска църква и занаятчийска работилница с пещи  от времето на Първото българско царство, края на IХ и началото на  Х век  и средновековния манастир от Х век “Св.Пантелеймон”.

Поддържания резерат “Патлейна” не е документално предаден за стопанисване от РИОСВ, като регионален орган на МОСВ и няма изготвен план за управление. 

“Дервиша” – Обявен със Заповед №361/15.10.1999г на МОСВ

Обявен като защитена територия “Природен резерват” с Постановление №13428/23.10.1948г. на МЗГ, и прекатегоризиран със Заповед № РД-361/15.10.1999г. на МОСВ, съгласно  ЗЗТ и изискванията за категориите защитени територии. Поддържания резерват “Дервиша” е с площ 10,6 ха се намира на 3 км от гр. В.Преслав в ДГФ на ДГС “Преслав” по северния склон на Преславската планина. Разположен е по двата бряга на дерето на р. Дервишка  като тясна успоредна на дерето ивица и е обявен за защитена територия за съхраняване и защита на единственото естествено находище на дървесния вид “конски кестен” в България, запазен остатък от някогашна обширна гора. Отделни екземпляри от конския кестен в поддържания резерват достигат 35 метра височина. В защитената територия растат още орех, клен, габър, сребролистна липа, а тревната покривка е разнообразна на видове. На изток – югоизток поддържания резерват “Дервиша” граничи с път, останки от стар римски път. Поддържания резерат “Дервиша” не е документално предаден за стопанисване от РИОСВ, като регионален орган на МОСВ и няма изготвен план за управление. 

Защитената територия, обявена със Заповед № 665/03.05.1960г. за природен резерват е прекатегоризирана, съгласно ЗЗТ в поддържан резерват със Заповед на МОСВ № РД- 375/15.10.1999г. Поддържания резерват “Моминград” е обявен за защитена територия с цел опазване и поддържане на вековна 150 годишна елитна букова гора. Територията на поддържания резерват с площ 6,0 ха се намира във Върбишкия дял на Източна Стара планина с надморска височина 800 м. в ДГФ на ДГС „Върбица” - гр. Върбица, землище гр. Върбица, община Върбица. В подраста на елитната букова гора се срещат единично представени видове габър, явор. В защитената територия животинския свят е представен предимно от видове – обект на лов. Поддържания резерват “Дервиша” не е документално предаден за стопанисване от РИОСВ, като регионален орган на МОСВ и няма изготвен план за управление.

На територията на Поддържаните резервати са забранени всякакви дейности, с изключение на: преминаване на хора по маркирани екопътеки, включително с образователна цел, утвърдени със Заповед на министъра на околната среда и водите; събиране на семенен материал с научна цел или за възстановителни дейности, както и за провеждане на поддържащи, направляващи и регулиращи мерки.
ПРИРОДЕН ПАРК - /ПП/

“Шуменско плато” - Обявен със Заповед № 563 / 08.05.2003 г. на МОСВ

Защитената територия е обявена като Народен парк със Заповед № 79/05.02./1980г. на КОПС и прекатегоризиран в Природен парк със Заповед на МОСВ №563/08.05.2003 г. С площта си от 3929,9 ха, от които 3703,9 ха са в ДГФ на ДГС „Шумен” и ДГС “Преслав” и 226 ха - общински фонд на община Шумен, е най-голямата защитена територия в района на РИОСВ. Разположен е юго-западно от гр. Шумен и обхваща по-голямата част от площта на Шуменското плато – най-големия дял на Шуменските височини, разположени в източната част на Дунавската хълмиста равнина. Географското положение, особеностите на релефа и почвено-климатичните условия предопределят голямото видово разнообразие на флората - повече от 550 вида висши растения, от които над 120 вида лечебни растения. Обликът на растителността като цяло в парка се определя от екосистемите, заемани от представителя на коренната дървесна растителност - мизийския бук и смесените съобщества широколистни гори, в които бука съжителства с обикновен и келяв габър, цер, благун, клен, ясен, сребролистна липа, космат дъб и др. Многообразието на тревната покривка е представено и от защитени, застрашени и редки растителни видове, някои от които включени в “Червената книга на България” като горска съсънка, давидов мразовец, пролетно ботуриче /циклама/, седефче, снежно кокиче, българско еньовче, източен миск, кавказка копривка, ленолистен целолист, степен пащърнак, червен хедизарум, щитовидна фибигия. Проучени и описани на територията на ПП са 11 рода и 20 вида - представители на сем. Орхидеи, от които 1 вид е от включените 12 вида в “Червената книга на България”, а 5 от срещащите се видове са в Приложение №3 на ЗБР.  ПП “Шуменско плато” с местоположението си, умерения климат и разнообразните биотопи е привлекателно местообитание за много представители на животинския свят. Висшата фауна, от средно-европейски с понтийски елементи, е представена от 109 вида гръбначни животни, от които 28 вида бозайници, 61 вида птици, 14 вида влечуги и 6 вида земноводни. От видово най–многочислената орнитофауна 45 са гнездещи, а останалите преминаващи или зимуващи.  Разнообразието във видовото животинско  представителство се изразява с присъствието на видовете смок мишкар, голям и малък ястреб, бухал, черен кълвач, черен щъркел, включени в “Червената книга” на България. Територията на Природния парк “Шуменско плато”, с разнородния скален състав на релефа и подземните реки, определящи карстовия ландшафт, е осеяна с около 60 пещери - сухи и водни, въртопи, скални образувания; скални манастири и църкви – археологически останки на крепости и селища, датиращи от различни исторически епохи.

