Документи 12 март 1990 година декларация за ролята и статута на Националната кръгла маса

Националната кръгла маса е в съответствие с развитието на демократичните процеси в Източ­на Европа, общочовешкия стремеж към мир, разбирателство и сътрудничество, символ и реален политически инструмент с общонационално значение.

Възникването на този висок демократичен форум е резултат от общото разбиране, че в сегаш­ната обстановка Народното събрание, правителството и останалите държавни институции могат да изпълняват пълноценно своите задачи само в условията на национално съгласие, на споразумение между различните обществени сили. Националната кръгла маса, чрез своето широко представител­ство, изразява политическата воля на българския народ и се превръща в гарант за необратимостта недемократичния процес.

Задачата на Националната кръгла маса е постигането на конкретни споразумения като необ­ходима политическа предпоставка за решаване на най-важните политически, законодателни и социално-икономически въпроси. Това ще бъдат главно проблемите, свързани с пътищата, етапите и сроковете за премахване на отречените от живота тоталитарни структури и за демократизиране на обществото; основните идеи и принципи на проекти за закони и други нормативни актове, които осигуряват възможност за бързи и решителни стъпки към постигане на общонационалните цели.

Участниците в Националната кръгла маса се задължават да използват своето представителст­во в законодателните и изпълнителните органи и общественото си влияние, за да осигуряват реали­зирането на приетите с консенсус споразумения, а също и да предприемат инициативи по най-важните въпроси, включени в съгласуваните „Основни проблеми за обсъждане на кръглата маса" след тяхното обсъждане.

Осъществяването на тази изключителна роля и статут на Националната кръгла маса може да се извърши само в условията на взаимно доверие, конструктивност и отговорност.

София, 12 март 1990 г.

Съпредседатели на Националната кръгла маса:

Александър Лилов Желю Желев

(за Българската (за Съюза на

комунистическа демократичните

партия) сили)

Следват подписите на ръководителите на делегациите, участвуващи в Националната кръгла маса. Подписали:

АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ - за Зелената партия

БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ - народен представител

БОРИС КЮРКЧИЕВ - за Демократическата партия

БРАНКО ДАВИДОВ - за Родопски съюз „Родолюбив"

ВИКТОР ВЪЛКОВ - за БЗНС

ГИНЬО ГАНЕВ - за Отечествения фронт

ДИМИТЪР БАТАЛОВ - за Клуба на репресираните след 1945 г.

ДИМИТЪР АРНАУДОВ - за Общонародния комитет за защита на националните интереси

ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА - за Радикалнодемократическата партия

ЕМИЛ КОШЛУКОВ - за федерацията на независимите студентски дружества

ИВАН ВЕЛИНОВ - за Съюза на юристите в България

КОНСТАНТИН ТЕЛЛАЛОВ - за Комитета по правата на човека

КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ - за Независимата федерация на труда „Подкрепа"

КРЪСТЬО ПЕТКОВ - за Конфедерацията на независимите синдикати в България

ЛЮБЕН КУЛИШЕВ - народен представител

ЛЮБОМИР СОБАДЖИЕВ - за движението „Гражданска инициатива"

МИЛАН ДРЕНЧЕВ - за БЗНС „Никола Петков"

МИХАИЛ ИВАНОВ - за Комитета за национално помирение

НОРА АНАНИЕВА - за Демократичния съюз на жените

ПЕТЪР БЕРОН - за Независимо сдружение „ Екогласност"

ПЕТКО СИМЕОНОВ - за федерацията на клубовете за гласност и демокрация

ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ - за Българската социалдемократическа партия

РОСЕН КАРАДИМОВ - за Българска демократична младеж

РУМЕН ВОДЕНИЧАРОВ - за Независимото дружество за защита правата на човека

ТАНИ ТАНЕВ - за Съюза на бойците против фашизма и капитализма

като съзнават, че народните .интереси трябва да стоят над всякакви други интереси;

като потвърждават убеждението си, че преходът към демократична политическа система в Бъл­гария трябва да стане по ненасилствен, безкръвен и цивилизован път;

като споделят общата си загриженост, че всяка проява и тенденция към насилие, независимо откъде идва тя, ще осуети този процес;

като отчитат, че осигуряването на обществения ред и на спокойна обстановка в страната е в интерес на всички;

с пълното разбиране за необходимостта да се съобразяват с действащите закони

се ангажират морално и политически пред българския народ с цялата си политическа дейност и в предстоящата предизборна кампания: .

