ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ УМСТВЕНОТО И ЕМОЦИОНАЛНОТО ТЯЛО

Защо "открива"?

Защото когато Духът слиза в материята, той задължително преминава през Седем фази, едната от които е изграждането на специфична чувствителност - на Виталността на Душата. Душата открива в живота постепенно своите наклонности, желания и възможности.

Защо "възпитава"?

Защото откритите качества и наклонности на чувствата постепенно изграждат критерии, съобразно които се изработва лична Програма за усъвършенстването им. Тези критерии именно се връщат като качество на Висшия ум, който ги предава на Будхичното и Причинното тела.

Казахме, че Духът преминава през Седем фази, за да достигне уплътняване, което накрая става нашето Физическо тяло. Първите две: Причинното и Будхичното тела няма да разглеждаме, защото там процесите се отнасят до структурни същности, носещи качествата на животите, които са изживяни.

Остават ни Пет тела - от Умственото до Физическото.

1. Умственото тяло по принцип е съставено от единството на Низшия и Висшия ум. Висшият ум е Първото безсмъртно тяло у нас. Това е тялото на идеите. Затова правилна, качествена еволюция без интелект не може да съществува. Заедно с него се развива и последното смъртно тяло у нас - Низшият ум. Подчертаваме тяхното единство - както са в единство Северният и Южният полюс на магнита. Но не са пропорционално равни и хармонични като него. Висшият ум ръководи Низшия.

Уточняваме, че когато Монадата излъчи от себе си тази част, която трябва да се прероди, тя съобразно принципите, заложени от Причинното и Будхичното тела, изработва Програма за Висшия ум, според която той сам създава качествата на Низшия ум, явяващ се като резултат от целите на Висшия ум. Низшият ум, преди натрупването на новия опит, е комплекс от качествата на Висшия, способни да удовлетворят в битието отработването на идеите и целите на Духа.

Заедно те формират в Астралното поле на Земята такава Съдба (причинно-следствена програма), каквато е нужно да има единството от Трите тела: Емоционално, Етерно и Физическо. Светата Троица на Живота.

Изработената Астрална чувствителност е базовият фактор за целия живот на Душата в материята. В пълнота е едва след 14-тата година, когато центърът на Астралното тяло, гърлото, се задейства напълно и половата система е готова да развие поляритета между центровете Гърло - Сърце - Полова система. Преминаването на астралната енергия през Сърцето по посока към половия апарат заставя Тимуса да изгради лична чувствителност, която става критерий за чувствата на Душата. Енергията на гърлото (Астралното Тяло), достига до половата система и формира нейната чувствителност, съобразно модела на Съдбата. Успоредно с това тя влияе и на Слънчевия сплит, който е част от енергийния генератор на човешкото тяло (далак, слънчев сплит, панкреас).

Като Програма за чувствителност ние сме готови на четиринадесет години, а всичко след това е плод на възпитание, опит и умствени качества, при които най-често има превес Низшият ум. Неговият основен комплекс за дейност - логика и съждение - дават качествата на нашето мислене. Към тях трябва да прибавим и дейността на Духа, който чрез Душата и Дясното полукълбо контролира и насочва на подсъзнателно ниво Лявото полукълбо, където е словото, чрез което идва възможността Умът да осмисля опита. Целият този комплекс от единството на трите енергийни центъра (гърло, сърце, пол) изгражда качествата на Емоционалното ни тяло.

2. Емоционално тяло - тяло на Чувствата.

Това е тялото, чиято дейност се обуславя от сложен комплекс от влияния. Между тях са качествата на Умственото, Астралното, Етерното и сетивността на Физическото. Към специфичните качества от втори порядък можем да прибавим и сложните химични и хормонални процеси.

Емоционалното тяло е изпълнителен орган на Програмата за чувствителност, заложена от качествата и целите на Висшия ум и Астралното тяло.

Каквито качества създадем, възпитаме, развием в този живот - такива качества ще ни бъдат критерии в следващия. Съдбата сме ние, като комплекс от минал и настоящ живот. Начинът ни на живот днес е нашето бъдеще.

Ако в минал живот любовта е работила само с Низшия ум, сега противоположният пол ще гледа на нас само като на сексуален обект - такава енергия излъчва Емоционалното ни тяло. И обратното - ако е развила и изградила нивото Обич, - Висшият ум ще зададе Програма за такова отношение в новия живот.

