Две калинки като балеринки 4 Детство мое 5
Изтегляне 97.75 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Устрем
По-полекаТръгвам натам, където няма път или пътека… Бяга света, но ние ще я караме полека. Сядаме пред вълните. И на пясъка – с китара. Бара е до морето. И морето е до бара. Времето лети все по-далеко. Ние го следим, но по-полека. Чорлави глави – като пирати. Пеем и чакаме зората. Времето лети все по-далеко. Ние го следим, но по-полека. Огъня гори, луната мига. И засега това ни стига. Утрото без аларма е като небе без облак. Някой е спрял земята. А бедрата ти са топли. Гледаме към вълните. И на пясъка – с китара. Бара е до морето. И морето е до бара. По-високо. По-нагоре. Повече по много. По-богато. По-голямо. По-добре по-ново. По-велико. По-красиво. Малко по-такова. По-дебело. По-широко. Опаковано. Готово. По-любимо. По-активно. По-необходимо. По-напред. По-набързо. По-веднага. По-живо. По-велико. По-красиво. По-чисто ново. Непременно квот’-такова. Опаковано. Готово. По-високо. По-нагоре. Повече по много. По-богато. По-голямо. По-добре по-ново. Поогледай се. Послушай. Поразпитай. Помълчи. Потанцувай си. Почакай. Наслади се на момента. Забави…. забави…. По-полека. Забави. Забави. По-полека. Забави. Забави. По-полека. Забави… Забави…. УстремНе ме покривай с покрив у дома си, не ме зазиждай с четири стени, защото има мъдрост стара, че песента във клетка не звъни Дори да бъде клетка позлатена свободна само над света лети Не ме кори за нощите ми будни, че тясно ми е в мекото легло, че сън, когато в клепките ти легне, аз литвам с мое мъничко крило и хората далечни са ми други, и спирам радостна пред всеки праг, и пращам много, много нежни думи след всеки заминаващ влак. Земята топла с две ръце обгръщам очи потапям в ярките звезди и цялата се устремявам към неизбродните висоти Не ме съди за мойто безпокойство за жаждата веч да се стремя В кръвта си нося непокорство, преляно в мен от моята земя. Изтегляне 97.75 Kb. Сподели с приятели:
|