ІІІ. ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ПАНЕВРИТМИЧНАТА ПРАКТИКА

ІІІ. ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ПАНЕВРИТМИЧНАТА ПРАКТИКА

Мисленето и съзнанието в древността е коренно различно, вероятно и това налага някои промени в мистериалния катарзис. Например в миналото никому не е било нужно обясняване на ефекта при участие. Днешните условия обаче налагат и изискват доказуемост на дадени твърдения. От това зависи тяхното приемане, прилагане или отхвърляне.

Учителят Петър Дънов подробно обяснява в лекциите си въздействието, което се получава при играта на паневритмия. По-късно неговите ученици допълват чрез собствени изследвания този спектър на влияние, но в повечето случаи се набляга на духовните аспекти. В настоящата глава интересът е съсредоточен в две други страни - изпитвания терапевтичен ефект при участие в изпълнението на танца и възможностите за педагогическо приложение на паневритмичните упражнения.

1. Терапевтичен ефект

Крайният резултат от участието в общото изпълнение на музикално-ритмичните движения, погледнато в такъв план, води до постигане на вътрешно спокойствие, освобождаване от така характерния за съвремието ни стрес, възстановяване на душевното равновесие.

И не на последно място се разкрива нов нюанс от възможните хуманни въздействия на паневритмията - участие в промяна на света към добро, като първо променим нас самите.

Подобен медицинско-магичен подход е известен още от древността и по-конкретно Орфей, а по-късно и Питагор го прилагат широко в практиката си. Питагорейската евритмия търси постигане на хармония между жителите на полиса, т.е. хоризонтален здравословен катарзис и енергийно балансиране. Тогава се разкрива възможност за вертикално издигане, водещо до включване в космическия ритъм. За съжаление липсата на оригинални древни текстове ограничава изследването до позоваване на думи, изречени от Петър Дънов през първата половина на ХХ век :

“Паневритмията обновява и подмладява човека. Тя лекува не само болести, но и всички телесни и душевни неразположения. При нея целият човешки организъм трепти музикално. А в музикалния свят няма болести, няма смущения. Ето защо чрез тези упражнения човек излиза от света на смущенията, разочарованията, недоволството, тревогите и безпокойствата и влиза в един свят на хармония. Този, който играе една година тези упражнения съзнателно, ще бъде здрав, ще се освободи от много болести или ще ги предотврати чрез повдигане на жизненото ниво на организма.”⁶⁴

Ако по-внимателно се надзърне зад тези указания, ще се видят много от основанията за по-гореизложените разсъждения и заключения. Ще по-детайлно обърна внимание на терапевтичното въздействие на отделните средства, включени в паневритмичния комплекс.

На първо място ще посоча музиката не само от професионален интерес, а и като откриване на определено продължаване на Орфеевите традиции. Следните цитати биха заинтригували привържениците на музикалната терапия :

“Музиката от най-древни времена се прилага като метод за трансформиране на енергиите и за лечение. Музиката във физическия свят е потребна, за да организира дезорганизираната материя. Физическият свят е дезорганизиран. Чрез музиката материята ще трепти хармонично.”⁶⁵

Подобни възгледи все още са трудно доказуеми на практика от науката, но могат да служат за отправна точка при опитите и анализите на терапевтите. Защото науката едва сега започва да открива връзката физическо - духовно, а “музиката е границата между физическия и духовния свят”⁶⁶и това помага на човек “чрез нея да трансформира енергиите си.”⁶⁷

Освен това силата на музиката е във възможността да “организира тялото, а оттам и мисълта, да организира мисълта, а оттам и всички клетки….За да бъде здрав и нормално развит, човек трябва да придобие вътрешно равновесие между силите на материята, от която е направено тялото му, както между мислите и чувствата си. Музиката е едно от средствата за поддържане на това равновесие. Който знае законите на природната музика, може да спре разрушителното действие на паразитите в своя организъм и да подобри състоянието си.”⁶⁸

Много често сред поучителните слова на Учителя могат да се срещнат подобни изречения, изразени като формули и съдържащи скрита истина, чакаща търпеливо своето време за разкритие. Това е и част от педагогическата заслуга на Учителя Петър Дънов - подтикване към разкриване на знанието за природата и нейните закони чрез собствени наблюдения и усвояване на определен житейски опит, което от своя страна събужда творческия откривателски дух. По подобен начин звучат и горните цитирани изводи. Пътят за подробни изследвания е открит.

