Дванайсетте тайнствата на христос

Въпреки опрощението обаче, Христос не може да очисти Киноварното поле на Мария Магдалена, защото процесът е закодиран на генно ниво. Затова Той произнася категоричната забрана към нея след възкресението си: "Не ме докосвай, Марийо, защото още не съм се възнесъл при Отца ми!" Говорихме вече за безсмислието на тези думи, ако ги разглеждаме само в аспекта на прекия текст. Казахме също така, че в този момент, непосредствено след възкресението, Иисус Христос е в Огненото си тяло. Истината става проста и ясна: субстанцията Огън в клетъчната система на Мария е нечиста, с привнесени мъжки енергии. Половата енергия и етерната мрежа на надисите не биха могли да понесат мощта на Божествената Му енергия, на Огненото Му тяло. Затова Той й забранява прякото съприкосновение с Него.

Огнената субстанция, както и Менталното тяло на всеки човек има две нива: Низша и Висша чувствителност.

Низшата реагира на състоянието на огнената субстанция в клетките на органите, чрез температурните рецептори. Те покачват или снижават личната температура на органите, системите и организма като цяло.

Висшата чувствителност, независимо че има своите контакти с Низшата, реагира на духовното ниво на Душата. Тя е константа за всяко състояние на духовността, трайно установена в човека.

Всички посветени имат свръхчувствителна Висша степен, което ги поставя в положението на огнен енергиен излъчвател и регистратор на биополетата на хора, животни и растения. Чрез нея те обливат хората и променят състоянието на Огненото тяло от Висш порядък. Тази е причината да се облива в топлина цялото ни тяло, когато е приело такава енергия. По същата причина, когато Низшата степен задейства половата чувствителност на енергийно ниво, хората се харесват и влюбват от пръв поглед.

Низшата чувствителност е от ИН порядък и като такава е подвластна на Астралния носител, тоест на тъмната ложа.

Любовта¹³ от Висш порядък (обич) никога не работи с ниво "влюбване", а само с ниво "състояние на еманиране на Душата от Духа", както се нарича в колобърството. В това състояние се срещат и сливат сродните души, без да се поражда фаталното влюбване от пръв поглед. Характерен белег за него е усета на душите една към друга, общият духовен стремеж и породеното от това сливане на Любов и Обич, като категории. Хармонията между двете души обаче става едва след реализирането на поредица от конфликтни ситуации, в които Аз-ът на личностите се бори с формите на миналите си критерии. Сливането стига своя предел трудно, но във времето това е кратък период, който винаги завършва с трайна и дълга обич. Сродяването е признак за сработени общи критерии, при които душите изграждат система от енергийни и качествени поведенчески характеристики, даващи им възможност да станат Кадмонична двойка -единните по плът и дух Адам и Ева - преди разделянето им.

Мария Магдалена е в най-низшето състояние на Низшата чувствителност, докато Прелюбодейката е съгрешила в ниво обич - степен на Висшата огнена субстанция. Това са двата полюса на любовната еманация. Затова Христос ги опрощава. Съвсем различен е въпросът със Самарянката, която не прави нищо с енергиите на ниво Висша степен. Тя извършва само редица любовни авантюри. Обичта, като състояние на Висшата духовна хармония, се постига само от брачни партньори. Само те имат шанса да достигнат това ниво, защото истинското сливане на духовете на двете души става на ниво Тънък свят - там, където Монадите сливат по законите на Космоса еманациите си, очистени и освободени от дребните страсти. Христос казва ясно и повелително: "Това, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва!"

Структурата Ин не може сама да еманира огнените нива на Ян във Висшата степен, ако Ян с Любов и Обич не й ги дава. Но нима може да дава само едната страна? Никой не може да даде на онзи, който не иска да вземе - не може да обича истински. В това се състои коварният удар на змията, на тъмната ложа, към Ева. Двамата праотци получават еманацията на чувствата за полово привличане в разделени същности. И вместо любов, изпитват срам и страх. Ето двете състояния на душата, които съпрузите преодоляват, щом успеят да слеят душите си - срамът от телата и страхът от съжителството, от съединението. Радостта от телесното съприкосновение (телата го изживяват сами, независимо от нашите убеждения и етика) е първото условие, след което идва победата над личния егоистичен Аз и тогава започва съединението на ниво Духове до пълна съпричастност. След това идва нескончаемата хармония. Това е андрогенната двойка, изградила себе си, завърнала се в целостта си (Райската градина).

Поставена в полето на Висшето Огнено тяло на Христос, Мария Магдалена не би понесла атаката, без да се взриви личното й огнено тяло, което е опропастено от низшата полова еманация на мъжете.

Следователно, можем да уточним, че Христос работи над три прояви на тялото на Чувствата:

- При Мария Магдалена - низше, физическо, без влагане на чувства;

- При Самарянката - низша степен на чувствата, с физическо удоволствие, но без любов, които регресират Висшата чувствителност и

- При Прелюбодейката - чувства на ниво любов - обич, Висша степен.

От разгледаните три случая става ясно, че Любовта се явява Среден принцип между Влюбване (низш, емоционален Чувствено-Астрален план) и Обич (висш Умствено-Духовен план). Любовта е проникната и в двете състояния едновременно, но не по равно.

Налага се изводът, че "Обичам" може да бъде казано на три нива:

1. Чрез половата еманация. Тогава това не е истина, то е само влюбване - физическо привличане от обекта.

2. Чрез Сърцето (Душата).Това е Любов, при която умът осъзнава качествата на обекта, приема ги и се стреми да ги комплектова със своите лични качества. На това ниво хората се привличат силно, но и най-често се провалят, защото критериите не само се привличат и сливат -те се борят за надмощие - спекулативният ум се старае да наложи Себе си. Себелюбието, Аз-ът се стреми да промени другия, а не себе си. Колкото интелектът и духовността са по-ниски, толкова Аз-ът е по-категоричен в условията, които налага. Нашето мнение по въпроса е, че има само един критерий за Любовта - съпричастност към другата душа - пълна, цялостна, без уговорки. Разбира се - двустранна.

3. Чрез Душата, посредством Ума. Става въпрос за съзнанието, което осмисля, приема и стабилизира чувствата към цялостната същност на душата - обект на чувствата. Това чувство се ръководи от Духа в нас. Това е обич. Чувствата се движат в единството на Душите. Ръководи ги Висшият ум - на идеите и принципите. На това ниво всички детайли и подробности са без значение, включително и физическите. Тези души са сродни.Те не са само "плът от плътта си", а са Дух и Дух от Монадата, от андрогенната единица.

Любовта в случая може да бъде разглеждана (като категория) като спойката между Низшата и Висшата чувствителност на Средния принцип в човека - Душата. Когато се злоупотребява с нея, се нарушава съединителната вибрация между чувствителността на Емоционалното тяло и чувствителността на Духа в нас. Затова трябва много да внимаваме и да отчитаме: кога ни води Чувствеността, кога Душата и кога Духът.

На Монадично ниво казаното означава, че Духът, който е всъщност проявената Монада, ще наследи анахронизмите на Емоционалното тяло. Осъществява се чрез Висшата част на Умственото тяло, което е първото безсмъртно тяло у нас. Когато Духът слиза като Ин (женски), това е много опасно за ДНК.