Документи 12 март 1990 година декларация за ролята и статута на Националната кръгла маса

Българската телевизия и Българското радио са общонационални и надпартийни автономни институти. Те подчиняват дейността си на интересите на народа и се ръководят от върховните цели и приоритети на обществото и държавата:

1. Укрепване на националното единство и демократизиране на обществото.

2. Утвърждаване на хуманистични, патриотични, надкласови и надпартийни ценности в съзна­нието на народа и подрастващото поколение.

3. Равенство и равнопоставеност на всички пред законите, уважение и търпимост към мирог­леда, политическите, моралните и религиозните убеждения на хората.

4. Мир в света, разбирателство, и сътрудничество между народите.

5. Изключване под каквато и да е форма пропагандирането на национална, етническа и рели­гиозна омраза и ненавист, на жестокост и насилие между хората или чувство на безнаказаност на такива прояви.

Българската телевизия и Българското радио изграждат своите структури и съставят своите програми така, че да се получи необходимият баланс както между основните направления (инфор­мация, публицистика, наука, култура и пр.), така и чрез формите на тяхното поднасяне.

Основен принцип в работата на Българската телевизия и Българското радио са безпристраст­ността в подбора и поднасянето на информацията и максималната обективност при нейната интер­претация. Главно изискване и критерий за оценка на работата на колективите и наличната изява на техните членове е високият професионализъм.

По време на предизборната кампания Българската телевизия и Българското радио спазват принципа на равноправно и регламентирано представяне на политическите партии и групировки, на техните изяви, на речи, части от тях или цитати, на информационен и публицистичен филмов и видеоматериал, радиозаписи, студийни предавания „за запис" или „на живо".

Ръководителите и наблюдателите на телевизионните и радиопрограми носят не само морална, но и административна отговорност, ако създават предпоставки за дебалансиране на изявите на различни партии, ако проявяват търпимост към програми, които със съдържанието си и предизбор­ната си насоченост водят до конкретна обида на личност или партия, нарушаване на човешките права, на етиката на взаимоотношенията и на гражданския ред.

Основен принцип на разпределение на телевизионното и радиовреме след провеждането на първите свободни и демократични избори в предизборнаите кампании ще бъде процентното съот­ношение на депутатското участие в парламента на различните партии.

За сегашната предизборна кампания се предвижда отделно споразумение.

Партии, които имат малък процент на участие в парламента или изобщо нямат такова, но учас­тват в предизборната борба, не могат да разчитат на достъп до телевизията и радиото, еднакъв с този на основните партии. Те могат обаче при договореност с една или друга партия да получават време от нейните лимити, което радиото и телевизията не компенсират.

По време на предизборната кампания, извън определените лимити за телевизионно и радио­време на основните партии, могат да бъдат излъчвани допълнително резултатите от социологически проучвания, допитвания и други изследвания на национални, надпартийни центрове, институти или групи, като отговорността за програмното време и целесъобразността се поемат от председателите на двата комитетета - за телевизия и за радио. Този вид изследвания и наблюдения не могат чрез телевизията и радиото да обслужват само една партия, група или друга организация в предизборна­та кампания. Те могат да се излъчват само в определените от Закона за изборите срокове.

Всички журналисти, които участват в реализацията на телевизионни и радиопрограми, нямат право да използват БТ и БР за партийно-пропагандна дейност, както и да агитират на митинги и други масови политически прояви в полза на една или друга партия. Нямат право и на бездействие или преднамерена толерантност, при наличие на такава дейност, чието прекратяване е в компетен­цията на тяхната длъжностна характеристика. Същевременно самото участие в отразяването на предизборната кампания в специализираните рубрики на Българската телевизия и Българското ра­дио не може да бъде основание за последващи административни санкции или морален тормоз.

Регионалните телевизионни и радиоцентрове в цялостната си дейност се ръководят от принци­пите и условията, валидни за Българската телевизия и Българското радио. Времето и формата на излъчване на програмите им се решава от програмните ръководства на телевизията и радиото.

Ако в дадено предаване както по време на предизборната кампания, така и в редовната цело­годишна телевизионна и радиодеиност е засегната личност, организация или партия, те имат право да поискат проверка и излъчване на опровержение. Ако възражението има основание или ако про­верката потвърди възражението, то опровержението се прави в рубриката, която го е предизвика­ла.