1. Да не използват насилствени методи и средства, да не проповядват и заплашват с насилие в каквато и да било форма и да не позволяват възникване на безредици и хаос в страната.

2. Да разглеждат политическото противопоставяне като състезание на идеи, платформи и програми, да проявяват присъщата на всяко демократично и цивилизовано общество търпимост към убежденията и възгледите на опонентите, като се стремят към постигането на съгласие чрез консултативен диалог.

3. Да гарантират взаимна ненамеса в политическата си дейност, да не пречат и да не осуетяват по незаконен начин каквито и да било политически изяви, включително мирни събрания и митинги, ида изключват всякакви опити за-посегателство над пропагандните средства на другите страни.

4. Да не допускат използването на печатните издания и средствата за масово осведомяване за политически провокации и подстрекаване към насилие.

5. Да предотвратяват и пресичат случаи на насилие и да носят политическа и морална отговор­ност за неправомерни действия на свои членове или поддръжници.

6. Да полагат максимални усилия за създаване на необходимите условия за нормална и спо­койна подготовка и произвеждане на изборите при пълна демократичност и еднакви възможности за участие на всички.

7. Да предотвратяват възможностите държавни органи да злоупотребяват с властта си в полза на една или друга партия.

8. Да изискват да се повиши отговорността на правозащитните органи:

- за поддържане на сигурността и обществения ред, като дейността им изцяло се приведе в съответствие с извършващите се демократични промени в Конституцията и в законодателството на страната;

-за решително предотвратяване и пресичане на всякакви опити за упражняване на физичес­ки, морален и психологически натиск и терор както срещу политически лидери, така и срещу отдел­ни граждани;

- за търсене на отговорност' включително наказателна, на всички провинени в подобни дея­ния, включително служители на тези органи, в полза на която и да е политическа партия;

-за изземване на незаконно притежавано оръжие;

-осигуряване на еднаква охрана и подпомагане на самоохраната на сградите, помещенията и други обекти на законно регистрираните и действащи политически и обществени сили.

Участниците в Националната кръгла маса призовават всички останали политически и общест­вени сили, всички български граждани да подкрепят тази декларация и да се присъединят към нея.
София, 12 март 1990 г.

Съпредседатели на Националната кръгла маса:

Александър Лилов (за Българската комунистическа партия)

Желю Желев (за Съюза на демократичните сили)

Следват подписите на ръководителите на делегациите, участвуващи в Националната кръгла маса. Подписали:

АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ - за Зелената партия

БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ - народен представител

БОРИС КЮРКЧИЕВ - за Демократическата партия

БРАНКО ДАВИДОВ - за Родопски съюз „ Родолюбив"

ВИКТОР ВЪЛКОВ - за БЗНС

ГИНЬО ГАНЕВ - за Отечествения фронт

ДИМИТЪР БАТАПОВ - за Клуба на репресираните след 1945 г.

ДИМИТЪР АРНАУДОВ - за Общонародния комитет за защита на националните интереси

ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА - за Радикалнодемократическата партия

ЕМИЛ КОШЛУКОВ - за федерацията на независимите студентски дружества

ИВАН ВЕЛИНОВ - за Съюза на юристите в България

КОНСТАНТИН ТЕЛЛАЛОВ - за Комитета по правата на човека

КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ - за Независимата федерация на труда „Подкрепа"

КРЪСТЬО ПЕТКОВ - за Конфедерацията на независимите синдикати в България

ЛЮБЕН КУЛИШЕВ - народен представител

ЛЮБОМИР СОБАДЖИЕВ - за движението „Гражданска инициатива"

МИЛАН ДРЕНЧЕВ - за БЗНС „ Никола Петков"

МИХАИЛ ИВАНОВ - за Комитета за национално помирение

НОРА АНАНИЕВА - за Демократичния съюз на жените

ПЕТЪР БЕРОН - за Независимо сдружение „Екогласност"