Както вече стана ясно от първа глава Орфей, Питагор и Петър Дънов използват известни шаманистични способности при подбора на музиката. За изправянето на дадено негативно състояние или за повдигането на положителните качества и добродетелите има съответна мелодия. Така например Дънов препоръчва песента “Ходи, ходи” да се прилага при лечение и профилактика на бъбреци, костна система, уши, косопад; “Милосърдие”-то лекува храносмилателната система, бъбреци, костна система, уши, косопад и т.н.⁶⁹ Сърцето става по-мекои умът се преобразява чрез “В началото бе словото”⁷⁰. А ако ти избяга вдъхновението - изпей “Вдъхновение”.

Музиката в паневритмията също е специално подбрана. Тя изобразява и внушава чувства и състояния, описващи противоречивия път на всяка душа от нейното пробуждане през първия ден на пролетта до въздигането и “изгряването” й. Според мен има някакво кодирано послание в самата мелодика. Не можем да предположим каква е била музиката, с която Орфей и Питагор са лекували хората, но за наша радост песните и мелодиите на Дънов са широко достъпни. Вероятно трептенията на тоновете създава определен енергиен потенциал на мелодиите, събуждащ съответни недоразвити и компенсиращ липсващи биоенергии у слушателите. Тук е мястото да се внесе едно уточнение - макар паневритмията да представлява синкретичен комплекс, извадена сама от него музиката също има своето въздействие. Ефектът, разбира се, не е пълен.

Ако се продължат разсъжденията по гореизложеното твърдение, може да се стигне до следният извод: подобно на лечението, упражнявано от някои екстрасенси, така и музиката влияе биоенергетично. Или може още да се допълни, че се спазва хомеопатичният принцип на дадена болест или неразположение да се въздейства с индивидуално подбрано лекарство в различно количество според личните енергийни специфики.

Вторият дял на паневритмията, както и упражнението “Колко сме доволни” от първия, са композирани изцяло върху ритъма на ръченицата. Ето част от основанията на Учителя за това решение: “Много от сегашните лекари, особено на Запад, лекуват болните с музика. Българинът по естество е песимист, затова е създал хороводните песни - да се лекува от песимизма си. Веселата музика действа здравословно. Има тъжни песни, които турят и здравия на легло. Българските хороводни песни са лечебни.”⁷¹ Нещо повече - сред учениците и последователите му се говори, че слънчевите лъчи достигат до Земята, пулсирайки в ритъма на ръченицата. Според физика инж. Тильо Тилев този ритъм е “съизмерим с ритмиката на Слънчевата деятелност и по този начин ние се хармонираме с това Космично тяло.”⁷²

В съвременната психотерапия напоследък се говори за силата на положителното мислене и неговата градивна функция. След подробен анализ на словесния текст към всички упражнения, откривам, че поезията изцяло е застъпила този метод. Навсякъде думите са с положителен смисъл и подтикват към доброто, любов към всяко живо създание, стремеж към физическо здраве, вътрешен мир и хармония. Отново прозира генералната цел - изграждане на необходимото космическо съзнание, носещо всемирна благодат.