Председателят (президентът) на републиката, председателят на Народното събрание и члено­вете на правителството имат право на незабавно предоставяне на необходимото ефирно време при поискване.

ПРИНЦИПИ НА РЪКОВОДСТВО И УПРАВЛЕНИЕ НА

БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ И БЪЛГАРСКОТО РАДИО

Цялостната дейност на БТ и БР се наблюдава и контролира от Народното събрание чрез Пар-ламентарно-обществена комисия за телевизия и радио. Тя се състои от 15 души: 8.народни предста­вители и 7 други изтъкнати личности - представители на обществения, стопанския и културния жи­вот в страната. Тази комисия решава най-важните въпроси, свързани с развитието на телевизията и радиото:

- утвърждава основните тенденции и насоки на дейността на телевизията и радиото в опреде­лен период;

- одобрява структурата и правилника за дейността на двата института;

- утвърждава оперативните бюра на Българската телевизия и Българското радио;

-одобрява пропорциите в програмното време между националната и чуждестранната програ­ма, обема на политико-информационните програми, културните, образователните, спортните, разв­лекателните, рекламните и други предавания в рамките на цялостното програмно време;

- следи реакцията на широката аудитория и на отделни социални групи; за тази цел към коми­сията се създава специализирано звено за проучване на радио- и телевизионната аудитория;

- утвърждава основния характер на рубриките и програмите и следи той да не се променя произволно;

- представя годишно отчет за своята дейност пред парламента. Ръководствата на Комитета за телевизия и Комитета за радио се състоят от:

1. Председател -той се избира от Народното събрание по предложение на правителството и Парламентарно-обществената комисия.

2. Оперативни бюра, чиито членове се утвърждават от Парламентарно-обществената комисия по предложение на съответните председатели.

функциите на Оперативното бюро се определят от Парламентарно-обществената комисия по предложение на председателите на Комитета за телевизия и Комитета за радио.

В Комитета за телевизия и Комитета за радио се създават колегиуми, в които влизат членовете на Оперативните бюра и делегирани представители на колективите. Последните се избират с тайно гласуване от основните звена в двата комитета. Техният брой е с един по-малък от броя на членове­те на съответното Оперативно бюро. Избраните председатели на колективите трябва да притежават доказани високи професионални и морални качества. Председатели на колегиумите са председате­лите на двата комитета.

Колегиумите обсъждат всички въпроси, които се внасят в Парламентарно-обществената коми­сия или постъпват като задача от нея. Техните решения се вземат с обикновено мнозинство, като всеки член на колегиума има право на особено мнение, което се внася в Парламентарно-обществе­ната комисия. Колегиумите заседават поне един път месечно, а по предложение на една трета от членовете им могат да бъдат свикани и на извънредно заседание, но не по-често от един път месеч­но.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1. Председателите на комитетите не могат да бъдат членове на ръководни органи на нито една партия и движение.

2. За времето на изборната кампания Парламентарно-обществената комисия да покани пред­ставители на основните участници в изборите - БСП, БЗНС, СДС, които да участват в нейната рабо­та с право на глас. При това решенията по главните въпроси на дейността на БТ и БР в предизбор­ния период се вземат с общо съгласие.

Комисията да разглежда дейността на радиото и телевизията и на техните ръководства с оглед изискването за безпристрастност, обективност и равнопоставеност на участниците в изборите. По време на изборната кампания комисията да следи за гарантиране на нормални условия на работата на ръководствата и колективите на двата комитета, като взема всички необходими мерки за недо­пускане натиск върху тях от страна на политически сили, движения и групи под каквато и да е фор­ма.

3. Препоръчва се към Парламентарно-обществената комисия за телевизия и радио към Народ­ното събрание да се създаде Съвет по възраженията. Неговият състав да се определя от комисията чрез гласуване с просто мнозинство. Председателят на Съвета по възраженията следва да бъде председателят на Парламентарно-обществената комисия. В него с право на съвещателен глас вли­зат и председателите на КТ и КР.

Съветът по възраженията да разглежда всяка жалба или сигнал за нарушение на постигнатите договорености и взема съответно решение в срок от 48 часа. Той се произнася и по оплаквания от страна на отделни радио- и телевизионни журналисти или творчески звена с твърдения за оказан върху тях административен или морален натиск във връзка с професионалната им дейност по време на предизборната кампания. Тази дейност не може да противоречи на принципните положения на споразумението.

