Устройство на Вселената според учението на Петър Дънов

2. Устройство на Вселената според учението на Петър Дънов

Друга страна на сегашната обширна Вселена е нейното изграждане от “строго разумни определени действия”, продиктувани от “ т.нар. Божествена и неизменна математика”¹³ Тази неизменна математика е образувана от определени математически таблици, “създадени преди самата вечност”. Благодарение на тази вложена в целия висш органичен свят разумност, човешкият дух може да действа, работи, развива и твори. Човешкият дух е микроскопична частица от един всеобхватен Дух. На този Дух се дължи всичко във Вселената - от силата, мощта, пространството, светлината, всичките добродетели, всички прояви в света до разкриването на мировите и вселенски тайни. “Духът не е нещо, което може да хванете, нещо външно. Вие сте потопени в Духа.”¹⁴ Този Дух е “сбор от напреднали същества, живели милиони години, които са изработили методи за работа.”

“Духът не се преражда, а се вселява от една форма в друга. Като свърши земните науки, човек напуща Земята и отива на друга планета, там да се учи. Така ще обиколи всички планети на Слънчевата система.”¹⁵”

“Духът е най-възвишеното, най-чистото, най-святото. И в тази святост Духът носи условията на разумния човешки живот…В най-широк смисъл казано, когато човек има в себе си разумния живот, той живее като музикант, като поет. Той е всякога весел, има мир в душата си , него светът не го тревожи, нищо не го смущава. Той не се спира на дреболиите в живота. Той се спира само върху онова великото, което Бог е създал.”¹⁶ В това си разбиране Дънов се доближава до античната представа за универсалния човек - благороден, мъдър, постигнал музикалност в себе си. В такъв смисъл това е метафора на музикос.

Духът не може да се прояви без материята, която му придава форма. Само така той може да стане видим. От своя страна Духът дава цена на материята.”Материята е онова, което събира нещата и носи бременността на идеите….Ако нямаше материя, форма не би могло да се създаде.”¹⁷ Целият космически мир е създаден от материя, съществуваща от далечни времена. Същността й е “изостанала енергия от хиляди и милиони космоси, които са съществували в миналото. Материята, която е изоставена от съществата, работили тогава, сега се използва. От хиляди и милиони космоси съществата са оставили своите желания, мисли и действия в тази материя. Сегашната материя - това са заспали духове, които трябва да се събудят.”¹⁸ За това пробуждане работи чрез своето учение П Дънов.¹⁹

Зад материята стои една разумност, даваща израз на всичко в материалния свят. Тази разумна жива сила, действа и се проявява по различни и многообразни начини. Една такава изява е Природата. Тази разумно действаща сила индусите наричат “татвас,” което в превод от санскрит означава жива енергия, проникваща в цялото пространство. “Татвас” движи всички небесни тела и е причина за проявата на всичкия живот във Вселената. Индусите имат разработен научен метод за усвояване и използване на тази жива енергия и той се нарича “пранаяма”. “Татвас е Любовта, която движи света и всички висши желания се дължат на тази енергия, на тази сила, която със струите си прониква през нашите тела, през всичките ни тела.”²⁰

Основата на живота според учението е Духът. От него произлизат всички малки духове и души, той съдържа вселенските закони. При индусите се назовава Брама, при евреите Йехова, а “съвременната наука разбира онова нещо, което прониква цялото пространство или онази първична материя, която носи в себе си живот чист, неопетнен. Ако имате от тази първична материя само стомилионна част от милиграма, вие ще направите чудеса с нея. Но за да извършите чудеса, трябва да разберете законите на тази първична материя. Човек губи живота си, защото не познава или не спазва тези закони.”²¹

Тези закони изграждат трите свята - физически, духовен, Божествен. ”Физическият свят има ниски трептения, духовният има по-високи, а Божественият - съвършено силни трептения.”²² За да влезе в по-висшите светове, човек трябва да изработи по-съвършени сетива, да пречисти ума, сърцето и съзнанието. Ако се осланя на сегашните си органи то духовният и Божественият свят ще останат затворени за него. Тази преграда идва от високата организираност на тези нива. “Ако човек влезе в един по-висок свят, той е вече невидим за останалите. Ако влезе в духовния свят с физическата светлина нищо няма да види.” ²³Защото “съществува един свят, където радостите са привидни, а скърбите са реални - физическият. Съществува и друг един свят, който радостите са реални, а скърбите привидни. Този свят е на ангелите, на светиите, на съвършените същества - Божественият свят е.”²⁴ Там, в най-високия във вибрационно-енергийно и морално отношение свят се прилагат 3 основни закона: на Любовта, носеща изобилния и пълен живот, на Мъдростта, която разкрива пълното знание и светлина, и на Истината, която дава пълната безгранична свобода.

“Материята, от която е създаден физическия свят е твърда и се дели на безкрайност. Духовният свят е рядък, прилича на вода. Божественият свят е твърд и неделим. От него се образува голямото тяло, а от физическия свят се образуват малките тела- има едно подобие между тях.”²⁵ Всичко, което се съдържа във Вселената го има и в човека, в “малкия свят” - оттам и взаимната зависимост между тях. Наблюдавайки, осъзнавайки и прониквайки надълбоко в собствената си природа, човек навлиза в тайните на битието, достига до истината за вечните закони на всемира, до неговото устройство, действие и развитие. Пътят всеки избира сам. За негово улеснение са дадени сетива, за чието развиване или закърняване всеки носи лична отговорност. Вървейки по собствената пътека , човек разкрива своето място във Вселената и съпричастността си към космическите процеси, осъзнава своята вина, ако с поведението си спира еволюцията на макро- и микро-света. Това е и прилагането на закона за частите и цялото: “Човек трябва да разбира своето предназначение като част от общия организъм и там да намира своето място. Какво ще стане с организма, ако всяка клетка иска да живее самостоятелно? Ще се разпадне.”²⁶

За да стане разумна част от това тяло на космоса, човек трябва да се издигне от самосъзнанието до космичното съзнание. “Ако не се повдигне, животът ще остане за него непознат”, защото “човек се намира на по-високо или по-ниско стъпало на развитие в зависимост от степента на неговото съзнание”. “Съзнанието на човека се отличава по това, че той съзнава себе си като личност. А когато в човека проблесне космичното съзнание, тогава той чувства единството на Живота, гледа на цялата Природа като на жив организъм, на който всички части са живи - растенията, животните, хората, всички съставляват клетки от целокупния Живот. Човек като влезе в Космическото Съзнание, в него започват да се развиват нови мозъчни центрове и способности.”²⁷

Един от пътищата за такова усъвършенстване на съзнанието и достигане до сливане с вечния живот, осъществено чрез хармоничност и взаимно допълване на трите свята представлява паневритмията.