Нека разгледаме какво става по обратния път: отдолу - нагоре, от Физическото тяло към Висшия ум. Ще го направим чрез един пример.

Приемаме, че две души се обичат. Едната от тях умира.

1. Смъртното Физическо тяло е мъртво. Другите тела изнасят на енергийно ниво всички чувства. Емоционалното тяло помни всеки обект, всяко чувство, породено в живота. На това ниво обектът на чувствата го няма, той е още в живота. Но Емоционалното и Астралното тела на починалия носят и помнят информацията за неговия образ отлично, както и всичко, свързано с него.

Докато е била жива, тази Душа е имала Обект, от който са пораждани чувствата, най-общо казано: Радост и Болка. Следователно мъртвата Душа, нейните Витал и Астрал изнасят енергиен информационен комплекс от Образ, Радост и Болка.

2. Астрално поле.

Душата достига Астралното поле. На това ниво Емоционалното и Етерното тяло доставят пълната информация за чувствата Радост и Болка. Астралният носител, пренасящ енергийния образ на живия човек, се разпада. Това е втората смърт, за която пише апостол Павел. Остават само енергийните същности на чувствата Радост и Болка.

3. Умствено поле.

След разпадането на Астралното тяло, Низшият ум губи напълно образа на обекта. В неговата информация остават само чувствата, осъзнавани в живота от самия него като Радост и Болка.

Низшият ум е също смъртен, защото е само една програма за качества, които Душата е отработила в опита. Понеже е в единство с Висшия ум, той автоматично му придава всичко осъзнато в живота като Радост и Болка. В този процес се включват и осъзнаваните вторични състояния на отношенията. Например: Починалата душа е научила приживе, но много по-късно, че Другата душа я е мамила, да кажем изневерявала. Този факт е породил чувства, които умът запаметява и сега също се предават на Висшия ум.

Духът вече не трупа опит, затова Низшият ум не е нужен и той се разпада.

4. Висш ум.

Първото безсмъртно тяло у нас. Тялото на абстрактните идеи и принципи. На това ниво за обект въобще не може да се говори, а от Радостта и Болката е останала само идеята за качеството на отношенията между двете души. Обикновено едното чувство преобладава.

Следователно Висшият ум ще пренесе в Будхичното, а от там и в Причинното тяло общата синтезирана идея за критериите на Душата. За Душа може да се говори до разпадането на Низшия ум. Всичко след него е плод и израз на Духа.

Връщаме се на основната ни тема, за да прибавим, че тълкуването на тези три нарушения на Седмата заповед на Мойсей няма за цел да даде пълна изчерпателност на кодовете в текстовете, а само да въведе читателя в онази степен на знанието, която древните са ни завещали. Всяка религиозна доктрина и институция, по един или друг начин, отразява това знание и го вписва като канонично поведение за своите последователи. Така се осъществява приемствеността в езотеричното и екзотеричното знание. Екзотеричното предопределя предпазването на хората от драстични изкривявания в еволюционното им развитие. Езотеричното носи в себе си кодовете на това обнародвано познание на църковността, но притежава и друго, сакрално знание, разкриващо на посветените нивата и циклите на еволюционните периоди ( Вам е дадено да знаете тайните небесни - каза Христос на посветените си ученици). Всичките Десет заповеди на Мойсей са всъщност описани почти дословно в Книга на мъртвите на Египетската религия. Тя определено има майчински характер за всички съвременни религии, защото носи в себе си кодовете на космичното знание и земното му ритуализиране. Като посветен от школата на Мемфис, Мойсей е владеел добре всички ритуали и тайнства, свързани с поведенческите еволюционни движения на личността и народите.

Така или иначе, Християнството приема Библията за базова структура на своята църковност и развива, по завета на Христос, онези моменти от нея, които отговарят на Неговото учение за нравствеността и любовта към ближния. Всеопрощаващата духовна любов, а не физическата. Дълбоко в текстовете на Новия завет са кодирани колосални знания, пречупени през призмата на великия хунорски посветен Иисус, наречен Христос, според същността на Неговата мисия на Земята в епохата Риби.

Чрез всичко казано до тук ние само разкодирахме частица от това вселенно знание.