В основата на финансирането на Българската телевизия и Българското радио стои държавният бюджет, но и двата института имат право, в рамките на законите на страната, да развиват спомага­телна стопанска дейност, чрез която да подобряват своите финансови възможности. Тези дейности да не са свързани със задължения от политически характер.
София, 14 май 1990 г.

Съпредседатели на Националната кръгла маса:

По време на предизборната кампания, времетраенето на която се определя от Закона за избо­рите, БТ и БР няма да излъчват предавания, които носят пряко партийнопропаганден характер. През този период, до последните четири седмици на предизборната кампания, на основните участ­ници в изборите - БСП, БЗНС и СДС - БТ предоставя три пъти седмично три предавания, от които две от 15 до 20 минути за БСП и СДС, едно от 10-15 минути за БЗНС. Тези предавания се включват в общ телевизионен блок, като всяко едно от тях се обявява като предизборна агитация на съответния участник. Той носи пълна отговорност за съдържанието му. Във всяко предаване се допуска телеви­зионен материал до две минути, произведен извън страната.

Отделните предизборни рубрики, включени в блока, се редуват, като при първия се спазва следната последователност- БСП, БЗНС, СДС, а при втория - БЗНС, СДС, БСП. Предизборните блокове ще започват след 20.30 часа.

Два пъти седмично по същото време ще се излъчва предизборна дискусия с времетраене 45 минути при равностойно участие на основните политически сили - БСП, БЗНС и СДС.

Последните четири седмици преди края на предизборната кампания всяко от тези предавания става по: 20 мин. за БСП и СДС, 15 мин. за БЗНС. За останалите партии и предизборни коалиции 10 минути общо време, което се разпределя между тях в зависимост от броя на регистрираните канди­дати, например по следния начин:

- за регистриралите кандидати в повече от 2/3 от общия брой едномандатни избирателни райо­ни - 5 мин.;

- за регистриралите кандидати от 1/3 до 2/3 от общия брой едномандатни избирателни райони - З мин.;

- за регистриралите кандидати в по-малко от 1/3 от общия брой едномандатни избирателни райони - 2 минути.

Телевизионните дискусии остават със същото време.

Българската телевизия се задължава да подготви и излъчи тези предавания, като формира по предложение на БСП, БЗНС и СДС три равностойни екипа в състав от 5 до 7 души. На Централната избирателна комисия всяка събота между 19.30 и 21.30 часа се предоставят до 10 минути телевизи­онно време.

Българското радио формира специализирани звена за отразяване на предизборната кампания, чийто състав се съгласува с БСП, БЗНС и СДС. Контролът по реализацията на предизборните предава­ния в рубриките на БРсе възлага натри групи от доверени лица на БСП, БЗНС и СДС в състав до три ма души. Те поддържат контактите на основните участници в изборите със специализираните звена по отразяване на предизборната кампания и следят за качественото изпълнение на техните заявки.

Отразяването на предизборната кампания по радиото ще стане в 30-минутни блокове (от тях 15 минути музика) от 15.30 часа - вторник и четвъртък по програма „Хоризонт" и понеделник и събота по програма „Христо Ботев". Тези блокове ще се разпределят в същото съотношение, което е дого­ворено за БТ. Дискусиите ще се излъчват всеки петък от 9 до 11 часа по програма „Христо Ботев" и всяка сряда от 16 до 18 часа по програма „Хоризонт".

Последните четири седмици от предизборната кампания това програмно време ще се увеличи, както следва:

- всеки вторник и четвъртък по 15 мин. в нощното предаване на „Хоризонт" - разговор с поли­тически дейци (чисто време за говор 8-10 мин.) в следната последователност: БСП, СДС, БЗНС, БСП, СДС, БЗНС, БСП, СДС.;

- две предавания седмично по програмите „Хоризонт" и „Христо Ботев" с по един представи­тел на БСП, БЗНС и СДС в рамките на два часа (ефективно време за разговор 60 мин.) по актуални проблеми на предизборната кампания и отговори на въпроси на гласоподавателите (понеделник от 9 до 11 ч. по програма „Христо Ботев" и от 16 до 18 ч. по програма „Хоризонт");

- за останалите партии и изборни коалиции според броя на регистрираните кандидати се пре­доставят четири предавания по програма „Христо Ботев" от 13 ч. всяка неделя в рамките на половин час (ефективно време за говор - 20 мин.) по определени от самите тях теми.