За такъв психотерапевтичен и изцяло здравословен ефект на мисълта Учителят говори в някои от лекциите си. Според него “всяка дума крие в себе си известна сила. Ако концентрирате вниманието си върху дадена дума, вашият мозък ще се свърже със силата, която е вложена в нея, и ще изпитате едно ободряване или отпадналост според характера на думата.”⁷³ Следователно “мощно нещо е словото. Мощна е и човешката мисъл. Достатъчно е човек да приложи съзнателно, с вяра мисълта си, за да опита силата й. За това е нужна воля. Чрез мисълта се лекуват хора от неизлечими, страшни болести.”⁷⁴ Тук виждам основание да направя паралел с индийската практика на мантруване. Повечето от паневритмичните упражнения повтарят по няколко пъти дадена дума - “Аум” или цял стих - “Квадрат”, “Изгрява слънцето”, ”Мисли” и др. В третия дял “Пентаграм” пет пъти се повтаря цялото упражнение на фона на един и същи текст и еднакъв музикален съпровод. При такова едно положение близостта с многократното повторение на словесни формули - мантри е лесно допустима. Още повече, че следните думи на Учителя сами насочват натам: “Индусите имат известни мантри, формули, с които си служат и които образуват особена група от тонове. Индусът почва да пее и докато пее, може да мине покрай най-опасните зверове с тази музика. Нито един звяр не се и опитва да му направи нещо. Ако той престане само за миг да произнася тези мантри, животните ще го нападнат. И на дявола ако пеете с нежна музика, нищо няма да ви направи, ще ви слуша.”⁷⁵

Движението и гимнастическите упражнения са друго основно средство в паневритмичния танц. Едва ли има нужда да се спирам на всеизвестното лечение чрез движение. По-скоро ще приведа някои мисли на Учителя по този въпрос, внасящи нещо ново в това знание. “Всяко движение оставя клишета в невидимия свят. А пак всяко клише е един отпечатък, който има свое последствие. И това последствие, този резултат носи радост или скръб. Чрез движенията си човек регулира енергиите на организма си. Движенията разтърсват въздуха, чиито трептения се предават на физическото тяло на човека чрез двойника му.⁷⁶ Двойникът на човека е антена, чрез която той възприема впечатленията си от външния свят.”⁷⁷ И по-нататък: “Стремете се към красиви съзнателни пластични движения, за да се свържете разумно с приливите и отливите на космичната енергия, т.е. с изтичащата и вливащата се космична енергия.Излизането и влизането на космична енергия определят здравословното състояние на човека, а също така и неговите мисли и чувства.”⁷⁸

Гимнастическите упражнения са нужни, защото балансират различните енергии в тялото. “В половината част на тялото се набира повече негативна енергия, а в другата половина - положителна.”⁷⁹ Паневритмичните упражнения залагат на уравновесяване и изчистване на вредни енергийни натрупвания по физическото тяло. Това от своя страна води до психичен баланс. За тази цел има подробни обяснения в съществуващата вече литература на конкретните движения и телесни положения, както и описание на специалното им физическо въздействие. Поради тази причина тук няма да се спирам на този въпрос.

Играенето на открито пространство рано сутрин включва и благотворното влияние на слънчевите лъчи и свежия въздух. Това е отразено и в определени упражнения - “Изгрява слънцето” и “Дишане” Телесните движения символизират въпросните процеси. Намирам за заслужаващ вниманието следният факт: макар и през разстояние, тези упражнения разкриват конкретно вертикално - хоризонтално разгръщане на идеята. От изгряването на вселенското слънце се стига до съответния процес в микровселената на всеки индивид. Чрез концентрирането в собственото дишане, съчетано с разпяване по гама Сол мажор, се отива към по-високо ниво на обобщаване на живота в хармоничния музикален макрокосмос. В този макросвят “енергията на нашия физически, умствен, даже морален живот иде от Слънцето. То носи живот…..и съдържа всички медикаменти в себе си.”⁸⁰ “А въздухът е склад на Божествените енергии….носител на Божествените мисли, които първо минават през дихателната система, където се преработват, трансформират се и оттам чрез кръвта отиват в мозъка….Дишането е двоен процес: физиологически и психологически. Крайната цел на дишането и като психически процес е пречистването на мисълта.”⁸¹