На територията на Прирдния парк са забранени извеждане на голи сечи във високостеблени гори, изкл. на тополови, а в издънкови гори на площ по-голяма от 3 ха; внасяне на неприсъщи растителни и животински видове; паша, освен на определените с Плана за управление места; събиране на вкаменелости и минерали; на редки, ендемитни, реликтни и защитени видове, освен за научна цел; увреждане на скални образувания; замърсяване на водите и терените с битови, промишлени и други отпадъци; добив на полезни изкопаеми по открит способ и първичната им преработка; строителство и дейности неразрешени в Заповедта за обявяване, Плана за управление и устройствено-технически планове.

ЗАЩИТЕНИ  МЕСТНОСТИ - /ЗМ/

“Могилата” - Обявена със Заповед №960/25.07.2003г. на МОСВ

Защитената територия е обявена като Природна забележителност със Заповед  № 4051 от 29.12.1973г. и прекатегоризирана в Защитена местност със Заповед № РД-960/25.07.2003г. на МОСВ. Представлява земно възвишение, намиращо се в поземления фонд на ДП ”Кабиюк”, държавна публична собственост, стопанисвана от ДП ”Кабиюк”,  землище с. Коньовец, община Шумен. Обхваща площ от 47,5 ха и е обявена за опазване разнообразната степна растителност, различна за всеки скат /изложение/ на могилата. Проведени научни проучвания са установили, че “Могилата” е най-добре запазеното находище на степна растителност у нас. Растителността е изключително богата като общия брой е около 200 вида тревни и храстовидни видове, включително степната растителност. По – характерни видове са: коило, руска самодивска трева, див бадем, планинско котенце, горска съсънка, храстовидна карагана, пролетен горицвет, син и сребрист конски босилек, повет-нисък, дребна перуника, жълт равнец и др.  

Обявена е като Природна забележителност със Заповед №416//12.06.1979г. и със Заповед №РД-958/25.07.2003г на МОСВ е прекатегоризирана в Защитена местност. Целта за обявяването й е да се съхрани запазилата се част от съществуващата в миналото дъбова кория от вида „летен дъб”. Защитената местност се намира в поземления фонд на землище с. Мараш, община Шумен с площ 26,87 ха, в която са разположени внушителни по своите размери вековни дъбови дървета на възраст над 350 год. Стопанисва се от община Шумен, под контрола на РИОСВ- Шумен. 

  Обявена е със Заповед №1187/19.04.1976г на КОПС на площ 5,0 ха с цел опазване на вековна церова гора, в съжителство с единично представения дървесен вид благун. Със Заповед №333/16.05.1991г.на МОС, площта на защитената местност е разширена и е 31,80ха. Намира се в ДГФ на ДЛС “Паламара”, землище с. Хърсово, община Никола Козлево и се стпанисва и опазва от ДЛС “Паламара”, под контрола на РИОСВ- Шумен.