ПЕТКО СИМЕОНОВ - за федерацията на клубовете за гласност и демокрация

ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ - за Българската социалдемократическа партия

РОСЕН КАРАДИМОВ - за Българска демократична младеж

РУМЕН ВОДЕНИЧАРОВ - за Независимото дружество за защита правата на човека

ТАНИ ТАНЕВ - за Съюза на бойците против фашизма и капитализма

йеромонах ХРИСТОФОР СЪБЕВ - за Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности

НОВА 3
СПОРАЗУМЕНИЕ

по политическата система
1. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА:

Натрупаните в страната проблеми следва да се решават в дух на търпимост и взаимно разби­рателство, за да се осъществи мирен преход към демократично обществено устройство в условията на стабилност, спазване на законността и пълно зачитане на правата и свободите на всички участ­ници в политическия процес.

На страната е необходима политическа система, която се основава и гарантира ефективното осъществяване и защита на всички международнопризнати права и свободи на човека, социалната справедливост и солидарността на всички граждани и политически сили в защитата на върховните интереси на народа и отечеството.

Изграждането на такава политическа система се обуславя и от необходимостта от национално съгласие в условията на политически плурализъм по жизнените въпроси на нацията - рамките и принципите на политическата и икономическата система, основите на националната сигурност, глав­ните принципи на външната политика и международните ангажименти на страната.

Общият стремеж е да се изгради гражданско общество, което осигурява предпоставки за рав­ни права и възможности на хората, за свободната реализация и инициативата на всяка отделна личност.

Националната кръгла маса оценява, че с промяната на 10 ноември 1989 година се постави началото на движение към демокрация и ликвидиране на партийния, идеологическия и управленс­кия монополизъм. Необходимо е да се предотврати опасността от запазване на недемократичния характер на досегашната политическа система, която препятства и деформира развитието на стра­ната, обществото и личността. Да се ускори и да се задълбочи започналият процес на премахване и предотвратяване на тоталитарните и недемократични структури и тенденции, както и на създаване на ефективни гаранции за пълноценното участие на всички политически сили в този процес. Това е важна предпоставка за излизане от сериозната икономическа, политическа и духовна криза.

Неотложният характер на тази задача от гледна точка на върховните интереси на страната обуславя необходимостта от скорошни свободни избори до края на първата половина на 1990 годи­на с участието на политическите партии в условията на пълно равенство пред закона по отношение на тяхната дейност, включително с оглед на участието им в предстоящата предизборна кампания.

2. ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ДЕМОКРАТИЧНАТА И ХУМАННА ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА:

- Конституционно и законодателно утвърдени правни и политически гаранции и механизми, които практически да осигурят за всеки български гражданин ефективното зачитане, осъществява­не и защита на всички граждански', политически, икономически, социални и културни права на чове­ка и основни свободи в съответствие с международните задължения на НР България по:

1. Всеобщата декларация за правата на човека;

2. Международния пакт за граждански и политически права;

3. Международния пакт за икономически, социални и културни права;

4. Заключителния пакт от Хелзинки;

5. Заключителния документ от Виенската среща;

6. Декларацията на ООН за недопускане на нетърпимост, основана върху религия или убежде­ния;

7. Конвенция за предотвратяване на мъченията и други;

- Народен суверенитет, който се осъществява от парламент, избран чрез свободни състеза­телни избори. Суверенитетът може да се осъществява и пряко чрез референдум в случаите и по начините, предвидени в закона. Отчетност на правителството пред парламента.

- Органи на местното самоуправление, формирани чрез свободни избори, на които да се га­рантира пълна самостоятелност в рамките на Конституцията, реда, законността и националната независимост и териториалната цялост на страната.

- Разделяне на властите в съответствие с общоприетите стандарти на парламентарните демок­рации и конституционни гаранции срещу прекомерно съсредоточаване и злоупотреба с властта от отделни лица или институции.

- Многопартийна система като израз и гаранция за естественото функциониране на демократична и плуралистична политическа система при свободна конкуренция на различни политически идеи и течения и при гарантиране съгласно Конституцията на съществуването, нормалното функци­ониране, имуществото и достъпа до средствата за информация на всички партии - управляващи или опозиционни, както и на правата и сигурността на техните членове.

