Дванайсетте тайнствата на христос

В тайнството за оживотворяване на спрелия да действа Принцип на живота, спецификата е толкова дълбока, че Христос извършва Четири последователни акта на контрол, за да отработи в материята действията и да покаже на Двамата посветени, че е владетел на Принципа на Четвъртичността, който е базата на живота. Това именно налага Христос да извърши последователно: спиране на кръвотечението, съживяване на момиченцето, съживяване на момчето и накрая съживяването на Лазар. Тези четири последователни чудеса са доказателство, че Той е знаел, бил е посветен в тайните на Четирите образуващи субстанции, които се организират за общи действия от Четирите енергии по законите на Принципа на Четвъртичността. Знаейки какво го очаква в бъдеще, Той не е можел да допусне пропуск по овладяването на тайните, нито пък е допускал, че Двамата посветени ще подминат тази подробност по пътя му към възкресението. Защото да извършиш възкресение не означава, най-общо казано, нищо друго, освен да умееш да структурираш и деструктурираш материята. В нейните три аспекта: материален, материално-етерен и материално-етерно-витален (жива душа). Никой не би успял да възкръсне, ако не владее тези три нива на живототворчеството. Христос отива по-далеч - Той дава свидетелство на Третия посветен, че владее Принципа на цялостното структуриране на материя и дух до степен жива душа, като използва Огнената субстанция за център на образуването. Но за това по-късно.

Връщайки се на темата, искаме да уточним още нещо. Смятаме за много важно да насочим мисленето и към една последователност, която е част от спецификата на Принципа Оживотворяване. Става въпрос за факта, че Христос не извършва оживотворяване на нежива материя, а само възстановява този принцип в неговите четири основни аспекта.

I. Кръвотечението на жената (изт.)

Тук се касае за контрол чрез енергийна намеса от дистанция. Този контрол се осъществява благодарение на базата на отношението - духовната еманация на жената към Него, към енергията му. Днес, жените, които искат да оживотворят душата си, трябва да я споделят, да я свържат с енергията на Душата на мъжа. Двете енергии се проникват и от Него изтича енергия към нея. Този момент е станал днес религиозно поведение на много хора, които се стремят да се докоснат до сановника. Това е наследство. Не е излишен каноничен ритуал, а сакрален енергиен обмен. Друг е въпросът, каква енергия ще изтече от тях.

Енергийният потенциал на Иисус отстранява проблемът и жената оздравява. Оздравява нейният полов апарат. Енергията Ян променя душевния принцип на Ин-жената. Нещо в него се променя. Изключително важно е, особенно за посветените, да знаем какво се променя, защото фактът е част от едно друго голямо тайнство, което Иисус, чрез собственото си тяло, извършва непрекъснато - променя киноварните полета на жените: на Мария Магдалена, на Самарянката и на Прелюбодейката. Променя тяхната ДНК. Тук има велика тайна - тайната за мутиралия ген на наследствеността, извършена от Княза на този свят след насилственото разделяне на Небесния човек на двете му съставни части - Адам и Ева. Ева означаваше живот. Христос променя живота като майка, като принцип на единството, отделен за самостоятелно съществуване. Мутацията е внедрена сред хората от Ева и от Небесните синове, които харесват земните жени и ги вземат за съпруги. Вследствие на това е настъпила корекция на половата енергия на земните хора по непозволен начин, от който се раждат титаните - никому ненужни и изчезнали във времето мутанти (Битие: гл. 5/ 2).

Христос преструктурира на ниво ДНК. Затова на пръв поглед незначителното чудо по спирането на кръвотечението е всъщност началният етап от изключително високата Му посветеност. И това веднага става ясно на Двамата посветени (Филип и Натанаил). Тези умения са най-сакралната тайна на Египетската звездна религия. Иисус е бил в школите на Хермопол и Хелиопол. Само там са знаели тази тайна, наследена от Шумерите и запазена във времето от посветените синове на Хунорското коляно.

II. Съживяването на момиченцето ( Марко: гл. 5/41).

Действието става в дома на детето. Христос изгонва всички - без майката, бащата и учениците си. Пред тях съживява детето, като преди това им е заявил, че то спи, а не е умряло.

Той показва възстановяване на Принципа на движението на Животворящата субстанция, когато той още не е прекъснат напълно, тоест Етерното тяло се е свило в един от двата центъра за напускане на Физическото тяло, но не се е отделило от него. Все още връзката е съществувала, затова обяснява, че детето спи. Използвайки кода на субстанционалните ДНК (на родителите), от които е съставена ДНК на детето, Той прехвърля енергийни потенциали от тях и възстановява живота. Това е владеене на Принципа на Родовата Етерна субстанция, на кръвното наследство, при което може една душа да прелее своя енергия в друга душа. Този процес става винаги, когато посветен изгонва бесове от обсебени души. Той "запалва" със собствената си енергия поразените центрове на жената и им създава постоянна охрана.

Велики са тук думите на евангелиста, описвайки казаното от Христос. Само Велика Космична Душа, достигнала ранг Бал Гуру, може да произнесе думите: Талита куми!

Никой не е разбрал какво точно казва Христос, затова евангелистът превежда и обяснява описателно: стани, момиче, тебе казвам, стани! И за да не сгреши, първо казва точно чутото, а после го обяснява логично.

- знае ги,

- знае какво означават,

- знае вибрацията на произнасянето им,

- знае какво да очаква като следствие.

Евангелистът Лука потвърждава казаното, когато описва съживяването на момчето.

III. Момчето е мъртво. Процесията отива към гробищата. Христос се смилява. Сега вече пред всички присъствуващи произнася същите думи: момко, тебе думам, стани! (Лука: гл.7/ 14). Думите са били същите, преводът е логически същият.

И момчето оживява отново.

Много важен момент - Христос го предава на майката. Тук Той успява да върне към ритъм на живота момчето само при наличието на една от съставящите генетични структури - на майката. Това е Владичество над Принципа на Космичната животворяща енергия, носена по принцип от мъжа (ЯН енергията). Христос успява да влее от собствената си Ян енергия в потока на майчината (Ин) и да вдигне момчето за живот.

Нека не забравяме, че при момчето сърцето вече не е биело. Момичето е било живо със сигурност. Кодът спи се употребява при посветените и за мъртвец, но при Христос имаме ясно подчертаване, че детето не е мъртво, а заспало. Известен е този код и до днес. В канонизацията на църквата на Христос имаме "Успение", като символ за починалите святи души. Наследството е ясно, но не е явно.

IV. Съживяването на Лазар (Йоан; гл.11)

Когато всички структури на тялото вече са разрушени, защото Етерното тяло го е напуснало от седем дни - три според традицията от смъртта до погребението и четири от самото погребение. Но за това тайнство ще говорим по-късно.

Досега отбелязахме способността на Христос да възстановява Принципа на живота в трите степени на отделяне на Етерното тяло от Физическото.

Живототворчеството е Принцип и приоритет на Отеца, на Елохимния организъм на Йерархията, достигнала това ниво на духовно развитие. Такава власт над живота в нашата Слънчева система има само Логосът на Слънцето. Всичко друго е възстановяване, промяна или нещо друго, но не е живототворяща енергия. Христос по силата на единосъщието си с Отца Небесен ("Иже си на небеси") има правото за оживотворяване. Но за да знаят съпътстващите го посветени, че е готов за делото си и да има наследство, в преданието за нас Той извършва явно делата си, но в тайна запазва същността им, която често обяснява на апостолите, защото само на тях е дадено да знаят тайните небесни.