Дванайсетте тайнствата на христос

С възкресяването на Лазар Иисус Христос продължава овладяването и доказването, пред свидетелите на делото му, на личния си ранг и единосъщие с Отца. По смисъла на "подобието" човек, всеки човек може да изведе своето лично еволюционно развитие до нивото ТВОРЕЦ и до способността да оживотворява. Това най-висше еволюционно качество е принципно присъщо само на Неговите Синове, които са в пълнота "Негов образ и подобие". Христос е единосъщен, той е част от трисъщното единство, което означава, че има всички възможности да оживотворява. С посочените възстановявания на живота до тук (момичето и момчето) Той отработва сам, в материята, тази присъща само на боговете способност.

Доказал, че може да оживотвори двата полюса на разделената насила на две части цялост на Адам Кадмон (Андрогенът), Христос трябва да отработи в материята и способността да върне към живот клетъчни структури, при които имаме явен разпад.(...Господи, мирише вече; защото е от четири дена - уточнява Марта, (Йоан: гл. 11/ 39).

Значението на Лазаровото възкресение е огромно. Четвъртичният принцип, по силата на който са структурирани четирите базови клетъчни структури на органите, е започнал да губи своята устойчивост и се разрушават фините взаимодействия между елементите и енергиите, известни като огън, вода, въздух и земя. Тези четири кода за взаимодействие и степени на отношения са най-общият, но и най-сложен принцип при формирането на ДНК. Те са подчинени на един от най-важните закони, по силата на който се извършва скачването на гените и образуването на бивалентните връзки на ДНК на бъдещия плод. Целият процес е наречен от науката Синапсис, а неговата вътрешна, непредсказуема и неразбрана все още специфика, се нарича Кросинговър.

При Лазар клетъчните структури вече се разпадат, междуклетъчното вещество започва да гние и структурите на органите предстои да се разрушат. Да бъде върнато Етерното електрично поле обратно и да се заставят надисите⁷ да оживят отново невроните и клетките, е по силите наистина само на Божествена космична Душа. Единосъщна с Твореца и Творците. В аспекта на Триединната същност - да, но нека не забравяме, че не е творец само Отеца, а цялото Елохимно единство от Седем Творящи Души. И всяка от тях е Владика на един от Седемте принципа, въпреки че владее и останалите в общото дело. Следователно Христос е Владика на Седемте принципа, защото последователно доказва, че ги владее, като ги прилага в материята пред учениците си. Ето една от изключителните Му характеристики, отделяща го от другите Синове. Защото Луцифер, Планетарният ангел на Земята, също е син на Бога и може да твори в материята живи души, но не може да оживотворява Човешка душа. Ставайки Планетарен Ангел, той губи своята способност да оживотворява, затова го наричат паднал ангел. А може би саможертвата Му да предостави същността си за тяло на планетата и така, призовавайки душите в материята, да даде на хората възможността да еволюират, не е била извън Плана на Творците?!

Връщането на Етерното тяло и на електромагнитните му вибрации в клетките е колосална способност, присъща само на Душа, завършила своята еволюция до Божество.

Възкресението на Лазар става по много странен начин. Вътре в Христос се извършват особени промени. Той се просълзява от скръб към Лазар и въпреки това като че ли не бърза да го съживи. Не чуваме да казва и сакралните думи за оживотворяване на душата, за връщане на ритъма на живота и сърцето: Талита!

Христос произнася само името на Лазар и му нарежда да излезе навън.

И Лазар излиза. Повит, опакован в савана, със забрадено лице и вързани ръце и крака... Христос нарежда: разповийте го и оставете го да ходи! (Йоан: гл.11/44)

Тук величието и мощта на оживотворяващия са толкова големи, че енергийното поле на Четирите енергийни вибрации (наричани в "Откровението"още "Четирите вятъра"), завихрят около тялото поле и го "носят", изнасят го навън. Чудото е шокирало всички присъстващи. Дори апостолите, онемели от ставащото, не са могли да осмислят как ходи Лазар!

И все пак той ходи, храни се, живее след възкресението си. Възстановени са всички функции на организма му. Далеч сме от идеята да разшифроваме спецификата на Принципа за енергетизация на четирите клетъчни системи у човека. Не можем, а и не е предмет на темата ни.