- Политически решения, които да се вземат от компетентните държавни органи в съответствие с принципа на мнозинството, като се гарантират правата на малцинството, включително правото му да изразява несъгласие и да води легална политическа дейност за преразглеждане на взети решения.

- Открита и политическа дейност, свободна изява на мненията, култура и отговорност на всич­ки политически и обществени сили пред народа в съответствие с установения конституционен ред и при обществен контрол.

- Гарантирана равнопоставеност на всички форми на собственост пред закона като задължи­телна предпоставка за естественото развитие на икономическите отношения, като се изключи въз­можността за принудително и всяко друго незаконно придобиване или промяна на характера на собствеността в страната. Конституционно определяне и ограничаване вида на обектите, които пред­ставляват изключителна държавна собственост.

3. ЗА ПРЕДСТОЯЩИТЕ НЕОТЛОЖНИ ЗАКОНОДАТЕЛНИ МЕРКИ:

Кръглата маса да обсъди основните положения на внесените в Народното събрание закони с оглед предстоящото им приемане на следващата сесия. За целта да се образуват необходимите работни групи и други помощни органи. При постигане на консенсус на пленарно заседание по принципните положения на отделните проекти препоръките и предложенията на Кръглата маса се внасят в Народното събрание или в други държавни органи. В тези случаи членовете на работните групи участват в работата на Народното събрание и съответните държавни органи при изготвянето на окончателните проекти за закони и други нормативни актове, за да съдействат за изпълнението на постигнатите споразумения.

а) За Закона за изменение на Конституцията.

Кръглата маса е съгласна, че в Закона за изменение и допълнение на Конституцията, който ще се приеме на предстоящата сесия на Народното събрание, следва да се възприемат следните поло­жения:

- да отпадне преамбюлът;

-да се отразят основните елементи на демократичната и хуманна политическа система в съот­ветствие с т. 2 на това споразумение;

- да се включат конкретни правни и материални гаранции за спазване на международно приз­натите човешки права и основни свободи.

б) За закона за политическите партии.

Законът за политическите партии, който ще бъде приет на следващото заседание на Народно­то събрание, следва да уреди условията за съществуване и дейност на политическите партии и другите организации с политическа цел. За да осигури разделянето на партийната дейност от функ­ционирането на държавните институции, стопанските организации и неполитическите организации с идеална цел, Националната кръгла маса е съгласна, че в закона би трябвало да залегнат следните елементи:

- опростена процедура за регистрация пред съда;

- равноправни условия за организация и дейност на политическите партии и движения;

- партиите, политическите организации и движения не могат да изграждат организационни структури по месторабота;

- партиите, политическите организации и движения могат да създават свои политически клубо­ве и сдружения по професии и интереси на териториален принцип и по местоживеене. Законопроектът следва да предвижда нормативна забрана:

- за организирана политическа дейност по месторабота както на политическите партии, така и на други организации и движения;

- за намеса на партии и други обществени сдружения в управлението и функционирането на министерства, комитети, ведомства и други държавни органи и учреждения, армията, системата на МВР и други органи на сигурността, съда и прокуратурата, както и стопански организации, национал­ните средства за масово осведомяване (радио, телевизия, БТА), националната система за здравео­пазване, творческите съюзи, религиозните организации, висшите учебни заведения и училищата;

- за партии и политически организации и движения, чиято дейност е насочена към насилстве­но изменение на конституционния ред в страната, нарушаване на нейния суверенитет и териториал­ната цялост, разпалване на расова, национална, етническа и религиозна вражда, към нарушаване на правата на гражданите;

- за изграждане на партии, политически организации и движения на етническа и религиозна основа;

- за създаване на военизирани и нелегални формирования на партии, политически и други организации и движения.

Когато други организации и движения (профсъюзи, обществени движения, дружества и други) извършват политическа дейност, тя попада под разпоредбите на Закона за политическите партии и другите закони.

В закона да се регламентират формите, условията и редът за получаване на материална по­мощ, дарения и завещания от чужди граждани и недържавни организации в полза на политически партии и на други обществени организации. Да не се допуска пряко или непряко финансиране от чужди държави, партии, организации и граждани на политическата дейност в страната в нарушение на установения от закона ред.