Гражданските инициативи и-сдружения, регистрирани от Централната избирателна комисия във връзка с подготовката и произвеждането на изборите ползват телевизионно и радиовреме от това, предоставено на участниците в изборите или по искане до ръководството на Българска теле­визия и Българско радио, съгласувано от Обществения съвет за изборите.

Средствата за финансирането на предизборните рубрики на БТ и БР ще се осигурят от държав­ния бюджет. Тези средства, както и производствените мощности, да се разпределят на равноправ­на основа, съгласно това споразумение. ,-.-.

Контролът по изпълнение на това споразумение се възлага на Съвета по възраженията. В не­говия състав, определен по реда на т. З от раздела Общи положения на Споразумението във връзка с основните положения на Статута на Българската телевизия и Българското радио, до изборите се включва и по един представител, посочен от БСП, БЗНС, СДС.

София, 14 май 1990 г.

Съпредседатели на Националната кръгла маса:

Александър Лилов (за Българската комунистическа партия)

Желю Желев (за Съюза на демократичните сили)

Следват подписите на ръководителите на делегациите, участвуващи в Националната кръгла маса. Подписали:

АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ - за Зелената партия

БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ - народен представител

БОРИС КЮРКЧИЕВ - за Демократическата партия

БРАНКО ДАВИДОВ - за Родопски съюз „Родолюбив"

ВИКТОР ВЪЛКОВ - за БЗНС

ГИНЬО ГАНЕВ - за Отечествения фронт

ДИМИТЪР БАТАЛОВ - за Клуба на репресираните след 1945 г.

ДИМИТЪР АРНАУДОВ - за Общонародния комитет за защита на националните интереси

ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА - за Радикалнодемократическата партия

АТАНАС КИРЧЕВ - за Федерацията на независимите

студентски дружества

СВЕТЛА НАЧЕВА - за Съюза на юристите в България

КОНСТАНТИН ТЕЛЛАЛОВ - за Комитета по правата на човека

КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ - за Независимата федерация на труда „Подкрепа"

КРЪСТЬО ПЕТКОВ - за Конфедерацията на независимите синдикати в България

ЛЮБЕН КУЛИШЕВ - народен представител

ЛЮБОМИР СОБАДЖИЕВ - за движението „Гражданска инициатива"

МИЛАН ДРЕНЧЕВ - за БЗНС „Никола Петков"

МИХАИЛ ИВАНОВ - за Комитета за национално помирение

НОРА АНАНИЕВА - за Демократичния съюз на жените

ПЕТЪР БЕРОН - за Независимо сдружение „Екогласност"

ПЕТКО СИМЕОНОВ - за федерацията на клубовете за гласност и демокрация

ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ - за Българската социалдемократическа партия

РОСЕН КАРАДИМОВ - за Българска демократична младеж

РУМЕН ВОДЕНИЧАРОВ - за Независимото дружество за защита правата на човека

ТАНИ ТАНЕВ - за Съюза на бойците против фашизма и капитализма

йеромонах ХРИСТОФОР СЪБЕВ - за Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности

ЛЮБОМИР ПАВЛОВ - Обединен демократичен център

* Запознаването на срочнослужещите с предизборните платформи на участниците в изборите и начинът на гласуване се определя в Закона за избиране на Народно събрание, като се осигурят еднакви условия и ред под контрола на избирателните комисии.

Участниците в Националната кръгла маса в съответствие със Споразумението по принципите и основните положения на Закона за избиране на Велико народно събрание и със Споразумението по политическата система, с оглед да се създадат необходимите гаранции за произвеждането на избори, които да осигурят свободния израз на волята на народа, постигнаха съгласие за следното:

1. Участниците в Националната-кръгла маса поемат задължението и призовават всички поли­тически партии, изобрни коалиции, кандидати за народни представители и граждани да участват в преизборната кампания и изборите, като проявяват взаимно уважение, търпимост към чуждото мне­ние и водят политическа борба при пълно спазване на законността и обществения ред.

