Докладчик: г-н barabáS

Брюксел, 17 март 2010 г.

На 25 март 2009 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно:

1.Въведение

1.1Влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. внесе значителни промени в институционалната система на Европейския съюз, като създаде по-специално длъжността постоянен председател на Европейския съвет. Същевременно Договорът от Лисабон предостави правна основа на „председателската тройка“¹, в рамките на която три държави-членки изпълняват за срок от 18 месеца и с предварително договорена програма, задачите на председателството на Съвета на ЕС.

1.2От гледна точка на гражданското общество, член 11 от Договора от Лисабон е от особена важност. В действителност той предвижда по-специално укрепване на демокрацията на участието, засилване и институционализиране на диалога с гражданите, продължаване на задълбочените консултации в рамките на изготвянето на общностните политики и въвеждане на гражданската инициатива. Всички тези мерки могат да допринесат за укрепване на гражданския диалог.

1.3С настоящия документ се цели разглеждане на темите, посочени в предходните параграфи. За тази цел в него се подчертава особената роля на ЕИСК като институционален представител на европейско равнище на организираното гражданско общество, формулират се предложения с оглед консолидирането на тази роля и успоредно с това се подкрепят напълно разпоредбите на Договора от Лисабон, с цел функционирането на Европейския съюз да стане по-ефективно и по-прозрачно и да се повиши легитимността на ЕС.

2.Към новото тройно председателство

2.1Действащото председателство или по-точно действащото председателство на Съвета на Европейския съюз не е новост: става дума за функция, която се характеризира главно с това, че се упражнява на ротационен принцип за период от шест месеца от всяка една от държавите-членки на Съюза. През този период държавата, която е натоварена с председателството, е „лицето и гласът“ на ЕС; тя определя стратегиите и изпълнява организационна и представителна функция.

2.2Задачите на председателството са свързани с големи отговорности и се опират на усилията на цялото правителство. При изпълняването на тази функция, държавата-членка няма право да защитава национални интереси.

2.3Правилата, свързани с председателството, бяха променени на 15 септември 2006 г. с Решение на Съвета за приемане на процедурен правилник на Съвета (2006/683/ЕО) и поставиха необходимите основи за въвеждане на системата на „председателска тройка“. Този регламент в основни линии предвижда за всеки период от 18 месеца трите действащи през този период председателства да изготвят, в тясно сътрудничество с Комисията и след консултации, програмата за действията на Съвета за същия период.

2.4Какво е предимството на тази нова форма на председателство? Системата запазва характеристиките на шестмесечното председателство, което дава известна свобода на действие на държавата, изпълняваща председателството. Съвместно изготвената от „тройката“ програма допринася за по-добро сътрудничество между държавите-членки, като по този начин може да се гарантира по-голяма приемственост и по-голяма съгласуваност на политиките на Съюза и следователно в живота на Общността.

2.5Първата група от типа „председателска тройка“, съставена от Германия, Португалия и Словения, започна работа на 1 януари 2007 г. и беше последвана от 1 юли 2008 г. до 31 декември 2009 г. от „тройката“, съставена от Франция, Чешката република и Швеция. Смята се обаче, че по различни причини, но преди всичко поради липсата на правна основа, в работата на тези две тройки доминираха по-скоро националните съображения и стремежи, отколкото общите позиции в „тройката“.

2.6След влизането в сила на Договора от Лисабон от 1 януари 2010 г. председателството се поема от председателската „тройка“ на Испания, Белгия и Унгария. Нейната дейност се основава на работната програма, приета на срещата на Европейския съвет от 17 декември 2009 г. Това е много амбициозна програма, която обхваща широк кръг от въпроси. Един от основните елементи, допринасящи за успеха на работата, е съставът на „тройката“: една голяма държава-членка и/или страна основателка, която следователно разполага със значителен опит, с държава присъединила се по-късно към Съюза и „нова“ държава-членка.

2.7Опитът показва, че макар и държавите с по-голямо политическо влияние да имат и по-силна позиция при водене на преговори, по-малките държави могат да компенсират своите често само привидни недостатъци или евентуалната липса на опит чрез разумен избор на приоритети, добра стратегия за преговаряне и немалка готовност за компромис.

2.8След влизането в сила на Договора от Лисабон дейността на председателската „тройка“ всъщност ще създаде прецедент по отношение на разпределението на задачите между председателя на Европейския съвет, избиран за период от две години и половина (който може да бъде преизбран един път), и „тройката“, работеща на ротационен принцип. Понастоящем не са ясно разграничени всички аспекти на разпределението на задачите. За постигането на успех в тази област е необходимо тясно сътрудничество. Като се има предвид, че по отношение на останалото настоящата система ще продължи да се прилага за голям брой области, основателно може да се очаква, че националните правителства естествено ще продължат да се стремят към това „да се говори за тях“ и да бъдат ефикасни за шестмесечния период на своите председателства. Тази нова ситуация съдържа важни елементи и за организациите на гражданското общество.