в) За статута на радиото и телевизията.

Кръглата маса изразява съгласие с основните положения на статута на радиото и телевизията, като смята за особено важни следните постановки:

- радиото и телевизията са национални институции под контрола на Народното събрание;

-създаване на консултативен парламентарно-обществен орган;

- равноправно и регламентирано използване на радиото и телевизията от всички политически организации;

-да определя задълженията на участниците в радио- и телевизионните предавания и да включ­ва раздел за професионалната етика на работещите в радиото и телевизията, с оглед да се спазва необходимата обективност, толерантност и отговорност.

Кръглата маса да обсъди проектите за правилници на телевизията и радиото, да обсъди и пре­поръча кандидати за техните ръководства.

4. НЯКОИ НЕОТЛОЖНИ МЕРКИ:

а) Националната кръгла маса да обсъди и предложи на правителството в едномесечен срок да приеме нормативни актове, с които да въведе практика за огласяване на имущественото състояние и годишните доходи на:

- ръководни дейци във висши органи и държавни и обществени организации, религиозни общности и др.;

- имуществата на политическите партии и обществени организации, като се уреди контролът и проверката на постъпилата информация, както и начинът на използване на имуществата, признати за държавна собственост.

б) до средата на април Националната кръгла маса на обсъди основните положения на законоп­роекта за гарантиране сигурността на държавата, обществения ред, правата и интересите на граж­даните:

- в разработвания законопроект да се предвидят съответни процедури, които да осигуряват възможност на гражданите да се запознават със събраната за тях информация и да получават дан­ни за дейността на държавни органи и учреждения освен обявените със закон за държавна тайна;

- по информация на Министерството на вътрешните работи работна група да се запознае с текущата реорганизация на органите на сигурността и при необходимост да съгласува предложе­ния.

Народното събрание да приеме акт, предложен от правителството, с който се определят кате­гориите на цивилните лица, имащи право да притежават огнестрелно оръжие. Комисия към Народ­ното събрание с участие на заинтересуваните политически сили да осъществи контрол за неговото приложение.

в) На основата на предложение на специално създадена комисия с участието на представите­ли на различните религиозни общности и веротърпими граждани Националната кръгла маса да об­съди в едномесечен срок целесъобразността на статута и функциите на Комитета по делата на бъл­гарската православна църква и религиозните култове към Министерството на външните работи.

г) във връзка с предстоящите свободни и демократични избори за Народно събрание през

първата половина на тази година Националната кръгла маса се изказва за създаване на равноправ­ни условия за предизборна дейност на политическите партии.

Те да предвиждат наред с другото:

-държавна помощ за участниците в избирателната кампания;

- да се премахне държавният монопол върху издателската дейност и да се регламентира из­ползването на съществуващата полиграфическа база с национално значение (в т. ч. и комплекс „Работническо дело") и хартията на икономическа основа, като се създадат справедливи условия за достъп на всички обществени сили до тях;

- заинтересуваните страни до края на месец март да подготвят и предложат на правителството акт, който да урежда тези въпроси до приемането на съответно законодателство, при зачитане на вече сключените договори и поетите ангажименти;

- в периода до изборите да се освободи от мито вносът на хартия, печатарска, размножителна, канцеларска и аудиовизуална техника и други подобни материали за политически партии, общест­вени организации и движения.

Общинските народни съвети и кметствата да съдействат на комисиите по изборите, в които в съответствие със закона да бъдат представени политически сили, участващи в избирателната кам­пания. Те да уредят следните въпроси:

- да се осигуряват подходящи помещения за организиране на обществени изборни центрове с необходимото оборудване;

- да се осигури ползването на подходящата за целта материална база на обществените орга­низации безплатно и по съгласуван график за провеждане на политически мероприятия;

-да се съгласува режим за равноправно използване на местните печатни издания, радиовъз­лите и други средства за масова пропаганда извън месторабота;

- да се препоръча да не бъдат използвани религиозните институции в предизборната кампа­ния;

- да не се провежда организирана политическа дейност по месторабота по време на избира­телната кампания;