Със Заповед  №446/09.08.1978 г. на КОПС  за природна забележителност са обявени група от 47 бр. вековни дървета от вида „летен дъб” с приблизителна възраст над 100 до 200 годишни на площ 0,5ха. След прекатегоризирането на защитената територия в защитена местност със Заповед № РД-956/25.07.2003г. на МОСВ и по точните замервания при съвместяването й в КВС, заема площ от 1,29 ха в поземления фонд на с. Ил. Р.Блъсков, община Шумен. Стопанисва се от община Шумен, под контрола на РИОСВ -Шумен. 

На територията на община Велики Преслав в поземления фонд на землищата с. Кочово и с. Осмар  се намират две естествени находища на ценния растителен вид ”Блатно кокиче”, основание за поставянето на заеманата от вида територия  под защита. С общата им площ от 31,00 ха те са най-големите в Северна България. Обявени са за защитени местности със Заповеди на КОПС съответно №938/03.07.1970г. – находището ”Калпунар” с. Кочово и №608/23.08.1979г. находището в с. Осмар. Находищата са ливади със смесена собственост, в по-голямата си част частна. Стопанисват се от земеделските кооперации в двете селища, в чиито арендовани земи са включени по –голямата част от частните имоти  на находищата, под контрола на РИОСВ- Шумен.

Защитената местност е обявена със Заповед № РД-311/30.05.2006г. на МОСВ с цел опазване на растителните съобщества, с преобладаващо представителство и висока плътност на вида „червен божур”, основен обект на защита. Намира се в землището на гр. Върбица, община Върбица. Естественото находище заема площ  от 12,0525ха в ДГФ на ДГС “Върбица” и граничи с ПР “Моминград”. Стопанисва се и се охранява от ДГС “Върбица”, под контрола на РИОСВ-Шумен.

  Защитената местност е обявена с цел съхраняване и опазване на приоритетно местообитание от типа “панонски гори”, включващо находища на червен божур, понтийска ведрица, момкова сълза и др. защитени растителни и животински видове със Заповед № РД-312/30.05.2006г. на МОСВ с площ 22,4248 ха. Намира се в землището на с. Веселиново, община Смядово, в ДГФ на ДГС “Смядово”. Стопанисва се и се охранява от ДГС “Смядово”, под контрола на РИОСВ-Шумен.                                                                                                                                                        

Защитената местност е обявена със Заповед № РД-313/30.05.2006г. на МОСВ с обща площ 28,8754 ха в ДГФ на ДГС “Смядово”, гр. Смядово, в землището на с. Веселиново, община Смядово. Целта за обявяването на ЗМ е съхраняване и опазване на естествена, вековна 120-130 год. буково-габарова гора с находища на мъжка и женска папрати, волски език, бодлив и подезичен залист. Стопанисва се и се охранява от ДГС “Смядово”, под контрола на РИОСВ-Шумен.

  Защитената местност е обявена със Заповед №РД-535/12.07.2007г. на МОСВ за опазване на  карстови скални венци, местообитания на петрофилни и защитени животински видове;   находища на редки и защитени растителни видове. Намира се на територията на две общини, в землищата на с. Мадара, община Шумен; с. Кюлевча, с. Калугерица и с. Каспичан, община Каспичан, област Шумен с обща площ 3191,336 ха в ДГФ на ДЛС „Паламара”. Защитената местност е част от територията на Националния историко-археологичен резерват  “Мадара”. Стопанисва се и се охранява от ДЛС „Паламара”, под контрола на РИОСВ-Шумен.

  Обявена за Защитена местност със Заповед № РД-521/12.07.2007г. на МОСВ след прекатегоризиране на Буферната зона на ПР “Патлейна”, обявена със Заповед № 578/17.06.1986г на КОПС и площ  72,7 ха. Целта е съхраняване на естественото находище на растистителния вид Урумово лале, български ендемит, включен в “Червената книга” на Р. България. Стопанисва се и се охранява от ДГС “Преслав”, под контрола на РИОСВ-Шумен.

Обявена за Защитена местност със Заповед № РД-512/12.07.2007г. на МОСВ след прекатегоризиране на Буферната зона на ПР “Дервиша”, обявена със Заповед № 578/17.06.1986г на КОПС и площ  57,4 ха. Прекатегоризиране на буферна зона обявена със Заповед № 578/17.06.1986г на КОПС в ЗМ.