Дванайсетте тайнствата на христос

Това тайнство е от четири части, които сами за себе си представляват четири отделни чудеса, но като принцип на действия са свързани в последователност, която ще разгледаме в тази глава. Като Принцип тайнството носи два основни вида умения:

1. Тайнството над животворния субстрат на организма - кръвта.

В Стария завет тя е наречена нефеш - живот, душа, която Йехова задължително нарежда да изтече в земята. Планетарният Бог, защото Йехова не е Небесният Отец, чийто единосъщен син е Христос, а е племенен бог на земното коляно на Човешкия род. Той (Йехова) държи животворящия механизъм, поддържащ в хармония и живот Душата, да бъде върнат на планетата. Това е много широка и недопустима за разискване тема на тайната за Седемте елемента от субстанцията Земя, които кръвта доставя на органите, за да поддържа живота им.

Като субстанция на живота, кръвта осъществява действието на Средния принцип (душата), вследствие на което единството между Етерното и Физическото тяло е в хармония. Когато тя изтече от тялото, това единство се разрушава. Този е механичният начин за разрушаване на фините връзки между веществата и енергиите, които оживотворяват материята. Всички случаи на насилствено изтичане на кръвта от организма са против естествените закони на живота и еволюцията (програмата) на душата. Затова Йехова предупреждава кръвожадните евреи: "кръвта на всички ще изискам!" Така се създава карма. Най-страшната от всички съдби, защото освен че се нарушава еволюцията на душата, нарушават се и хармонизираните от Съдбата отношения с другите души, с които тя трябва да изживее този живот. Нарушава се хармонията на цели групи от индивиди и условия, в които дадена група е поставена. Човекът не е отделна душа. Той винаги е бил и ще бъде част от група души, които еволюират заедно. На всеки 6000 години става преструктуриране на тези групи, а през последните две хиляди се осъществяват неотложните кармични отношения. Такъв е общият им път на развитие в материалните светове. Непредвидената смърт на една душа от такава група нарушава общия темп на групата - остават неотработени отношения и неизчистени следствия. Създават се безброй много усложнения за групата и душата в следващото й прераждане. Да не говорим за това, че такава душа не може да се прибере в своето поле на астрала и остава дълго в ниските му нива, като лутащ се и страдащ енергиен скитник. Скитник, който често не издържа на самотата в междинните пространства и започва да обсебва живи хора, за да живее чрез тяхната енергия и емоции.

Така или иначе, убийството, изтичането на кръвта, води до тежки следствия. За да покаже възможностите си за контрол над тези процеси, Христос отговаря на енергийния срив у жената с кръвотечението, като го спира (Матей 9/22). Това е владичество над кръвта. По духовен път. Енергиен. Защото само владеещият субстанцията живот може по-късно да замени родството по кръв с родство по дух. При обикновените хора възможността да бъдат взети под закрилата Му се гарантира от Вярата - постамента на духовността, на принадлежността на душата към групата на Небесните души. Само тях Той може да върне при Отца Си, "Иже Си на небеси". Владиката на духа е Владика и на живота, и с това Той е пред другия син на Отеца Небесен - Луцифер, който сега е Планетарен Ангел и тяло на Земята. Паднал, пропаднал, слязъл в материята, Луцифер систематизира, изгражда и привежда в хармония субстанцията на Седемте елемента, Етерната и Виталната енергии. Той изгражда субстанцията кръв, за да има живи души на Земята, които по кръв, от род в род, предават животворния принцип.

Всички живи души на земята са създадени от Водата и Земята. Богът-Отец на Мойсей не е творец на видовете. Богът-Отец на евреите не е творец на Човека по вид и подобие, защото го твори цялото Елохимно тяло на Логоса на Слънцето. Доста объркани изводи следват, ако буквално проследим текстовете на Първа глава от книга " Битие" на Стария завет. Или Мойсей не е знаел, или е скрил, че говори за повече от един Отец; или написалите книгата от негово име са били твърде несведущи по въпросите на Сътворението, Небесните и Земните йерархии.

Христос е знаел отлично, че не може да върви напред, ако не овладее в материята и този проблем - контрол над кръвната субстанция. Пред очите на своите посветени сподвижници Той е показал, че владее енергийния принцип за влияние над животворната субстанция⁶.

2. Веднага след този случай - като негово естествено продължение и неразривна част от тайнството, Христос пристъпва към оживотворяване на кръвната субстанция, когато тя временно е спряла. Това е тайнството за съживяването на Момиченцето, плюс неговата втора част -съживяването на Момчето. Христос доказва, че владее животворните принципи на Матрицата (Ева, жената) и на Методът (Адам, мъжът).