- по време на избирателната кампания да се осигури ползването на материалната база на Народния дворец на културата, местните домове на културата (в т. ч. синдикални, младежки и други) и читалища, като се съгласуват с техните ръководства равни условия за ползване от всички полити­чески партии;

- най-късно един месец преди датата на изборите всяка политическа партия и обществена организация, участваща пряко или косвено в изборите, да публикува информация за имуществено­то си състояние, източниците на доходи, включително от чужбина, и основните разходи. Същата информация да бъде представена и един месец след провеждането на изборите;

- всички политически партии и обществени организации, които ще участват в изборите, да предоставят до началото на предизборната кампания информация за своята програма, устав, струк­тура, ръководни и спомагателни органи, щатен и членски състав.

За да се изключат всякакви възможности за спекулации относно демократичността на избори­те, а също така, за да се лишат от почва евентуални опити за дискредитиране на предизборната кампания и изборния процес отвътре или от чужбина, да бъдат поканени като гости на българската държава представители от парламентите на СССР, САЩ, ФРГ, Франция, Италия, Англия, Канада, Финландия, Австрия, както и от Парламентарната асамблея на Европейския съвет, Европейския парламент, Интерпарламентарния съюз и други страни и организации по взаимна договореност.

Участниците в Националната кръгла маса ДЕКЛАРИРАТ, че независимо от резултатите от из­борите, няма да се предприемат мерки, насочени против съществуването, нормалното функциони­ране, законно притежаваното имущество и средствата за информация на никоя от партиите - уп­равляваща или опозиционна, против правата и сигурността на членовете им. Няма да се допуска каквато и да е дискриминация по политически причини.

Кръглата маса предлага на правителството да създаде необходимата организация и вземе чрез съответните държавни органи ефикасни мерки за осигуряване на нормални условия за дей­ността на всички политически и обществени сили в страната и заедно с това за строгото спазване на обществения ред в периода до изборите и при тяхното произвеждане. Политическите партии и движения да поемат съответни задължения и отговорности в това отношение.

София, 12 март 1990 г.

Александър Лилов (за Българската комунистическа партия)

Желю Желев (за Съюза на демократичните сили)

Следват подписите на ръководителите на делегациите, участвуващи в Националната кръгла маса. Подписали:

АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ - за Зелената партия

БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ - народен представител

БОРИС КЮРКЧИЕВ - за Демократическата партия

БРАНКО ДАВИДОВ - за Родопски съюз „ Родолюбив"

ВИКТОР ВЪЛКОВ - за БЗНС

ГИНЬО ГАНЕВ - за Отечествения фронт

ДИМИТЪР БАТАЛОВ - за Клуба на репресираните след 1945 г.

ДИМИТЪР АРНАУДОВ - за Общонародния комитет за защита на националните интереси

ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА - за Радикалнодемократическата партия

ЕМИЛ КОШЛУКОВ - за федерацията на независимите студентски дружества

ИВАН ВЕЛИНОВ - за Съюза на юристите в България

КОНСТАНТИН ТЕЛЛАЛОВ - за Комитета по правата на човека

КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ - за Независимата федерация на труда „Подкрепа"

КРЪСТЬО ПЕТКОВ - за Конфедерацията на независимите синдикати в България

ЛЮБЕН КУЛИШЕВ - народен представител

ЛЮБОМИР СОБАДЖИЕВ - за движението „Гражданска инициатива"

МИЛАН ДРЕНЧЕВ - за БЗНС „Никола Петков"

МИХАИЛ ИВАНОВ - за Комитета за национално помирение

НОРА АНАНИЕВА - за Демократичния съюз на жените

ПЕТЪР БЕРОН - за Независимо сдружение „Екогласност"

ПЕТКО СИМЕОНОВ - за федерацията на клубовете за гласност и демокрация

ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ - за Българската социалдемократическа партия

РОСЕН КАРАДИМОВ - за Българска демократична младеж

РУМЕН ВОДЕНИЧАРОВ - за Независимото дружество за защита правата на човека

ТАНИ ТАНЕВ - за Съюза на бойците против фашизма и капитализма

йеромонах ХРИСТОФОР СЪБЕВ - за Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности
НОВА 4