Но ще си позволим да напреднем още малко в генетиката на човешкия род. Христос е притежавал уникалната способност да възстановява организъм при разрушаваща се вече 1) междуклетъчна система, 2) клетъчна структура и 3) енергетизиране на тънките структури. Разгледани по отделно, това означава:

1) В междуклетъчното пространство на телесните клетки се намират нервните клетки и техните пипала. Христос ги е активирал и ги е върнал към живот, вследствие на което тялото може отново да живее, да координира своите действия, да ходи, да говори, яде и т. н. Надпейте отново са живи. Мозъкът получава информация и може да предава сигнали по нервните пътища.

2) Разпадащата се клетка е върната към живот. Христос е активирал отново енергийните центрове на клетката (митохондриите) и те са осигурили нужната й за живот енергия. Тук трябва да уточним, че ДНК на клетката не е била разрушена. В противен случай клетката не може да заработи и няма как да следва собствената си програма за живот и дейност. Връзката митохондрия - ДНК е задължителна, за да имаме жива клетка. Ето в тези знания се корени ревностното спазване на традицията, да не се погребват мъртвите до третия ден. Ако посочената връзка се възстанови по някакъв начин - организмът може отново да оживее. Задължението на третия ден да се прелее гробът на мъртвия идва от знанието, че тогава започва разрушаването на клетъчните структури. На деветия ден всички връзки митохондрия - ДНК са разрушени. След четиридесетия ден всички ДНК на клетките, без костните, губят енергийната си характеристика по отношение на четирите кода (вода, огън, въздух и земя). Много ритуали в Църквата имат твърде приложен характер, свързан със стари конкретни знания. Христос ги е знаел отлично.

От традицията на юдаизма следва да разберем, че Лазар е бил мъртъв от седем дни (три преди и четири от погребението). Следователно Христос е знаел, че връзката митохондрия - ДНК не се е разпаднала още. И започва трудната си вътрешна настройка, за да насочи личната си сила така, че да може да върне тялото на Лазар към живот. Биополето Му е запулсирало с такава сила и мощ, че тялото на Лазар се задвижва в пространството. Но силата на движението е идвала отвън, защото краката му са били вързани, а е ходел. Полето го е носило, предвижвало го е в пространството.

В аспекта и традицията на християнската сакрална символика, обозначаваща кодовите символи на различните Йерархии, пряко свързани с еволюцията на човечеството и по-специално на Пета коренна раса, можем да отбележим, че това чудо на Христос е показателно за неговата власт над Йерархии, за които нито юдаизмът, нито християнството знаят повече от пестеливото и напълно кодирано слово на Стария завет (книга на пророк Йезекил) и Откровението на Йоан Богослов. Посочените три възстановявания на животворните функции на системи от организма на човека дават ясно доказателство за владичеството на Христос над следните три специфични клона от Втора и Трета Йерархии:

1. Власт над Йерархията на Ангелите - Синовете на Живота.

Към тази Йерархия принадлежат двете основни части на Питрите - Лунните богове, създателите на живота още по времето на Лунната верига. Наричат се Бархишади и Агнишвати.

2. Власт над Духовете на формата - Власти.

Като основни творящи във формата Синове на Бога се проявяват така наречените Питри -Бархишади. Христос Владичества и над тази Йерархия, което показва, че "образът" развиващ се в еволюцията на нашето тяло, по принципа на подобието си с Бога, трябва да придобие определен и съвършен външен вид. В системата на промените, сегашното ни време е забележително с това, че започва окончателно развитие на двете слепоочни фонтанели⁸.

3. Власт над Йерархията на Духовете на Движението - Сили.

Именно властта над тези Духове дава възможност Христос да възстанови отново функциите на органите в тялото като сърдечна дейност, кръвен и лимфен поток, нервна система и т.н.

Възкресението на Лазар - третото по ред възкресение - доказва готовността на Христос към следващото му чудо, Самовъзкресението. Въвеждането на биополето на тялото Му (Иисус) в енергийна вибрация, можеща да оживотворява умъртвена материя, е отработено успешно.