Форумът на гражданското общество към ИП

2.3Форумът на гражданското общество към ИП

2.3.1Предложението на Комисията за създаване на Форум на гражданското общество получи широка подкрепа.

2.3.2Въпреки това повечето от членовете на Форума на гражданското общество към Източното партньорство са мозъчни тръстове и неправителствени организации, които не представляват цялото многообразие на гражданското общество. Много малко от организациите от страните партньорки представляват интересите на бизнеса и работниците, както и на социалните партньори, т.е. сдруженията на бизнеса и профсъюзите или други социално-икономически интереси (селскостопански производители, потребители, научни работници, представители на академичните среди и др.).

2.3.3Социалните партньори от страните партньорки изобщо не са представени в състоящия се от 17 членове Координационен комитет.

2.3.4През последната година и половина във всички страни партньорки бяха създадени национални платформи, така че организациите на гражданското общество във всяка държава да могат да се обединят с цел постигане на целите на партньорството.

2.3.5Комитетът оценява много положително създаването на национални платформи в рамките на Форума на гражданското общество на Източното партньорство и техния принос за процеса на Източното партньорство. Няколко примера заслужават да бъдат споменати:

• 
  през юли 2010 г. националната платформа на Беларус организира „Пътни карти в рамките на Източното партньорство за Беларус“;
  
• 
  националната платформа на Азербайджан беше инициатор на многобройни прояви, свързани с управлението и гражданското общество, например присъединяването на Азербайджан към СТО, алтернативни и възобновяеми енергийни източници, енергийната ефективност и положението на малките и средните предприятия;
  
• 
  Националният съвет за участие, който изпълняваше ролята на национална платформа на Молдова преди официалното ѝ създаване, имаше възможност да участва във всички заседания на Министерския съвет на Молдова и да представя позицията на Съвета по отношение на решенията на правителството и предлаганите политически мерки.
  

Комитетът изразява обаче съжаление във връзка с факта, че социалните партньори имат ограничено участие на национално равнище (ако изобщо участват) в дейността на тези платформи и поради това те не разглеждат въпроса за социалните права.

2.3.6Комитетът установи някои слабости във функционирането на Форума и предложи да работи заедно с Координационния комитет за подобряването на резултатите от дейността на Форума.

2.3.7Сегашният състав на Форума не съответства на проекта за концепция на Комисията, в който се посочва, че „членството във Форума на гражданското общество към Източното партньорство следва да е отворено за организациите на гражданското общество, т.е. за организации на местно равнище, профсъюзи, организации на работодателите, професионалните сдружения, НПО, мозъчни тръстове, фондации с нестопанска цел, национални и международни организации/мрежи на гражданското общество и други съответни участници от гражданското общество от държавите от ИП, но и за държавите-членки на ЕС и международните организации/мрежи. Възможно е да бъдат поканени организации на гражданското общество от трети държави. ЕИСК и еквивалентните му институции в страните партньорки следва да играят основна роля, по-специално по отношение на въпросите, свързани с предприятията, заетостта, трудовоправните отношения и социалните въпроси“. Основните европейски организации на работниците и работодателите изразиха своята загриженост във връзка с тази ситуация на 19 май 2010 г. в писмо до членовете на Форума. Високопоставени представители на ЕИСК и на Европейската комисия обсъдиха състава на Форума и обстоятелството, че някои от целите на Източното партньорство, особено онези, отнасящи се до икономическата интеграция, могат да бъдат постигнати единствено с участието на всички заинтересовани партньори в дейността на Форума.

2.3.8Комитетът счита също, че трябва да се засили в значителна степен ролята на организациите на гражданското общество на ЕС във Форума. Тяхното представителство досега е ограничено не само поради относително малкия брой места, предвидени за участниците от ЕС във форума (от 230 организации, поканени на Берлинския ФГО, само 80 бяха от ЕС) и в Координационния комитет (7 места от общо 17). Участието на гражданското общество от ЕС е ограничено и от териториална гледна точка. Преобладават организациите от някои държави-членки в близост до източните граници. Много малко организации на гражданското общество от ЕС имат специални проекти или програми за партньорите от ИП.

2.3.9Комитетът е готов да използва своя капацитет, опит, ноу-хау и контакти, за да допринесе за коригирането на съществуващите дисбаланси в рамките на ФГО. Благодарение на своите 344 членове Комитетът разполага с огромен потенциал, който може да бъде използван за укрепване на каузата на ИП в европейските институции, във всички държави-членки и във всички сфери на гражданското общество, което включва по-специално социалните партньори.

2.3.10За да може Комитетът да играе тази роля, той трябва да е надлежно представен в структурите на ФГО. Настоящите правила не дават перспектива за постоянно и ефективно участие на ЕИСК във ФГО и поради това следва да бъдат променени, за да предоставят възможност за постоянно и по-активно участие на ЕИСК във Форума.

2.3.10.1Засиленото участие на ЕИСК и другите социално-икономически участници би могло да допринесе и за постигане на по-балансирано участие в работните групи на ФГО. Понастоящем повечето от организациите участват в работните групи „Демокрация, добро управление и стабилност“ и „Контакти между хората“. Междувременно работните групи „Икономическа интеграция и сближаване със секторните политики на ЕС“ и „Околна среда, изменение на климата и енергийна сигурност“ не разполагат с достатъчен брой участници, което е в разрез с важността на разглежданите от тях теми за успешното прилагане на ИП. В тази насока Комитетът би могъл да предостави своя принос.

2.3.10.2ЕИСК счита, че дейността на Форума трябва да бъде в по-голяма степен насочена към проекти. Някои работни групи като „Икономическа интеграция и сближаване със секторните политики на ЕС“ направиха опит за разработване на конкретни проекти, но не постигнаха успех поради липсата на финансиране и на достатъчен брой партньори. Потенциалът и административният капацитет на ЕИСК би могъл да бъде от полза за разработването на конкретни проекти. Съвместно изготвени проучвания и проекти също биха могли да спомогнат за укрепване на приноса на гражданското общество към ИП.

2..3.10.3 ЕИСК предлага Координационният комитет да бъде избиран за две години, за да бъде подобрена неговата ефективност и за да може той да разполага с достатъчно време за осъществяването на проектите и идеите. Освен това Комитетът смята, че е необходимо да се създаде секретариат на Координационния комитет.