Отчитайки отговорността си пред нацията за нормалното протичане на изборите, участниците в Националната кръгла маса приемат Етичния кодекс на преизборната кампания и апелират към всички политически сили, кандидати за народни представители и гражданите да се придържат към него.

2. В съответствие със Споразумението за избиране на Велико народно събрание се създава организация - Обществен съвет за осъществяване на общестен контрол по спазването на това спо­разумение и Етичния кодекс на предизборната кампания, както и на другите договорености на На­ционалната кръгла маса по произвеждането на свободни избори.

Общественият съвет се състои от 21 (двадесет и един) члена - представители на политическите сили от Националната кръгла маса, които са основни участници в изборите, както и други предста­вители на обществеността с признат личен авторитет и безпристрастност.

Съставът на Обществения съвет се определя от двамата съпредседатели на Националната кръгла маса, след консултации с ръководителите на основните политически сили.

По общини могат да се създават местни обществени съвети, чийто състав се определя по вза­имна договореност на основните политически сили до една седмица след подписване на това спо­разумение. Те работят в непосредствено взаимодействие и под общия контрол на Обществения съвет.

Обществените съвети вземат своите решения с консенсус.

Съставите на обществените съвети се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване. Обществените съвети сами определят организацията на своята дейност.

Обществените съвети съдействат на Централната и районните избирателни комисии при под­готовката и произвеждането на изборите в атмосферата на взаимно уважение и обществено спо­койствие. Те не могат да се намесват в работата на избирателните комисии, както и да оказват въздействие върху избирателите.

Членовете на обществените съвети могат да получават информация от избирателните комисии по въпроси, възникнали в хода на подготовката и при произвеждането на изборите. В изборния ден представители на обществените съвети могат да присъстват като гости в избирателните секции по време на изборния процес.

Общественият съвет предлага на Централната избирателна комисия представители на кои от регистрираните граждански инициативи и сдружения, въз основа на тяхно искане, могат да присъс­тват като гости в деня на изборите в избирателните секции по реда на чл. 54 и 62 от закона. До седем дни след подписването на това споразумение Общественият съвет да направи своите предложения, включващи и регистрираните вече такива инициативи и сдружения.

Обществените съвети ползват и информация, предоставена им от граждански инициативи, сдру­жения и граждани. Към обществените съвети могат да се обръщат за съдействие, да отправят към тях сигнали и предложения граждански инициативи, сдружения и граждани.

Препоръчва се на политическите сили, обществените организации, гражданските инициативи и други да отправят своите оплаквания, възражения и сигнали освен до съответните избирателни комисии, също и до обществените съвети. Всички констатации относно резултатите от изборите да се огласяват след като Общественият съвет се произнесе по тях.

Представителите на обществените съвети и другите гости, които присъстват в избирателните секции, не могат да оказват влияние върху избирателните комисии и избирателите. В противен слу­чай те могат да бъдат отстранявани от председателя на избирателната комисия.

Представителите и гостите носят само специални отличителни знаци, утвърдени от Централна­та избирателна комисия по предложение на Обществения съвет.

Обществените съвети могат да уведомяват и да правят предлс хения пред избирателните коми­сии, държавните органи, политическите партии и изборните коалиции при констатирани нарушения по прилагането на Закона за избиране на Велико Народно събрание, на постигнатите политически споразумения на Националната кръгла маса и Етичния кодекс на предизборната кампания.

Изпълнителните комитети на общинските народни съвети оказват съдействие на членовете на обществените съвети при осъществяването на тяхната дейност.

Общественият съвет може да прави преценки и да изразява становища във връзка с произве­дените избори, които предоставя на Централната избирателна комисия.

3. В изпълнение на подписаното споразумение на Националната кръгла маса, по взаимна до­говореност между участниците в нея, чрез Министерство на външните работи да се поканят като гости представители от парламентите на страни, подписали Заключителния акт на Хелзинки, като и от Парламентарната асамблея на Европейския съвет, Европейския парламент, Интерпарламентар­ния съюз и други организации, имащи отношение към съблюдаването на човешките права, по вза­имна договореност.

Поканване на отделни личности със статут на гости за изборите се прави чрез Министерството на външните работи, по взаимна договореност на политическите партии и изборните коалиции.

Поканването на чуждестранните гости - организации или отделни лица, по предходните две али­неи се извършва по представени списъци до десет дни след подписването на това споразумение.