3.Организациите на гражданското общество и настоящата практика: някои характерни черти

3.1Ние изхождаме от принципа, че задачите, които трябва да се изпълняват от ротационното председателство на Съвета, зависят основно от националните правителства. Тези задачи се изпълняват успешно с помощта на решаващия принос на държавни служители (дипломати), експерти и политици. Нито в документите, уреждащи изпълнението на задачите на председателството, нито в Договора от Лисабон се разглежда организираното и институционализирано участие на гражданското общество.

3.2В същото време както институциите на ЕС, така и правителствата на държавите, упражняващи председателството на Съвета на ротационен принцип, все повече признават, че участието на обществеността, т.е. на организациите на гражданското общество и гражданите, може да допринесе в значителна степен за успеха на работата. Това показва, че се признава значението на демокрацията на участието и важността на социалния диалог.

3.3От това обаче не може да се заключи, че съществува единна политика и практика на равнище ЕС по отношение на начина, по който организациите на гражданското общество се включват и участват в изпълнението на програмите на председателствата на Съвета. Що се отнася до положението на национално равнище, то може да бъде много различно в отделните страни и степента на организираност и на действеност на гражданското общество на страната, която изпълнява председателството на Съвета, както и качеството на отношенията ѝ с нейното правителство оказват определящо влияние. В тази сфера отношенията на партньорство не могат да бъдат смятани за типични.

3.4От казаното по-горе може също така да се заключи, че участието на организациите на гражданското общество в изготвянето на предлаганите приоритети от страната, поемаща председателството на Съвета, не е повсеместно. Това положение в гражданското общество логично води до чувството за недостатъчна, дори несъществуваща ангажираност.

3.5Като се има предвид, че „председателската тройка“ е сравнително ново понятие, не е изненадващо, че само в отделни случаи има съвместни действия или инициативи, договорени предварително от страна на организациите на гражданското общество на съответните три държави. В това отношение първи окуражителни признаци ще се появят по време на председателството на „тройката“ Испания-Белгия-Унгария, по-специално в рамките на подготовката и организирането на прояви на гражданското общество, които ще получат по-голяма гласност (в Малага през 2010 г. и в Будапеща през 2011 г.).

3.6От няколко години насам стана практика държавата, председателстваща Съвета, да организира, с подкрепата на Европейската комисия, представителна среща на гражданското общество. По време на френското председателство през 2008 г. в La Rochelle беше организиран голям форум на гражданското общество. На подобни срещи се обсъждат въпроси, засягащи пряко организациите на гражданското общество и в най-добрия случай се включват в приоритетите, изготвени от държавата домакин.

3.7Тематичните години, обявявани от Европейския съюз (например 2010 г.  Европейска година на борба с бедността и социалното изключване), предоставят добри възможности за участие на организациите на гражданското общество в програмите и дейностите на председателството на Съвета.

4.Европейският икономически и социален комитет и председателството на Съвета: настояща практика

През годините ЕИСК проведе много дейности, свързани с председателствата на Съвета, наред с другото и в следните области:

• 
  покана на представители на високо равнище на държавата, председателстваща Съвета, на пленарните сесии на ЕИСК и на заседанията на други органи (специализирани секции, групи и др.);
  
• 
  определяне на приоритетите и подготовка на конкретни дейности на ЕИСК във връзка с програмите на шестмесечното председателство на Съвета;
  
• 
  становища на ЕИСК относно различни въпроси по искане и по инициатива на председателството на Съвета;
  
• 
  участие в различните програми на председателството на Съвета; публикуване на становища на ЕИСК относно въпроси, които са предмет на обсъждане;
  
• 
  посещения в държавата, председателстваща Съвета; участие в специализирани програми и укрепване на връзките с различните организации на гражданското общество;
  
• 
  участие в широкомащабни прояви на гражданското общество и на европейско равнище, организирани в държавата, председателстваща Съвета;
  
• 
  организиране в седалището на ЕИСК на конференции, презентации, културни прояви, изложби и др., предоставящи на държавата, председателстваща Съвета, и на организациите на гражданското общество възможност да бъдат опознати;
  
• 
  приемане в ЕИСК на групи посетители (представители на гражданското общество) от председателстващата държава-членка;
  
• 
  отделяне на по-голямо внимание, в рамките на комуникационната политика на ЕИСК, на председателстващата държава-членка и нейното гражданско общество.
  

