Я кажи ми облаче ле бяло,
от где идеш де си ми летяло?
не видя ли бащини ми двори
и не чу ли майка да говори?
Що ли прави мойто чедо мило,
с чужди хора, чужди хляб делило?
ти кажи й облаче ле бяло,
че жив и здрав тук си ме видяло.
И носи й от мен много здраве.
Много мина, мъничко остана,
наближава в село да се върна,
да се върна майка да прегърна.
Ой, красив си Ирин-Пирин
Ой, красив си, Ирин, Пирин,
най красив си на света,
покоряваш ти сърцата
на най-смелите чеда.
Каменица се издига
под лазурний небосклон,
а до нея Белемето
крие прелести безброй.
Ел-Тепе се горд издига
с белоснежна си стена,
еделвайсът - нежно цвете,
крие в мощна си снага.
Ще отида на Папаз-гьол,
под Мангър, Мангър-Тепе,
ще се кача на Джангала
и ще викна с буен глас.
Ой, красив си, Прин, Пирин,
най красив си на света,
покоряваш ти сърцата
на най-смелите чеда.
Който веднъж те погледне,
Пирин - чудна планина,
нивга няма да забрави
твойта дивна красота
Йовано Йованке
Йовано, Йованке.
Край Вардаро седиш мори,
бело платно белиш.
Все нагоре гледаш, душо,
сърце мое Йовано.
Йовано, Йованке.
Аз те тебе чекам мори,
дома да ми дойдеш.
А ти не довягаш душо,
сърце мое, Йовано.
Йовано,Йованке.
Твоята майка мори
тебе не те пуща
кай мене да дойдеш, душо,
сърце мое, Йовано.
Айде провикна се
турски апаша от Панагюрище:
“Кой уши байрака?
Кой му тури знака?
Смърт или свобода?
Кой уши байрака?
Кой му тури знака?
Смърт или свобода? (х2)
Нито я колете,
нито я бесете,
Жива ми я доведете.
Аз да я питам,
питам и разпитвам
Кой уши байрака?
Кой уши байрака?
Кой му тури знака?
Смърт или свобода?
Айде провикна се
Райна Попгеоргиева от Панагюрище: “Щете ме колете, щете ме бесете
Аз съм Райна Попгеоргиева.
Аз уших байрака, аз му турих знака: "Смърт или свобода".
Аз съм Райна Попгеоргиева.”
Сподели с приятели: |