Пристигналите в страната чуждестранни гости се нотифицират пред Централната избирателна комисия.

На поканените по реда на ал. 1 и 2 на тези точки се осигурява свобода на движението из страната и свобода на общуване с всички политически партии, изборни коалиции и независими кандидати и техните избиратели. В деня на изборите те могат да присъстват в избирателните секции при условията на чл. 54 и чл. 62 на Закона за избиране на Велико народно събрание..

4. Разясняването на Закона за избиране на Велико народно събрание се извършва освен от народните съвети и избирателните комисии и от политически партии, предизборни коалиции, об­ществени организации, движения и др.

За еднаквото и точно разясняване на закона сред гражданите следва да се привличат лица с юридическо образование. Необходимо е разясняването на Избирателния закон да се съобразява с точния смисъл на правните норми и официалното тълкуване от Централната избирателна комисия.

Общинските народни съвети осигуряват безплатно, след предварително уточняване, помеще­ния за разясняването на закона.

Българската телевизия и радио, както и местните радиовъзли, да организират цикъл от преда­вания за разясняване на Закона за избиране на Велико народно събрание. Разясняването на зако­на по Българската телевизия и радио се организира съвместно с Централната избирателна коми­сия.

В централния и местния печат - ежедневници и периодични издания, да се отдели място за разясняване на закона.

Предлага се на Министерския съвет да организира отпечатването на Закона за избиране на Велико народно събрание и на разясненията (тълкуванията) на Централната избирателна комисия по прилагането му за нуждите на компанията за разгласяването им сред избирателите.

Народните представителите на Великото народно събрание могат да запазват служебната си длъжност по времето, когато са членове на парламента. Те могат да получават само едно основно месечно трудово възнаграждение по свой избор.

5. Съдиите, прокурорите и лицата от състава на Въоръжените сили могат да участват пряко и активно в предизборната кампания само след регистрирането си като кандидати.

Държавните органи и организации по възможност да предоставят на кандидат или партия не­обходимата им за предизборната кампания информация в приемлив срок.

Информация не се предоставя, ако поисканите данни съставляв -т държавна или служебна тайна.

6. Всички агитационни материали за предизборната кампания да съдържат названието на ор­ганизацията, която ги използва или наименованието на издателя.

7. Всяко проучване на общественото мнение, свързано с изборите, което се оповестява пуб­лично, да съдържа информация за методиката и начина на анкетирането.

8. МВР поема охраната на местата, където се произвеждат и съхраняват изборните бюлетини. Отпечатването и предаването на изборните бюлетини се извършва под контрола и ръководството на районните избирателни комисии и в присъствие на представители на обществените съвети.

Определените за охрана на обществения ред униформени служители на Народната милиция могат да влизат в изборното помещение при повикване от председателя на избирателната комисия.

9. Политическите партии, коалиции, обществените организации, независимите кандидати и зас­тъпниците да не допускат под никаква форма в предизборната кампания действия и средства, които могат да доведат до расови, етнически и верски противоречия.

Нарушенията на чл. 52, ал. 4 на Конституцията и на чл. 2, ал. З на Закона за политическите партии да се пресичат и преследват с цялата строгост на закона.

10. В съответствие с чл. 18 от Закона за политическите партии да се определи сума от държав­ния бюджет за субсидиране на политическите партии и изборните коалиции във връзка с произвеж­дането на избори за Велико народно събрание.

Половината от определената сума е за авансово финансиране на предизборната кампания на политическите партии, изборните коалиции и независимите кандидати. Една трета от авансовите средства се разпределят между партиите и изборните коалиции със свои кандидати във всички избирателни райони. Останалата част от авансовата сума се разпределя по равно на всеки регист­риран кандидат в едномандатните избирателни райони. Авансовите средства се предоставят в де­сетдневен срок след подписването на това споразумение.

Втората половина от сумата се разпределя между политическите партии, изборните коалиции и независимите кандидати след изборите за Велико народно събрание. За компенсиране на предизборните разходи на всеки избран народен представител се предоставя равна сума.

11. Текстовете на подписаните от Националната кръгла маса споразумения, отнасящи се до изборите, да се публикуват по подходящ начин до 15 май т. г.

Това споразумение, както и Етичният кодекс на предизборната кампания влизат в действие от момента на подписването.

О.М. то се обуславя от искането за отлагане на изборите!