През последните години се засилва интересът в научните среди към човешкото биополе. Чрез разработения метод на съветския учен Кирлиан се предостави възможността аурата да се фотографира и наблюдава от всички. Тайната на биоенерголечението постепенно започна да се разбулва. Установи се, че както лечителят може да променя биополето на пациента, така и последният може да упражнява известен контрол над състоянието на фината си обвивка. Намирам, че в паневритмичния свещен танц са предоставени благодатни условия за разгръщане на подобна картина. Настоящата глава досега разгледа проявата на паневритмията като мощен енерголечител. В следващите редове бих искала да акцентирам върху споменатата възможност за самолечение. За целта ще се спра на последното упражнение от първия дял - “Промисъл”.

Това е единственото упражнение, което се изпълнява без музикален съпровод. На фона на трикратното повторение на съответния стих се дава на веки един участник възможност да пренесе жизнени енергии от божествения през духовния до физическия свят. Този акт се осъществява чрез “обливане” с ръце на цялото тяло. Личната воля и участие в процеса на енергобаланс са на преден план.

Подобен индивидуален контакт с животворните енергии се наблюдава във всички упражнения от целия цикъл на паневритмията, но получаването на ефективен резултат се търси чрез комплексното и синхронно влияние на музика, поезия, хореография, физическо движение и участие на мисълта. В “Промисъл” вниманието се насочва към директната връзка между Слънцето и Земята, както и към уравновесяване на енергиите им във всеки участник поотделно.

ХХ век е изпълнен с пъстроцветна мозайка от интересни събития, факти и явления. Често захласнати в някое техническо чудо забравяме за утвърдени древни истини. После, притиснати от житейски трудности, упорито търсим някаква опора и обръщаме поглед назад, за да възкресим с нова сила многовековно знание. Така в края на века мнозина са привлечени от цветотерапията. Учителят също е осветлявал този въпрос пред учениците и слушателите си. Според него “ефектът на цветовете зависи от техните вибрации. Колкото са по-висши вибрациите на даден цвят, толкова и резултатът е по-добър. Когато сте неразположени, трябва да знаете откъде идва това неразположени, в кой цвят се намирате и с кой можете да си помогнете.”⁸² Работата с различните краски е “метод за набавяне на онези енергии, които липсват в организма. Всички хора не се нуждаят от един и същ род енергия, затова и не обичат един и същ цвят.”⁸³

В паневритмията няма директно въздействие с цветове. Може обаче да се открие интересен ефект на синестезия, а оттук и косвено цветолечение. Отново ще се позова на изследването на физика инж. Тильо Тилев, където в приложената таблица се прави опит за откриване връзката между тон, цвят, физическо активиране на системи и органи и психологическо състояние. Разглеждат се само някои от упражненията. Продължавайки разсъжденията в този дух, достигам до следното заключение: комплексът на паневритмията е изграден от многократно редуване на тоналности, започващи от седемте основни тона. Това създава условие за проява на чисти цветови нюанси - седемте цвята на дъгата. Когато те се обединят, се получава единен светлинен и звуков лъч, чието въздействие е здравословно, интелектуално и морално пречистващо. Може би затова някои от изпълняващите музикално-пластичните движения развиват усещане за определен цвят при прозвучаване на дадена мелодия. “Ла” - индиговият цвят, дава тон за начало и всички заиграват, синхронизирайки се с ла минорното звучене. Конкретно това съчетание на тон и цвят залага развитието на волеви качества, милосърдие и благодарност. Краят на паневритмията се установява в До мажор, носител на червените тонове. Чрез него се осъществява връзка с жизнеността, радостта и любовта.

Ако има енергийна липса, така тя може да се възстанови и дадени болестни състояния да се изличат. Ако човек е здрав, то тогава може да се насочи към усъвършенстване на физика, дух, ум, сърце и воля, танцувайки в кръга на паневритмията, т.е. да изпита нейното