5.Следващ етап: Договорът от Лисабон, председателствата на Съвета и организираното гражданско общество – предложения

5.1Нашата отправна точка е Договорът от Лисабон и влизането му в сила на 1 декември 2009 г., които създават подходящите условия, за да може Европейският съюз да отговори на множеството бъдещи предизвикателства, пред които е изправен.

5.2Нашата цел е развитие на демокрацията на участието, активизиране на диалога с гражданите, засилване на гражданския диалог, за да можем по този начин да допринесем за укрепване на демократичната легитимност на европейските институции.

5.3Добра основа в това отношение представлява член 11 от Договора от Лисабон; новите възможности, предвидени в този член, са в пълен синхрон с предходни становища на ЕИСК, по-специално със становището му относно документа на Комисията, озаглавен „Комисията и неправителствените организации: засилване на партньорството“ (прието на 13 юли 2000 г.)² и становището му относно „Представителност на европейските организации на гражданското общество в рамките на гражданския диалог“ (прието на 14 февруари 2006 г.)³. Ето защо става не само възможно, но и необходимо ЕИСК, като институционален представител на европейско равнище на организираното гражданско общество, да играе активна роля на инициатор с цел все по-пълното осъществяване на възможностите, които предлага Договорът от Лисабон и по-специално член 11 от него, както Комитетът посочва в становището си относно „Прилагането на Договора от Лисабон: демокрация на участието и европейската гражданска инициатива (член 11)“, прието на 17 март 2010 г.⁴

5.4В този контекст председателството на Съвета е подходящ инструмент, чрез който:

• 
  да се укрепи ангажираността спрямо европейската идея и да се допринесе за това активното европейско гражданство да навлезе в по-голяма степен в нашето ежедневие;
  
• 
  да се гарантира, че организациите на гражданското общество и гражданите са преки участници и инициатори на политическите процеси, които, на различни равнища, са насочени към определяне на бъдещето на Европейския съюз;
  
• 
  да се засили гражданският диалог;
  
• 
  да се гарантира, че ЕИСК продължава, непрекъснато обновява и обогатява своите дейности, свързани с председателството на Съвета и че в този контекст и в допълнение към изброеното в параграф 4, Комитетът:
  

а) насърчава инициативите и съвместните действия на гражданското общество, включително организирането на прояви на гражданското общество, които да получават по-широка гласност в държавата, председателстваща Съвета;

б) работи с оглед на това основните инициативи на гражданското общество, като резултат от партньорския диалог с властите, да бъдат включени в програмите на председателството, което би позволило те да се приемат по-добре и да се засили подкрепата за тях от страна на обществото;

в) разглежда редовно, в рамките на Групата за връзка с организациите и европейските мрежи на гражданското общество, въпросите, свързани с действащото председателство на Съвета, които са важни от гледна точка на организациите на гражданското общество;

г) насърчава икономическите и социални съвети (или сродните организации) на страни, председателстващи Съвета, да участват активно в програмите и дейностите, които са от интерес за тях;

д) гарантира на своите членове от председателстващата Съвета страна цялата необходима помощ, за да им даде възможност да провеждат успешно своята работа във връзка с председателството;

е) съдейства за това, организациите на гражданското общество да могат да допринасят ефективно за работата на председателстващата Съвета страна чрез разпространение на най-добрите практики.
Брюксел, 17 март 2010 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет Mario Sepi

_____________

1 „Председателството на Съвета … се изпълнява от предварително определени групи от три държави-членки за срок от 18 месеца.“ (ОВ С 115 от 9.5.2008 г., стр. 341: Декларация относно член 16, параграф 9 от Договора за Европейския съюз относно решението на Европейския съвет относно председателството на Съвета, член 1, параграф 1) общоприето наричани „председателска тройка“.

2 ОВ С 268 от 19.9.2000 г.

3 ОВ С 88 от 11.4.2006 г.

4 Вж. стр. ХХ от настоящия „Официален вестник“.

SC/031 – CESE 464/2010 FR/EN – PH/TD/ND-YD/ND/mp/gd

Каталог: resources -> docs
docs -> Bg европейски икономически и социален комитет
docs -> Bg европейски икономически и социален комитет
docs -> Награда на еиск за организираното гражданско общество за 2014 г. Отличие за изключителни постижения в инициативи на гражданското общество
docs -> Bg европейски икономически и социален комитет
docs -> „Гърция и Великите сили през Втората световна война
docs -> Bg rue Belliard/Belliardstraat 99 — 1040 Bruxelles/Brussel — belgique/belgië
docs -> Bg европейски икономически и социален комитет
docs -> Rue Belliard/Belliardstraat 99 — 1040 Bruxelles/Brussel — belgique/belgië
docs -> Bg европейски икономически и социален комитет
docs -> Януари 2012 г. Съдържание стр

Изтегляне 105.76 Kb.

Сподели с приятели: